Геймингът вече е световен феномен, който стои в основата на една от най-големите индустрии на нашето време, а негово естествено продължение са организираните електронни спортове. В Западния свят е-спортовете придобиват все по-голяма значимост, затова Devstyler поиска да узнае каква е ситуацията с тях у нас. Интервюто с Александър Геренски от BPro Gaming ни разкри един свят на амбиция и трудности, в който българския електронен спорт се развива, въпреки всичко. 

Разкажете с няколко думи как и кога започна всичко с BPro Gaming? 

Организацията ни е основана в края на 2015 година, като естествено продължение на отдадеността на Александър “JoSeKi” Геренски, Димитър “DroW” Славков и Георги “Himy” Химчев към електронните спортове. Като едни от най-успешните геймъри по Counter-Strike между 2000 и 2008 година и с повече от 15 години опит, решихме, че от нас трябва да започнат реалните действия за съществуването на електронните спортове в България.

Какви са целите на организацията с няколко думи? 

Целите на организацията винаги са били най-големите световни титли, както и тази на ESL One. Може да се каже, че мечтите ни като състезатели бяха прехвърлени като цели на организацията, с тази разлика, че ние нямахме никаква подкрепа в миналото, а сегашните български състезатели са твърде малко, за да имаме истинска конкурентност в електронните спортове.

В организацията имате няколко отбора в различни е-спортове – отбори по кои игри имате? 

Към днешна дата имаме само втори отбор по CS:GO. Може да се каже, че се намираме в един от най-трудните си периоди, като това се отразява негативно не само на BPro, а и на други български формати по електронни спортове. 

Какви ангажименти поемате към играчите и възможни ли са трансфери от един клуб в друг? 

Организацията поема ангажимент към състезателите, които не се различават от тези във всеки един друг професионален спорт. Трансферите към други отбори са възможни и са факт, но определено липсва регулация, която започва на първо място на локално ниво. През годините сме поддържали състезатели по Hearthstone, League of Legends и World of Tanks, но определено CS:GO е най-труден и е нашата страст!

На какъв принцип избирате турнирите, в които вашите отбори участват?

Вече 6 пъти стартираме с нов състав, като всеки път започваме от тотално безизвестни турнири с основната цел да изградим и сработим отбора. 

Отборът ви по CS:GO е може би вашият най-успешен до момента  – какви са причините? 

Имаме професионален опит в Counter-Strike дисциплината, който не може да бъде задминат от любители, а също и качествен екип, мениджър, психолог, както и изработени модели за оценка на риска и специални профили на всеки един състезател. Отборът ни по CS:GO 2 пъти достига Топ 30, 2 пъти Топ 40 и 2 пъти Топ 50, като всеки път сме го постигали с нови и различни състезатели.

Какви са бъдещите цели пред отбора по CS:GO? 

Бъдещите цели на отбора винаги са едни и същи – Топ 10 в света и всеки път тези цели изглеждат обозрими и постижими с общи усилия. Но често, за съжаление, личният интерес на състезателите пречи за изграждането на условия и регулация за провеждането на електронните спортове. 

Александър “JoSeKi” Геренски (на преден план)

Как тренират е-спортистите – правят ли физически упражнения или такива за укрепване на психиката? 

Тренировките по електронни спортове са предимно пред компютър и това ги различава от шах, игра на карти и други мисловни спортове. Определено през годините се опитваме да наложим на нашите играчи да спортуват и да се хранят здравословно. Въпреки желанието ни да подпомогнем храненето по време на тренировъчен лагер, както и да водим системни фитнес тренировки, то се оказва изключително трудно.В работата си с играчите наблюдаваме пряка зависимост между изграждането на професионален образ като спортисти и липсата на свободно време, но най-трудно изграждаме трудови навици в хора, които не познават работната етика в екип.

Играта взима голяма част от живота на отбора и повечето от играчите не разполагат с адекватни „отдушници“ и успехи извън света на електронните спортове, които да са повод за гордост. Това няма как да не оказва влияние на психическото им състояние и трябва да се има предвид, когато се работи с тях. Може да се каже, че благодарение на нашия мениджър Атанас Попов и спортния психолог Георги Атанасов, до голяма степен сме успели да контролираме напрежението в състезателите ни. Въпреки това, липсата на познаване на историята и традициите на българските електронни спортове доведе до множество негативи и материални загуби. При нас най-ценен остава опитът, а DroW е един от най-опитните български играчи и то не само в ерата на CS:GO, а още преди 10 години, като беше принуден да се ангажира с подготовката на чужденци, поради липса не елементарна лоялност.

