Доброслав Димитров е създател и изпълнителен директор на Imperia Online, както и председател на Българска асоциация на софтуерните компании. Той е в IT бизнеса от доста години и е един от най-активните участници, следователно можем да му се доверим и в качеството на вътрешен наблюдател. Какво се случва с българския IT пазар?
По какъв начин Българската асоциация на софтуерните компании помага на IT пазара на кадри в България?
Най-добрият начин да помагаме, е да подобряваме средата, в която се развива бизнеса. Предприемачеството и конкуренцията ще свършат останалото. Ние като индустрия носим страхотен позитивен имидж на България именно заради нивото на услуги и продукти, които реализираме в целият свят и една от целите на БАСКОМ е да подпомага разширяването на сектора.
IT компаниите осигуряват професионално и личностно развитие на младите хора, като предоставят качествен живот на семействата им, без да напускат България. При нас работят едни от най-висококвалифицираните и добре заплатени специалисти в България, като средното възнаграждение в сектора е близо четири пъти по-високо от това за страната.
В софтуерния бранш полагаме целенасочени усилия към създаване на млади специалисти, инвестираме в образованието, създаваме собствени безплатни академии, работим активно с университетите и училищата. БАСКОМ, в партньорство с водещите ИКТ организации в България, активно си сътрудничим с МОН и образователните институции. Като стъпки в тази посока мога да спомена стартиралите преди две години Национална програма „Обучение за ИТ кариера“ (3-годишен модул) и обучение на младежи в професионалните гимназии (5- годишен модул) за придобиване на професионална квалификация „Приложен програмист“, както и новата Национална програма „ИТ бизнесът преподава“, която ще започне през настоящата учебна година.
Поддържате ли връзка с други асоциации и организации за развитието на IT бранша?
Краткият отговор е „да“ – работим активно с всички, които споделят нашите каузи и цели. Споменах вече за новата национална програма „ИТ бизнесът преподава“, където с Българската аутсорсинг асоциация и Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) партнираме на МОН. В рамките на тази програма специалисти от фирмите ще имат възможност да влизат в час и да преподават на младежите, учителите също ще могат да повишават своята квалификация, ще се извършва и нещо, което е като „липсващо звено“ в нашето образование – менторство и кариерно ориентиране на учениците. Оказва се, че те дори не знаят за съществуването на много от професиите в нашия сектор. Ще могат да научат колко много различни професии стоят зад митичната фигура на програмиста, да не говорим, че много от заетите в сектора дори не са програмисти, а специалисти с друг вид експертиза.
С колегите от другите водещи организации в ИКТ сектора също така съвместно работим и за нормативни промени, касаещи правната рамка за пребиваване и работа на специалисти от трети страни и членовете на техните семейства, с оглед оптимизиране на процедурата по издаване на т.нар. „Синя карта на ЕС“.
Последната година имахме добра комуникация с държавата, за да направим тези карти по-използваеми, но все още не са много привлекателни, защото не е добре уреден статутът на семействата на тези професионалисти. За пример, Германия издава по над 15 000 такива на година, докато в България те са стотина.
Какъв е приносът на софтуерната индустрия за българската икономика?
В отговора на първия въпрос отбелязах един много важен принос – позитивния имидж на индустрията се прехвърля и върху останалите сектори на икономиката. От една страна наблюдаваме очевидната тенденция световни IT гиганти да разкриват развойни центрове в България – през последната година знаковите компании и организации са впечатляващи – Световната банка, Financial Times, SEGA, Coca-Cola и др.
От друга страна се запазва тенденцията българският софтуерен бранш да бележи устойчив двуцифрен ръст. За 2017 г. той е 18,8%, отчитаме и рекордно увеличение на продажбите в абсолютна стойност с близо 400 млн. лева спрямо предходната 2016 г. Като дял от БВП за последните десет години софтуерната индустрия е увеличила почти тройно своя дял – от 1,11 % през 2010 г. до близо 3 % сега.
От трета страна, ръстът в нашия сектор оказва и косвен ефект, който никак не е за пренебрегване – т.нар. spillover ефект, който индустрията има върху редица привидно несвързани сектори – недвижими имоти, банки, вносители на автомобили, застрахователен сектор, развлекателна и рекреативна индустрия и т.н., които разчитат на потреблението на заетите в софтуерната индустрия. На практика това прави софтуерната индустрия стратегически сектор за икономиката и не виждам резервен вариант тя да се справи без нас.
