Форумът премина в два панела – „Изкуственият интелект в помощ на образователния процес – една година по-късно“ и „Новата роля на учителя“.

Първата дискусия отвори въпроса за реалните промени, настъпили през последната година след навлизането на инструментите с изкуствен интелект в образованието. В нея участваха шест панелисти включително и заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева. Главно към нея бяха отправени множество въпроси, свързани с подготвяната нова обучителна програма и готовността на българската образователна система за по-широко прилагане на технологии с изкуствен интелект. Темата предизвика активен интерес от аудиторията, а обменът на мнения между участници и публика на моменти прерасна в дебат.

Втората дискусия беше посветена на променящата се роля на учителя заедно дигитална трансформация и реалните условия предлагани от МОН. Сред участниците бяха учениците от ТУЕС към ТУ-София Калоян Анастасов и Дарий Топузов, носител на наградата „Джон Атанасов“, Пламен Тошев от Acronis България, както и Биляна Илиева, заместник-директор на СУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ в Русе.

Дискусията открои значението на адаптирането на изкуствения интелект в образованието и необходимостта от по-добра координация между университетите и училищата.

Изображение: Екип DevStyleR

Хората в IT сектора не са притеснени от навлизането на изкуствения интелект. Това стана ясно по време на конференцията BASSCOM AI.

Участници в събитието коментираха, че вече използват AI инструменти в ежедневната си работа – за разработка на софтуер, оптимизиране на процеси, проучвания, дизайн, автоматизация и обучение. Общото послание от техните отговори е, че изкуственият интелект не се възприема като заплаха, а като асистент и инструмент за повишаване на продуктивността.

„Да, поне три инструмента ползвам. За създаване на дизайни, когато искам да направя нещо по-бързо“,

коментира Венелин Тодоров от Код Ателие. Неговият отговор показва една от основните промени, които AI вече носи в технологичния сектор, а именно възможността специалистите да изпълняват по-ефективно задачи, които преди са изисквали повече време или участието на допълнителни екипи.

Подобна е и позицията на Владимир Видинлиев от Merkle Bulgaria. По думите му AI вече се използва „за всякакви неща – от оптимизиране на вътрешни процеси до ежедневен development“. 

Това показва, че технологията навлиза не само в отделни експериментални проекти, а в реалната оперативна работа на компаниите.

Особено важен акцент поставиха представителите на образователната общност – tech талантите от ТУЕС – Кирил Рангелов и Петър Керезов. Кирил Рангелов коментира, че използването на AI инструменти вече е трудно да бъде избегнато, защото те значително повишават продуктивността. В същото време той подчерта, че AI не замества знанието.

„Не трябва да се забравя, че са само множител, а не са заместител на знанието“,

посочи той. По думите му най-често използва AI, за да си обяснява в дълбочина как работят различни неща, както и при рутинни задачи, но с ясната цел да разбира какво прави инструментът.

Петър Керезов също заяви, че използва AI модели, защото „правят работата много по-лесна и бърза“. Той акцентира върху необходимостта човек да разбира процесите зад технологията и да може да ги контролира. По думите му AI е полезен за research, обяснение на сложни теми, търсене в много различни източници на информация и автоматизиране на прости или безинтересни задачи.

Практическата стойност на AI беше подчертана и от Пламен Ангелов, който работи като системен архитект. 

„Ползвам го за проучвания, уеб дизайн, за оценка на системи, като асистент“, 

каза той. Тази гледна точка отразява все по-широкото разбиране в сектора, че AI се превръща в част от професионалния инструментариум на IT специалистите.

BASSCOM AI Conference е естествено продължение на последователната линия на БАСКОМ да поставя изкуствения интелект в центъра на публичния и професионалния разговор в България. През последните години асоциацията активно работи за това темата да премине от hype към реална трансформация – чрез срещи с бизнеса, институциите и образователната система, както и чрез постоянен фокус върху бъдещето на труда, AI-native инженерството и необходимостта от нов тип квалификация.

