Иван Ванков, по-известен като “gatakka” е Principal Blockchain Architect, а доскоро и популярен блогър със собствен канал в YouTube. Онлайн Иван споделя своите познания – от основни съвети за работа в интернет пространството до видео уроци по програмиране. Днес е лектор на някои родни конференции и обучения.
Как бихте оценили нивото на IT инфраструктурата и развитие на България?
Това е въпрос който няма еднозначен отговор и има значение как дефинираме IT инфраструктура. Ако приемем, че това означава високоскоростни комуникационни канали, центрове за данни, суперкомпютри, тогава мога да кажа, че сме на ниво под средното. Преди години бяхме в топ 5 на държавите с най-добра свързаност, но окрупняването на пазара намали драстично тези инвестиции, при което изпаднахме на 49-то място. В България има доста центрове за данни, но те са малки като мащаб. Това е нормално, понеже центровете за данни, по дефиниция, обслужват пазарите, които са в географска близост до тях, а пазара на Балканите е доста малък. За щастие, повечето от центровете за данни са изградени с много добро качество, и повечето от тях са формално сертифицирани по едни от най-високите международни стандарти.
Ако приемем, че IT инфраструктура означава среда за развитие на IT специалисти и компании, тогава мисля, че нещата са положителни. Законовите промени за внос на висококвалифицирани кадри, започналите промени в образователната система, които позволяват на частни компании да участват в учебните процеси, насърчаването на инвестициите в този сектор, стабилната данъчна и осигурителна система – това са само малка част от многото положителни неща, които допринасят за развитието на сектора.
Кои български градове определяте като IT центрове?
Безспорно това е София, а Пловдив на е на втора позиция.
Какво смятате, че е необходимо, за да се мотивира развитието на IT бизнеса извън София?
Концентрацията в големите градове не е феномен на България, нито пък на IT сектора. Това е световна тенденция. Повечето хора отиват в големите градове заради инфраструктура, социални възможности, по-голям достъп до по-различни услуги. Причините са много, и всички негативи, като задръствания, натовареност, по-скъп живот са оправдани от предимствата, които всички получаваме и използваме. Няма формула, по която може да стимулирате огромна група от млади хора с космополитни виждания и консуматорски навици да се преместят в малък град, в който дори няма кино, а няма и достатъчно бърз и стабилен интернет, който да замести киното.
Бихте ли потвърдили, че има глад за кадри у нас и по Ваши наблюдения как бизнесът се справя с борбата за добри софтуерни професионалисти?
Определено има глад за кадри, особено за хора с по-висока квалификация. Но това е световна тенденция. Бумът на IT технологиите стана мигновено и образователните системи не могат да се адаптират толкова бързо. Ситуацията по отношение на създаване на кадри в България може да се обобщи с изречението – “Всеки се оправя сам”. Звучи доста негативно, но реално не е. Повечето компании не изискват формално образование, а разчитат на практическите умения, без значение откъде и как са придобити, без значение каква е трудовата практика на кандидата. Също така много компании инвестират в обучението на потенциалните кадри. Независимо дали е под формата на меценатство, публични академии или вътрешно-фирмени курсове, резултатът е, че се генерират кадри. Да, тези кадри са начинаещи, но те получават една добра теоретична основа и доста сериозна практика, което им позволява да започнат своето развитие. В дългосрочен план тези подходи генерират съществено количество адекватни специалисти.
Бихте ли се съгласили с твърдението, че болшинството от IT компаниите се движат в определена, единна и общоприета рамка на финансовите възнаграждения на специалистите?
Възнаграждението на специалистите е пряка функция на фундаментални икономически правила,основно приходите на компанията. Всички IT компании работят за печалба. Средната цена за дългосрочно ангажиране на “outsource” екип е около 40 USD на час. Това не е цената в България, това е цената по света. Нашите компании не могат да искат повече, понеже е икономически неконкурентно, и клиентът ще отиде другаде. Тъй като има горна граница на потенциалните приходи, това означава, че има граница на заплатите – това е и причината, повечето заплати да са близки. Въпрос на търсене и предлагане, приходи и разходи.
Все пак, искам да направя няколко уточнения – 40 USD на час е средна цена. Има компании работещи за 100 USD и такива работещи на 25 USD. Цената зависи от много неща, но тенденцията е, че компаниите с по-добри специалисти разработват технологично комплексни проекти, което е добра обосновка за по-високо заплащане. Също така, при някои фирми задържането на висококвалифицирания персонал е от голямо значение, и при тях може да има заплати над 10,000 лева на месец. Но това важи за горните 10% от кадрите – доказаните специалисти.
Реалността е, че всяка фирма има свой бизнес план и този план определя заплащанията. Има продуктови компании с относително ниски заплащания, както и такива с изключително високи. Не мисля, че има някаква зависимост между типа компания (Outsourcing, StartUp, Digital Agency, Product-Based) и заплатите.
Кой е най-нетрадиционният подход за наемане на служители, за който сте чували в IT сектора?
