Как и кога разбра, че технологиите са “твоят” свят?

Още от ранна детска възраст имах интерес към компютрите, играейки игри. Технологиите бяха следващата естествена стъпка. Интересното тогава бе, че исках да стана повече видео монтажист, отколкото програмист.

Какви програмни езици и технологии познаваш?

Насочил съм се към Back-end технологиите, като още от осми клас започнах да опознавам Python и framework-ове, с които могат да се разработват Back-end приложения. След това се насочих към Node.js и библиотеки като Express или NestJS. За тези технологии имаше повече отворени позиции в България, като първата ми работа и сегашната са свързани с тях. От известно време съм се насочил към малко по-различна сфера – блокчейн технологиите с езика Solidity. На този етап той ми е най-интересен, защото е доста по-различен от това, с което съм се сблъсквал и в училище, и на работа. А любим език ми е Node.js.

Ти си сред победителите на миналогодишното издание на Hack TUES. Според теб какви умения и качества трябва да притежават участниците, за да се наредят сред победителите в хакатона?

Най-важните качества са презентационните умения. След това са техническите умения, като голямо предимство са и бизнес уменията. Знаете ли защо? Защото ако в един хакатон сме помислили малко и върху бизнес идеята, показваме, че се опитваме да решаваме някакъв реален проблем и че продуктът ни може да бъде приложим в реална среда. Според мен основната причина, поради която ние спечелихме хакатона е презентацията.

Какви качества трябва да притежава младият човек днес, за да изгради успешна кариера в технологичната индустрия и да впечатли професионалистите от ИТ сектора, които имат години опит зад гърба си?

Най-важното нещо е човек да може да влага изключително много часове, прекарани в работа и учене. Пазарът се пренасища от кадри и за да изпъкнеш трябва да нямаш проблем да прекараш целия си ден в учене и то в продължение на месеци. Истината е, че повечето хора, които започват, влагат някакъв минимум брой часове за подготовка и това ги прави недостатъчно добри. И намирането на хубава работа по този начин е много трудно. От друга страна, тези хора, които са целеустремени и посвещават всяка една свободна минута за работа, могат да постигнат наистина много. Важно е човек да може консистентно да влага фокусирани часове труд, за да успее.

Кой е най-специфичният аспект от #tech света за теб?

Винаги нещото, което ме е палило отвътре е, че в тази сфера имам възможността сам или с малък екип от хора да изградя продукт или услуга, която наистина да решава проблеми и да остави отпечатък на света.

Какъв съвет би дал на всички ученици и студенти, и изобщо на всички млади хора, които искат да се развиват в IT индустрията, но нямат достатъчно увереност и самочувствие?

Ще споделя от личен опит. Това, което ми помагаше през цялото време да не се отказвам е, че се оглеждах около себе си и виждах технологии навсякъде около мен. Това ми даде увереност, че съм на прав път, и че има смисъл от това, с което се занимавам. А самочувствието ми в техническите умения го изградих с много учене и с разработване на проекти. Хората се чувстваме неуверени, когато не знаем достатъчно. Това е единственият начин да бъдем уверени – с много учене и надграждане.

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1

ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR

Прочетете още:
1. Промените в КТ: Дистанционна Работа с Повече от 1 Работно Място
2. От Акции до Криптовалути – В Какво Инвестират ИТ Хората в България?
3. Калоян Георгиев: Най-Хубавите Технологични Неща се Създават в Екип

Последвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

C# придобива най-голяма популярност през 2023 г. (+1,43%) според собствената точкова система на TIOBE, която взема предвид кои езици за програмиране са най-популярни според различни големи търсачки.

Предимствата на C#

Една от основните причини за нарастващата му популярност е, че той е отличен инструмент при back-end уеб приложения и за проектиране на игри, особено с engine-a за игри Unity.

В огромна полза на C# е това, че е безплатен за използване и постоянно се актуализира.

ТОП 10 на Езиците за Програмиране за Януари 2024

TIOBE Software публикува и своя списък с топ 10 на най-популярните езици за програмиране за този месец.

