Как се справя НПМГ във времена на извънредно положение и как дистанционното образование се отразява на учениците, разбираме от Нели Георгиева – заместник-директор по учебната дейност и преподавател по Информатика и информационни технологии.  

Как кризисната ситуация се отразява на НПМГ?

Смятам, че колегите и учениците започнаха да свикват с така създалата се ситуация и с предприетите от правителството мерки. Всички учители, ученици и родители са отговорни и спазваме карантината.

Забелязвате ли плюсове или минуси в дистанционното обучение?

Като преподавател по ИТ мога да кажа, че дистанционното обучение не ни е чуждо. Дори съм му почитател, но ако е съвместно с традиционнотo. Като плюс отчитам това, че децата могат да учат със свой темп, което предразполага към една по-комфортна обстановка на обучение в домашна среда. Всеки ученик има на разположение всички материали в интернет и може да ги използва. Също така, онлайн уроците позволяват нови и нови преглеждания, в случай че нещо не е разбрано или е пропуснато. Цялата информация е в интернет, има и много платформи за дистанционно обучение. Вече са налични електронните учебници на всички издателства, при това не се изисква заплащане за периода на извънредно положение.

Като минус няма как да не изтъкна колко е важна живата връзка с учениците. Въпреки, че се включваме по график на живо онлайн – не е същото. На нас учителите ни липсва директната работа с тези млади хора и контактът, разговорите в междучасията… Но трябва да се настроим към случващото се сега. Друг минус е, че когато ние учителите сме вкъщи сме свикнали, че е уикенд и обръщаме внимание на домашните си задължения. Учениците пък имат навика да си почиват. Изисква се време за адаптация към идеята, че дори да сме си по домовете, трябва да си изпълним ангажименти.

Какви платформи използвате и как точно протича дистанционното обучение при вас?

В НПМГ имаме строго изградена структура. Използваме платформата с отворен код Moodle и я имаме на училищен сървър. Също така и училищен Office 365. Всички учители и ученици разполагат със служебни пощи и акаунти за мрежата. Такава ни е организацията още от преди извънредната ситуация. В момента водим уроците си през Teams, като сме създали виртуални класни стаи, в които влизаме по график както е седмичното разписание на класовете. Освен Teams, нашите преподаватели имат свободата да използват Google Classroom, Google Meet, Zoom и др.

Случвало ли се е да имате проблеми с връзката? Нещо, което да попречи на учебния процес?

На този етап не е имало и се надявам да не се случва. Но пак ще подчертая, че ние не използваме Teams през платформата на МОН, а използваме на наша инстанция. Възможно е това да е причина да не сме получавали сривове и разпадане на връзки. През МОН има голямо натоварване в момента.

Правите ли контролни и изпитвания и как се получават те?

На този етап не, защото трябва да вземем достатъчно нов материал преди това. Но когато се наложи, децата са свикнали да правят тестове през инструментите на Moodle. Учениците така или иначе си качват там  решенията на задачите дори в нормално, а не извънредно положение. По-скоро би им било странно ако им кажа „вадете лист“.

Имате ли наблюдение върху настроението за учене при децата? Ясно е, че след като са си вкъщи го приемат повече като почивка, но успяват ли да осъзнаят, че трябва да станат в определено време, защото имат час?

Според мен започват да свикват. Смятам даже, че децата се адаптират по-бързо от нас, възрастните. Мисля, че успяват да водят пълноценни часове – да се включват и да участват в уроците, да си пишат редовно домашните и т.н. Както казват и колеги от други училища, през първата седмица всички се юркаха да дават много домашни, така че да не се изпуска образователния процес, но сега видяха, че с живите връзки онлайн преспокойно може да се върне нормалният ритъм, както е в училище. Госпожата влиза и обяснява – просто не е в същата стая. Разбира се, учениците не стават сутрин с особено желание, но пък знаят, че ще се чуят със съучениците си и ще се разнообразят. Поне моите наблюдения са такива. Все пак имам и деца, и по тях също успявам да следя какво се случва. Когато ги събуждам знаят, че няма да пътуваме с колата до училище, но и също, че трябва да се подготвят.

Но пък сега има шанс за повече спане, след като не се пътува до училище…

Да. Вече не започваме в 7:30, а в 8:30. В НПМГ направихме график и часовете стартират малко по-късно, както и продължават по-кратко време.

Имате ли усещане, че децата възприемат по-трудно отколкото ако са в класната стая с вас, на живо? По-бавно ли се предава материалът?

