Никола Вълчанов е разработчик на софтуер с опит над 10 години и съосновател на Програмиста АД. Той споделя своите знания и като преподавател в ПУ “П. Хилендарски”, Факултет по математика и информатика.
Как оценявате подготовката на студентите в ИКТ специалности в страната и в ПУ “П. Хилендарски”?
От 5-6 години забелязвам, че е много модерно да се коментира темата за IT образованието в България. Всички имат мнение, което рано или късно стига до – “образователната ни система не става – съсипаха я тая държава”.
Истината е че на висшето ни образование нищо му няма. Институциите работят точно така, както работят навсякъде другаде по света. Университетите ни са автономни, образователният процес е изцяло в техен контрол и се преподават същите неща, които човек би учил в “най-елитните университети по света”. За много от сънародниците ни това може да е шокиращо, но в MIT и във “Факултета по Математика и Информатика” при ПУ сваляме софтуер от едни и същи връзки в Интернет, четем от едни и същи книги, в които пише едни и същи неща. Нещо повече – във “Факултета по Математика и Информатика” при ПУ, а и почти навсякъде другаде в университетите в България, има зали с компютри, в които студентите имат свободен достъп в случай, че нямат собствена техника. Такива зали на запад вече почти няма, защото се предполага, че всички студенти са със собствени преносими компютри. Предполагам е очевидно за всички, че няма никакво значение дали ще четеш една книга в общежитие някъде из Америка, или в Пловдив. Учебните планове са много сходни навсякъде. Технологиите, които се учат – също.
На тема практика във “Факултета по Математика и Информатика” при ПУ студентите имат задължителни стажове в IT индустрията, както всички останали студенти по света. Това донякъде запълва пропастта между образование и практика, за която толкова много се говори по медиите. И преди да кажа моето мнение ще отговоря на въпроса Ви: “Подготвени ли са студентите за първата си Junior позиция?” – толкова подготвени са колкото и навсякъде другаде по света. Тези, които за четирите години обучение, са инвестирали над 5000 часа в учене на технологии – стават, останалите си знаят пропуските и наваксват кой както може.
Истината е, че дори привидно безнадеждните случаи започват работа в IT, защото идва момент, в който сядат, инвестират време и усилия, и успяват да покрият критериите за старт в някоя от вертикалите на индустрията – разработка, осигуряване на качеството, системна администрация и т.н.
Относно нивото на подготовка в самите университети, винаги може да бъде по-добре. Повечето мнения, които съм чувал, се свеждат до реформа на образователната ни система, аз смятам, че единственият проблем на образованието ни е кадрови.
IT фирмите и образователните ни институции се конкурират за един и същ вид талант. Този профил са добрите технолози, които могат да предават сложни концепции по семпъл начин. Тези хора са добри IT специалисти, но също така умеят да синтезират информация и да описват проблеми по прост, ясен и недвусмислен начин. Именно те могат да ръководят екипи, които да реализират решения за така описаните проблеми. Тези кадри работят добре с клиенти поради абсолютно същите причини, поради които са и отлични преподаватели, защото и студенти, и клиенти имат нужда от едно и също нещо – някой да обясни на прост език какъв е проблемът и как се решава. Тези специалисти обаче, предпочитат да работят в IT бранша, поради разликата в заплащането – ето къде е мястото, на което бизнес и образование се срещат за първи път.
Работят ли учебните заведения в Пловдив пряко с IT бизнеса? Какви са взаимоотношенията?
Да, работят и са много отворени за партньорства. В Професионална гимназия по електроника и електротехника Пловдив (ПГЕЕ) преподават хора от индустрията, които организират и клубове по програмиране, в Математическата гимназия също. Във “Факултета по Математика и Информатика” при ПУ има немалко преподаватели, които имат опит в IT индустрията. И трите институции организират стажове и се стараят да поддържат близки отношения с местните фирми.
Тези партньорства съществуват, но не са масови. Все още цари заблудата, че държавните институции са затворени и с тях се партнира трудно. Реалността е съвсем друга – вратите на институциите са широко отворени, но IT бранша много бавно осъзнава нуждата от равнопоставено партньорство.
Колко кадри за IT бизнеса създава ПУ “П. Хилендарски” годишно? По Ваши наблюдения, колко от тях остават в Пловдив и колко от тях се ориентират да живеят и работят в София?
