27 февруари, 2024

Тонислав Троев е Product Technical Lead в OneBit Software. Автор е на „Платформа за подобряване на качеството, генериране и изпълнение на автоматизирани тестове“ и множество библиотеки, които успешно намират приложение в редица софтуерни проекти. Той е носител на „Младежката наградата“ на БАИТ, победител от СофтУниада 2023 и двукратен носител на стипендията „Джон Атанасов“ от Фондация „Еврика“. Има богат опит като лектор в курсове по приложно програмиране.

Ако има машина на времето, 21-годишният младеж споделя, че иска да се пренесе във времето на революциите с машините, когато тепърва започва и създаването на печатарските и шевни машини. Ние, обаче, го искаме тук. В наши дни. Защото Тонислав е истинско чудо. Чудо, което връща надеждата за по-светло бъдеще, изградено от ценностни идеи и общество, което е не само образовано, но и любознателно, мотивирано и целеустремено.

Тонислав е онази искрица надежда, която може да запали пламъче у всеки един от нас. Тонислав е от онези хора, които вярват, че образованието е ключът към успеха, а ученето и надграждането всеки ден – ценно съкровище.


Момчето-чудо, по-откровено отвсякога, разказва пред DevStyleR за страстта към технологиите, която открива съвсем случайно. Споделя ни и за красотата в кода като изкуство, което повечето не успяват да видят. Разкрива ни и как се печелят множество награди сред безмилостна и достойна конкуренция. Споделя ни и защо Саймън Синек е човекът, с когото би искал да прекара един ден, както и още много любопитни неща, които ще прочетете в интервюто.


Кодът, и красотата в него за този, който го гледа с любов…
Приятно Четене!


За втора поредна година си носител на стипендията „Джон Атанасов“ на фондация „Еврика“. Стипендия, която се отпуска за изключителни постижения в овладяването на компютърните науки. Какво трябва да постигне един студент, за да спечели толкова голямо отличие? Какви са критериите за тази награда?

На първо място е много самоинициативност. В повечето университети се дават знания само до едно ниво. Тук е важно да отбележим, че това до голяма степен зависи и от начина, по който студентите приемат тези знания. Това, което много ценя в моите колеги и приятели, е самоинициативността, която виждам. Усилията, които полагат извън академичната среда. Разбира се академичните занятия са изключително важни, но само и единствено ако инициативата идва повече от самите нас, ще може да напреднем, да развиваме нещо свое, както направих и аз.

Смятам, че това, което ми помогна да спечеля всички тези награди през изминалата 2023 година е една моя разработка, на която посветих последните си три години и в която вложих много, много старание и любов.

Започнах да развивам идеята, а не след дълго тя се превърна и в библиотека, която прерасна в платформа за генериране на тестове. Вярвам, че това бе и причината да спечеля за втора поредна година стипендията “Джон Атанасов”.

Относно критериите за тази награда, това, което се оценява е разбира се успехът през годините. В момента съм четвърти курс и успехът ми е 6.00. На всеки един изпит до момента не съм имал по-различна оценка от тази. И друго, което се оценява, това са постиженията извън университета.

Би ли ни споделил какви са твоите изключителни постижения в областта на компютърните науки?

Имам доста постижения, с които се гордея. За тези от вас, които не знаят, участвах същи и в конкурса за състезателно програмиране и разработка на уеб/софтуерни проекти за ученици и студенти – СофтУниада. Спечелих първо място за софтуерни проекти – старша възраст и в следствие от доброто си представяне в алгоритмичната част, бях обявен за Софтуниадец. Това е най-голямата награда за цялото състезание, тъй като са две отделни категории – софтуерни проекти и състезателно програмиране. Този човек, който се е представил най-добре на двете части става Софтуниадец.

Друго състезание, в което взех участие бе за алгоритмично програмиране – „Алгоритмика”, организирано от Висшето училище по мениджмънт във Варна. Толкова много са наградите от миналата година, че може и аз да пропусна някои.

Спомняш ли си как и кога започна да се явяваш на състезания и конкурси?

