Емил Кирилов се е занимавал със софтуерна разработка, а от 5, 6 години е и в хардуерния бизнес на България. Георги Кирчев пък се занимава с хардуер и електроника – той е инженер, а по този начин двамата с Емил се допълват идеално. Работят основно по аутсорсинг продукти и проекти, и имат богат опит в технологиите. Така се заражда и създаденият от тях усилвател за китара Dulo и бранда Kyro Audio.Това ни човъркаше отвътре, че разработваме продукти за чужди компании, а нямаме свой собствен,” казват те.

След като единият е ориентиран към софтуер, а другият към хардуер, явно се допълвате много. Нещо като Ин и Ян. Можете ли да ни кажете върху какви други проекти сте работили?

Емил: Нашият продуктов път стартира преди 3, 4 години със сензор за контейнери за смет. Този проект бе финансиран от CleanTech Bulgaria и го направихме като отделна компания – стартъп. Имаме вече клиенти от България и правим тестове, като още стабилизираме системата, която ще е съвсем готова да излезе и навън. Реално с това влизаме и в IoT сектора, защото можем да събираме всякакви данни с устройството и т.н. Също така в момента разработваме и измерител на качеството на въздуха и скоро и там ще имаме продукт, който предстои да обявим. Проектът е със Столична Община.

А откъде идва страстта ви към музиката, поради която разработвате и музикални продукти, а по този начин се стига и до усилвателя Dulo?

Емил: И двамата сме любители музиканти, като аз свиря на китара, а Жоро на бас. Преди 15 години стартирах първия си бизнес, който беше сервиз за музикални инструменти. Беше като хоби, но направих много приятели и връзки, които ме бутнаха в посоката да захвана нещата по-сериозно. Всъщност, всичко беше ОК, но нямаше голям обем от работа. Беше ми трудно да промотирам бизнеса по какъвто и да е начин – нямаше Facebook и т.н. Носехме листовки по пощенските кутии – това беше маркетинговата ни стратегия, която от сервиз за музикални инструменти ни направи сервиз за телевизори и тостери. Много клиенти и приятели искаха да им модифицирам ефектите за китара, да направя малко корекции и т.н. Тази мисъл ми остана в главата и започнахме да мислим за продукта ни Snapdrive. Работейки върху идеята забелязахме, че звукът освен по предварителната си обработка, много зависи от усилвателя и акустичните тела с които се произвежда. Така решихме да се фокусираме върху нещо, което е по-приложимо и да създадем максимално гъвкав усилвател, който да може да работи с всякакъв тип ефекти и да се събира в калъфа за китара. Това е добра опция, която те лишава от това да носиш т.нар. „глави“ за китара, които са много обемни и тежки. Точно така се стигна до нашия Dulo усилвател.

Георги, при Вас как стоят нещата с музиката?

Георги: В началото започнах да свиря на мандолина, още от малък – бил съм в оркестри и т.н. Но с времето превключих на бас китара – от най-малкия струнен инструмент на най-големия. Обичам да свиря до ден днешен. Емо има много добра визия по въпроса за изграждане на звука на един китарист. Аз пък като басист, който се пада по някакъв начин съперник на китаристите, дълго време смятах, че това са глупости и му бях на контра. Признавам си, че на Емо му трябваше доста време да ме убеди в правенето на усилвател. Аз бях първия човек, все пак, който повярва в тази идея, защото му отне много време да ми опише и разкаже всичко. Може би понеже съм басист не усвоявам лесно тази материя. Но в един момент вникнах в това, което той искаше да направи. Но ако трябва да е честен, и на самия него не му беше много ясно в началото. Все пак, имаше много добро усещане за това какво липсва на пазара, на музикантите и на самия него. От странична гледна точка аз успях да го насоча малко или много, и в крайна сметка с безкрайни спорове, дори и на висок тон, направихме Snapdrive в сегашния му вид, а след това прерасна в усилвателя Dulo. Смятам, че помогнах на Емо и направихме един много добър резултат. Тъй като не съм китарист, може би виждам нещата малко по-отдалечено, защото музикантът вижда всичко със сърцето си, докато аз успявам да го усещам хем със сърцето и слуха си, хем и с инженеринга, който стои зад всичко. Определено обаче Емо е основния двигател.

Доколкото разбирам сте имали класическите отношения между китарист и басист, и те са ви бутали напред и в технологичен план.

Георги: Точно така е.

Китариста има основната заслуга за песента, но ако не е басиста да опонира, песента ще е много по-различна…

Георги: Има и по-лоши вицове за басисти, но нека не ги казваме.

Разкажете ми за усилвателя Dulo. Как го разработихте и колко време отне?

