Д-р Фатима Сапунджи е член на катедра „Комуникационна и компютърна техника и технологии“ („КKTT“) към Техническия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ и на Центъра за съвременни биоинформатични изследвания. Занимава се с научноизследователска и проектна дейност в областта на информатиката и компютърните науки, биоинформатика, лекарствено-рецепторен дизайн, докинг, биотехнологии и биомедицинско инженерство. Тя сподели как ЮЗУ си кореспондира с българския IT сектор.
По какъв начин ЮЗУ подпомага и кореспондира с българския ИТ сектор? Как IT технологиите влияят на работата на ЮЗУ и обратно? С какво допринасят експертите и студенти за повишаването на технологичното развитие в България?
ИКТ секторът е динамичен, иновативен и конкурентен. В този бранш непрекъснато се търсят добре подготвени кадри. Югозападният университет “Неофит Рилски” подготвя квалифицирани специалисти по “Компютърни системи и технологии” (КСТ) и “Информационни и комуникационни технологии” (ИКТ) в Технически факултет, които успешно прилагат своите знания и умения в областта на науката, културата, образованието и стопанския живот в Югозападна България, страната и чужбина.
Завършилите тези специалности получават добра теоретична подготовка в областта на ИКТ и солидни практико-приложни знания; умения да прилагат в практиката богат набор от технологични средства и методи за решаване на проблемни и нестандартни задачи; професионални качества, даващи им възможност за адаптация и афинитет към бързо променящите се изисквания на информационното общество; използване на съвременната компютърна техника за автоматизация на своя труд и бизнес; възможност за успешно продължаване на образованието в по-високи образователно-квалификационни степени (магистър и доктор) в страната и чужбина.
Какво е необходимо да се промени, за да се подобри качеството на студентите и да има по-голяма реализация за иновативните технологични решения в страната?
В учебните програми на ИКТ и КСТ са въведени иновативни подходи, които отговарят на потребностите на IT сектора. Техническият факултет и катедра по комуникационна и компютърна техника и технологии към ЮЗУ „Неофит Рилски“ осигуряват по-атрактивни програми и високотехнологични методи за осъществяване на образователните дейности, в съответствие със специфичните очаквания на сектора. Прилагат се подходи и методики, основани на ИКТ, които насърчават участието на студентите в учебния процес. Въвеждат се иновативни подходи и цифрови технологии за преподаване и учене, както е посочено в плана за действие в областта на цифровото образование.
Какви стратегии сте обсъждали, за да подобрите ИТ пазара на кадри и как това влияе на компаниите?
Все по-трудно се намират ИТ специалисти. Много важно за ИКТ сектора е не само намиране на опитни и изградени професионалисти, но и създаването на такива. Учебните планове, по които обучаваме студентите от специалностите КСТ и ИКТ са съобразени със сходните специалности в най-елитните университети у нас и в световното образователно пространство. Колективът на катедрата е млад и амбициозен, студентите се запознават както с фундаменталните дисциплини, така и със съвременните ИКТ. Провеждаме, както теоретични, така и практически занимания. Запознаваме ги с най-новите тенденции в областта на ИКТ, разработването на информационни системи, уеб базирани приложения, приложения за мобилни устройства, компютърните мрежи, киберсигурността и др. Ние включваме студентите и младите учени в научноизследователската работа на катедрата и факултета, като ги стимулираме да участват в международни конференции, на които да имат възможност да представят своите резултати, както и да се запознаят с най-новите тенденции в областта на технологиите.
Университетът и в частност Техническия факултет работят с фирми в сферата на ИКТ. Провеждат се съвместни инициативи с водещи компании в сферата на компютърните технологии като „Ентърпрайз Комюникейшънс Груп ООД“, А1 Group, Rohde & Schwarz, Hewlett-Packard България ЕООД, „ОПТИКС’’-Панагюрище, ”СТЕМО”, ”ВУДОТЕК”, „Хард и Софт ООД“, „Rapid Progress Ltd“ и други. Заедно с тях се подготвят стажантски програми и избираеми курсове, които са важни за практиката на обучаваните кадри. Изучават се дисциплини, които са насочени към практиката и могат да бъдат от полза на студентите да навлязат по-лесно в ИКТ бизнеса и да участват в различните международни проекти.
На каква възраст и какъв е стандартът на възнагражденията за ИТ специалистите? От какво се интересуват студентите?
В последните години се наблюдава увеличение на обема на поръчките в ИКТ сектора и желанието на международни компании да работят с български фирми. Подготвените кадри владеят западни езици, което е голямо предимство. Разработени са учебни програми за КСТ и ИКТ, които са изцяло на английски език и са привлекателни за много чуждестранни студенти. Важна причина ИТ кадрите да не напускат страната в момента е, че получаваните от тях възнаграждения и цената на живот в България е в добро съотношение спрямо други страни в Западна Европа.
Kак виждате ситуацията на пазара на кадри в следващите 2 до 5 години?
Навлизането на чуждестранните компании в ИКТ сектора създава нужда от подготвени кадри и завишаване на конкуренцията на пазара на труда. Така се изграждат екипи, които работят по международни проекти и се повишава качеството на ИТ специалистите в България. Много български компании се изправиха пред проблема не само да намерят талантливи, високообразовани кадри, но и да повишат тяхната мотивация и да осуетят текучеството им извън страната.
Най-важно за ИКТ сектора е да работи интензивно с образователния сектор, за да може да се подготвят кадрите, които ще бъдат необходими в бъдеще. Ако обучаваме кадри спрямо сегашното търсене на пазара на труда вече сме закъснели поради факта, че ИТ пазарът е изключително динамичен. Необходим е анализ за това какви са технологичните тенденции и какво би се търсило на пазара на труда в следващите 2-5 години.
Нашата страна към момента е предпочитана дестинация за ИКТ сектора, не само поради ниската цена на работна ръка, но и поради качеството на работа, осъществявана от българските специалисти.
Интервюто проведе Атанас Нейчев
Четете още по темата “Другата технологична България”