Топ 10 на езиците за програмиране през януари 2024 г. според индекса на общността за програмиране на TIOBE са:

1. Python
2. C
3. C++
4. Java
5. C#
6. JavaScript
7. PHP
8. Visual Basic
9. SQL
10. Scratch

TIOBE Index for January 2024

Какво представлява индексът TIOBE?

Индексът TIOBE показва кои езици за програмиране са най-популярни в рамките на даден месец. Собственикът и главен изпълнителен директор на TIOBE Software Пол Янсен, отбелязва, че индексът не е награда за “най-добър” език или пък списък на езиците за програмиране, на които е написан най-много код. TIOBE използва популярни търсачки, за да определи кои езици се използват най-много сред професионалистите, курсовете и обученията по програмиране, както и сред доставчиците на трети страни.

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете още:
1. Индия Скочи Срещу TECH Компаниите, Предупреди за Сериозни Забрани
2. Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии
3. CEO-то на NVIDIA: Тази година всяка индустрия ще се превърне в технологична индустрия

Цялото интервю с Винченцо Инкардона може да прочетете в специалното издание FinTECH Индустрията #BG 2022, което вече е налично онлайн за абонати на DevStyleR тук. Ако все още нямате абонамент, не пропускайте възможността да станете част от общността на DevStyleR.BG – Абонирай Безплатно ТУК.

Антон, ти си професионалист с повече от 20 години опит. Започнал си кариерата си като Java Developer, a в момента си ръководител на едно от най-важните подразделение в Accenture, а именно Java Capability. Разкажи ни повече за твоя път до тази позиция?

Започнах да се занимавам с Java още в гимназията – по-скоро любителски. Сам, с помощта на книги и на подкрепа на опитен в езика познат, успях да навляза в Java света.

В компанията започнах преди 14 години и то съвсем случайно. Предишната фирма, за която работех, беше проектно-базирана и се получи така, че в един момент нямахме работа. Харесахме се и се оказах третия човек в България, който започна в офиса на Javelin Group. През 2015-та година компанията беше купена от Accenture. В началото започнах като програмист и с времето преминах през различни роли, предизвикателства и проекти, достигайки до сегашната ми позиция.

Какво те подтикна да се занимаваш с програмиране през младежките си години?

Завършил съм Природо-математическа гимназия с профил информатика с английски – беше пилотна паралелка, която се разви много успешно. Именно там придобих основите на програмирането, като тогава писахме на Pascal. След това самостоятелно разработих няколко приложения на Delphi, а впоследствие за забавление навлязох и в света на JavaScript с подготовката на една игра в браузъра „Не се сърди човече“.

Кои са нещата, които те задържат в компанията толкова дълго време?

Едно от нещата, което ме е движело през годините, е оценяването на приноса ни към различните проекти и усилията, които екипът ни полага.  Преди 7 години Accenture беше компания с 500 000 души, а в момента наближаваме 700 000. Можете да си представите колко възможности има в подобна компания и колко е ценно да обменяш опит със специалистите от различните държави.

Имах възможност да бъда част от екипа, който разви Accenture на българския пазар, и все още съм активен участник в този процес. За тези години, екипът ни се разрасна три пъти като в момента технологичното подразделение на компанията е близо 250 човека.

Започнахме от едно ниво, постепенно надградихме своите компетенции и индустриите, с които работим. В момента имаме стабилни основи, които продължаваме да надграждаме. Това ми дава мотивация да продължаваме да развиваме българския технологичен екип. Имаме добре обособен локален мениджмънт, който също подпомага неговото разрастване. Работим тясно и с колегите извън България, на глобално ниво.

По какви проекти работите и с кои технологии? Какви са особеностите на работата ви?

На българския технологичен екип понастоящем се възлагат едни от най-комплексните глобални проекти. Докато преди няколко години основен фокус беше електронната търговия, днес експертизата ни се простира в различни индустрии – ритейл, застрахователния, банковия, телекомуникационния, автомобилния и публичен сектор.

На практика имаме възможност да работим по проекти, които компанията печели в световен мащаб – Accenture има опит в над 40 индустрии. Разбира се, важно е да разполагаме с необходимите умения, знания и опит. Напоследък работим по изключително интересни проекти – свързани с кръговата икономика и опазването на околната среда, финансовия сектор. Онлайн търговията продължава да заема подобаващо място в проектите ни, защото тук имаме много стабилен опит, особенно в Java отдела.