Всичко започна още в първи и втори курс, когато ме поканиха да участвам в националната програма по програмиране. Тогава, разбира се нямах толкова изявен интерес към алгоритми, нито към състезателно програмиране, но въпреки това представянето ни мога да кажа, че беше доста добро като за отбор от новобранци, които не знаят какво правят. Точно тогава се появи и онази искра, която запали интереса ми към технологиите. Започнах все повече да се занимавам със състезателно програмиране, да разучавам алгоритми, техники и т.н.

Това ми помогна и в професионален план. Определено беше един тласък, от който наистина имах нужда. И с течение на времето, наградите започнаха да се редят една след друга. Мисля, че журито избра мен толкова пъти, заради добрия академичен успех, който имам, както и с това, че едновременно съчетавам университет и работа. В последните няколко години заемам ръководна позиция като “Product Technical Lead”.

Част от тези награди са и от конкурса “Талант на годината”, организиран от Talent Club BG. Стипендията на “Еврика” вече за втора поредна година я спечелих.

За мен най-голямото постижение, което може да съществува за един човек на моята възраст, който се развива в ИТ сферата е “Младежката награда” на БАИТ. Да съм носител на тази награда е една сбъдната мечта. Още повече, че я спечелих с моя разработка, която ми е толкова присърце. Толкова усилия и душа вложих в нея. Това наистина е най-милото ми постижение до този момент.

Разбира се класацията “Топ 100 най-влиятелни ИТ личности в България”, в която също попаднах е още един повод за гордост. Пропуснах да споделя, че станахме и вицешампиони на Националната олимпиада по програмиране, а тази година предстои да защитим това отличие, защо не и да го надградим?! Това са наистина само една малка част от постиженията ми, които имам до този момент.

Силна ли е конкуренцията, която срещаш на всеки един конкурс, олимпиада, състезание и как се побеждава въпреки нея?

Ако говорим за олимпиадите, със сигурност конкуренцията е изключителна, поне на Националната студентска олимпиада по програмиране. В нея участва отборът на Софийския университет и състезателите в него още от ученическите си години печелят медали от олимпиади и т.н. Имат изключително добра подготовка и на тази олимпиада точно тази подготовка много си пролича. Този отбор има класа.

Обикновено в програмирането има две основни разделения, ако говорим за младежите и учениците. Някои ученици се занимават със състезателно програмиране, други ученици се занимават с приложно, състезателно програмиране. Когато аз започвах, избрах приложното направление и сблъсъкът със състезателното беше изключително тежък, защото това са наистина като две напълно отделни науки. Поне в първите няколко седмици така ми се струваше.

Определено за олимпиадите и алгоритмичните състезания са необходими знания, свързани с алгоритми и със структури от данни. Нужно е и малко по-математическо мислене, за да може човек да се ориентира. Докато от другата страна на монетата, идват и онези конкурси, като “Наградите на БАИТ”, стипендията от фондация „Еврика“, където не се изискват чак толкова задълбочени познания в състезателното програмиране. Там по-скоро фокусът, е именно върху другата част – приложното.

Да вземем за пример “Младежката награда на БАИТ. Кандидатствах с моя разработка, както вече споменах, която много дълго време съм развивал, а журито иска да види наистина нещо практическо, нещо, което може да подпомогне работата на хората в световен мащаб дори. Те се впечатляват точно от това – да видят нещо готово като продукт. Нещо, което могат да вземат, което е ново, което не съществува до този момент, и в което виждат потенциал. Така разбирам този процес.

Разкажи ни как се запали по компютърните науки? На колко години осъзна, че искаш това да е твоят кариерен път? И кой най-силно те подкрепи, когато ясно заяви, че искаш това да е твоят път?

В десети клас се занимавах много активно с музика. Дълги години свирих на пиано и продължавам разбира се, но не с такава професионална насоченост. Тогава СофтУни предлагаха курсове по програмиране за начинаещи, разбира се, т.е. за хора, които си нямат представа от това какво е програмиране. Различното беше, че тогава курсовете бяха по градовете. Тъй като аз съм от Шумен, бях много щастлив, че ще има обучение и в моя град. Да си призная – още от малък изпитвах интерес към математиката и информатиката. В училище това бяха едни от любимите предмети и от чист интерес си казах, че нищо не губя ако посетя едно занятие и видя какво всъщност правят програмистите.