Посланието от конференцията е, че IT секторът в България вече не гледа на AI като на абстрактна бъдеща технология, а като на ежедневен инструмент. Притесненията от заместване на хората отстъпват място на по-прагматичен разговор – как специалистите да използват AI по-ефективно, как да запазят контрола върху резултатите и какви умения ще бъдат необходими в следващия етап от развитието на индустрията.

За поредна година Иновационен форум “Джон Атанасов” на София Тех Парк събра възпитаници на училището, преподаватели, ментори и представители на водещи ИТ компании, за да се впуснат в предизвикателство, насърчаващо иновативността и креативността.

Какво се случи до момента?

Hack TUES 12 в цифри:

• 362 ученици от 8-и до 12-и клас, разпределени в 80 отбора.
• 80 ментори от ИТ индустрията и общността на ТУЕС, осигуряващи подкрепа на всеки екип.
• 64 доказани професионалисти в ИТ сферата в ролята на жури.
• 10 гост-лектори.
• Подкрепа от 30 спонсора и 13 партньора.
• 13-членен организационен екип и 19 всеотдайни доброволци, както и двама ментори от Асоциацията на завършилите ТУЕС.

Сред официалните гости на събитието бяха:

• д-р Наталия Михалевска, заместник-министър на образованието и науката
• проф. д-р инж. Иван Кралов
• проф. д-р инж. Петър Якимов
• Тодор Младенов, изпълнителен директор на София Тех Парк
• д-р Веселка Христова, директор на ТУЕС и старши преподавател
• Методи Цоньовски, председател на Управителния съвет на Асоциацията на завършилите ТУЕС

Искам да ви поздравя за това, че през последните дванадесет години създадохте модел на ученическо самоуправление и технологична общност, която е за пример. Вие сте най-силните млади умове на България.

• д-р Наталия Михалевска

Вие имате щастието да бъдете ученици в най-доброто технологично училище не само в страната, но и в региона.

Това събитие е нещо много повече от състезание или възможност да покажете своите знания и умения. То е начин на живот, стил на работа и пример за всички нас.

• проф. д-р инж. Иван Кралов

Желая успех на всички отбори. Както във всяко състезание, е ясно, че не всички могат да бъдат победители. Най-важното обаче е всеки участник да получи удовлетворение от своя проект, което да му даде вдъхновение да продължи да се развива в тази област.

• проф. д-р инж. Петър Якимов

Всяка година вашето вълнение и успехите ви мотивират все повече ваши съученици да се включват в този формат, който сам по себе си е нещо, с което вие и вашето училище трябва да се гордеете.

• Тодор Младенов

Нека изкуственият интелект бъде само ваш помощник. Разчитайте на вашите ментори – по-големи ваши съученици и възпитаници на училището, и се възползвайте от техните знания. Знаете, че тези два дни ще ви дадат повече от това, което бихте научили в рамките на един учебен срок или дори на цяла учебна година.

• Д-р Веселка Христова

47 минути – толкова бяха необходими, за да се запишат 80 отбора с над 300 участници за това събитие. Не знам дали осъзнавате колко феноменално е това. Направих си труда да проверя къде другаде по света се провежда подобен тип събитие – има няколко в САЩ и Индия, но на Балканите няма друго като това.

• Методи Цоньовски

Темата, по която участниците в тазгодишното издание на хакатона ще изработват своите проекти е “Code to Care”. По време на откриващата церемония бяха разкрити и нейните подтеми. Въвеждането в тях се осъществи чрез дискусии с участието на тематични лектори, които представиха различни гледни точки и насоки за работа:

Beyond the City: с участието на Никола Рахнев – създател на Гората.бг, предприемач и инвеститор и Блажка Димитрова – социален предприемач и активен популяризатор на устойчивия начин на живот и философията „нулев отпадък“.

Limitless: с участието на психолозите Михаил Михайлов и Радостина Танкишева-Момчева.

Zero Left: с участието на Светослава Симеонова – основател на Foody и младежки делегат към ООН, Джейн Димитрова – съосновател на Фуудобокс и Боряна Узунова – съосновател на Фуудобокс.

Travel with Purpose: с участието на Вилислав Славев – съосновател и маркетинг директор на Unboxd, Филип Филипов – Главен изпълнителен директор на OAG и Радостин Георгиев – Изпълнителен директор на фондация „Подай ръка ЗПДБ“.