От няколко години облачните провайдъри станаха доста ключови, особено покрай пандемията. В Accenture си партнираме с едни от най-големите такива доставчици на услуги – Google, Amazon, Azure. Екипът ни има предимството да черпи от опита на компанията в глобален план, има достъп до разнообразни обучителни материали и платформи, както и сертифициране в различни области. Разбира се, основата на всички специалисти в отдела е Java. Някои проекти изпълняваме изцяло с custom-made решения, отворени open-source библиотеки, а други са базирани на различни платформи. Клиентите, за които работим, са доста големи и взискателни, и често искат да внедрят вече изпитани и доказано работещи решения.

Как са се променили технологиите, които използвате в компанията с годините? 

От една страна, обхватът на индустриите, в които работим, се разшири значително. Технологиите еволюират също, както и нуждите на клиентите. При един от дългогодишните ни клиенти, с който работим повече от десет години, наблюдаваме много интересна еволюция. Това всъщност ще е темата на събитието, което ще правим на 11 май – JAVALUTION: The Story of a global luxury brand. Искаме да споделим как се случи тази трансформация, проблемите, на които се натъквахме, как успяхме да ги разрешим. Десет години трудно могат да се обобщят в един час, но ще се опитаме да разкажем за най-интересните случаи и предизвикателства. Ще се радваме да отговорим на конкретни въпроси от страна на Java колегите по време на дискусионната част.

Спомена еволюция, редица различни решения и предизвикателства. Може ли да споделиш повече? 

Всеки един проект си има своите предизвикателства, като се започне от сформирането на екипа, минем през начина на организация на проекта, различните технологии, работата с реалните продукционни среди. Отварям скоба – компанията от една страна разработва решенията, а от друга страна ги поддържа. Имаме специален отдел, който се занимава с поддръжката и следенето за нормалната работа на тези системи.

Сигурността на решенията е изключително важна за нас и за клиентите ни. Обикновено грешките в security-то се появяват в заглавията на вестниците и сайтовете, затова е ключова за клиентите и за нас.

Споменахме облачните решения и все повече от нашите клиенти минават към облачното пространство, като ние им помагаме в това пътуване. Като пример за предизвикателства мога да посоча отново споменатата компания – в нейния случай важното беше как да остане „на гребена на вълната“ през всичките тези години. Има и друг тип предизвикателства, например: как да реализираме дадено решение, как да направим дизайна на дадено API като започнем от нулата, да съгласуваме промените с другите екипи и т.н. Случвало ни се е да сме подложени и на различни кибер-атаки. Налагало се е да действаме доста бързо, да се борим и с тях паралелно с другите специфики на проекта. Трансформацията към облачните доставчици и като цяло възникващите проблеми на продукционните среди стигат понякога и до development екипа. Именно там вече трябва да се гледа по-надълбоко, за да се види какъв е проблемът. Нашата работа е много всеобхватна и се налага да имаме доста широк спектър на знания. Не скучаем.

По време на събитието на 11-ти май в какви детайли ще навлезете, какво смятате, че ще бъде интересно, ще бъде полезно на аудиторията?

От една страна искаме да покажем как са се променили нещата от началото досега на архитектурно ниво. Ще разкажем на зрителите и слушателите за проблемите, пред които сме се изправяли и как сме ги решили. Надяваме се това да е полезно за Java специалистите.

Ще поговорим за сферата на електронната търговия, ще споменем част от системите, които стоят зад един уебсайт за e-commerce или примерно приложение. Клиентът ни е доста иновативен и постоянно променя нещо, за да посрещнe бизнес нуждите си и тези на своите клиенти.

Разкажи ни повече за технологичния екип на компанията? Каква според теб е формулата на успешния екип? 

В момента Java екипът ни работи по девет проекта с различни технологии и индустрии. Имаше една мисъл за щастието – “Щастието не е цел, а пътуване”. Гледам на успеха по подобен начин – по-скоро това е дълъг процес, а не нещо, което се постига моментално. Трябва постоянно да полагаме усилия, за да го поддържаме.

