Фокусът на Димитър Томов е създаване на нови продукти като например безжичен програматор на слухови апаратчета. Започва проекта на бяла дъска и приключва, когато е в производство. Програмира близко до хардуера, най-често на С. Основната му инженерна работа е дизайн на системата – от хардуера до софтуера, т.нар. “Research and Development”. Има над 14 години опит в сферата на „Embedded systems”, част от тях в Германия, Австрия и Швеция.
Какъв е вашият поглед върху софтуерния бранш и възможностите за развитие в него?
Моят поглед е критичен, защото българският ИТ сектор предоставя невероятни условия и заплати надминаващи дори финансовия сектор у нас, а липсват собствени ИТ продукти и високи цели. Критиката ми е както към колегите софтуерни и хардуерни инженери, така и към мениджърите у нас. Да, има недостиг на висококвалифицирани кадри, обаче това не е оправдание за липсата на собствени продукти в родният ИТ сектор. Когато имаш недостиг на ресурс не продължаваш да го инвестираш за задачи с ниска добавена стойност, а инвестираш времето си в задачата с най-висока стойност. Който вярва, че има екип на световно ниво трябва да търси и поставя наистина високи цели за екипа си: нов продукт, най-добър в своят клас. Това по естествен път решава и проблемите с мотивацията и задържането на кадри.
Като изключим София, кои градове бихте определили като ИТ центрове на България?
Пловдив, Габрово, Русе – това е моят ТОП 3 по потенциал. Особено за ИТ специалисти в София търсещи промяна, Пловдив е логичната стъпка за нови предизвикателства. А и все повече компании, имащи офиси в столицата, отварят офиси и в Пловдив. Защото далеч от startup еуфорията в София, „Industry 4.0” се развива в област Пловдив. В града са софтуерните компании, а в Тракия Икономическа Зона е най-ново поколение автоматизация. Пловдив е бъдещата цифрова столица на България. Полезна конкуренция за нас в София!
Кое е ключово за Вас, когато взимате решение дали да започнете работа при определен ИТ работодател?
Между 25 и 35 години човек трябва да трупа опит. Това се опитвам да правя и аз, търся предизвикателствата. Ексклузивно приемам офертите на компании, които създават краен продукт. Там мога да имам думата по дизайна веднага щом концепцията за продукта е одобрена и се даде за изпълнение на техническия екип. Първият ден от нов проект започва с няколко страници product requirements и бяла дъска. Ще дам примери от мой проект: „Нашият програматор ще е с най-бързата и успешна детекция на слухови апаратчета“. „Нашият програматор ще издържа на батерия 10 пълни пациентски сесии, защото нашият най-близък конкурент прави 4.“ Подобни цели ме мотивират на максимум!
Кои са най-нетрадиционните подходи за наемане на служители, на които сте ставали свидетел?
Случвало ми се е да помагам на колега инженер в български форум и да получа предложение за работа. Интересно бе и интервюто ми за работа в България през 2010 година, което няма да забравя – дадоха ми 3-часов тест за програмиране. От учтивост погледнах първите две страници и открих грешки в самите въпроси. Обясних им ги и си тръгнах. Забавна случка.
Според Вас, каква трябва да бъде средната заплата на Junior/Mid-Level/Senior Developer?
Средната заплата е местен феномен, според града и броя на специалистите. Ако дори един човек в Габрово е готов да работи за 1000 лв. като Junior, то аз не мога да поискам 2000 лв. нали? А ако някой поиска 1100 лв., той ще трябва да предложа нещо повече за тези 100 лева отгоре. За Senior, ако разработва краен продукт, то този човек трябва да бъде възнаграден със заплата сходна на тази в Западна Европа, за да не бъде изпуснат като талант точно в Западна Европа. Ако човек не участва в краен продукт, то това е “outsourcing” и там заплатите не зависят пряко от крайния продукт. От там идва и разликата в целите и заплащането.
Редно ли е да бъде поставен таван на заплатите на софтуерните специалисти? До какво би довело това?
Амбициозните веднага ще отидат да работят в Германия и САЩ, а в България остава само тавана на заплатите да ни напомня, че сме имали ИТ сектор. Мога да отговоря и още по- кратко: Какъв е таванът за заплата на Илън Мъск? Чувам, че е станал добър rocket engineer.
В каква посока трябва да търсим положителната промяна в софтуерния бранш?
Мога да дам личен пример и да препоръчам добри практики. Личният ми пример съветва да се търсят наистина високите цели. При мен това винаги води до нови умения, висока мотивация и добро заплащане. Добрите практики, които искам да препоръчам са две:
Първо, HR професионалистите в България е крайно време да се запитат: „Кои са важните разговори, които не водим с нашите колеги?“ Веднага мога да посоча две теми – Разговор за гъвкаво работно време с мениджърите в тяхната компания. И разговор за осигуряване на личностното развитие на служителите, от курсове за финансова грамотност до чуждоезикови обучения.
Чудим се защо Junior програмистите не са доволни от високите стартови заплати? Може би защото не знаят, че за да получат 1000 лева по банковата си сметка, те трябва да изработят 1532 с всички данъци (да, това са 53% от сумата нето).
Чисто информативно, защо мисля, че това е интересно сравнение и полезна информация.
Junior програмистите взимат между 1000 и 2000 лева.
- Средна заплата в страната е 1200
- Средната заплата в София е 1700
- Junior програмистите имат заплата колкото и средно статистическият българин
Тогава HR ще срещнат разбиране в младите колеги, че първо трябват резултати, a после увеличения на заплати. Така все повече ИТ специалисти ще започнат да ценят придобивките като карта за градски транспорт, ваучери за такси, спортни абонаменти и т.н. За едно нещо обаче съм сигурен – ИТ секторът в България растеше бурно, защото държавните институции стояха в страни. Ако държавата ще се намесва, то трябва да е със стимули, а не с правила и ограничения. Държави като Швейцария водят по брой патенти в Европа и това не е случайност, и не е защото са „богата държава“. А предлагат данъчни облекчения за разходи за нови разработки и инвестиции в собствени продукти (“R&D tax relief”). Така остават повече пари за развитие на компанията и хората в нея. ИТ общността ни трябва да постави по-високи цели пред себе си, защото можем повече!
Интервюто проведе Вяра Стефчева
Четете още по темата „Пазарът на ИТ кадри от А до Я“
Разработчиците се присъединяват към нас, защото се чувстват свързани и вдъхновени от бъдещия си екип