На какви машини предпочитат да играят е-състезателите ви, какви са характеристиките? 

Техническото обезпечение на един отбор става на две нива – домашно и тренировъчно, като без нашите партньори от Acer, HaveFun.tv и JarComputers нямаше да успеем да осъществим повече от 15 подготовки за турнири на живо. Машините винаги са последно поколение. Гейминг машините изискват по-специален подход – силни процесори, които могат да се overclock-ват, както и минимум 144hz монитори. 

Каква е екипировката, която предпочитат българските състезатели? 

Екипировката на българските състезатели с нищо не се различава от тази на най-добрите в света. Винаги се стремим да изберем най-доброто и да поддържаме високо ниво в това отношение, като дори периферията на машините ни (мишки, клавиатури, подложки за мишки, слушалки и тн.) отговаря на професионалните стандарти. По отношение на екипировката си осигуряваме тениски, худита, бодиармори и всичко останало, от което имаме нужда. 

DroW на сцената

Кои са най-важните качества и какво е това, което най-често пречи на е-спортиста? 

Има две основни качества, които трябва да притежава спортист по електронни спортове – бърз ум и устойчива психика. Това, което най-често пречи пряко или косвено на един спортист е той самият! Липсата на дисциплина и нереални представи за реалността са сред основните проблеми, с които се сблъскваме. Повечето състезатели имат труден живот и промени в семейството, което ги прави силно амбициозни, но и непостоянни. Една трета от състезателите ни, които имат семейна подкрепа и са определили обучението като приоритетно, успяват да се изградят като истински победители. От друга страна, чрез преследването на личните цели, които най-често са материални, младите състезатели са склонни да загърбят усилията на съотборниците и екипа си, което често е предпоставка за колективен провал за сметка на индивидуално постижение. 

Според вас имат ли шанс е-спортовете скоро да станат част от Олимпийските игри?

Да напълно, даже през 2018 г. бяха приети на предварително гласуване, като очакваме подготовка и бавен преход още от следващите Олимпийски игри през 2020 година. Много по-важно е какво ще направим ние в България, защото в Америка и Азия електронните спортове са наравно с всички останали, ако не и преди тях като обществена значимост. Електронните спортове са по-атрактивни за гледане от повечето традиционни спортове. Отделно са в пъти по-безопасни, тъй като не водят до сериозни физически травми и излагане на риск. Най-важното за всеки истински спортист по електронни спортове, а и най-значим позитив за обществото, се явява условието на равнопоставеност и липсата на граници, в етнически, религиозни и други аспекти.

Тъй като ние сме медия с фокус върху дивелъпърите, следващият въпрос е – има ли много дивелъпъри сред геймърите? 

Смятам, че има по-голям отлив на геймъри към дивелъпърите или по-скоро трансформирането на едни запалени по игрите хора в професионалисти от IT сектора и любители, което е най-естественото развитие след навлизането на персоналния компютър в ежедневието ни. Програмистите предпочитат да играят стратегически игри, а, разбира се, FPS (FirstPersonShooter), като CS:GO, носят друга емоция, въпреки че в играта има предимно стратегия. 

Дивелъпърите имат ли предимство, когато играят? 

Повечето IT специалисти имат голямото предимство, че знаят как да се организират и да си определят лидер!

Последен въпрос: кои са най-големите предизвикателства пред е-спортовете в България? Какво, според вас, е бъдещето им в страната? 

Бъдещето е на младите и всеки разбира, че трябва да се погрижи за тяхната заетост и развитие! Ще повторя отново, това което важи за всичко: “Непознаването на историята, води до нейното повтаряне”. Качеството на едно общество се познава по много признаци, но един от най-важните остава отношението към по-възрастните. То се базира на уважение, а уважението се възпитава на първо място в семейството. Затова ще дам пример: не сме допринесли за таланта и успехите на ‘CeRq’, но нямаше да е възможно неговото развитието и на други успешни български играчи, ако не бяхме организирали и структурирали гейминга в сферата на CS:GO. Изказвания в интервюта от по-популярни личности като Цветелин Димитров: “…не съм намерил българска организация, която да отговаря на амбициите ми…”, още повече вредят на българските електронни спортове, защото и за всички става ясно, че организация и хора с цели има, но липсва лоялност и самоцелното търсене на по-високи доходи остават водещи. Смятаме, че през годините сме имали състезатели, които имат качествата да прославим България и щяхме да сме вдигнали всички титли, за които сме мечтали заедно! 

Нека оставим още и за следващо интервю, а до тогава не спирайте да играете, защото – “Човекът е напълно човек, само когато играе”.

интервюто проведе Стефан Стефанов