Ахмад Гохар е старши софтуерен архитект, мениджър, лидер в областта на услугите за Java и уеб разработки в IBM. Той изгражда и ръководи решения/общности за разработчици от над 13 години в няколко компании. Специалист по въпросите на материята за Java / Web / Blockchain технологии. Освен това Гохар е член на Java Community Process (JCP) и носи титлата Java Champion.
Гохар има задълбочен опит във водещи междуфункционални екипи за разработване и изпълнение на стратегия. Той отдавна е лектор в университети, JUGs, събития и конференции по целия свят. Той отговори на няколко въпроса пред нашия Media Hub на Global Tech Summit 2019.
Това е твоят четвърти път в България, вече имаш опит с предходни конференции от Global Tech Summit. Какво е впечатлението ти, какво те изненадва?
Първата ми връзка с България беше посещението ми на конференциите Java2Days и CodeMonsters. Още първия път бях впечатлен от всичко – отношението към лекторите, съдържанието и броя на присъстващите. Всяка изминала година виждам как се подобрява комуникацията между лекторите и посетителите. Споделят се различни и нови идеи, публиката е заинтересована, което пък е добре цялостно за технологичната общност. Аудиторията слуша внимателно лекторите и има обратна връзка, затова всички се подобряваме взаимно (като професионалисти).
А имате ли някакъв съвет за българската технологична общност? Какво още бихте се радвали да видите?
Забелязвам, че българската общност очаква и провокира у нас, лекторите, всеки път да представяме нови и нетрадиционни теми. Имат желание да научат още за Blockchain, Microservices, Security и т.н. Това ме навява на мисълта, че общността тук разширява технологичния си мироглед и използва все повече и нови технологии. Понякога е необходимо да подобриш около 60-70% от познанията си по дадена технология, фреймуърк или друго. Това, което искам да кажа е, че българските специалисти се справят много добре в развитието си.
Можете ли да ми дадете пример за това, как умните градове ще променят обществото?
Някой хора гледат на умните градове като на изискан начин да живееш в една по-модерна среда – да се управлява осветлението вкъщи, например. Но всъщност, идеята идва от търсенето на бизнеса да представя решения за понижена консумация на електричество, което се постига с умното автоматизирано включване и изключване. Всъщност, това е цялата идея зад умните градове – да имплементираме необходимите технологии, които да ни помогнат да намалим отпадъците, да засилим рециклирането, да живеем на оскъдни ресурси и въобще – да живеем по-добре.
По какви проекти работите в последно време?
Занимавам се с със създаването на архитектури, свързани с модернизирането, дигитализирането и съвместимостта на използваните средства за разработка на информационните системи на правителството, с цел да улесним живота на гражданите, използвайки технологична екосистема.
Какъв е Вашият съвет към младите разработчици, които тепърва стартират своите кариери?
Мога да споделя моята гледна точка, има и други. Най-напред те трябва да прекарват доста време, изучавайки технологиите като цяло. След това вече могат да се концентрират върху една конкретна технология и да прекарат много време изучавайки я, така че да я усъвършенстват. Стане ли това – време е да се повторят същите стъпки, но с друга технология. Не ви съветвам да се захващате с много неща, защото ще изгубите много време, дори години. Винаги препоръчвам същия подход и на моя екип.
Интервюто проведе Стефан Стефанов