На това първо занятие нещо така силно ме впечатли. Спомням си и до днес, че когато приключи, прибирайки се за вкъщи, усмивката не слезе от лицето ми. Имаше нещо много значително за мен в този един момент. От там нататък не е минал ден без да не чета нещо свързано с програмиране, без да пиша някакъв код. Толкова силно влияние оказа този първи досег с програмирането. След това започнах и в националната програма “Обучение за ИТ умения и кариера” и в СофтУни да се записвам на курсове, докато не дойде моментът в дванадесети клас да реша, че искам да започна работа. Да, това е моята кратка история за страстта ми към програмирането.

Родителите ми и приятелите ми много силно ме подкрепиха. С един от приятелите ми днес сме и колеги, изкарахме заедно цялата програма в “Обучение за ИТ умения и кариера”, така че малко или много си бяхме подкрепа и аз усещах, че има рамо, на което мога да се подпра, когато се сблъскам с по-сложната страна на програмирането. Разбира се, подкрепиха ме и всички мои преподаватели, всички мои учители, на които винаги ще бъда много благодарен.

Победител си и в младежката категория на годишните награди на БАИТ през 2023, също така си и включен в класацията „100-те най-влиятелни ИТ личности в България“. Какво се крие зад толкова големи успехи и то на тази възраст? Тези признания мотивират ли те?

Дали ме мотивират? Разбира се. Всяко едно постижение има такъв ефект. Даже си спомням, че и на последното награждаване от Фондация „Еврика“, което беше буквално преди около седмица, това беше едно от ключовите изречения в представянето, на което наблегнаха организаторите, че целта на тези награди, на тези стипендии, които те раздават, не е толкова те да популяризират фондацията и т.н. Целта наистина е да мотивират младите, за да може след това те да представят себе си все все по-добре и по този начин, разбира се, да спечелят, не само наградените, но и хората около тях. Затова и аз наистина вярвам, че е така.

Всяко едно постижение има изключително мотивиращ ефект върху мен, но и не само. Има един такъв ефект, в който човек се спира за момент и си казва: “Да, заслужаваше си всички тези трудности, всички тези лишения до този момент са си заслужавали!“. Тъй като зад всяко едно постижение стои наистина моментът на лишенията, на това да загърбиш някои удоволствия, за да седнеш вечер и да поцъкаш нещо свое, както беше при мен с моите разработки. Наистина много малко хора биха могли да издържат на това темпо.

Вярвам, че тези награди могат да възпитат едно такова разбиране в младите хора, че когато много се трудиш и имаш поставена цел и всеки един ден се бориш тя да се случи, хората го забелязват това и не само го забелязват, но и награждават тези усилия.

Би ли ни споделил повече за твои проекти, разработка/и, с която най-много се гордееш до момента?

Да, те са много по принцип, но са обединени в една обща идея. Всъщност нека да отговоря пряко на въпроса – моята разработка, с която най-много се гордея, това е платформата за изпълнение, генериране и подобряване качеството на автоматизираните тестове. Малко е дълго името. Все още работим върху неговото съкращаване. Идеята на тази моя разработка произлезе от практиката в проекта, по който работя. В OneBit Software имаме изключително сложни use cases, изключително много сценарии, които трябва да покрием с тестове. Те са толкова много, че на теория и на практика е почти невъзможно да го направим без някаква помощ, без да автоматизираме част от процесите.

Именно тук в една слънчева сутрин се зароди в мен идеята да направя нещо, което да автоматизира този процес и ние да можем да пишем по-малко тестове, да можем да пишем по-малко код, а с течение на времето, добавяйки нови функционалности, тестовете, както обичам да казвам, сами да се пишат, без да се налага ние да правим каквото и да било.

