Хелин Алев е студентка трети курс във ВВМУ ,,Н.Й.Вапцаров“ със специалност “Киберсигурност“. Още от ученическите си години тя е национален и европейски състезател по предприемачество, иновации и технологии. Хели основава Helly Academy– академия по математика, информационни технологии и програмиране, в която е създала собствен специализиран метод на преподаване чрез игра. Като успешен студент и предприемач, целта на Хелин Алев е да подобри образованието и да помогне на другите да открият радостта от научните изследвания и разработки.

Тя – Хелин Алев – по-искрена от всякога. Хелин ни разказва за силата на женската енергия, нужна в необятния технологичен свят, трудностите и перипетиите по пътя към изграждането на едно по-добро и светло бъдеще, за което мечтае всеки човек. Разказва ни за упоритостта и мотивацията, нужни, за успеха и още много други интересни теми. Всичко това ще прочетете в интервюто от първо лице. 

Как избра да изучаваш Киберсигурност?
Изборът ми си има своята предистория. Учих в математическа гимназия “Д-р Петър Берон” във Варна с профил “Физика и английски”. Още от гимназията се зароди любовта ми към математиката, физиката и информационните технологии и знаех, че искам да продължа висше образование с тези дисциплини. Всеки ден се запознавам с различни казуси и преживявам различни приключения в дигиталния свят. И така избрах да изучавам най-интересното, което в момента е на българския пазар или по-скоро сред специалностите в техническите университети у нас – Киберсигурност.

Имаше ли някой, който да те подтикне да се потопиш в него? Кой най-силно те подкрепя?
Още в гимназията с малки стъпки започнах да се интересувам от технологиите. Може би любовта ми към технологичния свят ме подтикваше да го правя. Когато бях 10-ти клас изучавахме C# и моята преподавателка забеляза потенциал в мен. Даде ми специална задача, която ми отне доста време да я напиша. Спомням си, че дори не бях спала и когато тя провери това, което съм направила, сподели, че прилича много на дипломна работа. Бях много щастлива. Това още повече ме мотивира. Исках постоянно да показвам, че мога и затова започнах да използвам най-новите програми, да правя ръчни анимации и т.н. Точно в този период бях малко объркана покрай това как искам да продължа да се развивам и какво искам да следвам. Колебаех се между Бизнес администрация и Киберсигурност. Днес съм изключително благодарна на родителите ми, тъй като те изиграха ключова роля към решението ми, което направих и което важи и до днес. Когато хората чуят “Киберсигурност”, отварят всички врати пред теб.

Чувстваш ли по-различно отношение от страна на другите по отношение на това, че си момиче, избрало да се развива в свят, за който се твърди, че е предимно мъжки?
Това е болна тема, както за мен, така и за всички жени в обкръжението ми, които се занимават с ИТ. Усещам подобно по-различно отношение от някои среди, като най-силно може би е в учебната среда. Въпреки че тя е тази, която най-силно трябва да ни мотивира. Има преподаватели, които, когато видят момиче, което обича момичешки неща като лек грим, маникюр, хубав тоалет и веднага слагат етикет “Барби без потенциал за развитие”. Точно в такива моменти се научих, че трябва да използваш женската си сила, да “потропаш” с токчетата по земята и да се наложиш. Ще ви разкажа какво ми се случи наскоро. Имах въпрос към асистент относно един алгоритъм, но той пренебрегна запитването ми, като в следващия момент отговори на този въпрос, но на мой колега. Да, това е една от средите, която трябва да те мотивира много, но в същото време прави точно обратното. Когато посещавам тех мероприятия и прочие, забелязвам от мъжката аудитория, че те изпиват с поглед и въпроси, но те доста по-бързо те приемат в тази среда и те приравняват като част от тяхната група.

Според мен в подобни ситуации най-добро впечатление прави, когато общувам с чуждестранни компании. Те са доста по-отворени към жените, които са ИТ специалисти. Забелязвам дори, че искат да привличат повече и повече млади жени специалисти в тази сфера. Да, навсякъде възприятието за жените в ИТ е различно, но е много важна тема, която не бива да пренебрегваме.

Според теб дискриминацията, за която ни разказа, как би се превъзмогнала?
Много интересен въпрос. Според мен това е нагласата. Вече сме в 21-и век, доста жени са се доказали като добри специалисти във всяка една сфера. Знаете ли, че най-добрият шофьор в света е жена?! Мишел Мутон е първата и единствена жена рали пилот, спечелила кръг от Световния рали шампионат през 1981 г. Има и още много примери за жени, които са разбили стереотипите в мъжките среди. Ако се даде минимална възможност мъжката част да погледне малко по-широко на нещата, да си отвори сърцето и ума, може би ще се получи, но има още доста да работим върху това.