Участниците

В 12-ото издание на Hack TUES участват 362 ученици от 8 до 12 клас, разпределени в 80 отбора. Всеки отбор работи с индивидуален ментор – професионалист от ИТ сектора, който подпомага процеса по разработка на проекта.

Регистрацията за събитието постави нов рекорд, като всички места бяха заети само за 47 минути, подчертавайки интереса на учениците към събитието.

Какво предстои?

Участниците вече работят активно по своите проекти.

На 26 и 27 март отборите работят активно по своите проекти – генерират идеи, програмират и се подготвят за финалните презентации. За част от участниците Иновационен форум „Джон Атанасов“ остава отворен за работа през нощта и тази година.

Кулминацията на събитието ще бъде на 28 март, когато ще се проведат полуфиналите и финалът. Жури от доказани професионалисти от ИТ сектора ще оцени проектите и ще определи победителите на официална церемония по награждаване.

Hack TUES продължава да утвърждава своята роля като ключово събитие за ученици с интереси в областта на технологиите, създавайки неповторима среда за развитие и обмен на идеи.

Изображения: HackTUES

Състезанието е традиционна инициатива на клуба по Роботика към Технически университет – София, която се провежда всяка година с цел да се насърчи и мотивира развитието на роботиката и иновациите в областта на технологиите. Инициативата включва изложение с технологични разработки и състезания, които са ориентирани към студенти, ученици и хора с интереси в техническите сфери.

Тазгодишното издание на Дни на Роботиката към ТУ-София ще е с тематика “Луди Учени“. Състезанието е отворено за външни посетители, като е желателно всеки да се регистрира през формата за посетители.

В рамките на състезанието ще можете да наблюдавате роботи в следните направления: Следене на линия, 3D лабиринт, Мини сумо, LEGO Мини сумо, Рали състезание – управляеми, Иновативни решения – хардуерни и софтуерни проекти и Робо Футбол. Ще има и експо зона с авторски иновативни разработки – роботи, автономни системи, проекти с IoT системи и други.

За втора поредна година „Дни на роботиката ‘26“ се провежда с подкрепата на Министерство на иновациите и растежа и Министерство на образованието и науката.

Тази година ще се присъедини и Столична община като официален партньор. С подкрепата на дирекция „Спорт и младежки дейности“ към общината е осигурен и наградният фонд в категорията „Иновативни решения“.

Посетителите ще имат възможност да научат повече за технологичното бъдеще на България, да се запознаят с нови разработки, и с млади творци и изобретатели и да наблюдават състезания между роботи.

По време на събитието ще се проведе и играта „Тагни и Спечели“, с награди, организирана от клуба по Роботика.

Събитието може да се намери във Facebook.

Изображение: Клуба по Роботика към Технически университет – София

Главният изпълнителен директор на Unacademy, Гаурав Мунджал, обяви в X, че компаниите са подписали предварително споразумение за придобиване чрез 100% размяна на акции. Цената на сделката няма да бъде разкрита докато тя не бъде финализирана. Новината идва три месеца след като Мунджал заяви, че оценката на Unacademy е паднала под 500 милиона долара – спад от около 85% спрямо пика ѝ от 3,5 милиарда долара по време на пандемията през 2021 г.

Индийският EDTech сектор, който преживя бум по време на пандемията, се сблъска с предизвикателства, след като училищата отново отворихи търсенето на онлайн обучение и платформи за подготовка за изпити намаля. Компании като Unacademy, които се разшириха по време на пандемията, впоследствие започнаха да намаляват разходите, да ограничават офлайн амбициите си и да се фокусират отново върху основните си дигитални услуги.

Съоснователят на upGrad Рони Скрувала заяви в отделна публикация, че Мунджал ще продължи да ръководи Unacademy след финализирането на сделката. Той добави, че сливането на компаниите ще засили интегрирания модел на upGrad, който обхваща образование от детска градина до 12 клас, повишаване на квалификацията и обучение през целия живот. Компаниите са се договорили и за неразкрита неустойка, ако сделката не бъде завършена.

Unacademy помогна да се създаде съвременният модел на EDTech индустрията,

пише Мунджал.