Тогава се зароди тази идея. Разбира се, не веднага започнах да я разработвам, тъй като сложността на един такъв проект е доста голяма. Започнах стъпка, по стъпка с някакви по-скоро сателитни разработки, които могат да помогнат. Да, не са пряко свързани със задачата, но все пак те са необходими, за да можем изобщо да помислим за реализацията на самата задача. Определил съм тези допълнителни сателитни разработки като подсистеми на цялата платформа. Те са наистина нещо много малко, извършват конкретна работа. Например една такава подсистема ни дава възможност да оптимизираме, чисто от гледна точка на performance на производителност някои от едни от много често използвани операции в света на C# програмирането например. Тези оптимизации ми бяха необходими, за да може след това при генерирането на тестовете и последващото изпълнение, също да бъдат възможно най-ефикасни и възможно най-производителни.

Това е разработката, с която най-много се гордея, защото тя дава наистина един завършен продукт, който може да се приложи във всеки един проект, който е писан на C# без някакви ограничения, без нещо да е чак толкова специално. Тази разработка, не само ми донесе много награди, но и имах удоволствието да я представя на различни конференции, форуми, което е нещо, което аз наистина много обичам да правя и самият факт, че успях да го постигна с нея, ми дава едно чувство на удовлетворение.

Наградата на Ректора за постижения в научноизследователската дейност също е твоя през 2023. Успехите ти нямат край. Би ли ни споделил за твое постижение в научноизследователската дейност?

В научноизследователската дейност, разбира се аз работя и върху някои публикации, които са базирани, именно на идеите, върху които се базират моите разработки в областта на автоматизирането на тестове, но най-вече тази награда я спечелих заради доброто представяне на олимпиадите, заради останалите награди, които малко или много повдигат авторитета на целия университет. Тъй като те не са награди само за мен, а за мен и за всички хора, които са около мен, които ме подкрепят. Разбира се и за цялата академична общност, дори и за целия град Шумен.

Бил си лектор на конференциите .NETworking, TarnovoConf и C#onference. Какво изпитваш, когато влизаш в ролята на лектор? Какво ти дава това?

Какво изпитвам? Изпитвам нещо, което просто не мога да го опиша. Това е нещо, за което съм си мечтал още от моментите, в които съм учил програмиране, когато не съм знаел дали от мен ще стане програмист. Наистина си мечтаех за нещо такова. Не в толкова голям мащаб, разбира се. Да бъда лектор на конференция дойде малко по-късно след като започнах своят професионален път, но да бъде лектор е нещо, което си ми е цел. Мечта? Да, може да се нарече и мечта защо не. Може би тук съм малко афектиран от идеята и работата на лектора, защото родителите ми са били преподаватели почти през целия си живот и може би съм наследил този афинитет към преподаването. Да преподавам ми доставя огромно удоволствие. В момента се занимавам много активно с преподавателска дейност. Това ми дава едно чувство на удовлетворение, за това, че се движа в правилната посока.

Кои са програмните езици, които знаеш? И имаш ли любим такъв?

Разликата между програмните езици не е чак толкова голяма. Даже в някои от курсовете, на които съм лектор, още в първите часове споделям на присъстващите, че идеалното число от програмни езици, които трябва да знаят е нула, защото трябва да знаете много добре основите, трябва да знаете много добре принципите, върху които се изгражда една програма, а от там нататък всичко може да се научи.

Нека да сравним за пример Java, C#, C++, и ако видим една програма, написана на един от тези три езици и видим варианта ѝ в някой от останалите, разликите ще бъдат минимални – поне тези, които се отнасят до основите. Всеки един програмист ще може да се ориентира достатъчно добре, за да знае какво се случва.

Вече в по-високото ниво на програмиране става по-особено, защото се изискват знания спрямо специфичният framework, не толкова обаче до програмният език. Така че съм наистина привърженик на идеята, че програмният език, който ще използваме не е от толкова голямо значение, стига добре да познаваме платформите и добре да познаваме основните принципи, с които те работят.
Преподавал съм Python, JavaScript, C++, C#. Работил съм с всички тези езици и наистина не виждам голяма разлика между тях.

Има, но човек с правилната насоченост, с правилния начин на мислене, много лесно може да се адаптира към различните ситуации.

С кой програмен език би препоръчал да започне един начинаещ , който тепърва иска да навлиза в тази материя и да се развива в сферата?