Безспорно това бе „Матрицата“ на Google. Тъй като Google разполага с доста информация за своите потребители, алгоритъм избира потенциални кандидати. Докато този кандидат използва търсачката на Google, се появява нов прозорец който по много интересен начин подканва кандидата да започне интерактивно интервю за работа. Ако кандидатът го издържи, получава покана за 2-ро интервю в централата на Google. В целия процес има много референции към филма „Матрицата“ и съм абсолютно убеден, че някой с доста сериозни познания в психологията е участвал в направата, понеже целият процес генерира непрекъснато любопитство и така мотивира кандидата да продължи.
Но искам да коментирам и друг аспект на нетрадиционните подходи, и той е, че те не работят при намиране на квалифициран IT персонал. Ако става дума за реклама на бира, или някакво социално събитие, може би те са успешен подход. Добрите IT специалисти искат да знаят с какви технологии ще работят, как е организиран работният процес, какви са възможностите им за развитие (кариерно, като умения и заплащане), дали от тях ще се изисква тясна специализация, колко често ще се сменят проекти. Нетипичните подходи предизвикват временен интерес и любопитство, но често водят до усещането за „несериозност“ към компанията, която ги използва. Разбира се, има и редки изключения, но аз не бих разчитал на подобни техники.
Трябва ли да бъде поставен таван на заплатите на софтуерните разработчици? До какво би довело това?
Абсолютно и категорично НЕ. IT секторът работи на отворен пазар. Налагането на такива граници ще доведе до негативи за всички, ще намали конкурентността. Не виждам нито едно позитивно следствие от подобна мярка. IT секторът е силно конкурентен и той се саморегулира спрямо пазарни фактори. Според някои икономически теории, подобни мерки може да се прилагат в ситуациите, в които над 60% от пазара се държи от не повече от 5 компании. В този случай се формират монополи и картели, не винаги официални. Тогава налагането на подобни ограничения предпазват хората (индиректно и държавата) от злоупотреби с положение. И все пак, ако подобен лимит се въведе, веднага най-добре платените специалисти ще мигрират. А обикновено те са и най-кадърните. Това ще намали качество на нашия пазар, което ще доведе до намаляване на приходите, което ще доведе до понижаване на заплатите или затваряне на фирми.
Коя е максимална сума, която според Вас е редно да достигне месечната заплата на един старши разработчик на софтуер? Как бихте я сравнили със заплащането в софтуерните компании в други държави – лидери в IT сектора?
Максималната заплата на човек е тази, която той оправдано и обективно е заработил. Не може да се слагат числа и да очакваме те да са верни за всички. Динамиката на пазара е голяма, фирмите специализират, имат дългосрочни политики за задържане на хора и повишаване на тяхната квалификация. Принципно един Full Stack програмист би трябвало да взима по-малко от един специалист по микроконтролери, но аз зная за доста изключения.
Ако се сравняваме със западните държави, трябва да сме много внимателни как точно правим сравнението. Ако сравним самите заплати, на пръв поглед излиза, че ние сме между 5 и 50 пъти по-ниско платени. Но ние обявяваме заплатите след данъци, повечето западни държави ги обявяват преди облагане. А в някои държави данъците са над 50%. Но дори и да сравним заплащането след всички „разходи“, това отново не ни дава никаква полезна информация.
Това, което трябва да се сравнява, е стандартът на живот. Ще дам прост пример – колко са наемите на жилища в Лондон? Хиляди паундове на месец. Колко са всички допълнителни разходи за транспорт, застраховки, паркинг, интернет… Според много хора с които съм говорил, 4000 лева на месец в София – България дават стандарта на живот на среден германец. А същите тези 4000 лева в малък град ви правят горна средна класа.
Според Вас, ще растат ли заплатите ли още? Ще достигнат ли те нивото на други, много добре икономически (и IT) развити държави?
Много хора няма да се съгласят, но ние сме икономически развита държава. Безработицата е ниска, има непрекъснато търсене на работна ръка в много сектори, инвестира се в инфраструктура. Това са симптоми на икономически развита държава. А конкретно за заплатите, няма как да не растат, най-малко заради инфлацията, която е неизбежна. Важно е да се даде правилният контекст по отношение на времевия период. Говорим за 1, 5 или 10 години? Ако говорим за 1 година, нищо съществено няма да се промени. Нормалните пазарни сили ще определят дали и с колко ще се повишат заплатите. Ако говорим за 5 или 10 години, тогава от значение е как ние ще преструктурираме целия IT сектор.
Наскоро водих лекция по темата и обясних причинно-следствените връзки и нека обобщя – ние започваме да ставаме прекалено скъпи, за да може да сме икономически конкурентноспособни. Като допълнение, много нови „пазари“ започват да се появяват, които след няколко години ще са по-евтини от нас, но ще предоставят близко качество. Поради тази причина, ние трябва да се адаптираме, да запазим това, което ни направи толкова желана дестинация, да оставим добавената стойност в България и да еволюираме спрямо новите геополитически реалности. Хубавото е, че е ясно какво се случва, защо се случва, до какво ще доведе и какви са опциите ни. Ако си изиграем картите правилно, нашият сектор ще остане и за напред! Ако ли не, той ще деградира.
Интервюто проведе Вяра Стефчева
Четете още по темата „Пазарът на ИТ кадри от А до Я“
Разработчиците се присъединяват към нас, защото се чувстват свързани и вдъхновени от бъдещия си екип
