“Мониторингът на New Relic AI предоставя на инженерите, работещи в областта на изкуствения интелект, силата на наблюдаемостта, като осигурява необходимата информация за отстраняване на грешки, наблюдение и подобряване на приложенията за изкуствен интелект, гарантирайки, че те работят по предназначение, предоставят точни резултати и отговарят на нововъзникващите стандарти за отговорно използване”, пише New Relic в публикация в блога, когато платформата е въведена за първи път в ранен достъп през ноември миналата година.

New Relic AI е вече общодостъпно и ще даде възможност на клиентите бързо да определят основната причина за проблемите с приложенията за изкуствен интелект, което ще позволи по-ефективно отстраняване и разрешаване на проблемите.

То предоставя цялостен поглед върху приложенията за изкуствен интелект и тяхната инфраструктура, като проследява показатели като брой заявки, време за отговор и използване на токени. От един изглед потребителите могат да видят тенденциите в отговорите на ИИ, да анализират настроенията и да видят отзивите на потребителите.

Клиентите могат също така да проследяват жизнения цикъл на отговорите на ИИ, което е полезно за отстраняване на проблеми с производителността и качеството, като халюцинации, например.

Инструментът предоставя и метод за сравняване на различни модели по отношение на производителността, разходите и качеството.

“Чрез проследяване на използването на токени в моделите на ИИ можете да определите кои модели са най-скъпи за изпълнение. След това можете да изберете по-евтини модели, за да оптимизирате архитектурата на приложението си за изкуствен интелект”, пише New Relic.

New Relic има над 60 интеграции в екосистемата на AI, включително популярни LLM, библиотеки за машинно самообучение, векторни бази данни и рамки за оркестрация.

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 2

ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR

Прочетете още:
1. Amazon Добави Още Актуализации в Amazon Bedrock
2. Изследователи: Windows Defender Може да Бъде Заблуден да Изтрие Бази Данни
3. ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ: РАЗХОДКА ИЗ НОВИЯ ОФИС НА DELASPORT

Последвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

КАНДИДАТСТВАЙТЕ ТУК

ИТ сферата се развива все повече и всеки ден се появяват нови усъвършенствани системи и приложения. Именно и поради това, добрият QA инженер трябва да бъде много гъвкав и адаптивен в такава развиваща се среда.

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ: Безплатен Курс по Софтуерно Тестване с Възможност за Работа в Euro Games Technology

Днес ви представяме списък с топ 5 книги за QA инженери, които тепърва навлизат в тази интересна от tech света.

Testing Computer Software
Автори: Джем Канер, Хунг К. Нгуен, Джак Фалк

Тази книга е истинска класика, която е много подходяща за начинаещи QA инженери. Авторите задълбочено разглеждат широк кръг от въпроси – от организацията на процеса по осигуряване на качеството до реалното тестване на документация, код, проекти и др.

Книгата ще ви предостави правилните инструменти за подход към тестването на софтуер, а също така ще ви даде информация, която би ви била изключително полезна.

В страниците на книгата ще откриете техники за тестване, използвани в гъвкавите подходи за разработка.

Testing Computer Software
Автор: Лий Коупланд

Отново същото заглавие, но различно съдържание. ИТ професионалисти определят тази книга като от най-добрите книги за QA инженери, която може да бъде много полезна за специалисти на различни нива. Тя обхваща само проектирането на тестове и не разглежда въпросите на планирането и организацията на процесите на тестване. В нея можете да намерите както нови методи, така и задълбочено описание на вече известни такива. Например в “Тестване на компютърен софтуер” са описани седем подхода за тестване по метода на “черната кутия” и няколко метода на “бялата кутия”.

В края на книгата има раздел с изводи и списък на други авторски трудове по темата, които също могат да бъдат полезни.

How Google Tests Software
Автори: Джеймс Уитакър, Джейсън Арбон, Джеф Кароло

В книгата се описва как най-добрите специалисти по осигуряване на качеството провеждат своите тестове. В книгата е направен преглед на подхода на Google към тестването на софтуер, последван от глави, посветени на двете роли на инженер по тестване в Google, а именно ролите на софтуерен инженер по тестване (SET) и инженер по тестване (TE). В цялата книга има раздели и интервюта с много други служители на Google, като последната глава е посветена на някои съвети относно тестването в Google.