Когато става въпрос за начинаещи, правя едно голямо разграничение между програмните езици като C++, C#, Java и програмните езици, които в момента са по-популярни като JavaScript и Python, където обаче идеята за типизиране малко или много отсъства. Там не само това е разликата. Те са програмни езици, които по изцяло различен начин се изпълняват. Затова давам съвети на мои познати, които все още са начинаещи в тази сфера, да изберат като за начало C++, C# или Java. Дали това им помага? Според мен, да, защото много по-лесно успяват след това, ако се наложи от тези типизирани езици да преминат към JavaScript, Python. Днес е по-хубаво отвсякога човек да може да разбира от различни технологии. В ИТ средите има много голямо търсене на особено виждаме всички full stack разработчици. Тоест от хора, които разбират и front-end и back-end.

Би било добре първо да се разгледат тези типизирани езици, за да се свикне с концепцията, за да се свикне изобщо с идеята за обектно ориентираното програмиране и вече след това, използвайки знанията и опита си да преминат и към тези по-нови езици. Те не са по-нови, по-скоро с по-различна насоченост.

Коя е любимата ти и най-интересна част от света на компютърните науки?

Може би ще звуча банално, но всичко ми е любимо. Обичам, когато има нещо ново да седна, да прочета, да се опитам да го приложа на практика. В същото време и някакви low level неща, да “бърникам” из паметта на компютъра, да правя някакви странни тестове, странни симулации. Всичко ми харесва. Няма нещо, което да ми е досадно. Е, може би като един отявлен back-end програмист да се занимавам с оптимизиране на уеб страници ми е малко досадно наистина. Но, когато изключим тази designer oriented част от света на технологиите, всичко останало ми е много присърце. Абсолютно всичко.

Ако трябва обаче да кажа от любимите неща, които са ми най-любимите… Най-голямата ми страст до момента са алгоритмите за low level програмиране и оптимизация при работа с големи данни, паралелни изпълнения на някакви задачи. Ето такива неща. Но не бих казал, че се ограничавам само до тях. Както казах, абсолютно всичко ми доставя удоволствие, просто това е малко над всичко останало.

А кой е най-специфичният технологичен аспект?

Най-специфичният аспект, зависи от гледната точка. Мога да кажа, например, за алгоритмичното програмиране, че там има доста специфика, защото има задачи, проблеми, които няма как да бъдат решени, ако човек не знае как да използва дадена техника или дадена технология. Там е много интересно, защото алгоритмичните задачи много наподобяват проблеми от реалния живот, които ние разрешаваме, използвайки съзнанието, използвайки мисълта си. Но, когато дойде моментът да използваме тази мисъл, да я претворим в инструкции, в програмен код, то тогава става интересно, защото не винаги се получава толкова праволинейно, колкото ние си мислим.

Например да вземем една много проста задача: Имаме два текста и трябва да намерим най-дългата обща последователност от символи между тях. Ние, като хора, разбира се стига да не е достатъчно дълъг текстът, много лесно може да го преценим това в рамките на няколко секунди.

Обаче, когато дойде моментът това да го напишем като код, да го имплементираме, то тогава започва едно мислене, едно чудене. И, за да се стигне наистина до оптималното решение на тази задача, все пак си трябва малко или много човек да познава технологиите, които използва, методологиите, чрез които да стигне до това решение.

Така че, там се изискват доста специфични знания. Този пример, който дадох не е толкова предизвикателен дори, т.е. има много по-сложни, по-комплексни задачи, които предстоят да бъдат решени и които се решават всеки ден.

Има ли международен конкурс и олимпиада на които би искал да участваш?

Тъй като съм на финала на бакалавърската си степен, искам да продължа образованието си и с магистратура, докторантура и т.н. и за съжаление ще ми остава все по-малко време за участие в конкурси и олимпиади. Не, че няма да ме интересуват или нещо такова, напротив аз ще участвам навсякъде, където има такава възможност. Но вече малко или много се ориентирам към по-различно направление. Както споменах по-рано, имам идеи за различни публикации, свързани с моите разработки, също така развивам и професионалната си кариера като програмист и като преподавател. Така че, по-скоро, в бъдещите години, след като завърша изобщо следването си, ще се ориентирам към тази част.

Ако можеше да прекараш един ден със световноизвестна личност от #tech света коя би била тя?

