Проф. Галя Ангелова е директор на Институт за информационни и комуникационни технологии към БАН. Институция, ежедневно занимаваща се с намиране и разработване на нови технологични решения, в полза на съвременния облик на България.
По какъв начин ИИКТ подпомага и кореспондира с българския IT сектор?
ИИКТ поддръжа международно-разпознаваема научна експертиза по суперкомпютинг, изкуствен интелект и интелигентни интерфейси, мехатроника, оптимизация и интелигентен контрол, киберсигурност. Институтът изпълнява годишно 5-10 проекта с български IT фирми (финансирани по Иновaционния фонд, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и директни договори за индустриални изследвания). Възлагаме с обществени поръчки определени задачи на IT фирми, последната беше за разработка на семантични ресурси. Още толкова проекти или договори имаме с инженерни фирми, които се занимават с мехатроника, нови материали и т.н. Обучаваме годишно около 40 докторанти, повечето са в инженерни специалности. Процентът на защитилите е висок. Преподаваме в над 20 университета в страната, включително на информатици от магистърските програми във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“ и на инженери по сензорика и мехатроника в различни технически висши училища.
Как IT технологиите влияят на работата на БАН и обратно, как Академията допринася за повишаването на технологичното развитие в България?
IT технологиите навлизат във всички дисциплини и в БАН все по-често се говори за обработка на големи данни, поради което все по-актуална става националната академична суперкомпютърна инфраструктура, поддържана от ИИКТ. Академията от своя страна притежава забележително know-how в областта на природните, социалните и обществени науки и напоследък предприема все по-активни стъпки за неговото разгласяване и реклама. С новите Центрове за върхови постижения и компетентност, стартирали през 2018 по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, в които ще се закупи солидно количество модерна апаратура, в близките години ще се появят нови технологии и нови продукти на пазара – тоест приносът на БАН ще стане по-видим. Специално за ИИКТ мога да кажа, че обучението на млади учени е важна част от дейността ни, например повечето специалисти по автоматична обработка на текст в страната са наши кадри.
Какво е необходимо да се промени в работата на държавните институции, за да има по-голяма реализация за иновативните технологични решения в страната?
Мисля, че необходимите промени са в поне две направления. Първо, държавата би следвало да подпомогне процеса на установяване на връзки между иновативните фирми, готови да абсорбират нови идеи, и създателите на приложни научни продукти – алгоритми, методи и технологии, прототипни лабораторни разработки и т.н. Имам предвид нещо като научна борса, където учените се срещат с потенциални внедрители на научната продукция. Подобни форуми за технологичен трансфер могат да се организират по специалности и това едва ли ще бъде много трудно. Второ, би следвало да се променят критериите за „успеваемост“ на научните организации, с които Министерството на образованието и науката ранкира висшите училища и институтите на всеки три години. В сегашните критерии фокусът е върху публикационната дейност. Тази практика е твърдо установена, например част от бюджета на БАН също се разпределя „според резултатите“ и там отново главната тежест е върху публикациите. Едва напоследък се говори да се даде повече тежест на патентите и полезните модели, но договорите с фирми за разработка на иновационни продукти не допринасят съществено за по-висока оценка както на отделния учен, така и на цялата научна организация. А тези договори всъщност са най-лесният начин за внедряване на нови идеи в пазарни продукти. На практика днес ученият трябва да се стреми към публикуване, ако иска да има отлична атестация – което не стимулира приложните изследвания.
Къде се намира България в световното технологично развитие спрямо други страни от света?
Със съжаление отбелязваме, че повечето открития се случват другаде и високите технологии се развиват извън България. Не би могло да бъде иначе, при ниските инвестиции в научни разработки през последните 30 години – а именно в този период развитието на науката се превърна в първостепенен приоритет в напредналите страни. Ние обаче сме силни в приложенията на технологиите и затова сме толкова успешни в създаването на софтуер. За съжаление цифровата грамотност на населението като цяло е сравнително ниска и това ще бъде пречка за бързото навлизане на нови технологии. Промени разбира се има, но са сравнително бавни, и ни очаква дълъг път на догонване на световното технологично развитие.
Наскоро бе предложена от БАН стратегия за развитие на изкуствен интелект в България. Какво включва тази стратегия и по какъв начин нейното изпълнение може да подобри IT пазара?
Ние всъщност предложихме рамка за създаване на национална стратегия за развитието на изкуствения интелект до 2030 г. Това е документ, който обобщава насоките в докладите на Европейската комисия и състоянието в Европа. Почти всички страни вече имат такива стратегии като част от плановете за развитие на цифрова Европа. Предложили сме страната да избере приоритетни области и да инвестира там, като сме посочили някои от най-честите приоритети в Европа – здравеопазване, селско стопанство, публични услуги. Относно влиянието на стратегията (когато тя бъде изработена от държавата), то би могло да бъде много голямо. Представете си, че интелигентното земеделие стане приоритет, това би означавало насочване на част от финансирането по структурните и кохезионни фондове в тази посока. Ще има повече проекти и те ще бъдат изпълнявани до голяма степен от IT сектора. Затова за нас е важно да има национална стратегия и тя да се изпълнява със съответните ангажименти на държавата. Причината да предложим рамка (по идея на акад. Ревалски, председател на БАН) е желанието ни да помогнем за създаването на такъв документ като част от пакета „цифрова Европа“, и освен това сега се договарят тематиките на оперативните програми за следващия програмен период. Така че този документ е изготвен навреме и се надявам да бъде полезен.
Работят ли в БАН и в ИИКТ IT специалисти? На каква възраст и какъв е стандартът на възнагражденията? Съответно, работи ли Академията в насока привличане на кадри?
Щатният състав на учените в института е около 100 човека. Около 40% са на възраст под 45 години. Имаме доста млади учени, които остават на работа при нас – задържаме ги с проекти. Бюджетната заплата за асистент е много ниска, както и основната докторантка стипендия, но правим всичко възможно да осигурим допълнително заплащане чрез външно финансиране. В момента в института се изпълняват над 100 проекта и заплащането на участващите млади учени стига до 2000 лева. В проектите с финансиране от Европейската комисия възнагражденията следват международните стандарти. Изпитваме недостиг на млади кадри с отлично образование и ги привличаме по различни начини, като най-често това са докторанти, защитили дисертация при нас. По-трудно е намирането на млади опитни учени. В един мой проект по Седма рамкова програма на Европейската комисия, завършил преди няколко години, назначихме 6-ма постдокторанти от Украйна, Сърбия и Македония. Бяха блестящи специалисти. Една от тях – д-р Йована Ружич от Университета в Белград – е отново при нас със стипендия за опитен учен по програма „Мари Кюри“ от Хоризонт 2020 на Европейската комисия.
Kак виждате ситуацията на пазара на кадри в следващите 2 до 5 години?
Ще става все по-напрегната. Ще бъдат необходими все повече IT кадри с навлизането на цифровизацията, например в образованието и публичната сфера – а там заплащането няма как да стигне средното за сектора. Липсата на кадри ще означава забавяне на скоростта на навлизане на модерни цифрови решения в публичния сектор (това вече се забелязва в по-развитите страни). Мисля, че ще ни се налага все по-активно да привличаме кадри от чужбина.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
Четете още по темата „Пазарът на ИТ кадри от А до Я“
Разработчиците се присъединяват към нас, защото се чувстват свързани и вдъхновени от бъдещия си екип