Кои са останалите книги прочетете на DevStyleR.io – Top 5 Books for Beginner QA Engineers

Междувременно не пропускайте възможността да се запишете за безплатния курс по Софтуерно тестване с възможност за работа в Euro Games Technology.

Кандидатстването за курса е отворено до 31 март 2024 г. То е изключително лесно и изисква единствено попълване на онлайн формата ТУК.

При въпроси, може да пишете на [email protected].

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1

ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR

Прочетете още:
1. Промените в КТ: Дистанционна Работа с Повече от 1 Работно Място
2. От Акции до Криптовалути – В Какво Инвестират ИТ Хората в България?
3. Данаил Йорданов: Хората се Чувстваме Неуверени, когато Не Знаем Достатъчно

Последвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Машини с механичен лост: Това са сред първите автоматизирани системи за гласуване. Гласоподавателите влизат в кабина, в която трябва да дръпнат лост, за да затворят завесата и да настроят машината, след което да превключват малки лостчета до имената на избраните от тях кандидати. И след като вече са гласували, те трябва да дръпнат големия лост отново, за да запишат гласовете си и съответно да отворят завесата.

Системи с перфокарти: Тези системи включват гласоподаватели, които пробиват дупки в картите (като прословутата „пеперудена бюлетина“ от президентските избори в САЩ през 2000 г.). След това перфокартите се броят на ръка или на машина.
Системи за оптично сканиране на хартиени бюлетини: Гласоподавателите отбелязват своя избор върху хартиени бюлетини (често чрез попълване на балончета). След това тези бюлетини се сканират от машина, която преброява гласовете въз основа на оценките.

Електронни системи за директно записване (Direct Recording Electronic/DRE): Това са машини със сензорен екран, при които избирателите директно въвеждат своя избор. Някои от тези машини създават хартиена следа, позволяваща на гласоподавателите да проверят своите избори, преди да ги финализират, и предоставят средства за ръчно преброяване, ако е необходимо.

Устройства за маркиране на бюлетини (Ballot Marking Devices/BMD): Това са електронни устройства, които позволяват на гласоподавателите да правят избор с помощта на сензорен екран или друг метод на въвеждане, но вместо да записва вота по електронен път, машината отпечатва хартиена бюлетина, отразяваща избора на гласоподавателя. След това тази бюлетина се сканира и преброява като бюлетина с оптично сканиране.

Онлайн гласуване: Това е по-скорошен и противоречив метод, който включва гласуване по Интернет. Съображенията за сигурност правят този метод спорен и не е широко възприет.

Независимо от метода, ключови изисквания, на която всяка система за гласуване трябва да отговаря са:

• Точност: Трябва точно да записва намеренията на избирателите
• Поверителност: Трябва да гарантира поверителността на гласоподавателите, без да разкрива техния индивидуален избор.
• Сигурност: Трябва да е устойчив на подправяне или хакване.
• Достъпност: Трябва да може да се използва от всички избиратели с право на глас, включително от тези в неравностойно положение.
• Проверяемост: Трябва да има начин да се провери дали гласовете са записани и преброени правилно, често чрез хартиена следа

Поради опасения относно точността, сигурността и възможността за проверка, редица експерти се застъпват за системи, които създават хартиена следа, проверена от избирателите. Това означава, че дори ако електронната система е компрометирана, има физически запис на намерението на гласоподавателя, който може да бъде одитиран или преброен.

Разгледайте в нашата галерия как изглеждат машините за гласуване през годините.

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Тя – Хелин Алев – по-искрена от всякога. Хелин ни разказва за силата на женската енергия, нужна в необятния технологичен свят, трудностите и перипетиите по пътя към изграждането на едно по-добро и светло бъдеще, за което мечтае всеки човек. Разказва ни за упоритостта и мотивацията, нужни, за успеха и още много други интересни теми. Всичко това ще прочетете в интервюто от първо лице. 