Това е един много интересен въпрос. За световноизвестна личност в момента не мога да се сетя, ако става дума за света на програмирането, разбира се. Но много бих искал да се срещна със Саймън Синек, например. Той няма нищо общо с технологиите, напротив, той има книги, лекции, публикации, които са по-скоро ориентирани към личностното развитие на човек. Занимавал се е и с икономика и предприемачество. За мен той е много интересен човек. Прочел съм почти всичките му книги.

Да, определено бих искал да прекарам повече време с него. Не толкова, защото той би имал пресечна точка с технологиите, напротив. А, защото е човек с интересни идеи, човек с интересни цели също така и наистина е една много амбициозна и много вдъхновяваща личност.

Ако можеше да се върнеш назад във времето, в кои години на технологичен напредък би се пренесъл? Защо?

Много често съм си мислил по този въпрос. Ако можех да се върна назад във времето, един от периодите, в които бих избрал е, когато започват революциите с машините, още преди да говорим за компютъризация и т.н. Интересно ми е да видя от първо лице какви са били процесите, през които са минавали хората, какви са били идеите, които са авторите на тази революция. Защото говорим за времето, когато всичко се е създавало на ръка и една такава идея би била наистина “ренесансова”. Например печатницата. Много ми е интересно как са възникнали тези идеи или пък шевната машина. Нещо толкова банално, което се използва ежедневно от сигурно милиони хора по света, а всъщност зад шевната машина стоят много интересни идеи. Другият вариант, който мога да си призная, че сега ми хрумна, е да се върна назад във времето в дните, когато започва разработката на първия компютър, например.

Първото електронно устройство, което тогава се занимава с извършване на някакви прости сметки, за да мога тогава пък от първо лице да видя какъв е процесът, през който наистина са минали, за да стигнат от тази идея до идеята изобщо за компютър, който може да се използва от нас, ежедневно. И всъщност в рамките на 100 години напредъкът е изключително голям.

Аз вярвам, че ако се върнем 100 години назад през 1924 г., хората, които тогава са живели, да си представят, че всеки един от нас днес ще има поне два-три компютъра, които да използва в ежедневието си, като тук включвам и телефоните, разбира се и всякакви дигитални устройства, които са покрай нас, може би биха го сметнали за невъзможно. Но уви. Факт е.

Вярвам, че това за тях би било голям science fiction. И наистина технологичният напредък през последните десетилетия е много впечатляващ. И може би след 20,30,50 години, някой може да иска да се върне в наши дни. Защо не?

Но като цял аз се опитвам да се фокусирам в настоящия момент и да се наслаждавам на това какво се случва около мен. Без значение дали ме касае пряко или косвено, защото това ще бъде част от историята на цялото човечество един ден.
А този технологичен напредък, който ние постигаме днес, няма да бъде пропуснат със сигурност.

Кое е първото нещо, за което мислиш, когато отвориш сутрин очи?

Ако трябва на този въпрос да отговоря, спрямо последните дни, тъй като те бяха доста натоварени, първото нещо, за което си мисля е какво трябва да свърша през деня. Обикновено така си поставям някакви задачи и се опитвам да ги изпълня до края на дея. Това е пътят на самоусъвършенстването, който аз съм припознал. Опитвам се всеки един ден да правя нещо ново, да научавам нещо ново, да чета нещо ново. Дали ще е винаги пряко свързано с технологиите или не, това зависи от контекста, зависи от самият ден, от настроението, ако искате дори.

Когато се събудя сутрин си правя мини план, какво, кога, как ще бъде свършено през деня и, разбира се, старая се да го изпълнявам винаги. Не всеки ден се получава, разбира се, това, мисля, че е нормално за всеки човек, но наистина се опитвам да въведа малко ред, в иначе хаотичните мисли рано сутрин и да се погрижа за това, да имам някакви реалистични цели, които да съм сигурен, че мога да постигна в рамките на деня.

Как протича един твой ден?

Как протича един мой ден, зависи от деня. Обикновено, ако е работен ден, събуждам се около 8 часа сутринта да речем, започвам да работя към 9 и така до 18:00 ч. – 19:00 ч. Ако е ден, в който преподавам, то тогава много зависи. В момента преподавам на няколко места – в СофтУни, в Националната програма “Обучение за IT кариера”.