Според мен не. Не смятам, че като учим отдалечено те забавят своя напредък. Дори обратно – те знаят, че господинът или госпожата са на разположение г/д по всяко време, защото всички са си вкъщи. По мой опит, дори ми се струва, че децата са даже по-мобилизирани. Не знам на какво се дължи. Може да е от желание да свърши по-бързо връзката, докато в училище са наясно, че мога да ги задържа и в междучасието. Не мисля, че има по-трудно възприемане. По-малката ми дъщеря, когато сметне, че нещо не е разбрала си пуска някоя от платформите, като Уча.се или пък пита съученик, или учителката.

Може би, защото вие сте по-напред с материала, така да се каже и от преди коронавируса използвате платформи и сте свикнали на този тип образование. Други училища обаче, правят конферентни връзки по Skype, Viber, а след това децата снимат с телефоните си домашните и ги пращат на учителя. Т.е. те не използват платформи, а импровизират…

От гледна точка на изпращане на домашни със снимки не мисля, че е зле, а дори има плюсове. Има предмети като История, Български език, които изискват т. нар. финна моторика – писане на ръка. Не може всичко да минава през компютър. Относно подготовката и предоставянето от държавата на единна платформа – има такава. Ние бяхме сред петте училища включени в пилотния проект за платформата Edu.Mon.Bg през изминалата есен. Сега държавата го стартира форсмажорно, мисля, че през изминалата седмица. Но ето, че има решение в момента. Edu.Mon.Bg всъщност е базиран на Office 365.

Т.е. всичко е наред с тази платформа и работи?

Да и колегите я използват. На нас ни предстои да я използваме, вероятно от другата година, защото вече разполагаме с наш Office 365.

Ако кризисното положение ескалира и се удължи, как ще завърши годината? Как ще се проведат изпитите след 7-ми клас или след 12-ти клас?

Нямам представа. На този етап чакаме инструкции от МОН. Има хора, които работят с министъра на образованието и има няколко варианта. Вярвам, че ще вземат правилното решение, но засега всички се надяваме по-бързо да се върнем в училище и да премине кризисната ситуация.

Т.е. вероятно се обсъждат варианти и за по-продължително стоене вкъщи. А какво се случва с болните деца. Не говоря за коронавирус, за настинка. Преди сегашното положение, който се разболее – остава вкъщи. Сега, когато образованието се случва онлайн, значи ли, че детето има право да не се включва в конферентната връзка?

На първо място е здравето, разбира се. Ако детето има настинка, хрема – все пак си лежи в леглото и може да си вземе лаптопа и да осъществи връзка. Преди време, когато дъщеря ми беше бебе и трябваше да съм в болницата, помолих заместващия ме учител да ме свърже конферентно с децата в час. Те казаха „госпожо, дори и да ви няма, пак не можем да избягаме от вас“. Така че, тези технологии позволяват дори и болни да комуникираме помежду си. Освен ако детето не е тежко болно. В такъв случай може да пише на класния ръководител, който да информира колегите. Разбира се, ако има съмнения, че дадено дете се преструва, учителят може да осъществи контакт с родителите и да се разбере наистина ли е болно детето. В крайна сметка наистина най-важно е здравето. Все пак смятам, че дори с настинка децата могат да се включат в урока, лежейки си в леглото, пиейки чай на топло.

При провеждането на тест онлайн, как може да се уверите, че децата няма да използват Google?

Има стандарти за време, а отделно предложих на колегите да помолят по време на тест всички ученици да са с включени микрофони и камери, за да няма външно подсказване. Относно Google, ако стандарта на въпрос е две минути – или знаеш одговора, или не. Най-много да си отворил десетки табове и да се заровиш в търсене на информация, което да доведе до изтичане на времето. Дори когато правим тест в училище с Moodle е имало два варианта. Единият – казвам им, че могат да използват всичко – помагала, учебници, интернет. Това значи, че тестът е изключително сложен. Другият вариант е да играем честно и просто да си направят теста нормално.

Според Вас има ли шанс все повече и повече да преминаваме под формата на дистанционно образование, работа и т.н.? След като сегашната изолация в много направления показва, че нещата явно могат да се случват и неприсъствено.  Например децата ходят на училище четири дни, а петък учат от вкъщи?

Категорично съм против. Пак казвам – живата връзка е много важна. Не е само да си „изпееш“ урока, както се казва. Има си необходима социализация. По телефона не е като на живо, а контактите между хората са нещо изключително важно. Първо, в момента много хора се чувстват подтиснати от това, че се налага да не излизат, но дори и да ни хареса да си стоим вкъщи, не мисля че е редно.

Интервюто проведе Пламен Михайлов