Как избра да изучаваш Киберсигурност?
Изборът ми си има своята предистория. Учих в математическа гимназия “Д-р Петър Берон” във Варна с профил “Физика и английски”. Още от гимназията се зароди любовта ми към математиката, физиката и информационните технологии и знаех, че искам да продължа висше образование с тези дисциплини. Всеки ден се запознавам с различни казуси и преживявам различни приключения в дигиталния свят. И така избрах да изучавам най-интересното, което в момента е на българския пазар или по-скоро сред специалностите в техническите университети у нас – Киберсигурност.

Имаше ли някой, който да те подтикне да се потопиш в него? Кой най-силно те подкрепя?
Още в гимназията с малки стъпки започнах да се интересувам от технологиите. Може би любовта ми към технологичния свят ме подтикваше да го правя. Когато бях 10-ти клас изучавахме C# и моята преподавателка забеляза потенциал в мен. Даде ми специална задача, която ми отне доста време да я напиша. Спомням си, че дори не бях спала и когато тя провери това, което съм направила, сподели, че прилича много на дипломна работа. Бях много щастлива. Това още повече ме мотивира. Исках постоянно да показвам, че мога и затова започнах да използвам най-новите програми, да правя ръчни анимации и т.н. Точно в този период бях малко объркана покрай това как искам да продължа да се развивам и какво искам да следвам. Колебаех се между Бизнес администрация и Киберсигурност. Днес съм изключително благодарна на родителите ми, тъй като те изиграха ключова роля към решението ми, което направих и което важи и до днес. Когато хората чуят “Киберсигурност”, отварят всички врати пред теб.

Чувстваш ли по-различно отношение от страна на другите по отношение на това, че си момиче, избрало да се развива в свят, за който се твърди, че е предимно мъжки?
Това е болна тема, както за мен, така и за всички жени в обкръжението ми, които се занимават с ИТ. Усещам подобно по-различно отношение от някои среди, като най-силно може би е в учебната среда. Въпреки че тя е тази, която най-силно трябва да ни мотивира. Има преподаватели, които, когато видят момиче, което обича момичешки неща като лек грим, маникюр, хубав тоалет и веднага слагат етикет “Барби без потенциал за развитие”. Точно в такива моменти се научих, че трябва да използваш женската си сила, да “потропаш” с токчетата по земята и да се наложиш. Ще ви разкажа какво ми се случи наскоро. Имах въпрос към асистент относно един алгоритъм, но той пренебрегна запитването ми, като в следващия момент отговори на този въпрос, но на мой колега. Да, това е една от средите, която трябва да те мотивира много, но в същото време прави точно обратното. Когато посещавам тех мероприятия и прочие, забелязвам от мъжката аудитория, че те изпиват с поглед и въпроси, но те доста по-бързо те приемат в тази среда и те приравняват като част от тяхната група.

Според мен в подобни ситуации най-добро впечатление прави, когато общувам с чуждестранни компании. Те са доста по-отворени към жените, които са ИТ специалисти. Забелязвам дори, че искат да привличат повече и повече млади жени специалисти в тази сфера. Да, навсякъде възприятието за жените в ИТ е различно, но е много важна тема, която не бива да пренебрегваме.

Според теб дискриминацията, за която ни разказа, как би се превъзмогнала?
Много интересен въпрос. Според мен това е нагласата. Вече сме в 21-и век, доста жени са се доказали като добри специалисти във всяка една сфера. Знаете ли, че най-добрият шофьор в света е жена?! Мишел Мутон е първата и единствена жена рали пилот, спечелила кръг от Световния рали шампионат през 1981 г. Има и още много примери за жени, които са разбили стереотипите в мъжките среди. Ако се даде минимална възможност мъжката част да погледне малко по-широко на нещата, да си отвори сърцето и ума, може би ще се получи, но има още доста да работим върху това.

