Д-р Мариана Тодорова е футуролог и изследовател в областта на изследванията за бъдещето и стратегическото планиране. Тя е стратег, консултант и автор на книги. Тодорова е и член на Междуправителствения специален комитет на ЮНЕСКО за разработване на препоръки относно етиката на изкуствения интелект и е част от аd hoc работна група по прогнозиране на възникващи бъдещи предизвикателства пред киберсигурността, свързани с (AI) към Европейската агенция за киберсигурност (ENISA).

Според дефиниция в интернет, футурологията е изследване на вероятни, възможни и предпочитани събития в бъдещето, както и на гледните точки, дори митове, които стоят в основата на подобни очаквания.

Доц. Д-р Тодорова, може ли да обясните с Ваши думи какво значи “футурология” и какво изследва тази наука?

Дефиницията, която цитирахте току-що е коректна, но не съвсем. Футурологията е научна дисциплина, която се е породила през 1943 година и е дефинирана от немския социолог Флехтхайм. Това е било в навечерието на Втората световна война, когато той е осъзнал, че обществата и целият свят имат нужда от някаква положителна перспектива и обяснителни модели за бъдещето. В този смисъл, футурологията се опитва да чертае възможните, вероятните и правдоподобните бъдеща, като същевременно тя не само описва какво би се случило, използвайки научно обосновани методи, които са количествени или качествени, но също така може да създава пътни карти за достигане до някакво желано бъдеще. Тоест, прогнозите могат да бъдат описателни или казано по друг начин дескриптивни Съобразно всички фактори, които избираме като методи за анализ, може да кажем дали ще се случи нещо или искаме да достигнем до някаква желана точка в бъдещето, например свят без война. Определяйки какъв трябва да бъде този свят без война, правим т. нар. back кастинг, т.е. връщаме всичко назад и описваме как да го достигнем. Разбира се, футурологията се базира на научни методи. Тя борави с такива от социологията, икономиката, от политиката, от философията и културологията, дори от квантовата физика. Това е един интердисциплинарен метод, тъй като светът е доста комплексен и ние не можем с нещо обикновено да обхванем тази комплексност. Освен, че има прости прогнози, които са на принципа на екстраполацията, следим какво е било в миналото и го проектираме в бъдещето. Това много често се използва за демографските трендове. Аз лично, предпочитам изграждането на сценарий за бъдещето. Това са разкази за бъдещето, но разбира се отново, обединявайки всички научни анализи, които имаме за настоящето. Предпочитам да изграждаме сценарий според някакви критерии. Те биват: критерии за възможност, вероятност и правдободобност. Има напълно невъзможни сценарии, те са близко до научната фантастика. Когато ги изграждам, ги подреждам по тази степен за възможност, вероятност и правдоподобност, но предоставям и няколко алтернативни сценарии. Ако разсъждаваме над това, което вълнува всички ни – какъв би бил изходът от войната, могат да се очертаят три или четири най-възможни сценария, които обаче биха имали взаимноизключващо се становище. Когато създадем една толкова широка палитра от няколко сценария, които са дори взаимноизключващи се, е по-вероятно да гадаем и да разберем какви са какви последствията и какво може да се случи в бъдеще. Освен прогнози, чист forecasting и изграждане на сценарий, можем да проследяваме и трендове. Има трендове за определена прослойка от обществото, която живее по модерен начин или средна класа – да се храни само с веган храна, да харесва определени туристически маршрути и т.н. Идеята е да се търси взаимносвързаност между това и да се види дали този trend tool би могъл да промени начин на живот, на общество, да промени ценностни нагласи. Разбира се, forsite-a е много харесван като метод, особено в Европа. Това е постигане на прогнози или стратегически документи в няколко стъпки, в които се включват и дилетанти или професионалисти и те дават своето експертно или чисто човешко мнение, правят brain storming-и и съставят прогнози. Има много други по-сложни методи, за които нямаме времето да говорим. Най-важното е да кажем, че има описателни и нормативни прогнози, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни и съответно, че ползваме различни методи, с които да прогнозираме.

Кои са технологиите, които променят пазара на ИТ кадри? Какви специалисти вече се търсят и предстои да се търсят през следващите 10 години? Какво е образованието, което бъдещите професии ще изискват и в кои компании ще има необходимост от най-много кадри? Цялото интервю с Д-р Мариана Тодорова, както и още мнения на водещи експерти от ИТ индустрията в България може да намерите в специалното издание „ИТ Професиите в Бъдещето“.