Рада Йосифова е началник отдел „Човешки ресурси“ в Райфайзенбанк (България) ЕАД от 2013 г., като основните и отговорности са свързани със стратегическото управление на хората в организацията. Тя притежава повече от 10 години управленски опит в сферата на човешките ресурси, придобит предимно в компании от финансовия сектор – финансов одит и консултиране (PwC), застраховане (Булстрад – Виена Иншурънс Груп), банки. Завършила е психология в Софийския университет, притежава допълнителна квалификация по Executive Coaching от Academy of Executive Coaching, Великобритания, завършила HR Strategic Leadership Program на William Davidson Institute, University of Michigan. През 2019 г. печели наградата за ЧР Мениджър / Директор на годината в конкурса на Българската асоциация за управление на хора.
Г-жо Йосифова, дистанционната работа се превърна в абсолютна нормалност поради пандемията. Като началник на HR отдела на Райфайзенбанк България, какви са наблюденията Ви за най-големите предизвикателства, които служителите изпитват в това “ново нормално”?
Бих искала да започна с това, че дистанционната работа за банковия сектор е новост. Не беше установена подобна практика преди пандемията. Всъщност, през февруари миналата година (2020 г. преди локдауна – бел.ред.) приключихме един успешен пилотен проект за въвеждане на работа от вкъщи, който планирахме да внедрим постепенно в централата на банката. След това настъпи пандемията и се наложи да мислим как преди всичко да защитим здравето на служителите си. Затова за около 2-3 седмици успяхме да разширим този начин на работа и да покрием 80% от работещите в централата. Година по-късно смея да твърдя, че и за нашите служители от централата това е „новото нормално” и определено натрупахме опит с този начин на работа. Както предизвикателствата, така и предимствата, които срещнахме са многобройни. Основните трудности, с които се сблъскахме първоначално, бяха свързани с комуникацията и поддържането на продуктивни отношения между самите екипи в условията на отдалечена работа. Доста предизвикателно беше за мениджърите, тъй като ефективната комуникация в екипа е от изключителна важност. Когато целият екип, или поне голяма част от него, е виртуален, се налага по-интензивна комуникация и по-сериозна координация. И ние вече забелязваме, че онлайн срещите са свързани с различно емоционално пренатоварване и натрупана умора от постоянното общуване чрез електронни канали. По тази причина работата трябва да бъде координирана, така че да не се стига до такова изтощаване.
Явно е, че remote работата вече не може напълно да се счита за придобивка, но има ли друга на нейно място, която се е превърнала в тренд?
В момента има много голямо разнообразие от придобивки на пазара. Постоянно се появяват нови, но не смятам, че на този етап съществува такава, която да има способността да замести “remote” работата – мисля, че все още тя е водещата. Голяма част от служителите искат да запазят този начин на работа по-дългосрочно. Най-голямото предимство, което те получават, е всъщност възможността да контролират собственото си време и да управляват по-ефективно работните и личните си ангажименти. Смятам, че тази придобивка е тук, за да остане. В началото на пандемията имаше доста коментари относно загубата на стойността на офисите, които впоследствие бяха опровергани. Офисът заема важно място в работното ежедневие на хората, защото това е мястото, където можеш да общуваш с колегите си, да обменяш идеи, да създаваш иновации. 
Кои са най-добрите практики или правила, които човек може да си постави, за да запази висока продуктивност работейки от всяка точка на света?
Дисциплината е основното нещо, което човек трябва да развие като качество, за да бъде по-ефективен, когато работи от вкъщи. Доброто планиране на работния ден и поддържането на висока концентрация също са от сериозна важност. У дома често човек не е сам и има различни разсейващи фактори, заради които не е толкова продуктивен. Аз лично практикувам, установяването на така наречените „зелени зони“- ясно разграничаване между работния ден, който трябва да има начало и край, и неработния, също разделяне на работното пространство от това за почивка. Човек трябва да има зона в къщи, в която да работи, както и такава, в която да се отдава на релакс, за да може чисто психически да се откъсне от задълженията си и да си даде почивка. Пренатоварването, което възниква поради очакването хората да са на разположение постоянно чрез дигиталните канали, е често обсъждана тема. Затова, от изключителна важност е човек да има психологически старт и психологически край на работния ден и след края на деня, вече да не е достъпен за работни задачи.