По пътя загубихме част от фокуса и пазарния си дял, а секторът не е виждал достатъчно истински продуктови иновации през последните години.

Основана през 2015 г., Unacademy се превърна в една от водещите образователни платформи в Индия по време на пандемията, когато милиони ученици преминаха към онлайн обучение. С възобновяването на присъствените занятия компанията намали разходите, съкрати персонал и преструктурира част от бизнеса си.

Според Мунджал Unacademy в момента разполага с над 100 милиона долара в налични средства, след като консолидира собствените си офлайн обучителни центрове с франчайз партньори и се фокусира отново върху онлайн продуктите си. Той също така отбеляза, че стартъпът е завършил обратно изкупуване на акции на служители на стойност 500 милиона индийски рупии (около 5.4 милиона долара), като приблизително 40% от бившите служители са участвали.

Според PitchBook, Unacademy е набрала приблизително 854,3 милиона долара в 13 кръга на финансиране, подкрепени от инвеститори като SoftBank, Tiger Global, General Atlantic и Peak XV Partners.

Това развитие промени конкурентния пейзаж на индийския edtech сектор.

През последните месеци Мунджал се фокусира върху Airlearn, AI приложение за изучаване на езици, което използва геймифициран подход, подобен на Duolingo. Тази промяна предизвика напрежение сред някои инвеститори на Unacademy, които смятат, че основният edtech бизнес е бил пренебрегнат по време на труден период, според източници на TechCrunch.

Въпреки това Мунджал казва, че Airlearn набира скорост на пазари, като САЩ, Великобритания, Германия и Канада, добавяйки, че изкуственият интелект може да предизвика нова вълна от иновации в образователните технологии.

Изображение: Gaurav Munjal LinkedIn Profile

Hack TUES 12 ще се проведе в периода от 25 до 28 март 2026 г. в Иновационен форум „Джон Атанасов“ на София Тех Парк, в присъствен формат. Организацията на събитието е поверена на екип от 13 единадесетокласници от ТУЕС, под менторството на Калин Георгиев, Адриана Панайотова и Радостина Герчева от Асоциацията на завършилите ТУЕС.

През 2023 г. Hack TUES беше включен сред иновативните и обещаващи практики на ЮНЕСКО в сферата на техническото и професионалното образование – признание, което го утвърждава като единствената образователна инициатива от България в тази категория.

Официалният старт на Hack TUES 12 ще бъде даден с откриваща церемония на 25.03.2026 г. на живо в Иновационен форум „Джон Атанасов“, като събитието ще бъде излъчвано и онлайн в YouTube. По време на церемонията ще бъдат обявени основната тема и категориите, по които участниците ще разработват проектите си в рамките на хакатона.

Тазгодишното издание поставя нов рекорд – регистрацията приключи само за 47 минути. Общо 362 ученици от 8 до 12 клас се включват в Hack TUES 12, разпределени в 80 отбора. Всеки от тях ще работи с персонален ментор – специалист от ИТ сектора, който ще ги подкрепя през целия процес на разработка.

Работата по проектите започва непосредствено след откриващата церемония и продължава до ранните часове на 28 март. Следват полуфинали и финал, по време на които жури от професионалисти от ИТ сектора ще оценява решенията на отборите и ще определи победителите. Хакатонът ще завърши с церемония по награждаване.

В подготовка за събитието са предвидени и обучителни уъркшопи със следните теми:

• Работа в екип, генериране на идеи, презентационни умения
• Git && GitHub
• Embedded Advanced
• AI and web development
• Research with AI
• Hack TUES – “В какво се забърках?”

Hack TUES 12 се реализира с подкрепата на множество компании и партньори от технологичния сектор.

Допълнителна информация

Откриването на Hack TUES 12 е на 25 март 2026 г. в Иновационен форум „Джон Атанасов“ на София Тех Парк. Церемонията по награждаване ще се проведе на 28 март 2026 г. на същото място.

Повече информация за Hack TUES 12 можете да намерите на официалния сайт на събитието, както и във Facebook, Instagram и LinkedIn.