Броя на магистрите и бакалаврите, които завършиха “Факултета по математика и информатика” при ПУ за 2018 г. е 442. Не зная колко от тях остават тук и колко заминават за София, но мога да кажа, че все повече от тях предпочитат Пловдив пред столицата. До скоро под тепетата нямаше фирми с над 100 инженери, а сега аз знам за поне 4. Има множество по-малки фирми с до 60 служители и още повече с до 20. София привлича основно с две неща – там има повече бизнес, който се конкурира за талант и съответно по-високи заплати заради по-голямото търсене. Общото мнение е, че ако си програмист и живееш в София, няма как да останеш без добре платена работа. Бавно, но сигурно, Пловдив се приближава към този микроклимат. Заплатите се изравняват със столицата, особено когато става дума за специалисти с опит, а IT пазарът не е спрял ръста си в последните 7-8 години! В комбинация с по-спокойния начин на живот, Пловдив все по-често печели битката със София за квалифицирани специалисти, което много ме радва.
Ако трябваше да направите профил на тех бизнес средата в Пловдив, какъв би бил той?
Ще започна отзад напред – Пловдив няма как да стане топ технологичен хъб за страната докато има толкова голяма количествена пропаст между населението на столицата и всички останали градове! Приятно е да си помечтаем за момент, в който Пловдив със своите около 500 000 души (с приходящи) към 2018 г. се конкурира със столицата и нейните около 2 000 000 души (с приходящи) към същата година. Освен това е редно да се вземе предвид, че всички управленски структури са концентрирани именно там, и че от години там целенасочено се гради инфраструктура за привличане на инвестиции.
Въпреки това, Пловдив към момента е вторият по големина технологичен хъб след София, като по никакъв начин не отстъпва по качество! Смея да твърдя, че IT образованието в Пловдив е едно от най-добрите в страната и като качество и като възможност за получаване на практически умения чрез стажове, тясно координирани с местния бизнес. Има обаче и трети фактор. Oсвен образование и съществуващ бизнес, който много често е подценяван – социалният капитал на града. Пловдив има една от най-активните IT общности извън столицата. Последните 7 години се създадоха организации, които събират млади IT специалисти, организират обучения и състезания. Тази общност активно участва в събития с IT насоченост и привлича и реализира световни формати тук. Именно тези хора през последните години създадоха IT средища като пловдивското Хакафе, IT инкубатори като Тракия Тех и др.
Какви са преимуществата и недостатъците, които дава на един софтуерен разработчик работата в технологичен офис извън столицата?
Това е строго индивидуално. Има хора, които не харесват шума и забързания начин на живот в София, има и такива които ги обожават. Има хора, които харесват атмосферата на Пловдив, компактния център и жаркото лято. Има и такива, които си търсят 5-те градуса по-ниска температура в София.
Всички обаче са на едно мнение, когато става дума за транспорта – движението в столицата е ад! Недостатъците на това да се реализираш в по-малък град са свързани основно с мащаба и кариерното развитие. Една част от големите фирми с централи в столицата нямат офиси в други градове и имат изискване да се работи на място. Няма как да бъдеш част от тях ако не се преместиш – втори недостатък е технологичната реализация. Заради мащаба си, IT бизнесът в София предоставя възможности за реализация в по-широк набор от технологии. Например, ако искаш да работиш в някой от компаниите лидери в разработката на игри, няма как да го направиш извън София.
Предимствата на това да се реализираш извън София са свързани основно с начина на живот и покупателната способност. Има немалко големи компании, които имат офиси извън Столицата. Ако IT инженер търси работа в корпоративна среда, те биха му дали кариерно развитие, сходно на това, което би имал в София. Със заплатата, която получава, обаче, този IT специалист може да има много по-добър живот в съответния по-малък град – по-ниски цени на имоти, услуги и генерално по-висок стандарт. В комбинация със спокойствието, липсата на задръствания или пренаселеност, животът извън столицата изглежда като доста добър избор.
Какви са последните примери за дигитализации и иновации в Пловдив?
Дигитализациите, видими за обществото са в публичния сектор. За нещастие, те не се случват особено често. Последната такава инициатива е публично финансирана дигитализация на средните училища в Пловдив, за която в момента пишат и по медиите.
Основните фактори за IT бизнеса в Пловдив са на първо място “Факултетът по математика и информатика”, защото именно той е доставчикът на талант за региона. На второ място бих поставил Общината, която в последните години полага усилия да направи Пловдив предпочитана дестинация за IT компаниите. Тук трябва да бъде споменато и IT обществото на Пловдив, което без финансиране успява също да привлече немалко бизнес в града. Бавно, но сигурно ставаме повече и по-дейни и мисля, че тепърва ще се чува за пловдивското IT общество.
Съществува ли недостиг на кадри в Пловдив? Как се справя бизнесът с този проблем?
Пловдив успява до някаква степен да захрани местния бизнес, така че да има устойчив и плавен ръст. Разбира се, IT има много по-голям потенциал и според мен може да овладее поне два пъти по-голям обем кадри на година. Това, което бизнесът прави е да си партнира с университета като провежда практики и стажантски програми, с които успява да повиши обема готови кадри всяка година! Частни инициативи като СофтУни, ИТ Таланти и Хак България успяват да повишат броя подготвени кадри, но те работят предимно в София и нямат алтернативи на местно ниво.
