Денис Исметов е студент във втори курс, специалност “Автоматика, информационна и управляваща техника” при факултета по Автоматика към Технически университет – София. Вече от година и половина e председател на Студентски клуб по „Роботика“ към ТУ-София и мениджър по развитието към Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА). Денис се занимава в сферата на роботиката, електрониката и програмирането повече от 5 години, като участва активно в различни технологични проекти. Носител е на редица награди в сферата на науката, информатиката и образованието. За него най-ценната професия е тази на преподавателя и вярва, че за да успееш трябва да не се страхуваш да рискуваш. Мотото, което той развива и вярва е #НекаЗаедноСъздаваме, защото “Една птичка пролет не прави!”, за да има резултати трябва всички да работим към този стремеж!

Какво сподели Денис за Студентски клуб “Роботика”, труден ли е пътят до осъществяването на целите и какво е нужно да направим, за да открием нашето призвание, както и повече подробности за предстоящото събитие “Дни на роботиката “23 към ТУ – София”, вижте в интервюто от първо лице.

Студентски клуб Роботика е основан още през далечната 2001 година. Разкажете ни малко повече за неговото начало?
Клуб Роботика е с много дълга история и тази година навършва 22 години. Организацията е преминала през различни етапи. В началото е била катедрен клуб към Факултет Автоматика. Поради голям интерес от страна на студентите по онова време, клубът прераства към факултативно ниво и става достъпен за всички желаещи в този факултет да се занимават с роботика. Започват участия в различни състезания и именно това поставя началото на Деня на роботиката – най-голямото събитие в България, което се занимава със състезателна роботика.

В началото събитието е било само за висшите учебни заведения, защото по това време е имало доста клубове по роботика в страната и е било като лига за висшите учебни заведения. През годините клубът еволюира. Става част от СС към ТУ София, давайки възможност на всеки студент от университета да бъде негов член и да работи по различни проекти. Към днешна дата сме на най-високото ниво, тъй като сме отворили организация и за студенти от други университети. Имаме доста колеги и от училищата, като при тях е по-специфичен самият прием, защото са по-малки и обръщаме внимание на това дали имат знания и опит. По-относително е самото оценяване спрямо студентите.

Каква е мисията на RoboClub?
Мисията е да съчетаваме ученето с практиката. Това е основният сегмент и имаме мото „учене чрез практика“. Идеята е, докато студентите се учат, същевременно да правят и различни разработки, проекти и спрямо тях да трупат опит. Това става и чрез участие в различни състезания, както и при работата в екип. По този начин се развиват също и професионалните умения у младите хора.

През всички тези години клубът има множество успехи. Бихте ли споделили кой е най-големият успех и най-вълнуващ момент?
По отношение на най-вълнуващия момент – те са много. Не е един, защото всеки ден излиза нов момент, който остава в нашето съзнание. Има много случки, вълнения и трепети, които винаги ще помним, когато сме били на състезания. И ако трябва да започна да ги изброявам – няма да ми стигне времето.

По отношение на участието – клубът е участвал в много състезания на международно ниво през тези години. Не съм бил свидетел на тази история, защото съм на двадесет години. От година и половина съм част от него. Миналата година имахме възможност да участваме на състезание в Естония. Имали сме участия и в Германия, Франция, Япония, Румъния и в различни други държави.

Партнирате ли си с други подобни клубове на национално/международно ниво?
От миналата година работим по това, тъй като е хубаво клубовете в страната да се обединят и да работят съвместно. Тогава започнахме да правим и проучване, като установихме, че всъщност има доста клубове по Роботика във висшите учебни заведения, като визирам Русенски университет, ТУ – Варна, в Пловдив и в Габрово също и разбира се в София.

За съжаление обаче през годините и най-вече пандемията е изиграла лоша роля върху тях и днес има само към две или три организации на висшите учебни заведения. Партнираме си с филиала в Пловдив, който също има клуб по Роботика и работим в симбиоза с тях. Очакваме ги на нашето състезание. Организираме общи събития. С клуба по Роботика към ТУ – Варна също си партнираме. Този клуб ми сподели, че след пандемията, желанието му е да започне да гради и имат нужда от нас, от нашия опит и познания, които да обменим. Скоро възнамеряваме да проведем среща между двата клуба и да направим по-задълбочен разговор относно партньорството ни.