В Accenture ежедневно се грижим за успешното развитие не само на проектите, но и на хората. Другите части от формулата включват всеотдайност – влагаме изключително много усилия във всяко нещо, което правим; внимание към детайлите; качество – Технологичният център в България се слави с високо качество; желанието да се развиваме.

Accenture стимулира своите служители да учат нови неща и дава инструментите за това. Постоянно търсим обратна връзка от самите хора, какво може да коригираме и да подобрим като цяло. Всеки в компанията може свободно да изрази мнение, да даде идея и да участва в нейната реализация.

Кои са най-ефективните практики за насърчаване на екипната мотивация и креативност? Какви възможности за обучение и сертификация предоставя Accenture?

Има доста литература, изписана за мотивация. Нещата, на които наблягаме са уважение, доверие, прозрачност, чуваемост, развитие. Това са ключовите думи, които биха описали върху какво се фокусираме, и които се стремим да прилагаме в ежедневието си.

По отношение на усъвършенстване на компетенциите, хората ни разполагат с изобилие от информация и материали от различно естество. Като цяло, Accenture разполага с една от най-добре развитите обучителни платформи. Партнираме си с много облачни доставчици, но имаме и собствени обучителни програми.  Например имаме безплатен достъп до Pluralsight – една от популярните платени платформи за обучения. Компанията също така финансира сертифициране в продуктите на Oracle (на първо място Java, но и други), в платформите на големите облачни доставчици (AWS, Google, Azure и др.), както и в повечето от другите платформи за интеграция или eCommerce, които ползваме.

Интересна инициатива на компанията на глобално ниво е програмата за повишаване на техническото IQ. Това е техническата интелигентност на хората, така нареченото TQ. Всеки служител има достъп до сбити и доста просто представени популярни теми като Metaverse, Blockchain, 5G и т.н. Представете си един видеоурок около 2 часа, разбит на различни теми, който представя поглед върху дадената технология на разбираемо ниво, за да се повиши общата култура на хората. В повечето от темите Accenture има активно участие, като разработка и първоначални проекти в партньорство с различни други организации. Това обучение се предоставя не само за тясно-специализираните технологични профили в Accenture, но е на разположение на всички служители в компанията. За нас е важно колегите ни да бъдат „в час“ с всички технологични новости.

На какви допълнителни аспекти наблягате, когато става дума за развитие на служителите?

Много голямо внимание се отделя на информационната сигурност в компанията. Имаме специални геймифицирани обучения, които позволяват да симулираме различни ситуации, свързани със сигурността. Дори разполагаме със специално заснет сериал HackerLand, представящ реални ситуации, в които различни компании/клиенти са атакувани и как ние реагираме от другата страна, като виждаме и погледа на злонамерените субекти. Тези неща определено са полезни – както за работата в компанията, така и в личен план, защото подобни атаки като social engineering, phishing и други са част от ежедневието ни.

Обръщаме внимание и на разработката на сигурен код, защото когато пограмираме, ние също трябва да имаме предвид доста аспекти. Имаме специални обучения и в тази насока. Те позволяват на колегите да се развиват, да са наясно с последствията от гледна точка на сигурността, когато пишат код.

Не на последно място искам да отбележа, че освен всички тези ресурси, които са на една ръка разстояние за всеки, компанията предоставя период от време, в който всеки може да се занимава само с обучение през работно време – пет работни дни за година. Всеки един от нас има възможност да инвестира време, за да бъде подготвен по-добре за различните предизвикателства, с които се сблъскваме.

Какъв е процесът на подбор при вас? Как разбирате, че даден кандидат е правилният човек за Вашия екип? 

Процесът на подбор минава през няколко стъпки. Обикновено след като човек кандидатства, се среща с рекрутър и с част от HR екипа за предварителен разговор, за да разберат повече един за друг. След това, специално за Java позициите, има технически тест. След успешното преминаване на теста, следва техническо интервю, в което участват различни хора от Java отдела, в зависимост от опита на кандидата. При успешно преминаване на интервюто се прави оферта към кандидата, а при приемането й следва подписване на договор и организиране на цялата административна част.