Изображения: Асоциацията на завършилите ТУЕС

Необходимо ли е QA-ите, които работят с AI агенти, да имат предварителна подготовка?

Според Димо Митев, за да бъде AI агентът полезен и ефективен, трябва потребителят да знае какво иска и, съответно, как да формулира въпроса си. Това умение, подчертава той, се корени в иновативното мислене.

Той споделя, че от личен опит, знае, че изкуственият интелект значително може да подобри ефективността и бързината, защото скъсява времето за техническа обработка.

Въпреки това QA архитектът напомня, че не е фатално, ако въпросите не са правилно формулирани.

Няма да каже „Оф, не може да се разберем“ и да стане и да си тръгне,

шегува се той, като обобщава, че AI агентите са много ценен помощник и вярва, че трябва QA специалистите задължително да се възползват.

Рени Станкова допълва, че иновативното мислене е необходимо на всички специалисти от IT сферата – QA, developer, devops-а и др. – защото то позволява бързото и ефективно решение на проблема.

Това е умение, което на всеки един от нас ни е полезно и е необходимо без значение дали е в контекста на AI света или ако се работи без такъв помощник,

Дими Митев споделя личен опит – как в Payhawk част от работата му се състои в review-иране на end-to-end тестове, писани от инженерите. Те наброяват 120 човека в компанията, което отхвърля възможността QA архитектът самостоятелно да се заеме с тях. Именно за тук се намесва AI – QA архитектът прави guideline, в който описва каква трябва да e структурата на тестовете, и го дава на AI агентa.

Представи си, че си мега готиния и добър QA automation инженер, някой отваря pull request, ти отиваш и ревюираш – и работи, супер добре работи. Агентът казва „тук не си ползвал тази добра практика“ и спряха да ме занимават хората, така че отивам към следващия проблем, който трябва да решавам,

AI агентът е много ефективен за правене на self-review, което е изключително важно, защото така се хващат грешки, typo-та при рефакторинг, както и при други компоненти, потвърждава Рени.

Този подход е полезен да си направиш self-review на промените, които правиш – създавайки си такова правило да си саморевюираш задачите, които си завършил – така пестиш време и хващаш лесни грешки.

Какво е бъдещето на Manual QA ролята?

Manual QA в класическия смисъл няма да оцелее като роля, защото AI вече може да автоматизира тестови сценарии и повтарящи се задачи, смята Димо Митев. Той оприличава работния процес на бъдещия QA с „правенето на кекс“ – за приготвянето може да се използва вилица, миксер, кухнески робот. Всеки следващ уред оптимизира процеса, но най-важният елемент е рецептата – тоест това, което QA специалистът ще измисли.

Аз винаги съм гледал на Manual QA-стването като все едно да правите примерно кекс.

Той допълва, че е от изключително значение и мисленето. Затова е много важно да се развива мисленето и има начини, чрез които да се направи.

Четете книги, решавайте логически задачи, решавайте кръстословици,

Защо все пак ръчното тестване може да бъде от полза за Junior QA-те?

Въпреки, че бъдещето на Manual QA ролята не е особено розово, експертите вярват, че все пак ръчното тестване може да бъде от полза за Junior QA-те. Бъдещите специалисти в ИТ сферата могат бързо да развият технически background, знания за Java екосистемата или за технологиите на Microsoft, които да бъдат основа за кариерното им развитие. Работата на Manual QA може да изгради разбиране на автоматизираните процеси, които се случват в компанията.

По-смислено е преди да започне да се автоматизира, да се вникне първо в системата, в разработката на софтуера, в нейните фази и т.н., казва в допълнение Димо Митев

Изискванията се вдигат, какво е важно за фирмите-работодатели?

Ефектът от навлизането на AI се усеща навсякъде в IT сферата – освен Manual QA-ите, намалява търсенето за developer-и, pm-и, devops-и и др. с около 40%-50% според Димо. Той допълва, че изискванията се вдигат – нещо, към което днешните и бъдещите IT специалисти ще трябва да се адаптират чрез постоянно развиване на знанията и уменията.

Новите изисквания към QA-ите в сезона на AI – Критично мислене, Разбиране, DevOps познания, и още…

Виждал съм всякакви хора, но не съм виждал такива, в които съм усетил силна амбиция и желание и да не са си постигали целта.

