Невен Боянов е член на управителния съвет на Клуб на програмистите във Велико Търново. Организацията има за цел да развива уменията на местните разработчици, да генерира идеи и вдъхновява съмишленици да създават впечатляващи софтуерни решения. Научете какви са ползите от съществуването на неправителствена технологична организация.
В сътрудничество с кого работи Клуба на програмистите във Велико Търново за развитието на IT инфраструктурата на града?
Основната цел на клуба е да създава общност и среда в предприемачите в IT и по принцип в технологичната сфера в града и в региона. Разбира се, работим и с други подобни организации в цялата страна.
Община Велико Търново ни подкрепя и преди няколко години ни предостави помещение за провеждане на събития – около 300 кв. м., безвъзмездно за 10 години. Това много ни помогна. Оборудвахме го, имаме 120 седящи места, мултимедия и всичко другo, което може да ни е необходимо.
Работим много добре и с Великотърновския университет и по-специално с Факултет по математика и информатика. Преди 4 години заедно с факултета и представители на частния бизнес и специално на фирма Програмиста, които спонсорираха цялата инициатива, създадохме нова и много атрактивна специалност – „Софтуерно инженерство“.
Частният бизнес винаги ни е подкрепял, а и нали ние сме негови представители. Благодарение на великотърновски фирми успяхме да оборудваме пространството си.
От около година имаме и второ място, което е по-скоро като лаборатория и коуъркинг – PCVT-Lab1. Там правим курсове, семинари и други събития, а от време на време колеги идват да работят.
Какви са преимуществата на Велико Търново като IT хъб?
Във Велико Търново има университет с дълга история и това е голямо предимство. Има и много на брой, но сравнително малки IT фирми. Нашата цел е да създадем среда в която тези фирми да могат да „виреят“. Не става дума само за технологична среда, а и за социална, т.е. да има общност в която да намираш хора със сходни интереси, съмишленици, а защо не и бъдещи бизнес партньори.
Установили сме през годините, че доста хора от столицата искат да се преместят в по-малки градове, като Велико Търново например, особено тези, които могат да работят независимо къде се намират географски, но ги притеснява точно това – дали ще има среда в която да се развиват.
Наблюдавам и тенденция млади хора да напускат Велико Търново. Това се случва още след завършване на училище – отиват да учат или в друг град или в чужбина. Ние не можем да ги спрем, а и не трябва. Най-доброто, което можем да направим е да създадем условия, тук, в нашия град, които да накарат тези хора или да останат или да се върнат. Всички друго е изкуствено и по-скоро би имало негативен ефект.
Набирането на персонал за IT и технологичните фирми е сложна задача, но това е проблем на всеки бизнес, който се нуждае от интелигентни хора. Точно това е причината да работим активно с университета и да осигуряваме работа на всички студенти, които са показали качества. Точно затова и много от нас преподават като доброволци във ВТУ.
Какви мерки трябва да се вземат, за да се насърчат повече компании и специалисти да започнат работа в градовете извън София?
Мерки, силно казано. По-скоро, ако има условия за развитие на бизнес в града, фирмите сами ще дойдат. Според мен, и това е моя лична кауза като активист от Клуба на програмистите във Велико Търново, трябва да създадем подходяща среда за създаване на стартъпи със собствени продукти. Това включва не само развиване на предприемаческите умения, но и възможности за намиране на инвестиции, колаборация с други хора, фирми и институции и мн. др.
Кои са водещите IT работодатели във Велико Търново?
Не мога да направя списък с IT работодателите в града, но има няколко големи фирми с по няколко десетки служители. Повечето други са малки фирми с по няколко човека персонал. Има и доста фрийлансъри.
Как бихте сравнили нивото на заплащане във Велико Търново на един софтуерен специалист на средно професионално ниво със средното възнаграждение на същия специалист в столицата?
За съжаление при сходни професионални качества заплащането във Велико Търново е по-ниско. Същевременно, по мое мнение, в столицата нивото на заплащане е доста изкривено поради постоянната липса на специалисти. Без съмнение професионалистите си получават високите заплати, но много често работодателите се налага да дават повече пари и на по-ниско квалифицираните, заради спешните си нужди.
Според Вас, коя е максималната сума, която е редно да достигне месечната заплата на един разработчик на софтуер във Вашия град?
Минималната заплата в Република България е регламентирана от закона. Максимална такава няма и това е моето мнение – ако човек изкарва достатъчно пари за фирмата нека да получава и подобаващо висока заплата без значение 4 или 5 цифрена.
Какви са последните примери за дигитализации и иновации във Велико Търново?
На ниво Община Велико Търново – има развитие, въпреки, че е с темпове и мащаби далеч по-ниски от това, което на нас ни се иска. Има нови електронни услуги, мисля, че наскоро пуснаха безплатен Wi-fi в парковете и др. В частния сектор, естествено, постоянно има иновации и дигитализация. По-интересното е, че все повече хора започват да се замислят за стартиране на бизнес, различен от аутсорсинг, което мен лично много ме радва. Във връзка с това сме планирали за предстоящата година да направим повече събития насочени точно в тази област – предприемачество, набиране на инвестиции, излизане на чужди пазари и др.
Разполагате ли с данни за броя на IT компаниите в града и заетите в сектора?
По неизвестни за нас причини е трудно да открием всички IT фирми в града. Не се рекламират, в Търговския регистър няма пълна информация, а и не ги познаваме лично, както и други причини. Преди няколко години се опитахме да направим съвсем груба оценка на това колко души във Велико Търново са заети в IT сферата. Ако кажа, че са около 1000 души ще е горе-долу реалната картина. Това е много добре, като за град с 60-70 хлд. население. Фирмите, които са IT или правят нещо свързано с IT са 50-60, но това е наистина много приблизителна оценка – реална статистика нямаме.
Интервюто проведе Вяра Стефчева
Четете още по темата „Другата технологична България“