Наскоро интегрирахме платформата HireVue, която използваме за техническия тест. Уменията, които търсим в кандидатите варират спрямо позицията. През годините сме правили редица Java академии за хора, които имат основни познания с технологията. В последната академия от миналата година в продължение на 2 месеца участниците имаха възможност да разширят познанията си с Web програмиране, бази данни, Spring, DevOps и мрежи. Впоследствие преминаха през обучение за облачно пространство, различни платформи и т.н.

Интересно нещо, което може да споделим тук е, че работим по различни социални и non-profit проекти. Някои от хората, които завършиха последната академия, се включиха в един такъв проект. По този начин те се сблъскаха с реалните предизвикателства по работата с проект за реален клиент, без да имат големия натиск от клиента, но все пак  имат от друга страна изискващи срокове. Същевременно, възможността да работят за социална кауза е вдъхновяващо, защото по този начин подпомагаме обществото, давайки частица от своя труд.

Има ли задължителни знания и умения, които трябва да притежава?

Това, което търсим е основното за Java света – в повечето случаи Web програмиране и Spring, като може би той е най-разпространения framework, който използваме. В отговор на един от предходните въпроси споменах, че хората, които работят при нас, имат доста широки познания. Така че друго наше изискване е основни познания по мрежи и да разбират протоколите. Това умение е много полезно, когато трябва да се търсят причините за проблеми в системите, които поддържаме.

Като допълнение включваме познания по бази данни, Design Patterns, общи основи за Front-End. Реално Front-End не се пише, въпреки, че границата между Front-End и Back-End все повече се прелива. Да добавим и Web Services (REST/SOAP), програмиране с нишки, работа с Linux OS, Continuous Integration инструменти – общо взето целият спектър на технологиите, с които може да се сблъска човек в един проект.

От така наречените ‘Soft Skills’ ценим гъвкавостта, тъй като всеки проект при нас е доста различен и като организационно, и като технологично ниво. Стараем се да намерим баланс между желанията на нашите хора и нуждите на проектите, доколкото е възможно. Като други умения бих посочил комуникативност, тъй като някои от проектите налагат работа с клиенти. Важно е кандидатите да имат желание за учене – с бързото развитие на всичко около нас, без това е много трудно човек да остане актуален. Тук добавяме също проактивност и отговорност. Търсим екипни играчи, защото в крайна сметка единствено екипът може да се справи с голямото предизвикателство, свързано със сроковете на проектите, които правим. При някои проекти има екипи от по 200 човека, които доставят нещо в кратки срокове. Ако няма екипност, това не би било възможно. Не на последно място – адаптивност, тъй като динамиката при нас е голяма и трябва да умеем да се приспособяваме лесно и бързо в новата обстановка.

Разчитаме на потенциала на хората, на тяхното желание да се учат. Дори да не притежават някое от горепосочените качества, с времето могат да ги развият и ние не пестим усилия да им помагаме.

Какви са възможностите за кариерно развитие в компанията? 

Accenture има доста амбициозни цели за растеж. От 2015 г. насам броят на служителите на технологичния ни екип в България e нараснал няколко пъти. Успоредно с това се увеличават и възможностите за развитие в компанията. Имаме хора, които са започнали като програмисти и вече работят като архитекти по различни проекти. Accenture има доста добре развито Architecture Community, има дори специална методология, по която работят всички архитекти, вкл. сертификация.

Компанията насърчава и „хоризонталното“ развитие – например QA може след известно време да премине към друга кариерна пътека – да кажем Business Analyst. Не са редки случаите, в които хора, които работят в отдела за поддръжка, се преквалифицират и стават програмисти.

Освен проектите имаме доста вътрешни инициативи, в които всеки един човек може да вземе участие под една или друга форма – да даде идея, да участва в реализирането й. По този начин всички ние се развиваме – от една страна като специалисти, а от друга – подобрявайки работната среда в компанията.

В Accenture предлагаме много и различни възможности за развитие – важното е човек да има желание да участва в процеса и да бъде проактивен.

Когато се сравняват двата програмни езика, съществуват определени прилики между тях, които е добре да бъдат предварително обмислени, особено при разглеждането на уеб разработките.