Това не важи само за Junior-ите, но и за всеки един специалист, допълва Рени от Experian. Тя се аргументира, че ако един специалист не се учи, няма да успее да надгради професионалното си развитие, а в някои случаи дори може да изостане.

В динамиката на професията, в динамиката на ежедневието ни се налага все повече да учим, ако искаме да бъдем и да останем конкурентноспособни на пазара.

Към това Димо допълва:

Шансът, ако не четем нищо, да се превърнем в технически трупове, е много голям, така че не се превръщайте в технически трупове.

Има ли промени в добрите практики с навлизането на AI инструментите?

Практиките и тестовите принципи не са се променили, смята Димо Митев. Процедира се по същия начин при ранното тестване, defect clustering-а, pesticide парадокса, просто се правят по-бързо.

Най-важното на AI оптимизацията е да се разрешават проблемите още в начална фаза, когато разрешението вече е по-скъпо, допълва Рени Станкова.

От най-голямо значение е разработката на софтуер, от който клиентите да са доволни, съгласява се Димо Митев. Точно това е ролята на QA специалистът – да подсигури качеството на продукта.

Тук е предизвикателството на добрия QA – да можем да гарантираме, че този софтуер ще може да се ползва от най-различни хора, с най-различни способности, с най-различни компютри, мобилни устройства, браузъри, екстеншъни и т.н,

добавя той.

Ще се търсят ли QA-и?

Според Райна изкуственият интелект влияе на QA специалистите така както и на developer-ите и на всички други специалисти в IT сферата – като ефективен помощник и оптимизатор. Въпреки оптимистичната нагласа, тя напомня, че за да се осигурява качеството на кода и продуктите, трябва да се прилага критично мислене в подходите и решенията, които AI тулове и агенти предоставят.

Тя споделя за изкуствения интелект:

Променя цялостното ни ежедневие – задачите, които имаме и изпълняваме на ежедневна база и според мен това е един много добър помощник и оптимизатор на нашия труд и усилията, които полагаме.

Виждането на Димо, обаче е по-различно. Според него QA-ите няма да намалеят, а напротив – ще се увеличат.

Аз може би имам малко по-различно мнение и виждане за нещата. Съмнявам се, че ще намалеят, че ще останем като индианци в резерватите в Щатите. По-скоро очаквам, че QA-ите ще станат още по-търсени.

Той поясни, че изкуственият интелект е променил ролята на QA специалиста – сега QA-ите трябва много по-рано да се включват в процеса на създаване на софтуер, за да приложат критичното мислене в него и да зададат въпроси като „Защо се прави това нещо?“ „Каква е тази функционалност?“ и т.н.

QA позициите: Кои са застрашени и кои имат бъдеще?

QA Архитектът от Payhawk допълва, че чрез AI вече “изключително бързо се създава код” – например чрез похвата vibe coding, който може да скъси процеса на писане на код до 3-5 минути. Това означава, че днес се генерира много повече код, който трябва да бъде тестван от QA-ите.

Димо пояснява, че въпреки че изкуственият интелект може сам да тества код, не е способен да генерира всички възможни сценарии и test case-ове, подобно на developer-ите, които не могат да измислят всички възможни unit тестове. Затова са необходими QA специалистите – заради критичното си мислене и клиентската перспектива.

Затова той напомня, че за да оцелеят QA специалистите при новите пазарни условия, трябва да наблягат на мисленето – аналитично, логическо, креативно и критично.

Как ще се променят изискванията?

Според Рени отговорът на този въпрос зависи от сферата и компанията. Тя пояснява, че всяка компания работи с различни технологии следва различни изисквания за съвместимост, използва различни application-и, и всичко това влияе върху изискванията.

Това до някаква степен е дефинирано или предефинирано от самата компания, в която даденият QA работи

Димо от Payhawk се съгласява напълно с казаното от Рени и допълва, че колкото по-бързо един QA специалист се научи да работи с AI агенти, толково по-бързо ще се адаптира към пазара и ще бъде успешен. И все пак той задава въпроса:

Но всъщност какво означава един QA да е успешен в днешно време?