Каква е връзката между студентите и бизнеса? ИТ компаниите във Варна и като цяло в България подкрепят ли ви?
Моите лични наблюдения са, че чуждестранните компании някак си ни подкрепят повече. В нашия университет ежемесечно имаме посещения от представители на чуждестранни компании. Как се осъществява тази среща студент-компания? Самата връзка става след срещата, когато студентът изяви желание да поговори с човек от екипа, който е водил съответното мероприятие и точно тогава е моментът, когато компаниите подават ръка на нас студентите. Те изслушват нашите идеи, отворени са да се запознаят с портфолиото ни и т.н. Но за съжаление от българските компании не получаваме толкова голяма подкрепа. Обяснявам си го с липсата на такъв голям бюджет за стажанти. Стажантската програма, например изисква период на обучение, човек, който да е до студентите и да им помага и обучава, различни проекти и т.н.

Може би компаниите нямат такъв капацитет от гледна точка на екипа, който да отдели време за стажантите. Не казвам, че българските фирми нямат желание, напротив. Те имат желанието, но за съжаление нямат възможностите спрямо по-големите тех компании по света.

Как протича един учебен ден в университета?
Бих го описала с три думи, тъй като всеки ден протича по един и същ начин – лекции, записки, упражнения.

А как протича един твой ден?
Всеки мой ден е доста динамичен. Денят ми започва в 6:00ч, след което съм в университета до обяд. Като приключат учебните ни часове отивам на работа – в моята академия, в която преподавам. След края на работния ден се стремя да тренирам Почти не спя. Понякога се лишавам от сън, но знам, че си струва всичко, което правя и знам, че един ден целият този труд ще ми се отплати.

Според теб какво е нивото на учебния процес в университетите в България? И как би се подобрило качеството на преподаване?
Нивото на образование във висшите учебни заведения е средно с прогнози за растеж. В повечето университети вече има специализирано оборудване (техника) и вече дигиталното обучение се наложи. В нашия университет оборудваха доста етажи с най-специализираната техника, благодарение на която може да се докоснем до един реален работен ден. Тук има едно голямо “Но” и два основни проблема. Проблеми, на които трябва да се обърне внимание. Единият от тях е липсата на педагогически методи, а вторият е липсата на квалификация за работа с тези ИТ техники. За съжаление само около 20% от техниката, която е закупена за всеки един университет се използва. Тя не може да разгърне целия си потенциал. И отново това е вид демотивация за студентите и за жалост тази техника събира единствено прах. Другото, което е, че има преподаватели, които не искат да се приобщят към новото дигитално общество. Те самите отказват да създават дигитални материали, които биха били в помощ при учебния процес, както за тях, така и за студентите.

Вторият проблем е липсата на педагогически подход. Какво имам предвид? Факт е, че повечето преподаватели имат голям опит, но когато липсва връзката преподавател-студент, тогава отново идва моментът на демотивация, който студентът изпитва. Липсата на емоционална интелигентност също е проблем. Всички си имаме своите проблеми, но когато преподавателят има проблем и смеси професионалното с личното, студентът усеща това и отново това води до демотивиране от страна на студента за учене, развитие и т.н. Трябва да се обърне внимание на нещата, които съм забелязала и които изброих. Само така ще постигнем растеж и развитие, от които се нуждаем всички, за да бъдем по-сплотено ИТ общество. Всеки един от нас иска да се развива в дадена сфера и да не си губи времето стоейки само на едно място без никакво развитие. Би било чудесно ако още по време на обучението студентите се развиват и още по-хубаво е ако още тогава открият своето призвание.

Какви качества трябва да притежава студентът, за да изгради успешна технологична кариера?
Много нерви, упоритост, воля и мотивация. Трябва да си стриктен. Ще направя асоциация със спортистите. Преди да се подготвят за някое състезание, те знаят, че трябва да имат определените тренировки и хранителен режим. След това се изготвят и започва цялото действие. Т.е. първо се мисли каква ти е целта – да научиш програмен език, мрежи или нещо друго. Създаваш си план как ще я постигнеш – самостоятелно обучение или групово, дали чрез конференции и семинари или нещо друго. После следва най-трудната част – действието. Следваш си плана, ходиш на възможно повече тех събития, учиш от колкото се може повече източници и най-вече – практикуваш. Този процес не е за една седмица, той е за цял живот.