Обектно-ориентирано програмиране (ООП) е първата от тях. Двата езика изискват от разработчика да кодира обекти и техните взаимоотношения в контекста един на друг. В допълнение, той дава достъп и на двата езика до технологии като наследяване, капсулиране и полиморфизъм.

Front-end разработка: И двата езика могат да се използват в аспекти на разработката на front-end. JavaScript може да бъде вграден директно в HTML, който се реализира като рамка или библиотека, а Java може да се използва като Java Applet.

Back-end разработкa: И двата  програмни езика могат да се използват от страна на сървъра. Java отдавна се използва за захранване на back-end технологии като Apache, JBoss и WebSphere. Node.js се превърна в стартова площадка за сървъри, задвижвани от JavaScript.

Както JavaScript, така и Java са създадени, написани и изпълнени/оформени по различен начин. Всеки един от тях се различава от другия, що се отнася до това на какво е способен.  Java се използва на много места, включително програмиране на кредитни карти, приложения за Android, създаване на настолни приложения и такива на ниво предприятие. JavaScript се използва основно, за да направи страниците на уеб приложенията по-интерактивни. Програмният език влиза в употреба и като алтернатива на Flash, въпреки че повечето уеб разработчици и програмисти ще ви кажат, че JavaScript е по-популярен и има повече функционалност от Flash. JavaScript може да се използва за извършване на монотонни неща, например създаването на анимация в HTML.

Други съществени разлики между двата езика са, че докато при JavaScript кодът е изцяло текст, то при Java кодът трябва да бъде компилиран. Всеки един от тях се нуждае от различен plug-in. JavaScript кодът се изпълнява само в браузър, докато Java създава уеб приложения, които се изпълняват както в браузър, така и във виртуална машина. Java е обектно-ориентиран език за програмиране, а JavaScript е специално обектно-ориентиран скриптов език.

Всеки начинаещ програмист ще научи, че JavaScript и Java са значими езици за програмиране, които е важно да бъдат добавени към списъка с езици за кодиране. Много разработчици споделят, че бързото изучаване на тези два програмни езика е много мъдър ход за начинаещите в ИТ сферата. Без съмнение, JavaScript и Java са езици за програмиране, които ще осигурят повече заетост на разработчика и ще създадат по-доходоносни възможности за работа в бъдеще.

Проектът има за цел не само да обучи и развие млади таланти в областта на информационните технологии и програмирането, но и да им предостави възможност за изграждане на кариера в сектора. Успешно завършилите курсисти ще имат възможност да започнат работа по проекти за водещи технологични компании, партньори на Модис.

Кой може да се включи?

Академията е предназначена за начинаещи и средно напреднали програмисти с базови познания в уеб стандартите (HTTP, REST, CORS и др.), както и практически опит в HTML, CSS и JavaScript при разработката на уеб приложения. 

“На първо място е от значение страстта към софтуерните технологии и програмирането. Академията покрива преподаване на теоретична част с практическа насоченост взаимствани от реални казуси. Ето защо очакваме мотивирани и устремени към развитие кандидати, които правят своите първи стъпки в сферата.”, споделя Динко Манолов, Head of Software Engineering в Модис България.

Освен темите в програмата, сериозно предимство на академията е и нейният график, който позволява на студенти, както и работещи участници, да се включат в удобно за тях време. 

Защо да вземете участие, ако имате интерес към програмирането?

Организаторите обещават много добавена стойност за участниците и реални примери и задачи, които ще им бъдат полезни за изграждане на кариера в сферата. Лектор в Академията ще бъде Траян Илиев от IPT – Intellectual Products & Technologies, който е IT обучител за международни организации и участник в множество местни и международни конференции за IT разработчици. Освен него, софтуерните специалисти от Модис България ще споделят ценни насоки и познания в най-популярните технологии и езици за програмиране. 

По време на курсовете участниците ще работят върху развитието на уеб приложения и проекти и ще се запознаят с всички актуални стандарти и най-добри практики във Full-stack React, Express и Typescript технологиите.