На този въпрос той не се забавя да отговори – QA специалистът е успешен, когато клиентът е удовлетворен. Това зависи не само от качеството на продукта, но и от скоростта на разрешаване на проблем при оплакване на потребител. Той отново набляга на важността от широките познания, защото именно от тях зависи скоростта при разрешаване на проблем. От значение са следните фактори: доколко QA специалистът има познания и парктика в DevOps сферата, разпознава ли пайплайни, знае ли какво се включва, когато се прави commit и др.

Да реагирате бързо означава в рамките на да не казвам часове дори минути, да идентифицирате проблема, да го отстраните и да доставите нова версия.

Той допълва, че успешните QA-и правят редовен мониторинг, чрез който ще се следи броя клиентски оплаквания, логнати бъгове и др. Това подпомага следенето на текущото състояние, което позволява подобряването на качеството на продукта и ефективността.

Димо допълва с пример от собствения си опит, когато е започнал във Payhawk, от компанията са release-вали продукти два пъти на седмица. Днес, той споделя, че release-ите са средно 9 на седмица, благодарение на редовния мониторинг. Той заключва:

И това цялото нещо става благодарение на някаква автоматизация, на мониторинг, който вие може да покажете: „Вижте къде сме били преди, къде отиваме сега.

Какви технически умения ще станат задължителни за QA специалистите?

За да е успешен един QA трябва да има познания по DevOps практики и правила. Той трябва да познава не само бизнес изискванията, а и как системата работи, как се доставя на клиента, какво се случва, когато се направи commit или pull request, какви тестове се изпълняват, както и процесите по automation testing, version control, continuous integration и др. Това обясни Димо от Payhawk.

Аз виждам едно все по-голямо припокриване между ролята на QA и ролята на DevOps. За мен е изключително важно един успешен QA да има солидни DevOps познания.

Той заключава:

Aко искаме да оцелеем в този пазар, трябва да бъдем гъвкави и адаптивни

QA инженерите трябва да се стремят към широк спектър от познания – не само в контекста на DevOps, а цялостно технически. QA трябва да знае какви са архитектурата на продукта, service-а, технологиите, които се използват при четене на код, процеса по правене на ревю, requirement-ите и какво трябва да се достави. Всичко това насочва QA специалистите към development сферата – процеси, практики и clean code практики. Това е виждането на Рени от Experian.

Изводът е, че ако QA-ът има широки познания по процеса на разработка, то той подпомага качеството на продукта, скоростта на release-а и ефективната автоматизация.

Засягайки необходимостта от DevOps познания QA специалистите трябва да познават CI/CD. Според Димо това е изискване, което все повече се налага и се включва като част от интервютата. Причината, че днес  QA трябва да предотвратява проблеми, а не да ги разрешава, обяснява Димо.

Ние като QA трябва да бъдем мъдри, да се опитваме да предвиждаме къде могат да се появят някакви проблеми, и да предотвратяваме тяхното появяване.

Изкуственият интелект значително промени и продължава да променя начина, по който функционира софтуерната индустрия. Разбира се, това няма как да не засегне и QA позициите.

QA позициите: Кои са застрашени и кои имат бъдеще?

Как ще се отрази използване на AI агенти при тестването на софтуер и как това ще повлияе търсенето на QA специалисти?

Според Димо Митев, бъдеще за QA-ите ще има. Тези от тях, които се отличават с професионални познания, критично мислене и желание за постоянно развитие, нямат да бъдат засегнати негативно от навлизането на AI агентите. Това мнение подкрепи и Райна Станкова.

Експертите споделиха още, че в бъдеще QA специалистите ще участват във все повече етапи на софтуерната разработка, но от тях ще се изисква да имат и по-комплексни знания.

Обзорен материал от уебинара с детайли очаквайте в понеделник заедно с видео на ключовите моменти.

Ако не сте се регистрирали за уебинара, но желаете да получите достъп до записа и материалите, абонирайте се тук.