Какво те вдъхновява? И как успяваш да бъдеш мотивирана, предвид всички пречки и трудности, които изброи?
Този въпрос е наистина страхотен и аз много благодаря за него. Няколко са нещата, които ме вдъхновяват и мотивират. Всеки студент минава през етап на демотивация, и това е, защото всяка сутрин, когато отиваш в университет, знаеш, че денят ти няма да протече, както ти искаш и няма да научиш това, което искаш. И да не забравя най-важното – няма да получиш отговор на въпрос, който е важен за теб. Това липсва. Признавам си, че още през първата година исках да се откажа. Всеки студент някога е обмислял варианта да напусне университет и да се отдаде само и единствено на работата. Но по този начин ти бягаш от проблема. Да не говорим, че ако искаш да се развиваш трябва да имаш поне бакалавърска степен. Исках да погледна от друг ъгъл на нещата и започнах да се интересувам единствено от киберсигурност, да гледам повече тех видеа, да посещавам повече курсове, семинари.

Използвам момента, в който съм студент и университета като инструмент, да се развивам ако не отвътре, поне отвън, но да бъде с тяхната подкрепа. Това за мен е много важно. Когато отидеш на състезание и споделиш, че си студент, който изучава Киберсигурност хората те приемат по-сериозно. Друго, което мога да определя като нещо, което ме крепи е усилията, които полагам, за да не се ядосвам повече, отколкото трябва. По този начин вредя единствено на себе си.

Занимаваш ли се с нещо друго освен с учене в момента?
Да, имам собствена школа по математика и информатика – Helly Academy. При мен идват най-различни деца – от малки до големи, има и студенти. Искрено съм благодарна на работата си, защото виждам картинката от двете страни – от страната на ученик и учител. Отделно ходя на състезания – национални и международни по предприемачество, иновации и технологии. Взимам участие в тех конференции и семинари.

Как успяваш да се справяш с work-life баланса?
Още от гимназията съм изградила страхотен навик – график с точност до минута. И това ми помага и до днес. По този начин успявам да свърша колкото се може повече неща в рамките на деня – университет, работа, грижа за себе си и отделно да имам време да наваксам с някои курсове, които използвам за усъвършенстване на уменията и качествата си. Не се ограничавам с образованието, което университета ми предлага. Използвам още много други ресурси, защото искам непрестанно да уча нови неща и да се развивам. Но за да спазваш подобен график и то цял живот се изисква доста воля и постоянство.

Какво спира днес студентите, за да се развиват професионално?
Страхът. Всеки един студент изпитва страх. Тук става въпрос за тези студенти, които искат да се реализират. Тези хора се страхуват. Страхуваш се, когато ти предстои интервю, защото ти вече си се настроил, че няма да бъдеш одобрен, например. Страхът от евентуален провал, дори и когато вече компанията те е одобрила. За съжаление тези страхове са насаждани дълги години у нас от преподавателите. Може би не умишлено, но все пак рефлектират върху самочувствието и увереността ни. В университета често се налага мнението, че ако отидем на работа, работодателите ще направят все за нещо проблем. Липсва подкрепа. И затова страхът надделява и се превръща в най-големият проблем. Студентът решава или да напусне или да смени специалността.

Какво ще пожелаеш на всички онези, които не се чувстват достатъчно добри, за да следват мечтите си и да се потопят в този необятен, иновативен технологичен свят?
Много е лесно да се каже “Просто действай!”. Но всъщност е много по-трудно. Бих ги посъветвала нещо, което при мен работи. Всеки път, когато на пътя ми се появи възможност, от която обаче се страхувам, това означава, че тази възможност е за мен. “Изключвам” си ума за няколко секунди и действам. Ако например има среща и се притеснявам да започна разговор, просто изключвам това притеснение и действам. Това винаги ми помага. Да, отново се появява страхът. И този страх би довел до провал, но всеки провал, ако знаеш как да извлечеш ползите от него и да откриеш нещо хубаво, той винаги се превръща във възход. Ако си позитивен човек, ако винаги си гледаш грешките – ще имаш много възходи. Преследвайте мечтите си. Според мен “най-страшното” нещо е младият човек. Защото той е мотивиран, има желание, хъс, амбиция, знания и нищо няма да го спре, за да осъществи неговите мечти. Дерзайте напред! Няма нищо страшно! Страхът е илюзия!