Каква е връзката между студентите и бизнеса? ИТ компаниите във Варна и като цяло в България подкрепят ли ви?
Моите лични наблюдения са, че чуждестранните компании някак си ни подкрепят повече. В нашия университет ежемесечно имаме посещения от представители на чуждестранни компании. Как се осъществява тази среща студент-компания? Самата връзка става след срещата, когато студентът изяви желание да поговори с човек от екипа, който е водил съответното мероприятие и точно тогава е моментът, когато компаниите подават ръка на нас студентите. Те изслушват нашите идеи, отворени са да се запознаят с портфолиото ни и т.н. Но за съжаление от българските компании не получаваме толкова голяма подкрепа. Обяснявам си го с липсата на такъв голям бюджет за стажанти. Стажантската програма, например изисква период на обучение, човек, който да е до студентите и да им помага и обучава, различни проекти и т.н.

Може би компаниите нямат такъв капацитет от гледна точка на екипа, който да отдели време за стажантите. Не казвам, че българските фирми нямат желание, напротив. Те имат желанието, но за съжаление нямат възможностите спрямо по-големите тех компании по света.

Как протича един учебен ден в университета?
Бих го описала с три думи, тъй като всеки ден протича по един и същ начин – лекции, записки, упражнения.

А как протича един твой ден?
Всеки мой ден е доста динамичен. Денят ми започва в 6:00ч, след което съм в университета до обяд. Като приключат учебните ни часове отивам на работа – в моята академия, в която преподавам. След края на работния ден се стремя да тренирам Почти не спя. Понякога се лишавам от сън, но знам, че си струва всичко, което правя и знам, че един ден целият този труд ще ми се отплати.

Според теб какво е нивото на учебния процес в университетите в България? И как би се подобрило качеството на преподаване?
Нивото на образование във висшите учебни заведения е средно с прогнози за растеж. В повечето университети вече има специализирано оборудване (техника) и вече дигиталното обучение се наложи. В нашия университет оборудваха доста етажи с най-специализираната техника, благодарение на която може да се докоснем до един реален работен ден. Тук има едно голямо “Но” и два основни проблема. Проблеми, на които трябва да се обърне внимание. Единият от тях е липсата на педагогически методи, а вторият е липсата на квалификация за работа с тези ИТ техники. За съжаление само около 20% от техниката, която е закупена за всеки един университет се използва. Тя не може да разгърне целия си потенциал. И отново това е вид демотивация за студентите и за жалост тази техника събира единствено прах. Другото, което е, че има преподаватели, които не искат да се приобщят към новото дигитално общество. Те самите отказват да създават дигитални материали, които биха били в помощ при учебния процес, както за тях, така и за студентите.

Вторият проблем е липсата на педагогически подход. Какво имам предвид? Факт е, че повечето преподаватели имат голям опит, но когато липсва връзката преподавател-студент, тогава отново идва моментът на демотивация, който студентът изпитва. Липсата на емоционална интелигентност също е проблем. Всички си имаме своите проблеми, но когато преподавателят има проблем и смеси професионалното с личното, студентът усеща това и отново това води до демотивиране от страна на студента за учене, развитие и т.н. Трябва да се обърне внимание на нещата, които съм забелязала и които изброих. Само така ще постигнем растеж и развитие, от които се нуждаем всички, за да бъдем по-сплотено ИТ общество. Всеки един от нас иска да се развива в дадена сфера и да не си губи времето стоейки само на едно място без никакво развитие. Би било чудесно ако още по време на обучението студентите се развиват и още по-хубаво е ако още тогава открият своето призвание.

Какви качества трябва да притежава студентът, за да изгради успешна технологична кариера?
Много нерви, упоритост, воля и мотивация. Трябва да си стриктен. Ще направя асоциация със спортистите. Преди да се подготвят за някое състезание, те знаят, че трябва да имат определените тренировки и хранителен режим. След това се изготвят и започва цялото действие. Т.е. първо се мисли каква ти е целта – да научиш програмен език, мрежи или нещо друго. Създаваш си план как ще я постигнеш – самостоятелно обучение или групово, дали чрез конференции и семинари или нещо друго. После следва най-трудната част – действието. Следваш си плана, ходиш на възможно повече тех събития, учиш от колкото се може повече източници и най-вече – практикуваш. Този процес не е за една седмица, той е за цял живот.