Жените предприемачи в България и Европа продължават да имат ограничен достъп до рисков капитал, особено в стратегически високотехнологични сектори, показва ново европейско изследване, подкрепено от Европейската комисия и Европейския парламент. Данните сочат, че преодоляването на този инвестиционен дисбаланс може да се превърне в реален двигател за икономически растеж и конкурентоспособност. Изводите са представени в доклада The Gender Investment Gap, който анализира как се разпределят инвестициите в технологични компании в Европа и кой участва във вземането на инвестиционни решения.

Изследването поставя специален фокус върху т.нар. deep tech – компании, базирани на научни открития и напреднало инженерство, често произлизащи от университети и изследователски центрове. Това включва области като изкуствен интелект, енергийни и климатични технологии, биотехнологии, медицински технологии, индустриално производство и др. За разлика от потребителските дигитални услуги, тези компании изискват по-големи първоначални инвестиции и по-дълъг период на развитие, но именно те са в основата на дългосрочната индустриална устойчивост, технологичната независимост и икономическата сигурност на Европа.

Според анализа:

• Стартъпи с поне една жена сред основателите си привличат едва 14,4% от инвестиционните рундове и около 12% от общия обем рисков капитал в Европа;
• В deep tech сектора около 80% от компаниите са основани изцяло от мъже; тези компании получават близо 90% от общия обем финансиране чрез рисков капитал;
• Жените са слабо представени не само сред предприемачите, но и сред фонд мениджърите и инвестиционните комитети, които вземат решенията за разпределение на капитала;

За държави като България – с добре подготвени технически кадри и развиваща се стартъп екосистема – тези тенденции означават пропусната възможност иновациите да се развиват и мащабират на местно ниво.

Докладът стъпва на 11-месечно проучване, което комбинира количествени данни с 81 задълбочени интервюта с предприемачи, инвеститори, фонд мениджъри, публични финансови институции и европейски политици, както и 12 събития в различни държави с участието на над 1000 представители. Целта на инициативата е не само да се измери мащабът на проблема, но и да се разберат причините зад него.

По думите на еврокомисаря за стартъпи, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева въпросът е икономически – когато компании, ръководени от жени, получават едва 2–3% от рисковия капитал, проблемът е в начина, по който се разпределят инвестициите, а не в липсата на идеи или капацитет.

От всеки 100 евро рисков капитал, по-малко от 3 евро се инвестират в екипи, ръководени от жени, и само около 15 евро за смесени екипи. Въпреки рекордно високите обеми на инвестиции, този дисбаланс почти не се е променил,

посочва Захариева. Според нея измерването на тези разлики е ключова предпоставка за по-ефективни инвестиционни решения и за повишаване на конкурентоспособността на Европа.

Европа не може да си позволи да пренебрегне творческия и предприемачески потенциал на половината от населението си,

смята еврокомисарят.

Според Денис Христов, ръководител сектор „Бизнес анализи и развитие“ във Фонда на фондовете, публичните финансови инструменти имат ключова роля за по-малки пазари като българския.

България е сред водещите страни по брой жени с IT образование. Силното присъствие на българките в сектора на информационните технологии е и една от причините у нас да виждаме повече жени предприемачи.

По думите му именно европейските финансови инструменти – дялово финансиране, гаранции и заеми – са от голяма полза за българските стартъпи, а значителна част от компаниите с рисков капитал у нас не биха съществували без тази подкрепа.

Ключов резултат от проекта е създаването на интерактивен европейски дашборд – платформата обединява данни за над 70 000 технологични компании в Европа (2020–2025) и позволява сравнения по държави, сектори и етапи на финансиране. Целта е да се изгради устойчива европейска база данни, която да подпомага политики и инвестиционни решения, основани на реални измерими показатели.

Европа не страда от липса на жени иноватори, а от липса на последователни системи за измерване, финансиране и надграждане на техните идеи, сочи основният извод от доклада. За България това означава възможност – чрез по-добро използване на европейските инструменти и данните зад тях – да задържи и развие високотехнологичен предприемачески потенциал с реален принос към икономическия растеж. Чрез комбинирането на обща база данни с пряко участие в цялата екосистема проектът полага основите за по-информирано разработване на политики, по-добри инвестиционни решения и по-силна и приобщаваща европейска екосистема за дълбоки технологии.

Обобщените изводи от доклада са достъпни тук.