Виктор Лазаров е трета година студент по специалност “Киберсигурност” във ВВМУ “Н.Й Вапцаров”. От няколко години работи като програмист. В свободното си време обича да снима видеа за Тик Ток и да пише кратки истории.
Виктор – момчето с големите мечти. Мечти, свързани с интересния и вълнуващ технологичен свят. Свят, който дава много, но и иска много в замяна. Виктор е готов да вземе, но е още по-готов да даде. Защото обичта към технологиите, която изпитва не може да се опише с думи. Още от училище Виктор избира да се потопи в #tech света, а с времето интересът му към него става все по-голям. Въпреки желанието за развитие и неуморното учене, Виктор все още изпитва съмнения. За бъдещето. Защото иска да изгради светло такова, да се развива и надгражда всеки ден. Но по пътя към върха, той среща множество трудности и пречки, част от които не са свързани с технологиите, а с хората. Защо?
Виктор Лазаров споделя пред DevStyleR как успява преоделее трудностите, какво му дава сили и мотивация да продължи напред, напук на всичко, и кой е най-големият проблем пред който са изправени днес хората, които тепърва навлизат в технологичната индустрия, както и още много други интересни неща, които ще прочетете в интервюто.
Изучаваш “Киберсигурност” във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”. Как избра да запишеш тази специалност?
Киберсигурността е една от най-бързо разрастващите се полета и колкото повече нови технологии се създават, толкова повече ще се увеличава и необходимостта от сигурността. Това е перспективен избор.
От кога датира интереса ти към технологичния свят?
Интересът ми към технологичния свят датира още от десети клас, когато все още се колебаех какво да правя с бъдещето си. Тогава се записах в националната програма “ИТ кариера”, която ми помогна да намеря подходящата среда и ми оказа подкрепа. Това беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало в средното образование.
Какви предмети изучавате в университета?
В университета изучаваме всичко, което е свързано с компютрите – софтуер, хардуер, електроника, как се съхранява информация, база данни и т.н. Изучаваме различни предмети, свързани с киберсигурността. Как протича една кибер атака и също как може да се предпазим от кибер атаки. Имаме голямо разнообразие откъм предмети.
Студентите имат ли връзка с реалната работна среда?
По мое мнение до трети курс студентите нямат връзка с реална работна среда. Има някои технологии и методи, които е нужно да бъдат изучавани, но поради не знам каква причина не са. Мисля че студентите не биват подтиквани да търсят връзка с реалната работна среда, освен ако те сами не го поискат.
Кой според теб трябва да ги подтикне да потърсят тази връзка?
При студентите има липса на увереност и липса на посока. В средното образование изучаваме общи предмети – математика, физика, история и т.н., за да имаме обща култура. Моето очакване от университета е, че ще специализираме в определена област, ще имаме възможност за професия, ще имаме шанс да изградим своята кариера и ще можем да научим практични и полезни неща. И точно там се губи връзката, защото отново в университета получаваме много общо образование в конкретна сфера, което обаче не е достатъчно. И точно тук специализираните курсове биват изключително ценни. Например, да бъдеш програмист, системен администратор, хардуерен специалист или друго. Нещо специализирано, което да даде на един студент увереност. Ще посоча още един пример. Защо в първи курс не се изучава по-задълбочено един предмет и следващите предмети да бъдат свързани. Защото когато преподавател има разумно очакване, че знаем нещо, то се оказва неусвоено поради липса на време. Отличен пример за това е как се учат много програмни езици един след друг. Ако се отдели повече време на един, след това всеки друг би бил много по-лесен за научаване.
Според теб какво е нивото на учебния процес в университетите в България? И как би се подобрило качеството на преподаване?
Преподавателите са чудесни. Плановете, по които се преподава изостават от темпото на развитие на технологиите. Случвало се е преподаватели, които са по средата на лекцията да сменят нещо в презентацията си, защото това не е най-новото, а те искат да ни покажат най-новото. Но учебният план ги задължава да ни преподават куп други неща, които вече не са актуални. Едно от нещата, които е необходимо да се подобри е механизъм за по-бързо обновяване на учебните планове. Защото не може да учим технология от преди 10 години и да очакваме да бъде още актуална и разбирам че има изключения като стари банкови сървъри, но не вярвам, че те са правилото.
Кой е най-големият проблем пред който са изправени студентите и преподавателите в университетите освен несъответствието между учебния план и съвременните променливи #tech иновации?
Един от най-големия проблем на студентите е липсата на увереност в собствените си знания и умения, когато си търсят работа. И тук според мен важна роля играе именно тази обща насоченост, която има висшето образование. По мое мнение едно от най-големите предизвикателства пред преподавателите е задържането на вниманието на студентите. Защото вярвам, че не биват насърчавани да разнообразяват стила си на преподаване и да експериментират с различни инструменти свързани с презентационни и ораторски умения. Знам, че има университети където са отделени значително количество дни където преподавателите научават за нови идеи и методи. Да им се даде набор от инструменти за да се направят презентациите им по-лесни и приятни за всички. Едно чудесно видео относно презентации е „How to avoid death By PowerPoint | David JP Phillips | TEDxStockholmSalon” и още много примери.