Какво те вдъхновява? И как успяваш да бъдеш мотивирана, предвид всички пречки и трудности, които изброи?
Този въпрос е наистина страхотен и аз много благодаря за него. Няколко са нещата, които ме вдъхновяват и мотивират. Всеки студент минава през етап на демотивация, и това е, защото всяка сутрин, когато отиваш в университет, знаеш, че денят ти няма да протече, както ти искаш и няма да научиш това, което искаш. И да не забравя най-важното – няма да получиш отговор на въпрос, който е важен за теб. Това липсва. Признавам си, че още през първата година исках да се откажа. Всеки студент някога е обмислял варианта да напусне университет и да се отдаде само и единствено на работата. Но по този начин ти бягаш от проблема. Да не говорим, че ако искаш да се развиваш трябва да имаш поне бакалавърска степен. Исках да погледна от друг ъгъл на нещата и започнах да се интересувам единствено от киберсигурност, да гледам повече тех видеа, да посещавам повече курсове, семинари.

Използвам момента, в който съм студент и университета като инструмент, да се развивам ако не отвътре, поне отвън, но да бъде с тяхната подкрепа. Това за мен е много важно. Когато отидеш на състезание и споделиш, че си студент, който изучава Киберсигурност хората те приемат по-сериозно. Друго, което мога да определя като нещо, което ме крепи е усилията, които полагам, за да не се ядосвам повече, отколкото трябва. По този начин вредя единствено на себе си.

Занимаваш ли се с нещо друго освен с учене в момента?
Да, имам собствена школа по математика и информатика – Helly Academy. При мен идват най-различни деца – от малки до големи, има и студенти. Искрено съм благодарна на работата си, защото виждам картинката от двете страни – от страната на ученик и учител. Отделно ходя на състезания – национални и международни по предприемачество, иновации и технологии. Взимам участие в тех конференции и семинари.

Как успяваш да се справяш с work-life баланса?
Още от гимназията съм изградила страхотен навик – график с точност до минута. И това ми помага и до днес. По този начин успявам да свърша колкото се може повече неща в рамките на деня – университет, работа, грижа за себе си и отделно да имам време да наваксам с някои курсове, които използвам за усъвършенстване на уменията и качествата си. Не се ограничавам с образованието, което университета ми предлага. Използвам още много други ресурси, защото искам непрестанно да уча нови неща и да се развивам. Но за да спазваш подобен график и то цял живот се изисква доста воля и постоянство.

Какво спира днес студентите, за да се развиват професионално?
Страхът. Всеки един студент изпитва страх. Тук става въпрос за тези студенти, които искат да се реализират. Тези хора се страхуват. Страхуваш се, когато ти предстои интервю, защото ти вече си се настроил, че няма да бъдеш одобрен, например. Страхът от евентуален провал, дори и когато вече компанията те е одобрила. За съжаление тези страхове са насаждани дълги години у нас от преподавателите. Може би не умишлено, но все пак рефлектират върху самочувствието и увереността ни. В университета често се налага мнението, че ако отидем на работа, работодателите ще направят все за нещо проблем. Липсва подкрепа. И затова страхът надделява и се превръща в най-големият проблем. Студентът решава или да напусне или да смени специалността.

Какво ще пожелаеш на всички онези, които не се чувстват достатъчно добри, за да следват мечтите си и да се потопят в този необятен, иновативен технологичен свят?
Много е лесно да се каже “Просто действай!”. Но всъщност е много по-трудно. Бих ги посъветвала нещо, което при мен работи. Всеки път, когато на пътя ми се появи възможност, от която обаче се страхувам, това означава, че тази възможност е за мен. “Изключвам” си ума за няколко секунди и действам. Ако например има среща и се притеснявам да започна разговор, просто изключвам това притеснение и действам. Това винаги ми помага. Да, отново се появява страхът. И този страх би довел до провал, но всеки провал, ако знаеш как да извлечеш ползите от него и да откриеш нещо хубаво, той винаги се превръща във възход. Ако си позитивен човек, ако винаги си гледаш грешките – ще имаш много възходи. Преследвайте мечтите си. Според мен “най-страшното” нещо е младият човек. Защото той е мотивиран, има желание, хъс, амбиция, знания и нищо няма да го спре, за да осъществи неговите мечти. Дерзайте напред! Няма нищо страшно! Страхът е илюзия!

