Благоевград е един от разрастващите се IT центрове в България, като наистина е способен да достигне едно завидно ниво в близко време. Борислав Деливерски, в качеството си на Председател на УС на ИКТ Клъстер Благоевград, ни разказва в подробности за сериозната работа, водеща се в региона. Слушайки неговите отговори можем да достигнем до две заключения. Първото – да, градът има още доста път до достигане на 3000 лева средна заплата за софтуерен разработчик. Второто – по всичко изглежда обаче, че е в сигурни ръце и разполага с много шансове пред себе си.
Г-н Деливерски, от създаването му през 2016 г. до този момент, какъв е приносът на ИКТ Клъстер Благоевград за технологичното развитие на града?
Както в почти всички европейски страни, ИКТ в България се развиват относително бързо, както в областта на създаването на програмни продукти и системи, така и в информационните и комуникационни услуги. Тези технологии заемат все по-значимо място в живота на хората и са неизменна част от всяко развиващо се общество. България е сред водещите страни в света, известни с големия си брой сертифицирани IT специалисти и превъзхожда дори САЩ по отношение на достъпност и качеството на Интернет. Като обърнат с лице към младите хора, Благоевград не изостава в насърчаването на този най-иновативен и бързо променящ се сектор. ИКТ средата в Благоевград е средно развита, благодарение на широката мрежа от малки фирми, избрали да развиват дейността си именно тук. Този факт е доказателство, че градът предлага необходимите условия за това – стратегическо географско положение, подготвени кадри и не на последно място – добра бизнес и икономическа среда. В обединяването на част от тези фирми е и приносът на ИКТ Клъстер Благоевград за технологичното развитие на града. С оглед издигане на още по-високо иновативно ниво на производството на тези фирми и предлаганите услуги от тях, Клъстерът развива своята дейност и се стреми да оказва положително въздействие върху тези процеси чрез своите членове, между които ЮЗУ „Неофит Рилски, БАН, както и други чуждестранни научни академии. Техният принос е и в посока на информиране членовете на клъстера и други стратегически фирми в региона за последните постижения в ИКТ сектора, които биха могли да са полезни при организиране и изпълнение, както на производствените дейности, така и на дейности в сектора на услугите.
Именно в тази посока са и усилията на ИКТ Клъстер Благоевград. Като организира участия в национални и международни конференции – семинари, обучения, изложения и кръгли маси със специфична тематика – свързани с националните приоритети в електронното управление и интернет на нещата у нас, някои от тях под егидата на Европейския парламент, съвместно с БАН и ДА „Електронно управление“. В работата на тези събития взеха участие широк кръг заинтересовани страни и фирми – реални създатели и потребители на тези услуги.
Как успявате да подобрите условията за развитие на малките и средни IT бизнеси в Благоевград?
Ние сме наскоро създадена компания, все още набираме членове и усилено обменяме опит с други клъстерни формирования с подобна дейност. През 2018 г. и 2019 г., чрез дадената ни възможност по изпълняван от нас проект с наименование „Подкрепа за организационно-административното развитие на Клъстер „Информационни и комуникационни технологии – Благоевград”, организирахме участия на наши членове и други заинтересовани страни в редица събития, на които се представиха не само последните тенденции в областта на ИКТ технологиите и софтуерното инженерство, а всичко това беше съчетано с практическо обучение, съвети и трикове от водещи експерти в тази индустрия.
Тези събития представляваха добра възможност членовете и експертите на Клъстера да придобият нови умения, да развият и напреднат в своята квалификация както в областта на чистото програмиране, така и в областта на дигиталните услуги. С оглед дейността на Клъстера, особено ценни се оказaха презентациите в тези събития, свързани с развитието на smart технологиите, както възможността да се направят нови бизнес контакти.
Какви са начините по които малките и средни бизнеси могат да се интегрират в една по-голяма и конкурентноспособна бизнес среда?
Според мен, основата на успеха се корени в професионалната и управленска квалификация и това е най-важното условие за висока ефективност на предприемаческия бизнес. Колкото по-висок е образователният статус на предприемача, както и квалификацията на неговия екип, толкова е по-вероятна и възможността за интеграция, успеха в силно конкурентна среда. Добре информираният и подготвен мениджър успява да се ориентира в пазарната ниша и като търси сътрудничеството с близки до неговата сфера на дейност фирми. Това бе и мотивът на нашата компания, да предложим на членовете си участия в международни и национални срещи с други клъстерни обединения, където да намерят свои партньори за развитието на успешен бизнес и по-голяма конкурентоспособност.
Участва ли ИКТ Клъстер Благоевград в организирането на образователни инициативи, популяризиращи обучението в сферата на информационните технологии?
Да – това е дейността, която бе в същността на проекта, който изпълнихме по ОП „Иновации и конкурентоспособност“, приоритетна ос „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“. В тази връзка организирахме и финансирахме участието на наши членове и експерти в национални и международни обучения, където те чрез финансовата подкрепа на изпълнявания от нас проект успяха да придобият нови знания и умения за последните тенденции в областта на IoT. Още веднъж искам да подчертая, че всички тези предимства, от които се възползваха нашите членове и експерти, бяха в резултат на политиката на ЕК и държавата, а именно чрез ОПИК да се насърчават предприемачеството и капацитета за растеж на МСП.
Обединени ли са Община Благоевград и ИКТ Клъстер Благоевград в работата по технологичния растеж на града и как успяват да си взаимодействат?
Обединени не е най-точната дума, тъй като общината има други функции като институция. Но за вид партньорство мога да потвърдя, като положихме едно добро начало с проведената кръгла маса през 2016 г. с участието на Община Благоевград, БАН, БАЙТ, БАА, БАСКОМ и др., където бяха коментирани възможностите и бяха обединени усилията на участниците в нея за развитието на ИКТ в региона.
