2 октомври, 2022

Димитър Камбарев е Department Manager в Bosch Engineering Center Sofia. Занимава се със системните функционалности на автомобилите и устройствата, а по образование е електронен инженер. Учи в Техническо училище по електронни системи, а след това изкарва бакалавър и магистър по Електроника в Технически университет – София. Той ни разказва как протича деня му, какви са спецификите в длъжността му, кои са неговите хобита и други любопитни детайли, а също така споделя, че най-голямото удовлетворение от работата му е това, че когато върви по улицата, може да види вече реализиран продукт, върху който е работил.

Как започва работният ти ден?

Преди пандемията или след, разликите са доста големи?

Може да ни разкажеш и за двете – какво се промени?

Вече над година и половина сме в това положение и домашната среда трябва да се разнообразява редовно, защото иначе човек няма как да е на себе си ако постоянно стои между четирите стени вкъщи. Имаше моменти, в които в офиса не можеше да се отиде или пък ако се отиде, то на практика нямаше хора. Преди това всичко започваше нормално – разговор с колегите и кафе, в случай, че нямаме ранен call още от 9:00. Нашите директори са така добри да ни осигуряват много приятни плодове и напитки в кухните на всеки отдел, така че стартирам и с една приятна закуска със свеж плод.

 

По какви проекти работиш в Bosch ECS?

Оглавявам един от шестте отдела – Engineering One, в който се занимаваме с по-системните функционалности в автомобила и устройствата, които са на заден план от шофьора и крайния потребител. Те управляват шаси функциите, отделните връзки и мрежи, комуникациите между тях, правилата за сигурност и безопасност между отделните устройства и мрежи. Рядко се занимаваме с неща като human-to-machine интерфейс, дисплей, мултимедия и бутони. За това има причина – по образование съм електронен инженер, а не компютърен или мултимедиен специалист.

Как изглежда бюрото ти? Има ли нещо по-специално на него?

Една играчка от шоколадово яйце – покемон катерач. Той има въже и се катери нагоре по монитора. Това ми дава вдъхновение, че винаги трябва да се развиваме в работата, но и в останалите неща.

Какви програмни езици използваш и къде си ги научил?

За съжаление, много отдавна не използвам програмни езици, освен когато съм част от техническите интервюта на нашите кандидати. Това ми е глътката свежа технология в работните задължения. Но назад във времето най-много съм използвал C, C++ и Assembler. Честно казано, най-голямо отражение за това е дало средното ми образование. Гордо завърших ТУЕС с випуск 2004 г., което и до ден днешен е едно от най-добрите технически училища в държавата. Не само в нашата компания, но и в други такива, в управленския състав са мои съученици и приятели от ТУЕС. Това е училището, заради което когато видиш кандидат от него, знаеш, че той наполовина автоматично си е изкарал интервюто. Малко или много винаги тази диплома си доказва своето.

Как премина интервюто ти за работа в Bosch?

При мен бе по-различно, тъй като съм част от отбора на Bosch ECS още от създаването му и интервюто премина на по-високо ниво, с тон на партньорство и дискусия относно похвати на работа, добри практики, технологии, модели за колаборация и честно казано, не бях срещал в България това усещане да не се чувстваш на изпит с молив и химикалка и 40 минути за решаване на квадратно уравнение. По-скоро бе на ниво дискусия за ефективен модел за работа. И до ден днешен комуникираме по този начин с фирмата майка.

Имаше ли нещо, което те затрудни и как би подходил днес?

По-скоро не. Но ако трябва да съм честен, бих подходил доста по-уверено.

Какъв въпрос би задал ти на интервю за работа?

Винаги задавам въпроса защо човек иска да смени работата си. Това е част от задачите на HR-а, но и на мен ми е интересно. Разбира се, всички работим за месечната си заплата, но след като човек е в нашата професионална сфера, то той вече е осигурил насъщния си. Затова се интересувам какви са му подбудите, какво го кара да работи, да е по-ефективен и да ходи щастлив на работа.

Имаш ли интерес към дадени спортове? Може би по-традиционни или пък екстремни?

Имам силен интерес към екстремните спортове. Сериозно се занимавам с мотоциклети – по шосе и в пресечен терен. Спускане с велосипеди, малко катерене, доста сериозно се занимавам със сноуборд през зимата и в момента се опитвам да понауча някой воден спорт.