Според изследователска статия, публикувана наскоро в Nature Communications от Центъра за свързан и автоматизиран транспорт (CCAT), едно от предизвикателствата, възпрепятстващи развитието на автономни превозни средства, се свежда до сериозна неефективност в начина, по който се извършват тестовете и оценката на автономните превозни средства .

Шумотевицата около автономните превозни средства (AV) може най-вече да се дължи на прогнозираното намаляване на смъртните случаи в трафика и възможността за предоставяне на достъп до образование, здравеопазване и възможности за работа на недостатъчно обслужвани общности. За съжаление стандартният тест за оценка на готовността на AV все още не е ясен. Понастоящем най-съвременното тестване съчетава софтуерна симулация, затворено тестване и тестване на пътя.

Проблемът с повечето от наличния симулационен софтуер и тестови писти е, че събития от интерес, включително инциденти, се случват рядко. По този начин системите може да изискват много пари, за да демонстрират ефективността на безопасността.

Повече по темата може да прочетете на DevStyleR.IO в оригинален английски.

“Нашата идея дойде от това как човешкият мозък обработва информация”, казва Ксиадонг Чен, един от изследователите работили по проекта. “В човешкия мозък процесите като мислене, планиране и вдъхновение, не зависят само от конкретна сетивна информация, а се активират от цялостна мултисензорна информация, достигаща до мозъка. Това ни вдъхнови да комбинираме визуална информация и соматосензорна информация за прилагане на изключително прецизно разпознаване на жестове.”

При разработването на техниката им за разпознаване на човешки жестове, Чен и неговите колеги гарантират, че тя може да интегрира различни видове информация, събрана от множество сензори.

„За да постигнем целта си, подобрихме качеството на събраните данни, като проектирахме и изработихме разтегливи и съвместими сензори, които могат да събират по-точни соматосензорни данни от жестове на ръка, в сравнение с  досегашните“, казва Чен. “В допълнение, разработихме вдъхновена от биологията, соматосензорно-визуална архитектура за обучение, която може рационално да обедини визуалната и соматосензорна информация, наподобяваща йерархията при синтеза на информацията в мозъка.”

Това се случва по няколко начина:  чрез имитация на мозъчната структура, съставена от изкуствени невронни мрежи вместо биологични; обработка на модални сензорни данни, например обработка на визуална информация, която се извършва в части от човешкия мозък, отговорни за зрението и други.

Според първоначалните оценки иновативната архитектурата за машинно самообучение (Machine Learning – бел. ред.), разработена от Чен и неговите колеги, превъзхожда предишните модели за едномодално разпознаване (т.е. подходи, които обработват само визуални или соматосензорни данни, вместо да разглеждат и двете).

Вдъхновената от мозъка архитектура, разработена от този екип, в крайна сметка може да бъде въведена в реални условия. Например, може да се използва за разработване на здравни роботи, които могат да четат езика на тялото на пациента, или може да помогне за създаването на по-модерна виртуална реалност (VR), разширена реалност (AR) и развлекателни технологии.

Какво всъщност представяте на щанда на конференцията?
Бяхме провокирани от желанието чрез щанда да пресъздадем нашия офис. Взехме със себе си бюрата от офиса, които са много удобни, защото са подвижни – когато не ти се седи по цял ден, можеш да вдигнеш бюрото и да работиш прав. Искахме да направим една виртуална разходка в офиса, затова сме записали с 360-градусова камера част от пространствата, за да може човек да се потопи отново в пространството, в което работим.