Преди 3 години партньорство между Община Пловдив и “Факултета по математика и информатика” при ПУ създаде специалност “Софтуерно инженерство”, която имаше за цел да адресира този недостиг на кадри като улесни приема на студенти от Украйна. Общината субсидира обучението им и фасилитира комуникацията между бизнес и академия, когато се изготвяха учебните планове. Местният бизнес имаше възможност да участва в изготвянето на списъка с дисциплините, които се преподават в специалността и да предложи технологии, на които да бъде базирано обучението. Друг пример са средношколските паралелки “Приложен програмист”. Преди 2 години се организира работна група за създаване на учебен план и учебни програми за нова средношколска паралелка. Всички от бранша сме на мнение, че професионалната подготовка на IT специалисти трябва да започне още в гимназията. Така тези паралелки сега обучават ученици на съвременни технологии и всичко е съгласувано с бизнеса, който подкрепя обучителния процес. В Пловдив бяха създадени четири такива паралелки в Професионална гимназия по електроника и електротехника (ПГЕЕ Пловдив) и в Професионална гимназия по механотехника. Бизнесът имаше активно участие в този процес и под формата на индивидуални фирми, както и чрез Българската Асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Назад в годините има и други такива примери за партньорства с цел подобряване на качеството на IT обучението и подготовка на IT специалисти.
Какво е средното ниво на заплащане на софтуерен специалист в Пловдив за Senior & Junior Developer?
Това е по-скоро въпрос за специалист, работещ в направление човешки ресурси. Моите наблюдения са, че Junior програмистите имат нереалистични очаквания за заплатите в бранша, които основно се подхранват от софийските фирми. Не е реалистично стартова заплата на първа работа на програмист без опит да е над 1500 лв., но въпреки това се случва. Ако след назначение служителят докаже стойността си, разбира се, нека взема и повече. За мен заплатата трябва да следва компетенцията и уменията, а не прослужените години в бранша. Ако програмист има умения да решава проблеми, които отвореният пазар счита за ценни, то той трябва да получава съответната висока компенсация или да намери друг работодател, който ще му я осигури.
Заплатите в сектора в Пловдив, които съм виждал, варират от 700 до 7000 лв. и не са много по-различни от компенсациите за същите позиции в София. Пазарът на IT труда в България е изключително отворен основно, защото IT фирмите не могат да си позволят да изпуснат качествен талант, независимо от местоположението му. Големите фирми отварят офиси извън София, не защото търсят по-евтина работна ръка, а защото търсят пазари, на които ще имат по-лесен достъп до висококвалифицирани специалисти.
Какво смятате, че е необходимо, за да се мотивира развитието на IT бизнеса извън София? Как могат да се привлекат софтуерни разработчици?
На първо място – координиран образователен процес в средното училище, университетите и школите, независимо дали са частни или държавни. Координираната работа на образователните институции и бизнеса е първата крачка в тази посока.
Втората стъпка е работа на общинско ниво – организация и финансиране на дейности, свързани с местното IT общество и изграждане на IT инкубатори.
Третата стъпка е фасилитиране на комуникацията между бизнес и местен талант. Тези стъпки не са измислени от нас. По света има стотици успешни примери за изграждане на такъв тип инфраструктура. Защо това се случва толкова бавно извън Столицата е съвсем друга тема.
Подпомага ли Община Пловдив развитието на IT инфраструктурата на града? Достатъчни ли са мерките и подкрепата от страна на държавната и местна власт за развитие на бранша?
Да – определено Община Пловдив помага. Освен създаването на специалността Софтуерно инженерство с “Факултета по математика и информатика” при ПУ, Общината привлича и участва в организацията на форуми като годишната конференция на Българската аутсорсинг асоциация, “Outsourcing Destination Bulgaria” и др. Тъй като аз лично не работя с публично финансиране и нямам опит с партньорства на общинско ниво, не мога да дам най-компетентното мнение по този въпрос, но общото ми усещане е, че Общината помага и полага много усилия Пловдив да бъде възможно най-доброто място за IT инвестиции в България. Истината е, че IT бизнесът е достатъчно голям, за да направи самостоятелна инвестиция в посока образование, подготовка на талант и развитие на IT екосистемата в България, без да чака публично финансиране. Моето мнение е, че щом досега не са го направили големите играчи в IT, явно не е имало нужда. Ярък пример как една компания може да се справи сама с липсата на адекватно подготвен талант е Академия Телерик.
Интервюто проведе Вяра Стефчева
Четете още по темата “Другата технологична България”
