Необходимо е всеки човек, който прекарва време в планината, да притежава познания за нея. За планинските водачи е нужно да са наясно с всичко, което различните пътеки могат да им предложат. Тяхната дейност е свързана с това да предоставят на туристите подходящо обучение по време на походи. Десислава Ангелова, която се занимава с това от доста време разказва повече.
От колко време се занимавате с тази дейност ?
Казвам се Десислава Ангелова. Съдружник съм в Тренелариум, където, заедно с моите партньори, се занимаваме с провеждането на тиймбилдинг програми, екстремен, приключенски, културен, селски туризъм, детски и младежки приключенски програми и ски обучение.
Провеждам приключения за малки и пораснали, в планината вече 15 години. От 8 години превърнах това в собствен бизнес.
Какво включват задълженията на един планински водач ?
Те са толкова много. Всеки себеуважаващ се човек, който прекарва време в планината е необходимо да се образова постоянно. Като се започне от климата, мине се през познанията по ориентиране, познаване на гората през различните месеци, познаване и определяне на рисковете, оказване на първа долекарска помощ, познание в областта на метерологията, географията, историята, дори политически и икономически познания за района на проведжане на програмата или експедицията, културни, етнически, религиозни различия. Задълженията могат да бъдат разделени на 2 части:
Първата част включва грижата за клиента, логистиката по пътуването, настаняването, изхранването, неговото спокойно и уверено участие в дадената програма.
Втората част е свързана с всички технически подробности. Избор на терен, ориентиране, продължителност на дневните натоварвания според участниците, понякога се налага водачът да има специални умения, например, изграждане на въжени елементи за преминаване през пропасти, реки, ледници, катерене по скали, управление на лодка в бърза или бавна вода, ветроходство, ски умения за водене на хора, в планината със ски, велотуризъм, езда, умения за оцеляване в кризистни ситуации и още.
Наш колега ,който наскоро беше в САЩ ни разказа, че там е много популярно да се ходи на планина и, че там тази дейност е много развита. Как стои този въпрос в България ?
Все повече набират популярност екстремният, културният и алтернативният туризъм в България. Увеличава се броят на хората, търсещи водачи, които да открехнат прозореца на приключенията и адреналина на открито. Множат се и хората, които предлагат тези услуги.
Министерството на образованието се опитва да наложи някаква рамка за обучение и контрол на тези дейности, за да се избегнат максимално рисковете от непрофесионално свършената работа.
Пътят е труден, изискванията са много и скъпи, но хората имат желание и се развиват в тази област.
Провеждате ли експедиции и извън България ? Къде най – често?
Да. Водачи, с които работим са водили групи почти навсякъде по света. Сега например, ще провеждаме едно обучение в Трансилвания, Румъния. Там ще бъдем в каньон, който е едно наистина много интересно място. Провеждали сме и adventure програма на остров Тасос, Гърция. В южната ни съседка има страшно много места, които са подходящи за подобни дейности.
По какъв начин една планинска експедиция може да се превърне в тиймбилдинг, който би сплотил даден екип ?
Изкачването на един планински връх може да бъде изпитание за способностите на всеки екип. За да бъде успешно постигната целта, от изключително значение е доброто планиране и изгражденето на стратегия-организационните процеси.
Основното предизвикателство е, как екипа да се предвижва напред, независимо от разликата, от предварителния опит и физическата подготовка.
Тук е необходимо да се има предвид ролята на водача. Той може да се ангажира само с показването на пътя и участниците сами да определят какво и как са постигнали. По-осъзнатия вариант е с групата да има тренер-фасилитатор, за да може да се извлекат ценните опит и знания от съответното предизвикателство. Да се сподели опита и хората да видят как този успех да се приложи утре, в офиса.
Били ли сте водач на хора от IT индустрията ? Какви са впечатленията Ви от тях?
Да, провеждала съм доста обучения с такива хора. Това, което мога да кажа е, че това са млади и запалени личности. Те определено имат нужда от движение, тъй като прекарват много време в офиса. Всеки един от тях, с когото съм разговаряла има желание да кара лодка или АТВ или нещо друго. Доста от тях рисуват прекрасно и много често след като приключи дадено обучение, получавам рисунки с пейзажи от мястото, на което сме били.
Каква физическа подготовка и екипировка е нужна ?
Всичко зависи от това, накъде сте се запътили. За еднодневен преход е нужно предимно желание, но за няколкодневна експедиция във високата планина са нужни много добра физическа форма, познания за района, климата му, рисковете му, предишен опит на хора били там, тракове с различни трасета, хижи, подслони, заслони, води и т.н.
Екипировката за всякакъв вид туризъм може да се намери в магазините за спортни стоки, които са доста, особено в София. В повечето случаи продавачите са и добри консултанти. Добре е да е лека, дишаща и най-важното- подходяща.
Имат ли специално разделение пътеките в България – за по-опитни и за начинаещи?
Трасето за дадена експедиция се подготвя спрямо нивото на участващите хора. Прави се предварителна анкета и така донякъде планинският водач има информация за хората и техните възможности.
Къде могат да се намерят карти за дадените места, ако човек реши сам да поеме по някоя пътека?
Планинска карта може да се набави от всеки спортен магазин, има и множество туристически приложения, които да могат да се свалят на електронно устройство и да служат за навигация.
На какво разчитате, за да се ориентирате ?
На уменията си, на GPS устройство, карта и компас, много рядко по звездите.
Използвате ли така наречените wireless устройства ? Кои приложения предпочитате?
Да, доста са удобни. В момента обмислям да използвам online варианта на Wild Map. Иначе, най – често използвам Google Maps.