Кои са компаниите в България, които подкрепят клуба през годините?
Компаниите, които са подпомогнали развитието на организацията през годините са доста. Бизнесът подкрепя младите хора. След като завършиш клуба и започнеш да работиш – отиваш във фирмите. По отношение на помощта им, тя е била в различна форма. Финансова, материална, предложение за стаж, споделяне на опит и т.н. Компаниите са от тези сегмени, с които се занимава и клубът – електроника, софтуер, роботизация, автоматизация, 3D технологии и други.

Коя е следващата цел към която RoboClub се е отправил?
През миналата година изграждахме чисто вътрешно организационно структурата на клуба и обновяване на самата база. От тогава сме с две лаборатории, разрастнахме се като организация. Планираме да се фокусираме върху издигането на вътрешното ниво откъм познания и умения в самите студенти. Започнахме да работим върху това да се организират вътрешни обучения за издигане нивото на клуба и да продължим инициативите които развиваме, като “Дни на Роботиката” и други състезания.

Има ли определени изисквания, за да станеш член на клуба или всеки, който желае има правото да се присъедини, стига да има основните познания?
Веднъж в годината правим прием на нови членове, както е и при учебните заведения, например. Основното, което сме забелязали като таргетТУ група, която идва, това са първокурсници и второкурсници. Те са нови в университета, кипи им кръвта за нови знания и умения. Този прием го провеждаме през септември-ноември, в началото на учебната година в ТУ – София. Тъй като основният сегмент на тези, които членуват в организацията са именно в София, 90 процента от тях са наши студенти и затова сме го направили в този диапазон. Миналата година имахме 50 кандидатури, което е доста добър показател и разбира се, няколко процента от тях бяха допуснати в организацията.

По отношение на изисквания – нашето най-голямо и основно изискване е да имат желание за развитие. Когато човек има желание, мотивация и хъс, той се учи. Това като го имаш се учиш, развиваш и надграждаш. Разбира се хората, които имат по-високи технологични познания и дори да не са такива, са с една стъпка по-напред. Това е като интервюто за работа – когато имаш стаж – си подготвен за това, което предстои да правиш. Но даваме шанс и на хора, които сега започват и имат интерес да се развиват.

Какви знания и умения придобиват студентите, когато се присъединят към клуба по време на престоя си в него?
Те са много. Ако ги погледнем от чисто технологичен план, основното, което развиваме е да се учиш да работиш с различни технологии и различни устройства. За да може, когато завършиш да си максимално квалифициран за индустрията. И когато вече започнеш работа в компанията – да знаеш какво става около теб, а не да се учиш тогава. Това са едни години на преход, които ги заделяш. Другото, което развиваме като качества са т.н. soft kills, които са работа в екип, комуникация, отвореност, да мислиш по различен начин и да се забавляваш – това е идеята при нас. Не само да работиш по проекти, но и да се забавляваш и заедно да учим нови неща. Така че всичко, което се прави в клуба, се прави с желание, с любов.

Kогато имаме проект, първо се обсъжда дали имаме интерес към него, защото, когато нямаш желание към даденото нещо го правиш, но не се получава така, както очакваш. Другото, което мога да споделя е, че при нас хората не са само техничари и инженери, имаме и такива, които се занимават с административната част, което е нещо много важно. Имаме и хора, които се занимават чисто организационно – организират състезания или събития, които правим. През последните месеци започнахме да работим на доста високо ниво и работата се увеличава, а с с това и отговорностите.