Емил: Тук трябва да продължим историята със Snapdrive преди това. След като го представихме на Музикалната работилница през есента на 2019 г. и получихме позитивна обратна връзка, започнахме да мислим как да го превърнем в пазарен продукт. Тогава направих много тестове и установих, че усилвателя след него е много критична точка в цялото звено. Видях проблема, че каквото и да си купят китаристите като предусилвател, то след това всичко много зависи от самия усилвател. Тогава една вечер звъннах и казах „Жорка, ние трябва да правим усилватели!“.

Георги: Тогава аз отново му се накарах много.

Емил: Трябва да разкажеш и защо имаш алергия от усилвателите. Но да – отново имаше спор между китарист и басист. Тогава реших да направя прототип. Подходих разумно и избрахме да правим нещо, което изцяло може да бъде произведено в България и в малки количества, без да се налага да теглим кредит, да продаваме бъбрек и т.н. Така изпратих прототипа на мои приятели музиканти и им казах, че ако нещо не им хареса, сами могат да го регулират с отверка. След множество проби и тестове, през 2020 г. бяхме готови с оригиналната схема и направихме поръчка на първите платки, така че да стартираме през пролетта. Разбира се, благодарение на COVID-19, платките останаха в Китай в продължение на три месеца – фабриките затвориха, ние трябваше да затворим, клиенти оттегляха проекти и т.н. Приоритетите се пренаредиха, но стигнахме до първия вариант на Dulo. Чак към септември бяхме готови с производствените фалове. Но преди да произвеждаме, реших че е редно да тестваме пазара и е редно да видим на каква цена ще се продава, а и дали ще можем да организираме производството, така че да сме на печалба. Така направихме кампания – предварителна продажба. На трети ноември стартирахме – направихме landing страница, имахме около месец за маркетингова подготовка, събирахме имейли, дадохме прототипа за ревю на един германец и т.н. С него беше интересно, защото той ни каза, че му трябва месец и половина за да направи видео. Ние пък му казахме, че имаме само 2 седмици време.
Тук е интересно, че аз още в началото на 2020 г. писах на голямата платформа за продажба на музикални стоки Thomann, които ме отрязаха директно. Но това беше началото на нашия разговор. Трябва да споделя също, че подбора на германеца, който да направи ревю не бе случаен. Аз знаех, че той работи с Thomann и те му имат доверие. В крайна сметка те се съгласиха да изпратим прототип. Това бе чудесно, но още по-чудесно бе, когато получихме имейл от тях, който гласеше, че са изненадани от качеството на продукта. „Изпратете ни вашия ценоразпис, за да продължим със сделката,“ гласеше също имейлът. В общи линии, това е историята около старта на нашия продукт Dulo.

Можете ли да ни разкажете и защо се казва така? Какво вложихте в името и визията?

Емил: Първо ще започна с бранда – Kyro. Избрахме го, защото такава ми е фамилията – Кирилов. Но пък не ми харесва Kirilov Audio. Dulo пък дойде след като променихме първоначалното име, което бе „Мълния“, защото искахме да създава това усещане в музиканта. Същевременно, един приятел ни показа финландска марка, която използва техните руни като символ и носят викингско усещане. Така решихме, че можем да поставим символа на рода Дуло. Това пък се връзва с Kyro, защото пак е от четири букви. Също сложихме и надписа „Built in Bulgaria”. Нашият американски партньор хареса много цялата идея и сметна, че хората много ще го харесат. Тази негова подкрепа ни даде кураж. Разбира се, в България имаше и други мнения, като това „защо сте сложили тези прабългарски глупости на кутията“. Но това нас не ни засяга.

А самия надпис Built in Bulgaria не създава ли малко скептичност сред хората?

Емил: За света мисля, всичко е наред – може да се приеме като екзотика. За България – може би трябва вече да се отървем от този предразсъдък, че ако нещо е правено в България, то трябва да е боклук. Много български компании, лидери в отоплителна техника и уреди също продават навън и им се получава добре. Мога да разкажа, защо нашият продукт е Built in, а не Made in. В САЩ има закон, че ако на даден продукт пише Made in USA, той трябва да е изцяло и напълно направен в САЩ, както и компонентите му. Докато ние ги събираме от цял свят и ако продуктът е направен с вносни компоненти, то трябва да се напише Built.

Георги: Тук искам да кажа, че единствените хора, които се тревожат, че нещо е произведено в България, са си българи. Американците смятат България за нещо, което е част от Европа. Не съм срещал негативно отношение на наши партньори от запад. Да, може да не са били доволни някой път, но никога не са демонстрирали някакво национално, родствено, расово и каквото и да било пренебрежение. Генерално, не смятам че Built in Bulgaria е какъвто и да е проблем.

Георги, спомена се, че имате алергия от усилватели?