 

Четеш ли за разпускане и ако да – какво?

За разпускане рядко остава време, но винаги е нещо от типа на фентъзи. Като любим автор бих казал Тери Пратчет.

Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства?

Посоките са две. Назад, в опита, който вече съм изградил в тази индустрия, в която съм почти цялата част от професионалната си кариера. Ако там не открия отговора, то поглеждам нагоре, където са моите ментори – нашите директори, които са още по-опитни и са ме направили професионалиста, който съм. За щастие, до момента или отговор А, или Б са ми помагали и не ми се е налагало да търся друг вариант.

Какви са твоите задължения в ролята ти на Department manager в Bosch ECS?

Това е комплексна роля, която обхваща грижата за колегите, които рапортуват към мен и са ми подчинени, грижата винаги да имат ясен план и осигурена достатъчно предизвикателна работа в момента, но и с хоризонт напред. Да бъдат развивани с трейнинги, обратна връзка, с план за повишение за смяна на ролята. Много често в нашата професия човек трябва да избере в кариерния път – дали ще се развива като техническо лице, софтуерен архитект, технически лийд или някакъв експерт, или пък ще се развива по пътя, по който съм аз – Project Management, People Management, Group Management и т.н. Налага ми се и много тясна и честа комуникация с нашите Bosch партньори от останалите локации по света, с които работим и колаборираме по различни проекти. Съответно има уговорки коя част от проекта е най-подходящо да е при нас, как да сме най-полезни с експертизата си, къде да са управленските роли в конкретния проект, срокове, бюджети и др. Разбира се, има и много сериозна комуникация с клиента – автомобилните производители и различни дискусии с тях. Това е на ниво отдел, а на ниво локация, като един още по-голям отбор, трябва да се грижим заедно за развитието и да вървим напред.

Фотограф – Лилия Йотова

Как се справяш с концентрацията в работна среда?

Откакто работим дистанционно е доста по-лесно, защото предвид позицията ми, работя в кабинет – затворен между четири стени, но винаги с отворена врата, както искам и да бъде. Но това има и негативен ефект, че хората често успяват да те прекъснат, защото всеки има нужда да се изговори нещо, да му бъде помогнато с нещо. Това в домашна среда може да се избегне, защото хората виждат, че си зает спрямо статута по комуникационните системи. Или пък може само с написване да бъде уточнено нещо. Разбира се, границата на work-life баланса се размива и човек може преди или след работните часове, или през уикенда, да довърши работата, изискваща концентрация.

Какво би ни казал за управлението на екипи и хора? Има ли правила, които трябва да знаем?

За мен правилата са две, като едното произлиза от другото. Най-напред – не трябва да има крайни правила. Винаги има частен случай и е много хубаво да бъде разгледан и да се обърне внимание, а не хората да са редове в таблицата, равни по всички параметри. Също така, всеки човек има подход към разбирането. С всеки можем да се разберем и да сме продуктивни в комуникацията си – да разберем начина му на мислене, какво иска да каже, следователно да подходим индивидуално по правилния начин. Ако към всички сме еднакво строги, крайни или фриволни, то това никога не води до еднакъв резултат.

Какви са твоите хобита?

Старая се хобитата ми изцяло да включват движение, тъй като работя на компютър откакто се помня. Почти съм сигурен, че първо се научих да пиша на компютър, а после на хартия. Следователно се опитвам да приоритизирам движението. Може да е пешеходен маршрут в планината, но трябва да е нещо, свързано с движение.

Кои са твоите любими сайтове или книги на технологична тематика?

Като отговоря на този въпрос ще проличи колко съм стар, но това не е някаква тайна. Една от любимите ми технологични книги навремето бе “Design Patterns”. За сайт, хората от моето поколение ще отговорят SourceForge и аз също съм на това мнение.

Посещаваш ли технологични събития и защо според теб са важни?

