Дигиталната трансформация е част от развитието на ЕС заедно със зеления преход. ЕС върви напред с програмата Цифрово десетилетие’ 20-30 и национален координатор по този път в България е Министерството на електронното управление. Това сподели Александър Йоловски, министър на електронното управление по време на дискусията “Дигитализация и Киберсигурност” по време на най-мащабния регионален Green Transition, организирана от Dir.Bg.
Модератор на дискусията беше Кристина Ескенази, член на УС на КРИБ, Клъстер Изкуствен Интелект България.
Александър Йоловски, министър на електронното управление
Според министър Йоловски главният въпрос е къде ще бъдем през 2030 г., след като към миналата година делът на цифрово грамотните работоспособни хора е бил 31%, а целта е по този показател да завършим десетилетието с 80%.
80% от гражданите в края на десетилетието трябва да имат удобно средство за електронна идентификация, а 100% от всички услуги за гражданите и компаниите трябва да бъдат цифрови.
Йоловски отбеляза, че сега България е на предпоследно място в Европа по индекса, който измерва цифровите технологии в икономиката и обществото. Но заедно с това открои силния IT сектор, което дава силна начална позиция за постигане на целите. Министърът обаче призна, че е по-трудно с публичния сектор, където целта е “догонващо да наваксаме” в цифровото десетилетие.
Задача на цялото общество е да инвестираме в киберсигурност, отбеляза министърът. Едното не може без другото – дигитализация и киберсигурност в годините на цифровия преход, подчерта Йоловски и заключи: Да вървим напред, за да не останем в аналоговото настояще.
Благовест Кирилов, бивш заместник министър в Министерство на електронното управление и председател на УС на Българската асоциация на секторите софтуер и изнесени услуги, представи нов еврорегламент NIS2, който е свързан с изискването да се гарантира, че в компаниите се прави мониторинг на киберсигурността, че се извършват действия по превенция и ако се случи инцидент, той ще бъде съобщен под правилната форма на съответните служби. Очаква се влизането му в сила да стане в края на 2024 г.
Благовест Кирилов, бивш заместник министър в Министерство на електронното управление и председател на УС на БАССИ
Кирилов се обяви за изграждане на цялостна стратегия на държавата за цифрова трансформация, за ново законодателство за електронните услуги, което да помогне на бизнеса и намали бюрокрацията. Той наблегна на превенцията и информираността за по-надеждна киберсигурност – за бизнеса, гражданите, публичния сектор. Но изтъкна, че черпейки най-добрия опит, трябва да приспособим мерките към нашата реалност. Той посъветва потребителите: “Информирайте се повече за новите технологии, така ще знаете как да са ви по-полезни”.
В дискусията се включи и комисар Владимир Димитров, началник на дирекция “Киберпрестъпност” в Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” на МВР (ГДБОП). Той разказа за най-честите киберпрестъпления, с които се сблъскват и то след конкретни сигнали и оплаквания – от атакуване на компютърни мрежи, до смяната на IBAN с последващо отклоняване на парични преводи и загуба на милиони левове от фирми. Според него не са редки и инвестиционните измами от платформи за уж бърза възвръщаемост.
12-14 са основните видове киберпрестъпления с които ГДБОП се бори, сподели комисар Димитров. Той представи под формата на видео обяснение кои са най-популярните киберзаплахи.
Дигитализацията и киберсигурността са нещо като действие и противодействие, каза Антон Пулийски, основател на КиберКЛУБ. Технологиите се развиват бързо и зад всяка полза има и риск, заплаха, предупреди той. Пулийски препоръча, че още на етапа на проектирането на продукта или услугата да се изгради система за киберсигурност. Той заяви, че “Сега се раждат децата на бъдещето – да приемем новото.”
Емилиян Абаджиев от Tumba Solutions заложи на иновативните технологии за намаляване на замърсяването в градовете.
“Работим върху дигитализация на колоезденето в градска среда. Ще направим отворена платформа, достъпна, централизирана – правим локално решение, макар да не отхвърляме глобалните подходи”, каза Абаджиев.
