Борис Колев е единственият европеец сред осемте финалисти в конкурса на Junior Achievement – Глобална зала на бизнес славата. Той сподели повече за преживяното, разказа за своята мотивация и разбирането си за предприемачество и стартъп култура.

Борис, ти си единственият европеец сред осемте финалисти в конкурса на Junior Achievement – Глобална зала на бизнес славата. Очакваше ли това класиране или беше изненада за теб?

Въобще не съм го очаквал. Доста съм радостен. Не толкова заради факта, че съм сред финалистите, а че въобще някой обръща внимание на тази част от света. Заради това съм по-щастлив. За мен дори не е толкова важно какъв ще бъде резултатът. Самата номинация е голямо признание.

Съставът на журито е впечатляващ, броят също – над 230 души. Какво е усещането да те оценяват толкова успешни бизнес лидери? За мен лично е интересно дали получаваш обратна връзка след селекцията.

Доста е странно усещането. Виждам, че в LinkedIn и други социални мрежи ми преглеждат профилите доста хора. Самата връзка с тях трябваше да бъде на събитие на живо в Бостън, което беше планирано. Казаха, че заради ситуацията може да не се състои или да се състои през втората част на годината. Интересно ми е какво виждат всички тези бизнес лидери. За мен е важно, че тези хора чуват за България. Надявам се, не за пръв път. Заради това, че ми разглеждат профила, те виждат какво правя аз, разглеждат какво правим тук – в България. След това разглеждат стартъпите и бизнесите. Това са може би едни от най-хубавите неща, които се случват. Това са 230 човека, които наистина са на много високи нива в глобални компании.

Има ли обратна връзка от твоя страна? Какво е твоето мнение за останалите финалисти?

Видях списъка и дори бих помолил Junior Achievement да ме свържат с някои от тях. Така че чакам да завърши конкурса първо. Гласуването трябва да е приключило тази седмица. Но не знам кога ще бъде обявен победителят. Има време за подготовка.

Може ли да разкажеш повече за пътя до този успех. Кога започна всичко?

Аз започнах много рано. Още в гимназията бях част от JA. Имаше симулация и няколко души от клас. Правихме учебна фирма с маркетингова стратегия, бизнес план – всичко като за нормална фирма, но с учебна цел. Спечелих няколко награди, тогава още бях в гимназията. Така започна всичко.

Интересът ми е насочен към това да създавам, да правя неща, както и да ги реализирам чрез маркетинг и продажби. За съжаление, на 18 години трябваше да замина за Щатите да уча, защото бях кандидатствал и ме приеха на готини места. Обаче изгубих един от родителите си и се случи така, че трябваше да си намеря много бързо работа, която да е много добре платена, тъй като останахме сами с майка ми и сестра ми. Това, което направих, беше стаж, който беше горе-долу платен. И докато работех, паралелно развивах това, което можех да правя. Намерих партньори в клуба на Junior Achievement. Рекламната агенция, която направихме, се превърна и в уеб дизайн студио. После се разделихме заради разминавания. Това е друга история, но исках да кажа, че съм започнал много млад.

Имаш много успешни проекти зад гърба си. Каква е тайната на успешния предприемач и лидер като цяло?

Да не му пука и да не се отказва. Да прави първата стъпка и да планира. Никога не си сигурен, че ще успееш. При нас проектите, които се провалиха, са много повече от тези, които се случиха. Много бизнеси затворихме, много проекти затворихме. Няколко пъти сме фалирали. Случвало ми се е да продавам колата или нещо друго, за да платим на хората. Ако не стане първия път, може да стане от втори или трети. Най-важното са високите цели. Ако човек не знае защо прави бизнес, шансът да се получи е много малък. Не е важно само да стартираш. Мотивацията и високите цели са свързани с много работа. Това е истината.

Как успяваш да съчетаваш толкова много дейности? Ти си вицепрезидент “Бизнес развитие” във финтех концерна Devexperts, изпълнителен директор на CSR България – Българска мрежа за корпоративна социална отговорност, а през 2018 г. създаваш Digimark Ventures – първият у нас рисков фонд за инвестиции в социално въздействащи стартъп компании. Може ли да ми разкажеш повече?

Фондът е много микро. Започна като личен проект. Нито един от проектите не е станал глобално известен и не сме станали мултимилиардери. Скоростта е по-бавна, защото се занимавам с доста неща. С годините намерих това, в което съм най-добър. Опитвам се да го правя като ежедневие. Аз правя едно и също нещо. Най-важното, което правя като предприемач, е да си намирам начини да си продавам идеите. Дали идеята е софтуерен продукт или е инвестиция в стартъп, или е корпоративна социална отговорност, тъй като CSR България е нестопанска организация, която помага на бизнесите да развиват социално-отговорни практики и кампании. По цял ден се занимавам с продажби. Когато човек е предприемач, най-често се занимава с продажби. В Digimark Ventures има няколко много яки стартъпа, в които се включихме през последните две години. Там се опитвам да помагам повече с контакти, със знания, с маркетинга. Силно се надявам някой от тях да стане един от българските “unicorns”. Точно тези иновации и идеи много ме зареждат. Единият се занимава с генетични изследвания и превенции за здраве, другият създаде много яка платформа за търсене и намиране на работа, което е като приложение за запознанства, с което можеш да си намериш работа. Третият стартъп, който се очаква да обявим официално, създава микрофибърна филтърна мрежа за комарници, която пречиства въздуха. Това е нанофибърна технология. В такива неща искам да се включвам и да помагам с време и с пари, с каквото мога.

