Проф. Георги Димитров е доктор по моделиране и симулация на процеси, професор по компютърни науки и Заместник-декан на Факултет “Информационни науки” към Университет по Библиотекознание и Информационни Технологии. В момента работи в областите Big Data, Web Data Analyst, Brain Wave, IoT, виртуална реалност, добавена реалност и др. Автор е на повече от 150 научни публикации, книги и учебници. Член e на “Академичната общност по компютърни системи и информационни технологии (ACCSIT)”. Има дългогодишен опит, от повече от 30 години, в разработката на софтуер за бизнеса. Понастоящем участва в няколко проекта на Erasmus+, а именно Design Thinking for Digital Innovation, iBigWorld: Innovations for Big Data in a Real World.
Проф. Димитров, как развитието на технологиите ще повлияе индустрията, която ги създава. Какво да очакваме по отношение на професиите – ще се появят ли нови, ще изчезнат ли вече съществуващи?
От много години се занимавам с разработка на софтуер, връзки с бизнеса и т.н. Темата безусловно е много интересна. Ще се радвам да споделя своите наблюдения по отношение на бъдещите професии и допълвам – IQ професии.
Първо искам да отбележа това, че в моята богата практика досега не съм имал случай при въвеждането на автоматизация на някое място, то това да е довело до намаляване на броя на работните места. Разбира се, не става дума за офисите на високотехнологични компании, говоря за сферата на производството. Причината е, че винаги има нужда от хора, които да обслужват тези машини. Друг е въпросът дали ще има достатъчно хора, обучени да работят с технологичните нововъведения. Това е особено важно. Защо? Нека да разкажа една реална случка. Преди години ходих в командировка в САЩ и ми направи впечатление, че те все още използват едни стари машини, VAX-ове, IBM 360 и така нататък. Не знам дали аудиторията е запозната, но ще поясня, че това са едни машини големи колкото гардероби, разположени в огромни зали. В една от залите използваха стар софтуер, но машините все още работеха. Тогава попитах нашите домакини: “Защо тези машини са още живи, защо ги използвате? Те са много стари – не трябва ли да преминете на нови?” и те ми отговориха нещо, което наистина кореспондира уникално с темата: “Машините работят ли? Работят. Резервни части има ли? Има. Задачи, които да решават има ли? Има. Специалистите на улицата ли да ги изхвърлим? Не можем. Защо да хвърляме нещо, което работи.” Порази ме прагматичния подход.
Същевременно това реферираше, в тогавашната ми месторабота, с неистовата жажда на за новости на нашия пазар – когато се въведе нещо ново, всичко старо да мине под ножа и да се изхвърли. Говоря не само за машини, но и за хора. Тогава осъзнах, че тези, които уж са по-големи капиталисти на практика имат по-социално мислене, отколкото ние, които уж сме по-демократични и свободни. Но да се върнем на нуждата от специалисти, свързани с високите технологии. Все повече в разработката на софтуер се налага използването на нови методи, които изискват по-ниско квалифициран труд плюс ръководителите, които да координират нещата “отгоре”.
Кои са технологиите, които променят пазара на ИТ кадри? Какви специалисти вече се търсят и предстои да се търсят през следващите 10 години? Какво е образованието, което бъдещите професии ще изискват и в кои компании ще има необходимост от най-много кадри? Цялото интервю с Проф. Георги Димитров, както и още мнения на водещи експерти от ИТ индустрията в България може да намерите в специалното издание „ИТ Професиите в Бъдещето“.