Ако желаете да се запознаете с всички мнения на професионалисти по темата “REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?” може да го направите, като последвате линка тук
Можем ли да кажем, че откакто хората масово работят от домовете си, work-life балансът се е влошил?
Честно казано, аз не смятам така. Според доста проучвания, хората работят от вкъщи по-дълго. Но по мое мнение, работата в домашни условия внася повече баланс в живота. От една страна се спестяват времето за път и подготовка за стигане до работното място – това излишно време, в което хората се придвижват, било то до офис или другаде. От друга страна, от вкъщи можем да съчетаваме по-добре няколко различни дейности, като например грижа за деца и изпълняване на работните задължения. Ако хората поддържат добра дисциплина и добра концентрация, би трябвало да поддържат по-добър баланс и дори да са по-ефективни.
Какви практики могат да помогнат за поддържането на work-life баланса в добро състояние и редно ли е да се въведат национални, европейски, а защо не и световни стандарти в това отношение?
Задължително е да се въведат стандарти. В някои европейски страни вече въведоха такива регулации, промениха се трудовото и данъчното законодателство, за да може да се регулира работата от дома. В България по ред причини законодателството не е толкова гъвкаво и е трудно да се балансират законовите норми и изискванията на служителите – пример: ако човек иска да работи отдалечено, все още според нашето законодателство е необходимо да има определено място на работа в трудов договор. Освен това, въпросното работно място трябва да отговаря на всички изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Затова трябва да се постигне достатъчно гъвкавост за работодателя и за работещите, така че тези изисквания да могат да се спазват и в същото време да не се подлага на риск здравето на хората. По отношение на това какви практики могат да помогнат от страна на работодателя – ние, например, предложихме различни форми на обучение, управление на виртуални екипи и срещи, ефективно управление на стреса и други.
Вървим ли към все по-сериозно обръщане на внимание на емоционалното и душевно здраве на работещите в една организация и ако да, то на какво се дължи това?
Смятам, че се движим в правилната посока. Много работодатели предлагат програми, свързани с благополучието на служителите във всякакъв аспект – от подпомагане на психичното здраве и справяне със стреса, до подкрепа за развиване на умения за управление на личните финанси и други подобни. Според мен всичко това е в резултат на промените в нашето ежедневие през последните няколко десетилетия. С навлизането на технологиите изключително много се промени човешкият живот. Той стана по-комплексен, по-динамичен, а скоростта постоянно се покачва. Това причинява допълнителен стрес у хората и те трябва да изградят механизми за справяне с тези натоварващи психиката ситуации. Технологиите се развиват по-динамично, отколкото ние се адаптираме към тях. Затова е необходимо да помагаме на служителите си. Пандемията също стана причина много работодатели да започнат да предлагат различен вид психологическа подкрепа. Ние, в банката, от 2015 година насам работим с психолог и “coаch“, и предоставяме до 3 безплатни сесии на година на всеки един колега, за да може да получи специфична, индивидуална подкрепа за житейските трудности, с които се сблъсква.
Проблемите с work-life баланса и продуктивността са обект на дебати много преди COVID-19. Все повече се споменават като решения 4-дневната работна седмица или пък 6 часовият работен ден. Какво е мнението ви за тази практика?
Според моите виждания, България не е готова да приеме подобна практика. За съжаление, все още сме на последно място по продуктивност в ЕС. Гледайки икономическите ни показатели – брутен вътрешен продукт и други макроикономически индикатори, не смятам, че прилагането на такава практика скоро ще бъде възможна на нашия пазар. Възможно е някои работодатели да започнат такива инициативи, но мисля, че ще бъдат единици. В глобален мащаб тази тенденция е валидна, което само по себе си е свързано с увеличената бързина и динамика на живота, подлагащи хората на изпитания. А ние, като човешки същества, имаме нужда от възможност за баланс между напрежението в работен и личен аспект.