Как се е развила IT индустрията за последните години и какво предстои в следващите 5?
На база годишното проучване на БАСКОМ за състоянието на софтуерния бранш в България – БАСКОМ Барометър 2018 мога да посоча, че за последните 10 години броят на заетите е нараснал почти тройно – от около 11 хиляди през 2010 г. до 30 хиляди сега, а оперативните приходи са нараснали почти четири пъти. Прогнозата за тази година е също за двуцифрен ръст в приходите – около 16 %, а за следващите 5 години не виждам причини за промяна в тенденцията.
По отношение на заетите в сектора – към момента те са малко над 30 000 души. Работните места в индустрията реално са много повече, като отчетем заетите в IT отделите на компании, каквито има в на практика всяка една сфера на бизнеса, както и динамичните нововъзникващи микро компании с по-малко от 9 служители, част от стартъп екосистемата. Консервативната прогноза е, че през настоящата година заетите ще се увеличат с около 10 %, т.е. около 3000 нови колеги ще се присъединят към общността. Прогнозата за ръста на работни места през следващите пет години е за поддържане на тези темпове със засилване на влиянието на хроничния недостиг на хора, който определено пречи.
Има общо взето три основни направления, от които можем да увеличим хората в индустрията. Първо – образование и преквалификация. Второ – завръщане на наши сънародници обратно в България и трето – привличане на квалифицирани специалисти от чужбина чрез процедурата по издаване на „Синя карта“.
Как оценявате нивото на подготовка на кадрите в българския IT пазар и ще се увеличава ли търсенето на IT специалисти?
За съжаление има какво да се желае в тази посока. Информатиката трябва да бъде въведена масово в училищата, децата да развият този начин на мислене, за да имат добра база, от която да се развиват. В Естония например това обучение е въведено още от първи клас. Професионалните гимназии и университетите трябва да наблегнат на практиката. Твърде често се случва хора завършили IT специалност да не могат да напишат дори един ред код и да търсят допълнително квалифициране в частни академии, които са създадени от IT фирми, някои безплатни като IT Таланти и Телерик, други платени. Но се появиха именно за да запълнят вакуума, който оставя образователната ни система.
Добрата новина е, че през последните години, има голяма воля от страна на държавата това да се промени и както вече споменах, имаме добра комуникация с МОН и се случиха няколко много положителни неща.
Другата добра новина е – ако разгледате рейтинговата система на висшите училища – студентите станаха по-прагматични и информирани за пазара на труда. Увеличава се броят на желаещите да учат компютърни науки, математика и медицина. Тези профили са с на практика нулева безработица.
Къде се намира България в световния IT пазар?
Традиционно, софтуерният сектор е експортно ориентиран и реализира огромния обем от продажбите си в чужбина. Почти целият ръст в приходите (близо 360 млн.) се дължат на експорта.
В качествено отношение – в БАСКОМ членуват немалък брой компании, които са световни лидери и хъбове на експертиза в своите области. Продължава тенденцията на изместване на фокуса на дейността на компаниите от извършване на услуги за „кодиране“, към предоставяне на цялостни решения и продукти. Много световни компании установиха свои развойни центрове тук и последните години наблюдаваме ускоряване на този процес.
Бихте ли се съгласили с твърдението, че мнозинството от IT компаниите се движат в определена, единна и общоприета рамка на финансовите възнаграждения на специалистите?
Не, абсурдно е да се мисли за някаква съгласуваност на IT компаниите за размера на възнагражденията. Едва ли има по-конкурентен пазар на труда и всяка компания се опитва да бъде максимално добре позиционирана спрямо останалите.
Допълнително, именно защото заплатите се сформират на пазарен принцип, те са конкурентни в световен мащаб и дори изпреварващи по отношение на покупателна способност. Например заплащането на софтуерните специалисти в България, коригирано през стандарта на живот, вече изпреварва това на колегите им в развити западноевропейски икономики, като Великобритания и Германия.
Основните инвестиции на софтуерните компании в България са насочени към работещите в сектора – за осигуряване на възнагражденията им, постоянни инвестиции в курсове и обучения за повишаване на тяхната професионална квалификация и като цяло към привличането, и задържането на таланти. През последните години се наблюдават и мащабни инвестиции в дълготрайни активи и инфраструктура. Много компании построиха свои офиси, които не отстъпват по атрактивност на кампусите на световните технологични гиганти.