Емилиян Абаджиев, основател на Tumba Solutions
WeRide.Today не е поредното мобилно приложение, а част от иновативна платформа, за създаване на отговорни и ориентирани към човека решения. Приложението има за цел да подпомогне хората, които се придвижват с колело, да се ориентират по-лесно в често предизвикателния градски пейзаж. WeRide.Today осигурява много повече от лична навигация. То предлага контекстуални съвети и показва полезни точки, свързани с персоналните интереси на потребителите, които улесняват пътуването в града. Основавайки се на демократични и отворени принципи, WeRide.Today насърчава устойчивата активна градска мобилност, излизайки от обичайните рамки, които ограничават обикновеното приложение, използвайки цялостни технологични решения за едно по-зелено и по-свързано настояще и бъдеще.
В допълнение към това г-н Абаджиев разкри детайли около революционния проект “Digital City” – aмбициозно начинание, което демонстрира желанието му да предефинира градското планиране в дигиталната ера. Проектът е на път да промени начина, по който възприемаме градските пейзажи, като интегрира иновативни технологии като 3D, VR, AI и Web5, за да предостави несравнимо преживяване. Той призова бизнеси, НПО, държавата, всеки да участва в налагането на придвижването с велосипеди като зелена алтернатива, която се налага като тенденция не само в Европа, но и по целия свят.
Деян Благоев, управляващ съдружник в Bulbera, смята за твърде важно фирмите да решат докъде искат да стигнат в своята дейност. Наясно ли са фирмите какво стои зад интернет страниците им – дали потребителите (клиентите, потенциалните клиенти) са достатъчно улеснени, или просто смятат, че имайки сайт в интернет, са решили задачата. Често е така: имаме фасада, но зад нея нямаме процеси – от производство до клиента. Това е проблемът особено за малките компании, отбеляза Благоев.
Деян Благоев, управляващ съдружник в Bulbera
Важно е да се знае какво печели компанията от дигиталната трансформация: използва нови технологии за достигане до нови пазари. Но също така е важно да се защитите в този дигитален път, посъветва Благоев. Ползите от дигитализацията са и в това, че фирмите не са зависими в някои повтаряеми процеси да назначават хора, които ще са недоволни от това, което правят. Той разказа и за решение на компанията, което осигурява връзка между грижещия се за възрастни хора, роднините му и самия нуждаещ се.
Като продължение на казаното от Благоев прозвучаха думите на Иво Русев, главен търговски директор на Telelink Business Services. Г-н Русев сподели, че дигитализацията и навлизането на нови технологии в малките и средни предприятия е на забавен каданс – на 5-10%.
Компанията работи по големи проекти в Европа в партньорство с над 30 организации, сред които са такива, свързани с платформи за симулиране на каскадна атака върху търговски вериги, като в процеса винаги се отчита и мнението на представителите на този бизнес. Друг проект е свързан с възможността за бързо възстановяване на организациите от кибератака.
Губим връзката с човека, трябва да му обясним по лесен начин – да помогнем на компаниите да се защитят по-добре, опитваме се да покажем на хората достъпната сигурност и това не би трябвало да струва много пари, коментира Иво Русев.
Ния Йотова, ръководител на отдел “Бизнес развитие” в “ZenArt VR“, разказа, че компанията разработва виртуална реалност, 3D модели, виртуални светове и среди на базата на фотограметрията. Първият проект на компанията е бил за армията на САЩ за обучение на войник в долекарска помощ на колега с откъснат крак от шрапнел. Симулациите са много подходящи за отдалечено обучение, каза Йотова. Виртуалната реалност е приложима и в сферата на музейното дело, в която компанията също има осъществен проект. Според Йотова обаче виртуалният туризъм никога няма да може замени реалния.
Обучаваме на нещо, което е повтаряемо – поточни линии, дейности в медицината – и така при обучението се изключва всякакъв риск. А от гледна точка на зеления преход – с нашата дейност се изключва използването на материали, намалява се и въглеродният отпечатък, като се спестяват пътуванията.