Защо според Вас е добре студентите постоянно да развиват знанията и уменията си в реална обстановка, предоставяйки тази възможност като предлагате “учене чрез практика” и в какво точно се състои това?
Когато един студент дойде при нас и например казва „аз уча електроника“, това не означава, че в клуба ще се занимава само с това. Идеята ни е всеки студент по негово желание да премине през различните сфери – софтуер , хардуер, електроника, 3D моделиране. Да опита от всяко нещо и да разбере кое е неговото. Имаме хора, които са осъзнали, че им харесва електрониката и се занимават само с това. Имаме два аспекта – в единия откриваш какво ти харесва и в какво искаш да се развиваш, а в другия вече надграждаш и го развиваш. По отношение на това как се случва този процес – това става чрез работа по различни проекти.

Проектите по които работим или са зададени от бизнеса казуси или са съответно някакви наши идеи, които са с добавена стойност, иновативни. Идеята е не само да правим роботи, но и те да имат смисъл. Да помагат за нещо или пък да надграждат нещо. Винаги гледаме да имаме ползи от това, което създаваме и творим. И същевременно в този процес непрекъснато учиш и се развиваш.

Кои са най-иновативните технологии, с които студентите работят?
Това е доста относително, защото аз мога да кажа едни, а колегите от друга сфера – други. Уча специалност Автоматизация на производството, която набляга повече на автоматиката, но има хора, които са чисто софтуерно ориентирани и при тях са други технологиите. Основно нямаме фиксирани технологии. Мога да посоча неща, в които аз съм компетентен, но в клуба се случват доста динамични процеси, различни технологии като платформи, като започнем от най-високо индустриално ниво, като най-обикновени платки от типа “ардуино“, например. Ако говорим в офтуерен аспект, се работи с много технологии при нас, защото има различни хора и интересът е различен.

Кое е най-голямото предизвикателство за Вас и всички членове на клуба?
Най-голямото предизвикателство не са технологиите, не са и новите знания, а комуникацията. Предполагам, че е проблем не само тук, но и навсякъде. Комуникацията между отделните членове. Това е най-сложното нещо, което съм забелязал и се стараем да работим върху нея. Ако погледнем от чисто технологичен план, когато не знаем нещо се допитваме до нашия методологичен ръководител, който всъщност е и преподавател в университета. Искаме съвет от него как да действаме или към кого да се обърнем, ако не може да помогне в тази сфера.

Споделете ни за предстоящото събитие “Дни на роботиката “23 към ТУ – София”. Каква е неговата цел?
Дни на роботиката е инициатива на клуба ни. Последното издание, което се е провело е през 2019 година, след това за съжаление поради ковид пандемията е било спряно. Това не е събитие, което може да се осъществи онлайн. Тръпката и желанието трябва да се изпитат на място. Да се види, почувства и да извлечеш максимума от него. Миналата година като започнахме присъствено не искахме да стартираме със състезанието, защото нещата още бяха плаващи и несигурни. Затова решихме за заложим на 2023 година, да направим хубава подготовка, за да може да се получи събитието елегантно, стилно и емблематично. Така че тази година пуснахме доста категории, надградихме с нови. Смятам че трябва да обединим всички хора в България. Да ги съберем на едно място. Това е основната цел на събитието. И да ги качи на една сцена, за да провокираме състезателен характер.

Когато ние участваме в състезания и роботът е печели проекта, виждаме как трудът ни е въплътен в нещо и виждаме как работи в реална среда и това ни доставя удоволствие. Мотивира ни да продължим напред. Основната цел на събитието е да събере тези хора на едно място и да събере малки и големи, за да може по-малките да видят как работят по-големите, които вече са натрупали повече опит и го правят с по-високи познания в областта. Заедно с това ще има и фирми, които подкрепят събитието. Така че всеки, който си търси стаж или развитие ще може също да го направи като посети тези компании. Те са по-отворени и търсещи такъв тип хора.