Какви срещи и събития организира БАСКОМ и как те влияят на софтуерната индустрия?
През миналата година БАСКОМ стартира своя инициатива за промотиране на избора на България като дестинация за кариерното развитие от страна на млади или утвърдени IT специалисти. Нарекохме инициативата “ЗАвръщането” и започнахме с едно мащабно проучване на нагласите. Включиха се хиляди наши сънародници, живеещи в чужбина и изводите ни от проведената анкета еднозначно показват, че IT индустрията се оказва основната притегателна сила при обмисляне на евентуално преместване в България.
Организирахме две издания на дни на отворените врати за нашите сънародници, които идват при своите близки и биха искали да видят от първо лице офисите, в които се случва индустрията. Планираме да направим тази инициатива постоянна под формата на „виртуални дни на отворените врати“, по време на които всеки да има възможност да се свърже с компаниите, от които се интересува, а в удобно за него време да направи и on sight посещение на офисите им.
През месец май 2019 г., в партньорство с Българската аутсорсинг асоциация, организирахме FIRST SEE INNOVATION, TECHNOLOGY AND SOURCING SUMMIT. В рамките на конференцията бяха връчени и традиционните Innovation, Technology and Sourcing Awards. През тази година конференцията и наградите се проведоха в Пловдив, с което искахме да дадем и знак, че индустрията забелязва и подкрепя усилията за географска децентрализация на бизнеса, а в това отношение Пловдив е едно много привлекателно място, което компаниите от сектора предпочитат все повече, а и общинската администрация явно се старае да помага.
Отделно организираме множество срещи на нашите членове за обмяна на познание и опит, с което се развива IT екосистемата.
Какво е нивото на IT инфраструктурата в големите градове на България и какво може да се промени към по-добро?
Вече споменах Пловдив. Всички сме свидетели какво се случи и в Бургас, и Варна през последните години. Но за да е устойчиво това развитие, отново трябва да се върнем към образованието. В Бургас общината създаде едно уникално специализирано IT училище – Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации (ПГКПИ). Със сигурност това е един пример, който трябва да бъде последван и от другите областни центрове. Както някога се създадоха математическите гимназии, така сега е време във всеки град децата да имат възможност на място да получат качествено безплатно IT образование.
Ако проследите статистиката на МОН, ще забележите, че паралелките, в които се обучават ученици по информатика и информационни технологии, се запълват още на първо класиране и то с едни от най-високите балове. Учениците, както и техните родители, се ориентират достатъчно добре, просто трябва да има повече места където да учат тези технологии.
Реално имаме само няколко училища, специализирани в IT и в крайна сметка децата записват това, което е най-близко техния град, защото нямат избор. Програмирането е новият английски, т.е. децата трябва да имат от малки достъп до тези знания, които ще са им безкрайно важни, независимо в коя сфера решат да се реализират по-късно.
Като страничен наблюдател, как бихте определили връзката на държавата, в нейно лице различните министерства и водените политики с IT пазара?
It’s complicated, казано накратко. Всички твърдят, че високите технологии и конкретно IT сферата са им важни, но де факто се случват странни неща. С някои министерства се работи по-добре, отколкото с други. Като цяло може да се обобщи като градивна критика, че са твърде зависими от лидерския стил и потенциал на конкретния министър към момента, вместо да има една системна последователност на визия и политики. Това понякога води до рестартиране или нулиране на даден напредък.
Като голям неуспех отчитам това, че не бяхме чути при увеличаването на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. Това беше направено внезапно, без каквато и да е икономическа обосновка и в противоречие със заявената политическа програма на правителството. Това реално е „данък успех“ и е ярък пример за действие, откъснато от логиката на пазара.
Друг пример е наредба Н-18, която е предназначена да се бори със сивата икономика, което само по себе си е чудесно. Всички компании, които сме на светло, подкрепяме това, но начинът, по който е написана буквално може да препъне развитието на онлайн търговията, развитието и използването на нови софтуерни програми за управление на бизнеса и т.н.
Може би това, което се пропуска на държавно ниво е, че IT секторът не е просто поредният икономически субект, а е структуроопределящ за конкурентността на цялата страна. Това се отнася както за частната, така и за обществената сфера.
Няма сектор, който да може да се модернизира и да влезе в 21-ви век без IT.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
Четете още по темата „Пазарът на ИТ кадри от А до Я“
Разработчиците се присъединяват към нас, защото се чувстват свързани и вдъхновени от бъдещия си екип
