Желяз Енев е директор на дирекция “Икономическа политика” в Министерство на икономиката. От него научаваме интересна информация, ориентираща ни към отговор на въпроса – къде се намира България на европейската IT сцена?
Как бихте определили нивото на инвестиции в подобряването на пазара на кадри в ИКТ индустрията?
В условията на бърз темп на развитие на технологиите се повишава и динамиката на пазара на труда, като изисква да се подготвят специалисти, притежаващи умения, които да отговарят на тенденциите на цифровата трансформация на обществото и икономиката. Ще стават все по-търсени кадри с нови ключови квалификации в областта на математиката, информационните и комуникационни технологии, мехатроника, електроника, роботика, и др.
В съвременните условия кадрите в областта на информационните технологии са основната движеща сила за бърз преход към дигитално общество и икономика. ИКТ секторът е от водещо значение за способността на страната ни да привлича и задържа млади и високопроизводителни кадри: 73,3% от наетите в сектора са на възраст под 40 години, като възнагражденията при лицата на възраст до 29 години са два пъти по-високи от средните за страната, а при 30-39 годишните тази разлика достига почти три пъти; 71,5% от наетите в сектора са висшисти. През последните 10 години заетите в бранша са се увеличили почти двойно. Браншът осигурява заетост на почти 60 хил. Търсенето на ИКТ специалисти на пазара на труда дори показва, че приоритетно трябва да се насочат усилия за подготовка със съответните умения и квалификация в областта на информационните и комуникационни технологии.
По какъв начин Министерството подпомага ИКТ индустрията в България?
България е сред държавите-членки на ЕС, в които делът на сектор ИКТ във формирането на брутната добавена стойност е сравнително висок – по този показател се намираме на 5-то място в ЕС. Тенденцията от последното десетилетие сочи почти удвояване на този дял и надвишаване на средноевропейското равнище, като през 2016 г. делът на ИКТ сектора в БВП възлиза на 5.5%.
В тази връзка, тежестта на износа на ИКТ услуги на България е оценена високо в Глобалния индекс за иновации, поставяйки страната на 9-то място в ЕС. Този факт се отразява и на износа на услуги с интензивност на знанието – България подобрява своята позиция в класацията, като се изкачва от 26-то до 22-ро място в ЕС за периода 2010-2017 г.
Министерство на икономиката координира политиката в областта на иновациите на национално ниво. Основен документ в тази област е Иновационната стратегия за интелигентна специализация. В Стратегията една от четирите основни приоритетни области е Информатика и ИКТ, а основната оперативна цел е подкрепата за ускорено усвояване на технологии, методи и други подобряващи ресурсната ефективност и прилагането на ИКТ в предприятията от цялата промишленост. Мерките за реализиране на ИСИС са финансово осигурени основно от Оперативните програми ОП “Иновации и конкурентоспособност“ и ОП “Наука и образование за интелигентен растеж”. По ОПИК, която е оперативната програма към Министерството на икономиката, са сключени 451 договора в подкрепа на предприятията в областта на информационните технологии.
С финансовата подкрепа на оперативни програми „Конкурентоспособност“, и „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, и от националния бюджет е изграден и Научно-технологичният парк. София Тех Парк (Technology and Innovation Network (T+IN), който функционира от 2015 г. е първата иновационна екосистема в Югоизточна Европа, в която оперират широк спектър от компании в технологичния сектор.
По какъв начин ИКТ индустрията подпомага Министерството и неговата работа?
ИКТ секторът придобива все по-голямо значение за икономиката на България като цяло, а развитието на сектора в бъдеще е важно за процеса на догонване на развитите европейски страни и растежа на благосъстоянието. Нещо повече, ускореното развитие на ИКТ сектора е своеобразен барометър, че българската икономика е сред развитите пазарни системи и местната индустрия има потенциал да привлича повече високотехнологични инвестиции.
С разбирането, че цифровизацията е основата на новите индустрии и е необходимо да се положат усилия за подготовка на българската икономика да не изостава от процеса на дигитализация на производството, се разработват и политиките в Министерството на икономиката.
В тази връзка по предложение на бизнеса, вкл. от ИКТ бранша, предприехме инициативи за развитието на цифровата икономика и разработихме Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0). Концепцията е приета от Министерския съвет и е основа за Стратегията за развитие на Индустрия 4.0 у нас. Към настоящия момент има разработен проект на документа и ИКТ индустрията подпомага министерството за разработване на мерки и намиране на решения за извеждане на страната на картата на дигиталните нации на регионално и европейско ниво.
Какво отличава България като иновативна и технологично напреднала и къде се намира спрямо останалите държави?
За да видим къде се намираме спрямо останалите трябва да се обърнем към международните класации. В иновационната класация на Блумбърг (Bloomberg Innovation Index) за 2018 г., България попада в топ 50 на най-иновативните държави в света, заемайки 41-ва позиция сред 200 държави. В последното проучване на глoбaлнaтa ĸoнcyлтaнтcĸa ĸoмпaния МсКіnѕеу, в Бългapия дигиталната икономика с растеж от 6.2%, изпpeвapвa cpeднoтo нивo зa Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa, което е 2,6%. По данни от Евростат България е в Топ 5 на страните с най-голямо участие на жени в науката и технологиите. Повечето учени и инженери жени в ЕС са от: Литва (57%), България и Латвия (53%), Португалия (51%) и Дания (малко над 50%).
Какви са проблемите, които ограничават перспективите за развитие на тех решения за малките и средни предприятия?
Малките и средни предприятия са 99,8% от всички предприятия в българската икономика. Заетите са 1 487 305 души или 75.4% от всички заети. Основните предизвикателства пред българските МСП в България са свързани с ниското ниво на умения в областта на цифровите технологии и ниското ниво на внедряване на тези технологии в стопанската дейност. Проблем е ниското ниво на инвестициите в цифровизацията на производствените процеси. Недостатъчните инвестиции, комбинирани с недостига на ИКТ специалисти са причини за незадоволителната цифровизация в България в сравнение с останалите страни от ЕС. Необходимо е да се направи още и за доизграждане на системите за електронно управление.
Как виждате ситуацията на пазара на кадри в следващите 5 години?
Ще завърша с това, с което започнах. Прогнозите за развитието на пазара на труда са за повишаване на търсенето на ИКТ-специалисти и кадри с умения за работа в дигитална среда. В средносрочен период се очаква поява на нови професии, но и изчезване на стари. Предвид това сме изправени пред множество предизвикателства, свързани не само с повишаване на инвестициите в нови технологии, обучение и умения, но и с решаване на задачи със социален характер. Цифровата трансформация изисква целенасочени действия на институциите и сътрудничество с бизнеса за справяне с настоящите и бъдещите предизвикателства пред икономиката ни.
Интервюто проведе Атанас Нейчев
Четете още по темата “Пазарът на ИТ кадри от А до Я”
Разработчиците се присъединяват към нас, защото се чувстват свързани и вдъхновени от бъдещия си екип