В колко кръга ще се проведе състезанието и колко дни ще продължи?
Кръговете са различни за всяка категория. Основно имаме категорията „Следене на линия“, “Лего следене на линия”, където двете категории представляват бял терен на черна линия, съответно със завои, завъртания, кръстовища и т.н. Пускаме робота от една точка и той започва да следва тази линия напълно автономно. Това нещо се засича за определено време и накрая най-бързият робот, който е минал през тресето, се класира за съответното място. Сортираме ги по време. Нямаме външна намеса от комисия. Разликата от следене на линия и лего следене на линия е, че във втората част сме включили за по-малките ентусиасти в роботиката с лего роботи, тъй като там има значително по големи разлики спрямо стандартната.

Другата категория е “Мини сумо”, тя винаги е била доста интересна. При нея става сблъсък на роботи и не може да се знае кой ще е най-добрият. Другата категория е “3D лабиринт”. Тя включва голям 3D лабиринт, в който се пуска роботът от входа и трябва да намери изхода. Последната категория е “Свободния стил”, в която може да се участва с всякакви проекти.

Тази години направихме така, че може да се участва със софтуерни и с хардуерни проекти в две отделни категории, така че това е едно от нововъведенията в тазгодишното състезание. Всеки посетител може да разгледа тези разработки в рамките на събитието, което ще се проведе на 28 и 29 април в 12-ти учебен блок, на ТУ – София.

Кои кандидати имат право да се включат и има ли някакви ограничения?
Тази година разширихме и диапазонът за участие от 13 до 33 годишна възраст. Направихме две възрастови групи – младша и старша. Това, което забелязвам в момента е, че основно участниците, които се записват са от младшата група – ученици. Активността е доста голяма. Имаме желаещи и от старшата, но там е по-слабо в сравнение с другата. Училищата са доста по-активни и съответно активността и интересът в тази сфера е завишен спрямо предходни години, което е доста добър показател за резултат от пандемията. Умишлено сме го направили в голям диапазон, тъй като в предни години е имало участници, с по-висок опит. Искахме да разберем какви са интересите и нагласите в България, но за съжаление от по-старшата група, която е над 22 години нямаме участник. Предполагам причината за това е, че повечето хора работят и нямат време.

Бихте ли ни споделили какви са критериите, по които ще бъдат оценявани проектите?
Критериите за всяка категория са различни и са описани в регламента на състезанието. Някои се оценяват по време, други по това кой от двата робота ще спечели. Категорията Свободен стил е с комисия, която оценява проектите. Тази комисия ще бъде съставена от академични представители от университета и съответно от бизнес средите.

Какво бихте посъветвали всички хора, които желаят да се развиват в областта на технологиите?
Да рискуват и да се включват. Да го правят с интерес и да опитват. Ако не опиташ – няма да знаеш дали това е твоето нещо. Преди години, когато навлязох в тези среди, бях записан в техническа гимназия, а преди това исках да се развивам в съвсем друга сфера. Открих, че много ми е интересно да се занимавам в сферата на технологиите. Докато не опита човек нещо, няма как да знае дали му харесва. Това е и като с храната. Докато не опитаме нови вкусове, няма да знаем дали ще ни харесат или не. Трябва да бъдем готови да се впускаме в това нещо и да рискуваме, защото само така може да видим дали това е нашето нещо.

Всеки е добре дошъл без значение дали има опит. Винаги съм казвал на хората да се включват, защото така се вижда как протича едно такова събитие и на какво се набляга. Има тънкости, които може да ги видиш, само когато си там. Когато бяхме на състезание миналата година в чужбина, отидохме с такава цел – да видим как е на международно ниво и да разберем какво е усещането да си сред големите риби, както се казва. Видяхме доста тънкости, с които тази година започнахме подготовка с тях. Неща, които само в реална среда може да ги видиш и разбереш.

Студентски клуб по „Роботика“ (RoboClub.BG) към Студентски съвет на Технически Университет – София е организация, която е създадена и управлявана изцяло от студенти. Клубът дава възможност на всеки занимаващ се с програмиране, електроника, роботика, 3D моделиране и други – да развива своят потенциал в практическа среда, чрез различни технологични проекти, в които студентите придобиват много знания и умения.

Срокът за регистрация като посетители на събитието е до 27-ми април 2023 г. Линк към формата за регистрация може да откриете тук.