Проф. Боян Бончев е заместник-декан на Факултет по математика и информатика към СУ „Климент Охридски“. Той има богат опит като софтуерен инженер и ръководител на проекти. Работил е в различни компании, както в България, така и в чужбина – Португалия, Испания, Италия. През 2001 г. основава своя собствена ИТ фирма, в която работи до края на 2010 г. През това време започва да се занимава с преподаване и научна дейност, като през 2003 г. става доцент въс ФМИ, а от 2012 г. е и професор. Научно-изследователските проекти са сред основните му занимания към момента, като последните години усилено работи върху платформи за електронно обучение и видео игри за образователни цели – модули, адаптация, персонализация, средства, управления на агенти в изкуствен интелект и др.

Проф. Бончев, когато Вие стартирахте своето развитие в ИТ сферата, беше ли стандартът на ИТ сектора висок, както в момента? 

Определено стандартът на живот се вдигна значително, тъй като ИТ услугите започнаха да са необходими навсякъде. Аз работя като програмист от 1993 г. Тогава стандартът също бе висок в сравнение с други специалисти от хардуерните разработки и комуникациите, но постепенно, след 2000 г. започна да расте значително. Забелязваме, че из цяла Европа се чувства недостиг на кадри, именно поради това, че има все по-голяма необходимост от технологии. В България дори все по-силно се усеща този недостиг, защото все повече фирми инвестират, но образованието не може да смогне и да произведе толкова кадри, колкото се изискват от индустрията. Точно тук идва и партньорството между образователните институции и бизнеса. Целта е да произведем повече и по-висококачествени специалисти.

Предполагам, стремите се и да произвеждате кадри с профили, от които бизнесът се нуждае… 

Абсолютно. Ние не преподаваме самоцелно и винаги сондираме бизнеса в нови области като IoT, AI, Data Mining, Обработка на големи данни и т.н. Във ФМИ предлагаме много избирателни курсове, но имаме и много задължителни, които обхващат точно тези ниши. Но проблемите са големи – има недостиг на кадри и в самото образование. Още преди да са завършили, студентите се изстрелват към фирмите и това се случва не в края на бакалавъра, а дори още в първи, втори курс. Дори във втори и и трети курс, половината студенти вече работят.

Това значи, че не присъстват на лекции… 

Да. Опитваме се да сме гъвкави – правим график или рано сутрин, или късно вечер, но не може всички лекции и упражнения да са в този интервал. Това е и причината за по-ниска посещаемост, но ние отвръщаме на това с публикуване на видео материали, презентации, аудио записи и т.н. Използваме различни платформи за електронно обучение като Moodle, така че да можем да улесним студентите.

Какви технологични познания има студент във втори курс, така че една компания да бъде заинтересована от него? Студентът е едва на средата на обучението си. Това значи, че фирмите масово предпочитат вътрешно дообразоване? 

Доста фирми предпочитат така, да. Вземат ги млади и си ги „отглеждат“ – нещо, което и ние започваме да правим с асистентите. Не можем да се надяваме, че при нас ще дойдат готови асистенти, които да започват веднага да преподават както ние изискваме от тях. Но забелязвам, че има тенденция при големите играчи като SAP, VMware и др., да не посягат на второкурсници. Предпочитат да изчакат до края на трети курс и тогава вече да им предложат работа като стажанти. Все пак, като умения, в края на втори курс доста студенти са подготвени да започнат работа като „кодери“, защото те са учили програмни езици преди това в гимназията. Особено тези, завършили математическа. Фактически, те идват при нас с начални познания по Java, C#, Python. Те идват, знаейки нещо, което другите все още не знаят и затова се стремим да поддържаме по-персонализирано обучение.

Колко души приемате в първи курс и има ли такива, които изпадат с времето? 

Има голям недостиг на кадри. Една асоциация казва, че са необходими 40 000, друга 20 000, но никой досега не е казал, че на пазара липсват по-малко от 20 000 кадри. Това е голяма бройка. Поради тази причина ние, като държавна поръчка, разширихме приема и тази година влязоха 650 бакалаври и магистри общо. Първите са около 450, вторите – 200. Имаме и докторантско обучение, но това засега не е интересно на фирмите. Има много малко такива, като Ontotext, например, които имат интерес към него, както и към съвместни научни проекти с факултета. За повечето фирми е достатъчно да имаш бакалавър или магистър.

Доколкото и това е достатъчно. В последните 5-10 години започна да се говори и за излишни дипломи. Много специалисти казват, че важно е умението, а не „тапията“. 

И това е истина. Точно тук можем да кажем и колко души отпадат с времето. Ако започват 650, излизат около 420-450.

Отпадат защото не се справят с изпити и задачи, или се отказват? 

По-скоро се отказват, но зависи от курса. В първи курс отпадат тези, които не се справят. Но някой, за да е стигнал до трети и четвърти курс, значи явно може да се справи. Въпроса е друг – те биват увлечени от кариерата и стандарта. Възможността да имаш една голяма заплата и да си независим. Има и студенти, които прекъсват за известно време, като дори сега имам дипломанти, които са завършили семестриално през 2002 г., но чак сега им се е върнало желанието да си продължат образованието.

Безспорно прекратяването на образованието е лоша тенденция, която не зависи само от нас. Фирмите също имат участие. Те трябва да организират пристигащите студенти и да им кажат, че за да работят във фирмата им е нужно ниво бакалавър, поне.