На тази дъска от другата страна сме показали методология, по която работим – service design или позната като design thinking, която позволява, мислейки за процеси и услуги, да не забравяш да поставяш клиента в центъра на това, което правиш. Методологията е много итеративна и предполага няколко пъти директна комуникация с потенциалните клиенти за съответното решение. Ние дълбоко вярваме в тази методология и затова се стараем да я прилагаме все по-често. Тя дава много добри резултати, защото включва хора с различна перспектива и помага да се открие истинската потребност на клиента. Така че искахме да покажем нагледно какво представлява работната среда в Теленор.

Адаптира ли се методът за други професии? Какво подобрява в работния процес?
Когато средата е човешка и истинска, всеки може да покаже максимално многоа от себе си. Независимо дали става въпрос за програмист или не. Стремим се да придаваме и малко уют. Никой не обича големите открити пространства, в които всички са на слушалки. Трябва да има и кътчета, в които хората да намерят уединение за по-добра концентрация. Такива кътчета имаме и в нашия офис, така че това показваме и тук. Колкото до методологията, тя е приложима за абсолютно всяка сфера на дейност. Смятам, че и за програмистите е много важно да разбират как това, което те са направили, се ползва от крайния потребител. Service design методологията те вкарва в обувките на клиента и на потребителя и позволява продуктът или услугата да са по-полезни и по-смислени.

Резултатът от това интервю ни мотивира да анализираме методологията за програмисти и ще разсъждаваме върху подобряването на качеството между участниците в дадена комуникация, свързана с тях. Service design е актуална тема и не е изненада, че компаниите се задълбочават в прилагането на този метод.

Service design е дейност за планиране и организиране на хора, инфраструктура, комуникации и материални компоненти на услуга, за да се подобри нейното качество и взаимодействието между доставчика и неговите клиенти/потребители. Service design може да функционира като начин за информиране за промени в съществуваща услуга или за създаване изцяло на нова услуга.

Целта на методологиите е да се установят най-добрите практики за проектиране на услуги в съответствие както с нуждите на клиентите, така и с компетенциите и възможностите на доставчиците. Ако се използва успешен метод за service design, услугата ще бъде лесна за ползване и подходяща за клиентите, като същевременно ще бъде устойчива и конкурентна. За тази цел се използват методи и инструменти, извлечени от различни дисциплини, вариращи от етнографията до науките за информация и управление. Дизайнерските концепции и идеи обикновено се изобразяват визуално, като се използват различни представителни техники в зависимост от културата, уменията и нивото на разбиране на заинтересованите страни, участващи в обслужващите процеси.

Но приложима ли е тя за програмистите?

User Experience / Developer Experience
За да изградим точен developer experience, трябва да погледнем отвъд границите на продукти/поддръжка, а вместо това да съчетаем усилията си за подход на дизайна на услугите. По-задълбочен подход на дизайна на високо ниво за DX е възможен, когато интегрираме продукти, поддръжка, услуги и данни от взаимодействията, които го обграждат. Обединяването чрез дизайна и развитието ни позволява да интегрираме богатството от данни, които имаме, и да обмислим нуждите на потребителите и работните потоци на разработчиците в богат контекст.

Прилагаме петте принципа на дизайна на услугите, очертани от Стикдом и Шнайдер и които можете да намерите в статията на Амелия Абрю в Medium.

Потребителски център
Центриране на дизайна и разработването на услуги и продукти около крайните потребители и заинтересованите страни, а не техническите спецификации или бизнес изискванията.

Ко-творчество
Това означава, че не е един дизайнер или разработчик, отговарящ за разработването на продукт или услуга, но процесът на проектиране се основава на прозрения и участие на онези, които ще го използват. Това означава, че ние довеждаме разработчиците и защитниците на разработчиците в стаята с нас.

Последователност
Визуализираме последователности, което ни позволява да разберем по-добре влиянието на дизайнерските решения през целия процес на използване

Доказване
Използваме данни и контекст, за да виждаме елементи на услуга

Холистичен подход
Взимаме под внимание всички действия по работата за проекта или услугата