“Мисля, че малко се говори по темата за организирането на екипната работа”, споделя Съби Ангелов, Senior Account Manager и един от най-опитните специалисти в Немечек България. Неговият колега Станимир Атанасов-Боса кима утвърдително. Ясно е – той също има какво да сподели по темата. Най-малкото защото вече няколко десетилетия ръководи най-големия екип в компанията и знае много добре колко трудни, но и колко важни са правилните организация и реорганизация. Малко преди двамата да представят пред софийска публика темата за екипната структура и спецификите на работата с нея (в рамките на специализираното събитие Dev Bites, SOHO Sofia, 26 октомври), ги срещаме за един кратък разговор относно нуждата от непрекъснатата промяна и… Тери Пратчет?
Защо разговорът за организирането на екипната работа е толкова важен?
Съби: Защото липсата на сериозно говорене изкривява представата колко дълбока е водата в ИТ индустрията. И на мнозина тя изглежда до колене. Дълбочината, температурата и силата на течението стават ясни, едва когато сме нагазили твърде навътре. Отговорност на хората като нас, които отдавна са в дълбоките води и се чувстват достатъчно комфортно там, е да подготвят за това другите.
Боса: Създава се впечатление, че за организирането на екипна работа се говори малко. Защото други, далеч не толкова важни теми – за популярни в момента технологии или процеси, са по-шумно обсъждани. При тях лесно се създава разделение като на футболни агитки – „за“ и „против“. Но всъщност, ако искаш да свършиш някаква работа, изборът на технология е много малка част от нея. А далеч по-важно е как ще организираш екипната работа. Много обичам един цитат по Тери Пратчет: „Ако строиш десет номи (малки приказни същества – бел.ред.) в редичка и им кажеш „Дърпай!“, четирима ще бутат, пък други двама ще кажат „Моля?“.“ Общо взето, така стоят нещата и в нашата индустрия. И след като си избрал архитектура и технология, ти остава още много работа по това да накараш хората да се движат в една и съща посока.
Кога всъщност правилната организация стана от първостепенно значение за българската ИТ индустрия?
Боса: Дълго време в България се работеше в малки екипи, по малки проекти с ограничен жизнен цикъл. Бяхме евтина работна ръка, а големите компании можеха да отделят малко пари, за да пробват дали нещо ще стане. Но отдавна вече надраснахме това и сме дестинация, в която се работи по по-големи проекти. Което значи и по-дългосрочна работа с повече специалисти. Точно това направи задачата по организацията й нетривиална.
Помните ли как се справихте преди години, когато за първи път трябваше да решите сериозен организационен проблем?
Боса: Първоначалният сблъсък с реалността е много тежък. Българите отдавна са се доказали като добри техничари, които индивидуално са много напред, четат много и правят невероятни неща. Но това далеч не означава, че когато събереш тези хора на едно място и им поставим цел, тя ще бъде лесно постигната. В началото изобщо не можеш да си представиш как една група от хора заедно могат да бъдат толкова неефективни, при положение, че всеки поотделно е ефективен. С математическия си мозък събираш нещата и заключаваш, че това трябва да работи. А то не работи. И разбираш, че имаш тежък комуникационен проблем.
Съби: Тогава започваш да търсиш информация и научаваш за процесите и комуникацията, както и за загубата на ефективност, заради липса на комуникация. Даваш си сметка, че това не е въпрос на технически умения, а изцяло на организационни.
Може ли един екип да стане твърде голям и организацията му – толкова сложна, че да е почти невъзможно да е ефективна?
Съби: Не бих казал, че съществуват подобни неразрешими казуси. Въпреки че проблемите при разширяването на всеки екип наистина са доста.
Боса: В началото правилата са малко и ние си мечтаем те да си останат така, за да имаме висока ефективност. Но когато екипът или организацията стават големи, не можеш да си позволиш бюрокрацията да бъде незначителна. Тогава строгите организационни процеси стават единственото спасение от хаоса. Но пък колкото повече правила има, толкова по-сериозна е загубата на гъвкавост. Така или иначе, до днес никой не е намерил идеалният баланс. Но не сме спрели да го търсим.
Доколко е предвидимо как ще се случат трансформациите на екипната структура?
Боса: Единственото, което е сигурно при всяка трансформация е, че ще бъде приета на нож. Нагласата е – „В момента всичко е горе-долу добре, а вие искате да го променяте и ще го направите много по-зле“. И понякога се получава точно така. Но най-лошата развръзка е процесът да не работи, но да продължаваш да го поддържаш, просто защото така е решено. Основният принцип за мен е, че съм готов да променям процесите във всеки един момент. И нямам притеснения да се отказвам от взети преди това решения. Колкото по-догматично подхождаш, толкова загубата на ефективност става непреодолима. Затова винаги внимавам с идеята за best practices. За мен е важно дали е подходящо за моя екип, а не как организират работата в Google, или какво гласят Scrum постулатите.
Съби: При сериозни промени е особено важно внимателно да слушаш колегите. Ние имаме страхотния шанс, че в нашата индустрия хората са умни и не се притесняват да споделят.
Можем ли да се учим от грешките си?
Боса: Не трябва да забравяме, че нашата основна цел е да свършим определена работа. А допускането на грешки означава, че не успяваме да я свършим достатъчно добре. Единственото хубаво при грешките е да осъзнаем проблема достатъчно бързо. Важни са непрекъснатото оценяване и непрекъснатата промяна.
Колко често се налага да бъде пренареждан DocuWare екипът?
Боса: Малки промени в процесите и преструктурирания се случват ежемесечно. Но веднъж на 2 години се случва голяма, качествена промяна. Грубо казано – отнема около 6 месеца на екипа да се напасне към промените, още 6 месеца се гради новата рутина, и чак след това можем да преценим дали сме постигнали точно онова, което сме целели.
На 26 октомври двамата ще развиете темата за правилния и неправилния отговор на уравнението Dev+Ops ?= DevOps в рамките на есенното издание на Dev Bites. Защо си струва ИТ специалистите да го посетят?
Съби: Защото е от онези събития, които те карат да мислиш, да си задаваш сам въпроси. Вярвам, че Dev Bites дава възможност да осъзнаеш докъде си стигнал и от какво още имаш нужда. Ще се съберем like-minded people, пред които ще разкажем опита си и ще побъбрим с всеки, който има желание.
Боса: Защото е много обогатяващо да чуеш за чуждия опит. И то от хора, които не работят на някакъв друг континент и в абсолютно различни условия, а именно в твоята среда. Това е нещо, което не можеш лесно да намериш нито в YouTube, нито в някой tutorial.
Dev Bites е в SOHO Sofia (ул. Искър 4), 26 октомври, 19:00, регистрирайте се безплатно тук.
Прочети още:
Основното нещо за мен, което подобрява качеството на живот е морето
Микросървисите: проклятие или благословия?
React предлага Светия Граал на програмирането
Материалът е предоставен от Немечек България.
текст Никола Шахпазов
фотографии Маргарита Калудова