Христо Динков и Илиян Илиев ръководят клуб по роботика към ТУ – София. Разказват ни какво е да си студент в университета и по-важното – какви са перспективите?
Достатъчна засилка ли е една завършена ИКТ специалност във висше учебно заведение за първата Junior Developer позиция?
Христо Динков: Задачата на висшите учебни заведения е да дадат базови умения по голям спектър от предмети и технологии. По този начин студентите придобиват широк поглед върху ИТ сектора и могат да преценят в коя конкретна област биха искали да се развиват. За да се продължи професионалното израстване, неформалното образование е задължително. Студентите трябва активно да търсят възможности чрез събития, семинари, академии и т.н.
И все пак висшето образование не трябва бъде възприемано като отживелица. Проблемът е, че не се обръща достатъчно внимание на студентите от преподавателите. Изучават се много разхвърляни на пръв поглед предмети, но ако още от първи курс се покаже голямата картинка, един студент би намерил смисъл в образованието и би разбрал защо е нужно да учи “Теоретична електротехника” в първи курс, например.
Какъв е приносът, който Студентски съвет и Клуб по роботика към ТУ – София дават за ИТ развитието в София, компетенциите на кадрите в сектора?
Илиян Илиев: Студентски съвет работи активно за поддържането на студентската общност в университета чрез организиране на събития, собствени и партньорски инициативи, съдействие при проблеми с процедурите по кандидатстване за стипендии и общежития и предоставяне на всякаква важна информация, свързана с университета.
Клубът по роботика е резултат от естественото търсене на допълнителни възможности за развитие на студентите. В клуба се работи по собствени проекти, в които се прилагат различни умения и творчество, което е много важно за поддържане на критичното мислене на студентите, вместо да се превръщат в роботи, които изпълняват инструкции.
Как бизнесът подкрепя и развива студентската общност на ТУ – София?
Х.Д.: Университетът си сътрудничи с бизнеса на различни нива и ако студентите се интересуват, могат лесно да открият възможности за развитие. Интересното е, че в много от компаниите голяма част от служителите на ръководни длъжности също са завършили ТУ София и знаят какво ниво на подготовка да очакват от кадрите, които са завършили ВУЗ-а.
Лесно ли е за един студент, завършил ТУ – София да открие работа в IT компания?
И.И.: Лесно е да започне работа в ИТ компания дори докато все още се обучава в ТУ София. Повечето студенти започват работа след втори или по време на трети курс. В моята специалност, “Компютърно и софтуерно инженерство”, поне 70% от третокурсниците работят в ИТ сектора. Компаниите са готови на компромис относно посещаването на учебните занятия.
В други специалности, като Електроника, заради спецификата на обучението студентите започват работа по-късно, но не срещат пречки в професионалното си развитие.
Кои са топ 3 основни фактори, които биха Ви привлекли към един ИТ работодател?
И.И.: Да оценява кадрите адекватно и да предоставя възможности за израстване! Много неприятно и вредно и за двете страни е, когато един служител е недооценен.
Неформалната и приятелска обстановка е важна за продуктивността и психическото здраве на служителите. Повечето фирми отделят голям ресурс, за да създадат общност в компанията – чрез вътрешни събития и обучения, места за релакс, различни придобивки. Така хората се чувстват като част от нещо по-голямо и са по-мотивирани.
Какво бихте променили в образователния план на ИКТ специалностите?
Х.Д.: Трябва да се мисли повече за развитието на студентите от страна на университета. Често ставаме свидетели на неефективно изпълнение на проекти – например обновява се дадена лаборатория, но след време изтича лиценза за софтуера на оборудването и няма кой да го плати. От там нататък стаята се ползва като обикновена зала за упражнения или отново се изваждат остарелите прибори.
И.И.: Университетът трябва да осъзнае, че е в негов интерес да създаде среда за развитие на студентите. Ако вземем например техническите университети в Западна Европа, това са големи развити кампуси с различни лаборатории, клубове, където всичко е “student driven” – управлява се от студенти. Именно студентите имат нужда да влязат в лабораториите, да експериментират, да работят по проекти, а това ще донесе множество активи на университета.
Кои съвременни специалности и предмети липсват в учебния план, а са важни за бъдещите софтуерни специалисти?
И.И.: Като предмет бих определил “Дизайн мислене” (Design thinking) – нещо важно в днешния бързо развиващ се свят, където е нужно да се адаптираш бързо.
Нужна е специалност “Роботика и изкуствен интелект”. В момента най-близката специалност е ‚Автоматика, информационна и управляваща техника‘, но дори и нейният учебен план не може да се доближи до съвременните изисквания на индустриализацията.
Тепърва ще се развиват масово областите на роботиката и изкуствения интелект и днес всеки говори как в близкото бъдеще ще са нужни много специалисти по роботика, но за тази цел е нужна и съответната подготовка. Всеки може да стане програмист с няколко месечен курс в академия, но за специалист по роботика се изискват комплексни умения, които трябва да са добре структурирани в университета.
Какво смятате, че трябва да бъде средното заплащане на Junior, Mid-Level и Senior Developer?
Х.Д.: За Junior заплащането трябва да е близко до средната заплата за страната, а за следващите нива на развитие, компаниите имат различни подходи – периодично увеличаване на заплащането, бонуси при завършен проект и т.н.
Въпреки това, студентите, които правят първите си стъпки в бранша, не трябва да вземат заплащането като основен фактор. По-добре е да се започне на по-ниска заплата, но в среда, в която може да се дръпне нагоре много бързо, отколкото във фирма с голяма заплата, където след година се тъпчат същите неща на същото ниво.
Интервюто проведе Вяра Стефчева
Разработчиците се присъединяват към нас, защото се чувстват свързани и вдъхновени от бъдещия си екип