Фондът Digimark Ventures избира компании с уникално портфолио, как оценявате стартъпите? Кои са ключовите критерии, които са важни за инвеститорите?

За нас най-важен е екипът. По-скоро бихме подкрепили добър екип с лоша идея, отколкото супер идея с кофти екип. Защото ако екипът е готов и са професионалисти, хората са много мотивирани и имат лични цели, свързани с това какво правят.

На първо място търсим готини и мотивирани млади хора, които имат истински цели, а не просто да изкарват пари. Винаги ги питам: “Като изкарате пари какво ще правите с тях? Защо са ви?” – това е информацията, която ми трябва, за да знам дали този екип може да бъде подкрепен. Естествено, ние сме микрофонд. В крайна сметка инвестирам лични пари, дори не бих казал, че е VC, а моята социална отговорност към българските стартъпи.

Смяташ ли, че български компании скоро ще могат да привличат сериозни инвестиции от големи фондове в САЩ, например?

Много се надявам. Все повече готини стартъпи има при нас и не само стартъпи. Много добре се справят. Това, което спира фондовете, не е, че стартъпите ни са лоши, а доверието към държавата и към политиката. Но пък нашите стартъпи се научиха да мигрират. Отиват в Щатите и отварят компания. Виждат, че нещата наистина се получават. Това е начинът, по който хакваш системата. Инвеститорите не харесват България или нямат доверие на системата, но не пречи да си български стартъп и да си хванеш самолета и да подпишеш там договорите. Има тенденция и този стартъп започва да връща пари към България, наема екипи, стартира “development” центрове и това е добрата новина.

Каква е твоята прогноза за ИТ сектора и по-специално за софтуерния бранш? Имам предвид бизнеса, пазарът на кадри, България като привлекателна дестинация за инвестиции и т.н.

Ние сме едно от най-яките места. Първо – ние сме в Европейския съюз и това не е за подценяване, особено когато става дума за технологични компании и за големи офиси. Второ – говорим много добре английски и имаме средно добър морал. Имаме много ниски данъци. Ние сме добра дестинация. Не мисля, че в ИТ сектора ще има спад. Има проблеми с коронавируса, особено при компании с клиенти от туристическия и транспортния сектор. Това, че някоя компания, ще освободи хора не е нещо лошо за пазара. Все още сме добра дестинация. Проблем ще е ако правителството промени данъчната система, което ще отблъсне голям брой инвеститори. Нашият страх е свързан с това, че може да се промени данъчното облагане. Това, което ми е интересно, е накъде отива софтуерният сектор. Какво се случва с AI? Какво се случва с интерфейсите? Какво се случва с разреза на ниво front-end и back-end. Дали ще има нови професии и това е интересно дали след време няма да ни трябват тези дивелъпъри.

Какво ще посъветваш младите предприемачи, които тепърва се ориентират или правят първите си стъпки? Като включим и самолетен билет до Щатите.

Да, това определено трябва да се включи, защото нещата там стават много бързо. Със сигурност да направят първата стъпка и да не им пука. Още утре, защото няма какво да чакат. Ако имат конкретна идея или продукт, да не чакат. Не трябва да пресмятам и да ги е страх дали ще стане. А, ако не стане какво се случва? Ако не стане си намираш работа. Това е най-лошото, което може да стане. Ако си добър мениджър, добър дизайнер или добър програмист, просто ще се върнеш обратно в офиса. Другото е да си поставят високи цели. Целите им трябва да са много високи. Трябва да знаят защо го правят. Има предприемачи, за които не е важна идеята, а целта е да изкарат пари, ама не знаят какво ще правят с тези пари. Защото след 10 години ако стартъпът ти е успешен и имаш 20-30 милиона в сметката, които са си лично твои. Какво ще правиш с тях? За какво са ти?

Ако имаш отговор на този въпрос и той е мотивиращ за теб – действай!

Ако трябва да кажеш коя е първата стъпка за един млад предприемач, коя ще е тя? 

Много зависи от продукта. Нека да започне със себе си и с образованието си. Нека да започне да инвестира в себе си, защото като предприемач и като лидер на този екип, най-добрият инструмент е той самият. Стъпката е “личностно развитие”. Бих започнал от себеосъзнаване и себеприемане, самочувствие и въобще грижа за собствените си убеждения и цели.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
img alt
img alt