Весела Калъчева е изпълнителен директор на Българска асоциация по информационни технологии. Асоциацията е сериозен фактор в българския IT сектор и обхваща много отговорни дейности, обвързани не само с развитието, но и с поддържането на пазара.
По какъв начин БАИТ подкрепя и помага на българския IT пазар?
83% от членовете на БАИТ са български компании, които предлагат собствени продукти и услуги. БАИТ работи целенасочено за тяхното промотиране на българския и световния пазари. По отношение на българския пазар, ролята на асоциацията е да провежда последователна политика за създаване на нормална пазарна среда в областта на информационните технологии, на прозрачност и равнопоставеност между фирмите на пазара и да се противопоставя на всякакви опити за корупционни практики. В тази си дейност БАИТ партнира с държавните институции, работодателските и сродните ИКТ организации. Едно от основните предизвикателства пред нашите компании си остава недостига на кадри, с което се опитваме да се справим чрез различни образователни инициативи. Една част от тях са частни и могат да се видят на нашата платформа eskills for future. За други работим в сътрудничество с Министерство на образованието и науката. Резултатът от това партньорство са двете национални програми „Обучение за ИТ кариера“ и „ИТ бизнесът преподава“, като последната е най-нова и е по идея на Огнян Траянов, председател на УС на БАИТ. Към това сътрудничество следва да се добави и професионалната гимназия в Бургас, която се роди от партньорството на Община Бургас, МОН и IT бизнеса.
По отношение на външните пазари БАИТ работи в тясно сътрудничество с търговските аташета на българските посолства, със сродните ИКТ организации от страните-членки на ЕС и извън него. Тази наша активна дейност ни прави разпознаваеми като контактна точка за чуждестранни компании и организации, търсещи партньорство с български IT компании.
Обсъждате ли стратегии за развитието на IT пазара?
Целта на всяка браншова организация е да работи за разширяване на бизнес възможностите за своите членове, в същото време като асоциация на корпоративно социално отговорни компании винаги се стремим за търсим баланс между бизнес и обществения интерес. Стратегията за развитието включва обучението на кадри и преподаватели за тях, дигитализация на другите сектори на икономиката, за да бъдат конкурентоспособни, електронно правителство като основа за прозрачно управление и равнопоставеност на всички субекти – юридически и физически, участници на пазара.
Имате ли наблюдение върху нивото на българските IT специалисти? Успяваме ли да сме конкурентни на източноевропейския пазар?
България има дългогодишни традиции в обучението по математика и информатика, това беше и специализацията ѝ още по времето на СИВ. Така че тези традиции продължават и са в основата на днешния бум на развитието на IT индустрията у нас. Без съмнение, това е най-бързо и успешно развиваща се индустрия в България, която е абсолютно конкурентна на световния пазар, носи добавена стойност и е мобилна. Българските IT специалисти са сред водещите в света.
Какви са предимствата и недостатъците за компаниите, които аутсорсват в България?
В БАИТ няма изцяло аутсорсинг компании. Ако някоя от тях предлага такава услуга, то тя е само част от портфолиото ѝ. Работим за промотирането на български IT продукти и услуги, за повдигане конкурентоспособността на фирмите от другите сектори, а така търсените и ценни IT кадри в нашите компании работят за българската икономика, за просперитета на страната.
Принципно за компаниите, аутсорсващи своите дейности, е важно да отиват на пазари с по-ниски ставки на труд. България много скоро ще бъде изместена от други страни, които предлагат по-ниски заплати. Тогава пред компаниите, работещи само по аутсорсинг проекти, ще стои дилемата или да бъдат продадени, или да започнат да създават свои IT продукти и услуги.
Българските IT специалисти са добре платени спрямо стандарта на живот у нас, но къде стоят в по-общ план в сравнение с други европейски, дори и световни страни?
Факт е, че заплатите в ИКТ индустрия растат бързо. Но следва да се отчете, че тя включва различни сегменти – софтуерни, хардуерни компании, телекоми, системни интегратори. Най-високи са средните заплати в софтуерната част на индустрията. В западните страни IT специалистите са също високо платени, но данъците и удръжките им са почти половината от месечния им доход и предвид по-високия стандарт на живот там, може да се каже че IT специалистите у нас имат много добър стандарт на живот.
В кои сектори в държавата е най-наложително навлизането на информационните технологии и защо?
Има сектори, които много изостават като машиностроенето напр., където проникването на IT е под 20%. Тук стратегията и пътната карта за Индустрия 4.0 следва да влезе в действие бързо. Изключително важно е да заработи електронното правителство у нас. То ще промени изцяло бизнес средата и ще насърчи останалите сектори на икономиката бързо да се дигитализират.
По какъв начин и в кои звена държавните институции могат да подпомогнат IT пазара? Има ли нужда или той е автономен, конкуриращ се сам със себе си?
Не е възможно IT пазарът да е автономен – компаниите са регистрирани в България, по българското търговски право, което се хармонизира с европейското. Те плащат данъците си в България, наемат възпитаници, завършили професионалните гимназии и съответните университети. Всичко, което се случва в данъчното ни и общо законодателство, в образователната система, рефлектира пряко върху фирмите и техните служители. Един пример е повишаването на максималния осигурителен праг на 3000 лв., което засегна IT компаниите. Това повиши разходите за заплати, които са най-голямото перо в бюджета на нашите компании. Те планират бюджетите си за 2-3 години напред, защото имат сключени договори при едни условия и изведнъж им се повишават разходите по тези договори. Много е важно за бизнеса да има предвидимост на бизнес средата. Същото се случва и с Наредба Н-18, по която работната група на БАИТ работи в сътрудничество с НАП и следим с тревога подготовката за влизането на наредбата, което беше отложено за 1 септември. Бизнесът счита, че ще изпита сериозни затруднения от влизането на наредбата в сила. В същото време, IT компаниите са мобилни и много лесно и бързо могат да мигрират към други пазара, с по-добри условия.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
Четете още по темата “Пазарът на ИТ кадри от А до Я”
Разработчиците се присъединяват към нас, защото се чувстват свързани и вдъхновени от бъдещия си екип