Георги: Като самостоятелен бизнесмен имах партньор със силен афинитет към аудиотехниката и изгуби много време, ресурс, сили и ентусиазъм, за да създаде продукт. Ключовият елемент е, че той е изцяло инженер. Аз също съм изцяло такъв и нямам визия за доброто позициониране на даден продукт. По този начин човекът не успя да се наложи. Създаде много хубави продукти, но след много труд нямаше никаква възвръщаемост. Затова имах алергия към това нещо, защото масовите неща, които проектираме са далеч от аудиото, от аналоговата техника и т.н. За мен чисто интуитивно, бързи пари могат да се направят от продукти, от които човечеството се нуждае в различни сфери – здравеопазване например. Но при музиката не е така, защото ти можеш да я създадеш и с една акустична китара – не ти е необходима електроника. Следователно да се харчи ресурс за аудио усилвател за мен бе загуба. Но пак казвам, че Емо подходи по много различен начин от предния ми партньор. Той предварително ми бе предоставил едно дълбоко проучване за пазара на аудиотехника в момента. Спомням си колосални цифри от обороти. Става въпрос за компании, които дори строят градове в Китай единствено и само с производство на електроника, свързана с аудио инструменти, електроника и техника. Виждайки техните обороти и мащаби, подредени систематично от Емо, аз разбрах, че поглежда пазара с теоретична подготовка. Тук дори изключвам, че той прекарва часове да гледа видео лекции на какви ли не гурута на търговията и продажбите. Емо не подходи импулсивно и емоционално – той предварително знаеше, че нашият усилвател ще се продава.

Емил, Вие сте преценил, че е необходима теоретичната база, върху която да стъпите, произвеждайки Dulo? Това е създало сигурност, предполагам?

Емил: Човек никога не може да има 100% сигурност, но едно нещо съм научил от моите виртуални учители – пазарът винаги е прав. Колкото и да не ни харесва, това е така. Аз исках да видя трендовете в момента и какво се предлага. Преди да започнем работа, аз направих огромна таблица, сравняваки подобни продукти или по-далечни продукти, но с подобно приложение. Търсейки предимства и недостатъци, видях че от големите лампови усилватели, нещата отиват към по-компактни опции. Има хора, които няма да се откажат от ламповите усилватели и може би са прави за себе си, защото търсят това усещане и ефект. Но има нови поколения и друг тип музиканти, които търсят да постигнат достатъчно качество звук, без да усилват много усилвателя – bedroom нива. Музикантите в момента репетират на слушалки, а на запад в клубовете има ограничения на децибелите на звука. На много места вече не може барабаните и китарите да се надсвирват. Това са тенденциите, а дали продуктът ще е най-успешният, то според мен никога не можем да предвидим кой ще е най-успешен. Това, върху което имаме контрол е да направи възможно най-бързо продукт, който да покажем на пазара. Ако вземем ефективното време на работа от миналата година, то може би ни е отнело 2, 3 месеца да създадем Dulo, с няколко хиляди лева разход за прототипи, изпращане на потенциални ползватели и т.н. Не сме го произвеждали години. Няма по-опасно нещо от това да вложиш цялата си енергия и ресурс и да направиш нещо, от което никой няма нужда или не харесва.

Георги: Ето че ако бяхме решили да сложим GPS в този усилвател, на никого нямаше да му трябва тази функционалност.

Емил: Освен на съпругата на музиканта.

Какви са характеристиките и какви са технологиите зад Dulo?

Емил: Това което искахме е, усилвателя да е максимално опростен. По никакъв начин не изкривява звука и са премахнати всякакви входни филтри, които вкарват сериозен цвят в него. Хората може би са чували как всички казват, че даден усилвател звучи като Marshall или Fender, или друго. Dulo звучи като себе си или по-скоро като това, което му сложиш на входа. Това му е основната идея – целият звук да бъде образуван преди него, а не чрез него. Разбира се, добавихме опция за Gain, който вдигнат достатъчно високо, може да предизвика сатурация или изкривяване, които повечето музиканти търсят. Имаме и трибандов еквалайзер – ниски, средни и високи честоти. Но има и ключ, така че той да се изключи в случай, че музикантът иска да използва външен EQ. Добавили сме и presence control – това са много високите тонове, които спомагат за китарата да звучи по определен начин в микса – усеща се по-добре. Казаха ни, че нашият продукт е повече ориентиран към професионалните музиканти, отколкото тези на други компании, ориентирани повече към т.нар. домашни музиканти.

Имате ли намерение след Dulo да продължите с Built in Bulgaria ваши продукти?

Емил: О, да! Ние тепърва започваме и съвсем скоро ще разкрием и другите си продукти. На 27 март предстои Българска Музикална работилница и предстои освен нашия, и много други музикални продукти и инструменти да бъдат представени. Тук искаме и да благодарим на абсолютно всички – на целия екип, без който само аз и Георги не бихме могли да се справим.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
img alt
img alt