Естественият път по принцип е, студент да изкара трети, четвърти курс. След това да започне стаж и т.н. Доколкото разбирам, в сектора се наемат 20 годишни младежи на Junior позиции, които на 25 годишна възраст вече искат света в краката си – и го имат. Малко е объркаха схемата.

И го искат, и го имат, да. Щом са стигнали до тук, значи имат потенциала да бъдат добри ИТ специалисти и някои от тях решават, че биха мобли да реализират потенциала си и извън студентската скамейка – само работейки във фирмите и използвайки различни онлайн платформи за професионални квалификации. Има много различни курсове и частни центрове. Трябва ти курс по Python – отиваш някъде и го изкарваш. Не е невъзможно. Все пак, ръководствата на фирмите обаче, споменават, че идва един момент, когато академичната подготовка се оказва по-адекватна и качествена, вместо тези самостоятелни откъслячни курсове, които не са част от цяла бакалавърска програма. Поради тази причина нашият апел е студентите да продължат образованието си, като могат дори да преминат към задочна форма на обучение или да пропуснат някоя друга лекция – в крайна сметка, както споменах, могат да я наваксат на запис. Причината за отпадането може би е и до големият обем теоретични дисциплини, които са по-математически и трудни. Те са много полезни на някакъв етап, но някои студенти не виждат пряка полза в момента, следователно се отказват.

В кариерното развитие, логично, образованието е първото стъпало. Какво е Вашето мнение за нивото в частните академии, които все повече се предпочитат поради късата си форма, по-бързо изкарване на сертификат и по-профилирани курсове? 

Има голям бум в развитието на частните академии, дори вече фирмите правят свои. Много хора твърдят, че това е директна конкуренция с държавните университети, но аз не мисля така. Според мен е отделна ниша, която цели бързо да създаде програмисти, които са предимно „кодери“. Те не са софтуерни архитекти, нямат системен подход към софтуера и софтуерната индустрия. Те могат да решат някакъв конкретен проблем в някоя приложна област. Научават даден framework или технология – един два езика за програмиране и започват да работят. Това за тях не е лошо. Но в един момент, все пак, студентите, които са завършили Технически университет, ФМИ и други учебни заведения, дърпат напред в кариерата си. Те имат академична подготовка и по-задълбочени теоретични и математически знания. Без тези неща не може да се мине. Има много аспекти на висшето образование по ИТ, които са необходими. На базата на тях, чистото програмиране не е панацея за осигуряването на по-добра кариера.

От гледна точка точка на една фирма, какъв е правилният начин, по който да се отсеят правилните хора? 

Биват избрани най-добрите. Все пак, не е задължително да си завършил образование и да ставаш за работата. Напоследък са много популярни стажовете, тъй като се изисква специфична подготовка за дадена работа. Задават се задачи, които трябва да се решат в рамките на няколко месеца и след това, голяма част от справилите се, продължават във фирмата.

Има ли формула за постигането на успешна кариера в ИТ сектора? Стъпки, които един начинаещ да следва, така че да достигне до големи позиции – високоплатени. Какви качества трябва да се притежават?

Най-напред, аз не съм сигурен, че постигането на успешна кариера е свързано с високата позиция. Все повече виждам хора, които не са на ръководни позиции, но са много щастливи от това, което правят – харесва им работата, имат свободно време.

Това значи, че кариерното развитие не приключва с най-високото място, а с мястото, на което се чувстваш най-щастлив? 

Ами да. Трябва добър баланс, който се променя с времето. Хората до 30 годишна възраст си представят висока заплата, хубава работа, свободно време за приятели. Към 40 години идва желание за за деца и семейство. Ако работата е много отговорна и непрекъснато този човек е зает, дори събота и неделя, то той ще се срине. След това идват 50-те години, когато специалистът трябва да намери време и за родителите си, които са сами или в провинцията. Балансът е много динамичен и това кара хората да си сменят позициите и фирмите. Не съм убеден, че най-високата заплата и позиция е върхът на кариерата, по принцип. Както се казваше – парите са нищо, когато са достатъчно. Хората искат да са свободни, да имат време за себе си, но и добра симбиоза в работата. Работодателят да е доволен от тях, а те да са доволни от работата, която правят – да се чувстват полезни. Факт, след заплати от 4, 5, 7 000 лева, доста служители са достатъчно задоволени, не мислят за това колко материално са осигурени, а за други неща – как творчески да изпъкнат, какво да направят…

Да създадат стартъп, например? 

Ами да. Между другото, моите наблюдения са, че поне 3, 4% от бакалаврите правят стартъпи помежду си. Ние винаги окуражаваме това начинание. Разбира се, не винаги са само ИТ специалисти. Някой път са с различни професии – от туристическия бизнес, дизайнери и т.н. Изникват много интересни симбиози и решения.

В тази насока, според Вас, къде е добре разработчиците на софтуер да инвестират своите средства?

Традиционно за българския модел – инвестирането в недвижими имоти е строго залегнало в нашия мироглед. Остатъчно явление от преди години. Но според мен, все повече и повече ще се измества, защото хората разбират, че имотът не е инвестиция в точния смисъл на думата. Не е толкова ликвиден – може да нарасне като стойност, разбира се, но и да спадне. Но в никакъв случай няма да се промени драстично. Докато един стартъп е способен да увеличи стойността си многократно. Все повече студенти се насочват към това. Ако не свой собствен стартъп, то поне като участие в нечий друг.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,