Разбира се, ще разчитаме в бъдеще на подкрепа от страна на Общината в по-сериозни и реални посоки като създаване прозрачна бизнес среда, включването ѝ в работата на различни форуми в тази област. Едно от най-големите ни предимства тук са младите хора, които живеят и учат в Благоевград, защото ИКТ индустрията изисква добра инфраструктура и добре образовани хора. Тази възможност дават двата университета в града, които определено мога да потвърдя, че дават добро образование в сектора и подготвят обучени кадри. В тази връзка със сигурност общината може логистично да участва в процеса на разкриване на нови работни места.
С подписването на меморандум за ИКТ развитието на Благоевград през 2016 г., се спомена, че градът може да достигне Пловдив в петгодишен период. Как се развива Благоевград в това отношение?
Да, с подписания Меморандум страните си поставиха ясна цел – конкурентоспособност на икономиката чрез развитие на ИКТ, насърчаване и подпомагане на образованието на специалности в тази област чрез обвързване на образованието с конкретните потребности на ИКТ, насърчаване на развитието на уменията на 21-ви век с фокус върху дигитализирането и програмирането, както и насърчаване на научните изследвания и връзката „наука – бизнес“. За съжаление темповете в това отношение все още не са достигнали оптималното ниво и не можем да се похвалим с изключителни резултати, но започвайки с кадрите, считам че скоро на нашия регионален пазар ще се появят не малко на брой малки и средни фирми, които ще засилят присъствието ни в бранша. Считам това за напълно постижимо, тъй като Благоевград е притегателен център не само от национален, но и от международен характер. Стратегическото му местоположение дава възможност да привлича кадри от съседните държави, така както сега привлича студенти. Надявам се в близките години да се доближим до водещите региони у нас по отношение развитието на ИКТ.
Развитието на сектора е заложено и в Областната стратегия за развитие за периода 2014-2020 г., където стратегическата цел е развитието на конкурентоспособна и съвременна икономика, базирана на знанието и съвременните технологии, традициите и наличните ресурси. Като конкретни мерки за изпълнението на тази цел са предвидени въвеждането на информационни технологии в комуникацията на администрацията с бизнеса, както и въвеждане, и развитие на практиките за клъстеризация и регионални бизнес мрежи – области в които Клъстера работи активно.
Какво е средното ниво на заплатите на софтуерните разработчици и други IT професионалисти в Благоевград и как се съпоставя с това в София?
По този въпрос не мога да дам еднозначен отговор. София, където са концентрирани най-много ИКТ фирми, очаквано води по ниво на заплащането. Разбира се, всичко зависи от опита, квалификацията, програмните езици и технологии, които се владеят и използват, както и от сложността на операциите и програмните продукти, които се създават. Заплащането в сектора е значително по-високо от заплащането по други професии. Често спряганата сума от 3000 лева като средна заплата за софтуерния бранш, изглежда за Благоевград, не отговаря на реалността. Толкова пари месечно взима, например, старши програмист с професионален опит от 4-5 години в JavaScript и PHP разработките, при това на гъвкаво работно време. Нещо повече, тези кадри си докарват и до 3000 лева годишни бонуси. За съжаление, такива специалисти в Благоевград не са много. Разбира се, надявам се, че с разрастването на тези услуги в Благоевградска област, те ще се увеличават и нивото на заплащането ще догонва това в София.
Очаквате ли с технологичния прогрес на Благоевград и усъвършенстването на средата за развитие на технологичния бизнес, да бъдат привлечени инвеститори, чрез които цялостно да се повиши стандартът на живот, заплащане и работа в града? Какви са плановете Ви за принос в това отношение?
Очакванията са оптимистични, но трябва да се работи много за постигане на тази цел и най-вече в административен план. Този проблем не е само за Благоевград, той е за повечето средни и малки градове. Известен е фактът, че всички по-големи инвеститори се насочват към столицата и големите градове с оглед на по-добра инфраструктура и възможност за разгръщане на потенциала на инвестициите като цяло. Но лично моето мнение е, че възможности за бизнес има навсякъде. Достатъчно е да имаме добра общинска политика в това отношение, ясни правила и когато е възможно административни облекчения. За бизнеса това е много важно, защото бюрокрацията и бумащината отказват предприемача, тъй като за него времето е ценен фактор. Смятам още, че с подготвените кадри, с младежката иновативна заетост в Благоевград и региона, може да се постигне много, тъй като младите хора лесно се учат на новости, умеят да ги прилагат, вземат добри решения и са конкурентноспособни. А при нас все още има достатъчно млади хора, които желаят да работят тук.
По отношение на приноса, ще продължим да изпълняваме основните цели , заложени в разработената Стратегия за интернационализация на представлявания от мен Клъстер, в посока на представянето на дигитални умения и компетенции, разработването на дигитални форми за комуникация и дистанционни обучения като необходимост за утвърждаване на имиджа на организацията. Този факт определя и начините на предоставяне на услугите и продуктите чрез пренасянето им в „облачни“ пространства. Тази тенденция вече се е наложила сред предприятията и клъстерите, опериращи в ИКТ сектора като възможност за предоставяне на различни дигитални решения, висококачествено и бързо обслужване, оптимизиране на разходите, осигуряване на защита на данните на потребителя чрез криптирани връзки и прочее.
Ще набираме нови членове, които имат „свежи“ идеи и които могат да допринесат за разработката на конкурентен продукт, характеризиращ се с иновативност и атрактивност, ще подпомагаме изпълнителната власт в привличането на нови инвеститори, с цел осигуряването на нови работни места, което неминуемо ще повиши и качеството на живот.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
Четете още по темата „Другата технологична България“
