Мани Саркар- страстен софтуерен разработчик на свободна практика главно в Java/ JVM пространството базиран в Обединеното кралство. Той е Java шампион, посланик на Oracle Groundbreaker и лидер в общностите на софтуерните разработчици. Мани Саркар вижда себе си да работи в области свързани с Java, Hotspot, GraalVM, Truffle, VMs, Performance Tuning, Data, and AI/ML/DL/NLP. Последвайте профилите му в Twitter @theNeomatrix369 и LinkedIn.
Вие сте страстен разработчик главно в Java и JVM пространството, можете ли да обясните накратко защо избрахте тази тема за вашите лекции? Какво целяхте с тях?
Това е дълга история, не я избрах лично аз. Изборът ми започна да се появява автоматично преди няколко години. Това събитие е по-специално свързано с Java, така че трябваше да говоря за Java. Реших да се включа и тази година и да допринеса за Java разговора, но също така да направя и дискусия. Исках да направя лекция, тъй като дискусията, както знаете, е открито поле, и има всякакви въпроси с много и най-различни отговори на същите въпроси. Този общ форум е изключително полезен. Трябваше да изнеса много фокусирана и специфична лекция, както съм свикнал всяка година.
Тази година Java2Days беше организирано толкова бързо с много кратко предизвестие. Предупредих вашите колеги, че вероятно много разработчици и оратори няма да имат готови теми за разговор и ще говорят за всичко, но аз бих желал да изляза с нова тема на разговор. Щастлив съм да присъствам на общите дискусии, но бих искал и да представя нови неща. Не повтарям често разговори. След като направих това няколко пъти тази година не ми се струва естествено да повтарям вече казани неща. Ако говоря, това ще в нов и по-напреднал стил. Надявам се това отговаря на въпроса ти.
Как се чувствате по време на тези виртуални разговори? Свикнахте ли с това? Липсва ли ви взаимодействието лице в лице с публиката? Какви са предизвикателствата и как се справяте с тази ситуация?
Добър въпрос. Работя на свободна практика от вкъщи. Почти всичките ми взаимодействия с клиенти през последните три години са онлайн. Клиентите ми са базирани навсякъде. Дори ако някои от тях са в Лондон, те нямат офис. Останалите са извън Обединеното кралство и не се срещаме лично. Знаете, че е по-практично да се проведе конферентен разговор и поради промените, които се случват от началото на тази година за мен това е съвсем естествено нещо. Не трябваше да променям нищо в ежедневието си. Нещото, което се промени, беше, че ходех в града за срещи, събития и конференции като тази и това спря масово през последните 9 месеца, което е голяма промяна. Харесва ми да се срещам с нови хора, да говоря с тях и да общувам с тях, защото нищо не може да замени разговорите лице в лице. Можем да проведем няколко виртуални разговора с практична цел, но в края на деня пак ще искаме да се срещнем с хора, да пием кафе, да обядваме или вечеряме или да споделим нещо. Това са нещата, които определено ни липсват, но може би ако виртуалните конференции и събития се трансформират, всъщност можем да вкараме VR технологиите, където можем да усетим събеседника си. Не знам какви са възможностите и кои са добрите и не толкова добрите страни на тези технологии, но засега това се чувства различно, защото съм свикнал да се срещам с хора на конференции. В началото конференциите за мен бяха най-вече да отида и да присъствам на разговорите и да се уча. В крайна сметка конференциите прераснаха повече в изграждане на бизнес връзки отколкото обикновени разговори. Сега се уча, че с тези виртуални срещи не е нужно да присъствам лично на събития и конференции. За жалост обаче така не успявам да се срещна и да общувам с хора. Когато завърши webinar-a, всички излизат извън линия, защото имат да правят нещо друго, всеки има други задачи и ежедневието им е толкова пълно, че нямат свободно време.
Точно това се промени доста. Не трябваше да се приспособявам към него, но забелязах, че липсват тези неща и няма как да ги заместим.
Най-важното в случая е, че изглежда, че повечето хора са готови да приемат тази промяна и тази „нова реалност“. Какви съвети можете да дадете на публиката за справяне с това?
Аз съм в тази ситуация като и всички останали, не в някаква по-специална. Важното е да продължите да правите това, което правите и да не се разсейвате, защото има толкова много странични фактори, които могат да ни отвлекат вниманието. Да, отнема време и усилия, за да се свикне. Да, искаме да се срещнем с други хора, но сега ограниченията са факт и трябва просто да работим с тях, а не срещу тях. Останете съсредоточени! Това е чудесен момент да правите неща, които не сте могли да направите преди като например четене на книга. Стойте далеч от компютъра, защото прекарваме много време с него. Не правя това, което предлагам, но за всички останали, които не са свикнали с тази действителност, съветвам да останат повече офлайн, отколкото онлайн. Бъдете онлайн само ако е необходимо. Има много офлайн дейности, които могат да ви отделят от случващото се за известно време. Мисленето за ограниченията и проблемите от рода на какво ни липсва и какво искаме, не ни кара да се чувстваме по-добре. Опитайте се да стоите настрана от това. Аз се старая да съм зает. Правя много неща. В известен смисъл това е страхотна възможност за мен, защото съм по-малко притеснен и разсеян от външния свят, въпреки че все още трябва да си взаимодействам с него. Но аз също имам свое ежедневие, правя списък със задачи както на хартиен, така и в цифров вид. Бъдете заети и проследявайте задълженията си. Моят списък със задачи е като проверка за мен, за да видя колко добре се справям и колко далеч съм стигнал с нещата, които искам да направя. Не мисля толкова много за това, които се случва около мен, въпреки че знам, че ограниченията са там и когато изляза навън, за да пазарувам или на разходка, виждам какво се случва около мен. Но когато свърша със задълженията и се прибера у дома, аз знам, че съм се върнал към рутината си и понякога просто си почивам.
Спете достатъчно! Това е много важно!
Знам, че някои от хората на Java2Days не разбират това. През последните няколко седмици вероятно не сте спали достатъчно заради дългите работни дни. Един от вашите колеги сподели, че е спал от 4 сутринта до 7 сутринта.
Скоро ще излезете от този цикъл, когато конференцията приключи. Не спете 3 часа, спете около 6-7.
Хранете се здравословно, останете спокойни, не изпадайте в паника и се опитайте да не се разсейвате от нещата, които се случват около нас. Ако няма какво да правите, вземете книга. Това е най-доброто, което мога да препоръчам!
Искрено Ви благодаря, че взехте участие в нашата конференция тези два дни. Надявам се, че ще успеем да се срещнем и обсъдим още теми през следващата година!
Да, с нетърпение го очаквам, моля, организирайте още конференции като тази и следващата година, защото все още не знаем кога ще се върнем към нормалния начин на живот. Ако искате да сте заети и да организирате друго събитие като това през следващите няколко месеца, ще бъда повече от щастлив да присъствам. Сега имате всички тези различни канали като Brella, InEvent, Zoom и т.н., така че всичко това е налице и вие знаете как работи. Общността се формира отново, можете да взаимодействате с тях. Тази година стигнахте 2000 зрители! Обикновено когато идвах в София имаше около 500-600 посетители на сесия*. Не знам дали някога сте имали 1000 души.
Виртуалният свят ни помага да се обединим. Ставаме все повече и повече.
Да, и за много кратък период от време свършихте много впечатляваща работа!
* Последното участие на Мани беше през 2014 г.