“ReactJS е може би най-популярната JavaScript библиотека за изграждане на Single Page Applications (SPA) с над 10 милиона реално работещи уеб сайта, използвана в 44.76% от Top10K най-големите уеб сайтове в света, съгласно проучване на BuiltWith. Академията е чудесен шанс да навлезете в дълбочина в разработката на съвременни, функционално-ориентирани компоненти и приложения с ReactJS и да ги интегрирате във fullstack ТypeScript проекти.”, споделя Траян. 

Как да се запишете?

Академията е отворена за всеки, който отговаря на описаните по-горе изисквания, без значение дали е студент или работещ. Процесът по кандидатстване се извършва изцяло онлайн, като включва кратък входящ тест върху основни познания по JavaScript и Web Development. Всеки, преминал го успешно, ще бъде поканен и на кратко интервю с представители на Модис. 

ВИЖТЕ ПЪЛНАТА ПРОГРАМА И КАНДИДАТСТВАЙТЕ ТУК

„Предлагаме едно ново предизвикателство, но и отлична възможност на прохождащи таланти в ИТ сферата, да развият своите способности и да си осигурят отличен старт на своята кариера като програмисти, разработчици на приложения, софтуерни архитекти, front-end и back-end специалисти. Не крием, че след успешно преминаване на академията много от кандидатите ще имат възможност да работят рамо до рамо с нашите експерти по някои от най-предизвикателните проекти на Модис. Нашите клиенти са водещи световни организации, технологични компании и лидери в индустриите на бъдещето, така че и проектите ни са на международно ниво“ – добавя Динко Манолов.

Георги Пенев, Директор на Българска Финтех Асоциация, посочи блокчейн и AI като едни от
най-интересните технологии, които са залегнали в разработването на различните решения.

Същевременно обаче, технологиите зависят и от самото направление в което се занимава дадена финтех компания. Константин Джелебов, Co-Founder и CEO на phyre България, сподели, че писането на финансов софтуер не се различава особено от писането на какъвто и да било друг.

“Ние използваме Node.js, Java за back-end частта, използваме само native технологии за мобилното приложение. Ако компанията обаче използваше блокчейн, щяхме да търсим друг тип технологии. Не мисля, че финтех компаниите имат фокус върху определен технологичен стак, а по-скоро проблемите, които се решават, се решават с технологиите, които са подходящи за тях. Всичко е много специфично и към която и технология да се ориентира човек, стига да е използваема, то ще може да изкара добре препитанието си. Това е, защото просто няма хора. Нито в България, нито другаде. Ние сме в постоянно търсене на кадри, успяваме да пораснем от 15 на 30 души за година и просто не можем да запълним отворените си позиции,” коментира Джелебов.

Това е и причината, според него, че каквато и технология да знае човек (стига да не е прекалено остарява), то ще може да намери работа в технологичната индустрия.

Георги Манолов, Business Development в Nexo, отбеляза, че специалистите от инженеринг екипа, независимо с коя технология работят, са щастливи от факта, че създават продукти, които други хора използват ежедневно.

“Това е много силно за всякакви финтех продукти и компании, защото влизаш във финансовата част на живота на хората и когато можеш да направиш голяма разлика за тях и да създадеш продукт, и да видиш как той се реализира, то това е много стимулиращо и зареждащо. Знаеш, че това което правиш има значение,” споделя Манолов.

Според него, това е сериозен детайл от работата във финтех индустрията, който много “запалва” разработчиците и поддържа огъня за тези, които вече са заети във финтех сектора.

Константин Джелебов допълни, че да работиш с парите на хората никак не е шега работа и е необходима отговорност откъм сигурността, но и откъм достъпността на тези платформи.

“Това прави работата във финтех компаниите една идея по-интересна. Разлика с традиционните институции е, че много малка част от компаниите използват стандартните за банките технологии като Apex и др. Аз работех в технологичния финансов сектор много преди финтех да съществува и добре помня какви бяха архитектурните решения, които взимахме. Например, ръчните операции, които се правеха през нощта и подобни абсурдни неща. Когато се предлагаше автоматизация на тези процеси, то отговорът бе: “Не може, няма как. Трябва да е с натискане на копче”. Така че, финтех компаниите са модерни и затова използват модерни технологии, вместо остарели и неефективни принципи,” завърши Джелебов.