Толкова съм приел присърце това преподаване, че групите, които са в IT-кариера не са само една, а цели две. В момента едната група, на която преподавам в Шумен е от ученици в 11-ти клас, другата група, на която преподавам е от ученици в 10-ти клас.

Опитвам се да им представя нещо от моя личен опит, да ги запозная със света на програмирането и да запаля някое пламъче и в тях, ако е възможно. Обикновено един мой ден минава или в работа или в преподаване, като разбира се, се опитвам да не се претоварвам чак толкова много.

Имаш ли любими хобита извън технологичния свят? Как си почиваш?

Обичам да се занимавам с музика, обичам да свиря на пиано, на китара, съвсем любителски разбира се, но пък много така, много обичам, и винаги се опитвам така да намирам време и за почивка между всичко останало. Много си почивам, когато се занимавам с това.

Успехът има ли тайна формула или просто зависи от теб, мотивацията ти и усилията, които полагаш?

Вярвам, че много зависи наистина от мотивацията, от усилията. Не само мотивацията. Повлиян от Саймън Синек, много често обичам да казвам, че мотивацията е чисто вътрешен процес и тя няма как да бъде променена, няма как да бъде привнесена във същността на човек. Вдъхновението е това, което може да окаже много силно влияние и това, което наистина вярвам, че на мен ми помага и би помогнал на останалите. Това е да търсят вдъхновение в нещата, които ги заобикалят. Да търсят нещо вдъхновяващо във всичко, което им се случва. И разбира се, много работа, много упоритост, много отдаденост, без тях няма как. Дори да сме най-вдъхновените хора на света, ако не дадем и от себе си, то ние ще сме си просто вдъхновени. И нищо повече.

Както казах, аз се опитвам да търся вдъхновение във всичко- в хубава музика, в хубава картина, дори и в хубав код, ако искате. Изключителен привърженик съм на идеята, че в кода има изкуство и винаги се опитвам да търся красотата в кода. И не само в кода, разбира се, ако го приемам като текст, изобщо красотата в процесите, в комуникацията между отделните процеси, в архитектурите, които се изграждат. Има много неща, които един софтуерен специалист може да определи като красиви. Много мои колеги бягат от такива определения, за тях там красота липсва, такива мои колеги аз лично не ги разбирам, според мен те са изгубили своето вдъхновение, но наистина това на мен много ми помага. Това е наистина нещото, което ми дава упоритостта, подтиква ме всеки един ден като се събудя, аз да продължа да се боря, да продължа да работя и да уча нови неща.

Как се виждаш след 10 години?

С сигурност няма да се откажа нито от програмирането, нито от музиката. Както вече разбрахте, това си ми е страст, хоби. Но след 10 години си представям, че ще съм един успешен човек, който ще има зад гърба си няколко интересни разработки. Разбира се, платформата, която споменах няколко пъти е нещо, с което се гордея, нещо, което искам да завърша през годините. А защо не и да се превърне в самостоятелен продукт? Но също така, аз смятам, че съм един доста идеен човек и имам планове, намерения да разработвам нови неща, които на мен ми доставят удоволствие или ще ми бъдат полезни в ежедневието ми.

Така че, надявам се в рамките на следващите 10 години наистина да мога да ги реализирам и ако имаме отново съвместно интервю и се върнем назад във времето, да мога да кажа: „Да, аз успях, реализирах всичко, от което имах нужда, всичко което ми беше присърце.“ Така си се представям. Обогатен със много нови знания, запознал се с много нови технологии, експериментирал много. 10 години не са малко време, така че вярвам, че ще мога да постигна всичко това като цел. И разбира се, най-вече, да завърша магистратура и да защита успешно докторантура. Така че, това е най-малкото нещо, което вярвам, че ще ми се случи в рамките на тези 10 години.


ГАЛЕРИЯ


Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.


Прочетете още:
1. Математиката и Информационните Технологии са Все По-Търсени от Учениците
2. Участници в Уебинара “Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии”
3. Екипът на CodeIT 2024 за Конкурса и Пътешествието в Света на Програмирането

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Editor @ DevStyleR