IT секторът е с най-големи печалби и съответно ще е най-уязвим на фона на скептичните прогнози за средата на бизнеса по време и след пандемията. Само след по-малко от 24 часа се очаква Народното събрание да приеме окончателно първия по-сериозен пакет от данъчни инструменти в опит да компенсира в известна степен процеса по стагнация на местната икономика.

От Българската стартъп асоциация BESCO смятат, че при необходимите стъпки за справяне със създалата се ситуация е открито нещо много притеснително, свързано с авансовите вноски за корпоративен данък за 2020 година. Накратко, цитат от информацията, която получихме от Данаил Коев, член на Надзорния съвет на BESCO и Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO:

1. Въпреки заплахата от икономически колапс, пред която сме изправени всички, Държавата ще събере В АВАНС корпоративен данък за настоящата, 2020, година;

2. Изчисляването на тези авансови вноски няма да се случи, както е било досега, чрез деклариране на предполагаемата, прогнозна, печалба, от самите компании (логично е те да имат най-ясна представа за това как ще се развие/свие бизнесът им), а ще бъдат НАЧИСЛЕНИ СЛУЖЕБНО от Държавата;

 

3. Това служебно начисляване ще се извърши на база, забележете, данъчната печалба на дружеството през 2018 година.

 

Всичко това ни навежда на мисълта, че зад добрата идея за отлагане на плащането на корпоративния данък за 2019 година с три месеца, чрез текстовете, свързани с авансовите вноски, е скрит много ловък инструмент за компенсиране на това забавяне в приходите на националния бюджет чрез принудително събиране на корпоративен данък върху печалби, голяма част от които, няма да бъдат генерирани през 2020 година.

 

Нека да илюстрираме това с един хипотетичен пример:

 

2018 година е била силна за компанията и те са генерирали оборот над 300 хил. лв (задължително условие за внасяне на авансови вноски) и, да речем, 400 хил. лв данъчна печалба. Тоест внесли сте в бюджета 40 хил. лв корпоративен данък. През 2019 година, обаче, са решили да реинвестирате голяма част от тази печалба в дейността на дружеството и данъчната им печалба се е свила няколкократно или дори са “излезли” на загуба (съвсем реален сценарий за почти всеки бизнес), респективно не са дължали или плащали корпоративен данък за 2019 година. Предвид икономическата обстановка очакванията за настоящата, 2020, година са да генерират отново загуба, или дори по-лошо – да се наложи да заторят бизнеса си (очаква се това да е единствения възможен изход за голяма част от малкия и среден бизнес в страната).

 

Независимо от всичко това, Държавата тази година ще им НАЧИСЛИ СЛУЖЕБНО и ще се опита да събере принудително авансов данък, чийто размер ще е 1/4 от платения от тях корпоративен данък за 2018 година. Или с примерните числа, цитирани по-горе, това са 10 000 лв, които ще се дължат, като данък, върху фактически нереализирана печалба. И да, ще имат възможността да си възстановите този платен в аванс данък, но едва след 31 март 2021 година. Нещо повече – ако през 2020 година не платят в срок дължимите, служебно начислени, авансови вноски, Държавата ще им начисли законна лихва (10% + ОЛП годишно) и може да запорира всички банкови сметки и фирмени активи.

 

Българската стартъп предприемаческа общност приветства усилията на Правителството и администрацията да вземе навремени и адекватни мерки за съхраняване на българския бизнес. Също разбираме, че се налага да се работи извънредно и в условия на висока динамика и много непредвидими обстоятелства, но апелираме вносителите на законопроекта и депутатите в пленарна зала да осмислят добре горепосочените промени, касащи авансовите вноски, и да гласуват за мерки, които реално ще помогнат на бизнеса да преодолее настоящата криза. Всички в BESCO се обединяваме около мнението, че служебното начисляване и принудително събиране на авансов данък изцяло ще обезсили ефекта от отлагането на плащането на корпоративния данък за 2019 година и дори ще нанесе допълнителни вреди на голяма част от бизнеса, който е имал силна 2018 година.

 

Пакета мерки ще бъде гласуван утре, включително и това решение. Ние напълно допускаме възможността текстовете да са плод на човешка грешка или недомислица, предвид стреса, под който работят институциите в момента. Изпращаме позицията си и до екипа на г-н Дончев, министър Караниколов и г-жа Менда Стоянова с надеждата да обърнат внимание. Обръщаме се към вас, защото вярваме, че това е потенциален проблем, който ще удари бизнеса и ще засегне много хора и информирането на по-голяма част от обществото за наличието на този проблем ще помогне и на народните представители утре да вземат по-добро решение.

 

Утре ще стане ясно какво решение ще се вземе в Народното събрание. Специални благодарности на екипа на BESCO! Очаквайте коментари по темата.