Освен тези в Bosch, посещавам в една конкретна насока. Като част от моите задължения е и програмата за дуално обучение на Bosch, т.е. интеграцията на ученици още в курса на средно образование в нашата компания. Посещавам симпозиуми и лекции в училища, както и дискусии с родители и ученици, на които обсъждаме защо е полезно да посъветват децата си да започнат своето дуално обучение при нас, а не в друга компания. Това е малко или много нещо като мисия и се радвам, че дори без да съм искал, нашите директори поставиха тази задача именно на мен. Още навремето, няколко години след като завърших ТУЕС, бях помолен от директорката да покрия за кратко един от часовете по програмиране и всъщност останах 6 години като редовен преподавател. Според мен е много важно да върнеш инвестицията, която училището е дало в теб, но и да подсигуриш добрата материална подготовка на новите колеги, които идват при нас. Ако ние не се погрижим за това, то няма как. Най-добре е преподавателите да са от бранша, да представят нещата не само на теория, но и практически – от живия живот.

Разкажи ни забавна случка по време на работа.

При нас забавните случки най-често са при тестване на автомобилите. Ние правим софтуери за автомобили почти изцяло в локацията и винаги има нещо много интересно, когато автомобилът за първи път е горе-долу годен за движение. Разбира се, става въпрос за затворено трасе и професионални шофьори. Обикновено, дали по наша вина или по вина на други, се стига до много сконфузни ситуации. Бяхме на една сериозна писта на голям автомобилопроизводител в Щутгарт. Там са симулирани абсолютно всички ситуации при автомобилното движение – страничен вятър, дъжд, разбит път и т.н. Тогава работехме по един голям бус и по-точно по таблото му. Това бе когато все още се занимавах с мултимедийни проекти. Компанията, която също разработва много сериозно в София, се грижеше за страничната врата и нейното управление по електронен път. Тя бе малко по-назад в готовността си и вратата остана отворена за цял ден. Проблемът е, че трасето е кръгово и затворено, и винаги минаваш през всичко, следователно постоянно минавахме през участъка с дъжд, който вали настрани. Трябваше да покриваме техниката, да се пазим един друг от водата и т.н. Често се случват такива комични неща.

Къде си се представяш кариерно след 5 години? На какъв етап от развитието си би бил?

След 5 години си се представям в същата компания, със сигурност. Това е място, където с общи усилия развихме много добра посока и съм сигурен, че е едно от най-желаните места за работодател сред специалистите в България. Надявам се да сме се развили дотолкова, че да мога да застана на управлението на някое от подразделенията на софийската локация.

А в житейски план как се виждаш след 5 години?

Бях на сватба и ме попитаха кога и аз ще ритам менчето. Та, някога и това трябва да стане.

Кои са топ книгите, които всеки програмист трябва да прочете?

„Design Patterns”.

Има ли такива, които всеки мениджър трябва да прочете или има ли практики, които всеки мениджър трябва да научи?

Според мен българските мениджъри трябва най-много да учат в направление soft skills. Вече има много хубави компании, дори и в България, които се занимават с такива трейнинги. Има и много добри външни, които могат да проведат обучението на английски и с техните частни случаи. Но наистина, нашата култура и нашият обикновено технически бекграунд, трябва да бъдат една идея пречупени, за да вървят нещата продуктивно напред.

Кое е любимото ти технологично меме или виц?

Любимият ми виц е и нещо като тест да оценя каква е аудиторията около мен и доколко мога да навлизам с техническите и „nerd” шеги. Питаш хората защо в контакта има три кабела и за какво са? Когато кажат очевидния отговор, ти реагираш с „Не“ или когато кажат „Не знам“, отговаряш – „За ток, за напрежение и за косинус ФИ“. Ако си електроинженер, то това е доста смешно и в аутомотива сме го довършили така, че в автомобилите има само два, тъй като косинус ФИ там е единица.

Кой е твоят ИТ гуру?

Това е моят класен ръководител – Любомир Чорбаджиев.

Кои са нещата, които обичаш в своята професия?

Това, че докато ходя по улицата мога да видя продукт.

Кога се работи по-лесно с технологии – през деня или през нощта?

Напоследък забелязвам разликата. Навремето бе по-лесно през нощта и може би с напредването на годините става по-лесно през деня.

Искаш ли да споделиш нещо с нас?

Не толкова да споделя, колкото да отправя благодарност, че обръщате внимание на подобни компании като нашата и на позиции като моята, за да можем да покажем на по-младите, които идват след нас, че България отдавна не е просто една локация за работна ръка, а тук се създават партньорски организации с български мениджмънт, с отговорности и вземане на решения, както и с възможности за развитие. Това трябва да се покаже ясно и видимо. 

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,