Добре е да се наблегне на това, вместо да затрупват преподавателите с изключително много административна работа, която не трябва да се върши от тях. Знам за случаи, когато на преподавател по средата на лекция му се налага да свърши малко административна работа и така се измества фокуса от лекцията и нейното значение. Би било добре тези задачи да се поемат от административния състав на университета или от някой друг, за да може преподавателят да използва пълния си потенциал. Да подобрява знанията и уменията си постоянно.
Има ли преподаватели, които отказват да се приобщят към новото модерно в технологиите, придържайки се към класическото, ако подобно определение може да съществува в технологичния свят?
Има, но не е нарочно, защото са живели и в по-различно време, когато това е вършело работа. Така те не осъзнават, колко неефективни могат да бъдат някои методи, които преди са били актуални. Но това не е вина на преподавателите, а е в следствие, че част от тях са били откъснати от практиката. Защото реалният бизнес, практиката, студентите и университета са съвсем различни светове. Студентът иска да се докосне до реалната работна среда, университетът пък е тестова среда, където може да допускаш грешки и да се учиш от тях. В университета няма нищо фатално. Няма почти никакви последствия. Един от “най-големите проблеми” там е невзет изпит, например. И отново се връщаме на това, че учебните планове не могат да се адаптират достатъчно бързо и дори ако някой преподавател сметне, че неговият предмет би бил по-добър, ако съотношението на лекции и упражнения не е 50 на 50, а 40 часа лекции и 20 часа упражнения, или 40 часа упражнения и 20 часа лекции. Необходимо е да се даде повече свобода на преподавателите.
Според теб ниското самочувствие у студентите, откъде произлиза? На теб липсва ли ти увереност и ако да – как успяваш да се пребориш с нея?
Под “липса на самоувереност” имам предвид липса на самоувереност в техническите знания и умения, придобити по специалността, когато става дума за кандидатстване за работа в ИТ сектора. Според мен тази неувереност произлиза от това, че първата година не сме специализирали и задълбали дълбоко в едно конкретно нещо, за да можем да имаме самочувствието, че сме специалисти. Причината да липсва самочувствие е, защото програмирането е дълъг процес и има моменти, в които се чувстваш, че нямаш прогрес, но това е нещо съвсем нормално. Занимавам се с ИТ и програмиране от десети клас и имах този момент на неувереност, той мина в училище. Откакто съм в университета и работя по специалността си съм по-уверен. Затова споделям това наблюдение и затова мисля, че е така.
Какви качества трябва да притежава студентът, за да изгради успешна технологична кариера?
Най-важното качество е постоянството, но не в абстрактен смисъл, а в изключително практически измерения. Например, студентът трябва да се стреми винаги към по-доброто и да не спира да опитва. Да осъзнае, ако още не е, че 90% от нещата, които направи на компютър са обратими, включително и изтриване на операционна система в някои случаи. Друго също важно е да не се отказва в търсенето на работа. В момента, в който един студент си изпрати cv-то и не получава съобщение от компанията вече месец – нека им пише отново. Фирмите са много заети, и е възможно този имейл да не бъде видян. Това не е нищо лично и не означава, че не са те харесали. Просто трябва да опитаме още веднъж.
Има много алтернативни канали, които може да използваме. В ИТ сектора сме особено облагодетелствани, защото пускането на cv не е единствения начин да бъдем наети на работа, можем да допринесем към проекти с отворен код, да участваме в състезания по програмиране, да участваме в безброй форуми по интереси (като разработка на видео игри, изкуствен интелект и други). Имаме и възможност да покажем резюмето си на международна сцена и да добием опит чрез използване на модерни технологии, което е доста важно.
Какво спира днес студентите, за да се развиват професионално?
Най-трудното нещо е това да имаш кураж особено, когато повечето позиции, които виждаме изискват години опит. Липсата на информация също ги спира. Мисля, че масово хората не знаят, че могат да започнат от нетехническа позиция и след това да се преместят. Един от примерите за таква компания затова е KBC. Именно този тип вътрешни смени чрез обучения за смяна на позицията са много полезни и в голяма полза на служителите.
Не бива да забравяме и Изкуствения интелект, който ще се превърне в огромно предизвикателство и една част от работата, която се върши от младшите програмисти ще бъде направена от Изкуствения интелект.
Какво ще пожелаеш на всички онези, които не се чувстват достатъчно уверени и добри, за да последват мечтите си?
Изберете си много голяма цел, която да ви плаши и в същото време да ви вълнува. Защото, ако си изберете малка цел това няма да ви мотивира достатъчно, за да я осъществите и да се почувствате удовлетворени.