Споменаваме някои от проблемите, до които дистанционната работа може да доведе, но всъщност, какви предимства виждате в този модел на работа? Какви са добрите практики за повдигане на “отборния дух”, така да се каже, сред екипите и как се поддържа сплотеността при дистанционната работа?
Такъв начин на работа може да бъде много ефективен в някои дейности. Ние имаме служители, занимаващи се с аналитична работа, която е самостоятелна, като например финансов анализ на кредитни сделки. Именно това е работа, която изисква фокус и задълбочено изследване на определени данни и факти. За подобна дейност, работата от вкъщи би била по-подходяща поради многобройни фактори, например спокойствието. А когато има нужда от комуникация и взаимодействие с колегите, винаги може да дойдат в офиса и да се видят с тях. Затова въвеждаме по-дългосрочен хибриден режим на работа. В бъдеще виждаме офиса като място за колаборация и взаимодействие с другите, а не толкова като обстановка, в която човек работи самостоятелно. Това са предимствата – можеш да избираш задачата и мястото на работа, да планираш по-добре. Също така в HR дейността се оказа, че виртуалният подбор има много положителни характеристики. Кандидатите също го харесват. Много по-бързо и динамично се процедира, не се губи време и впечатлението от кандидатите е почти толкова реалистично, колкото това, което се придобива при контакт очи в очи. Технологиите заемат своето място и в обучението, и погледнато от този аспект, хибридният начин на работа ще остане в дългосрочен план. И все пак, никога не може да се замени личното общуване между хората и нуждата те да се събират и да взаимодействат в социална среда. Това е емоционално необходимо. Дори самото усещане, че човекът е до теб в стаята те кара да се чувстваш по различен начин. Членовете на някои от моите екипи са си създали практики, с които поддържат екипния дух и във виртуална среда, напр. събиране на обяд или на чаша вино, който си организират в Teams и имат възможност да се срещнат и да общуват и в извънработна, макар и виртуална среда. Наистина е важно да се поддържа комуникация, защото когато човек е сам вкъщи и стои пред монитор, е много лесно да се почувства изолиран. Особено трудно е за хората, които са по-екстровертни и имат по-голяма нужда да бъдат сред хора. Хубаво е да имаме възможност да се срещаме и по този начин да се чувстваме като част от един екип. 
С повишаването на дигитализацията, можем ли да кажем, че все повече организации ще въвеждат модела “work-from-anywhere” или поне хибриден вариант на работа, в който служителят да може да избира кои дни да е в офиса и кои не? Ще издържи ли този модел и на времената след COVID или ще се върнем по стария начин?
Спрямо това, което чета във връзка с дейностите на компаниите, смятам, че хибридният вариант е по-разпространен – той е по-подходящ за компании като нашата. В банката половината служители са в клоновата мрежа и не могат да работят изцяло от вкъщи. По мои наблюдения, отдалечената работа ще навлиза все повече и повече – хората искат да притежават баланс, искат да имат възможност да останат вкъщи при необходимост. Work from anywhere – виждам бъдеще и за тази тенденция. Признавам, че определено не е подходяща за нашия бранш, но има компании, които могат да работят и по този начин. Лично за мен, подходящата работна обстановка е от изключителна важност при извършване на труд и именно поради тази причина, не гледам оптимистично на масовото навлизане на “Work from anywhere” тенденцията, защото по този начин би имало многобройни разсейващи фактори, които могат да влияят негативно върху ефективността.
Прочетете още истории за работата от разстояние, как да се постигне баланса работа – личен живот, видовете burnout и как да се предпазим от прегряването като се присъедините към общността на DevStyleR от #Тech професионалисти, иноватори и ентусиасти тук.