В приложеното видео можете да изгледате и пълния вариант на отговорите по темата.

Г-н Драгоев, какво означава за вас тази награда? Компанията е доста млада – на около година, а вече има това сериозно признание на бранша и БАИТ. 

Наградата е много важна, защото в началото на всеки стартъп за екипа му е хубаво да има някакво признание. Знаем, че едно такова начинание стартира на мускули и е съществено да се развива много бързо, много успешно и много добре. Когато всичко това се случва, то няма как да не сме доволни. Външното признание от авторитетна организация, която да оцени постигнатото, прави нещата съвсем други. На 13 март се навърши една година, откакто работим по проекта формално, но ние го действаме от по-дълго време. Тази награда ни дава сили да продължаваме напред и да се развиваме още по-бързо.

Това е първият ден от извънредното положение. Явно началото на тази криза, то за вас е било началото на нещо хубаво. 

Абсолютно е така. 

Какво представлява ONDO в повече детайли? Вие сте млади хора, които решават да се занимават с технологии в сферата на земеделието. 

ONDO има много интересна история. Тъй като живея в къща, имах нужда да си автоматизирам поливането и се свързах с Ивайло Енев (съосновател на ONDO), с когото сме състуденти. Така започнахме да се срещаме все по-често и да обсъждаме идеята. ONDO е измислен по начин, който да е достъпен. Съществуват системи за прецизно земеделие, но те са изключително скъпи и интуитивни. Всички от екипа имаме ИТ бекграунд и Ивайло, който е съосновател, притежава над 10 години опит в сферата на прецизното земеделие. Така общо покриваме както хардуерни, така и софтуерни технологии. Тази комбинация ни позволи да стартираме лесно и това да бъде успешен продукт. Но трябваше да разберем дали имаме потенциал или идеята е добра само в нашите глави. Ивайло има много добър поглед върху това какви нужди имат фермерите, което пък е важно за изграждането на нашето решение. Всички говорим за дигитализация, но ако не намерим езика, на който да направим идеята разбираема за фермерите, то тя би била обречена на неуспех. Тогава направихме голямо усилие, като разговаряхме с клиенти и продавахме продукта така, сякаш той вече съществува. Има крилата фраза в стартъпите – fake it till you make it. Ивайло имаше пътуване до Македония, където разговаря с един потенциален клиент. В началото ползвахме допълнителни контакти, за да стигнем до първите си клиенти. Направихме сделка, за която нямахме много време за изпълнение – това бе и момент на отрезвяване – когато нещата станаха истински. Ако това бе една идея до преди това, която на хартия и в нашите глави изглеждаше розово и прекрасно, то изведнъж имахме клиент, който дори бе платил аванс и се изискваше конкретен краен срок за реализация. Може би в началото на март 2020 г. успяхме да отидем до Македония, преди да затворят границите. Този първи клиент бе изключително важен, защото решихме неговия проблем за доста къс период от време и той видя ползата от такава система още на първата си реколта. А също така е и агроном и разбира нещата, и това да отговорим на очакванията му бе предизвикателство.  Тук трябва да призная също, че COVID изигра добра роля, защото времето ни подпомогна и успяхме да направим допълнителни неща за следващи клиенти. Естествено имаше и страничен ефект – нивото на продажби спадна, защото това е бизнес, който иска лично отношение. Трябва да отидеш на място и да видиш фермера – как изглежда нуждата му и каква система е необходима. Знаем също, че не можеше и да се излиза от София в даден момент. Но ето, че за по-малко от година успяхме да направим около 12 клиента.

А какво представляват системите – какви проблеми решават?

ONDO е една цяла платформа, която решава земеделски процеси. Специално в сферата на напояването и наторяването може да бъде използвана както за оранжерии, така и навсякъде, където се отглеждат култури. Единственото изключение са зърнените площи- при тях може да се наторява само царевица. Но ние покриваме всичко друго – овощни градини, малини, къпини – всичко може да се напоява прецизно. ONDO всъщност е самият умен контролер, който прецизира поливането и процесът на наторяване. Но хората, като чуят „наторяване“, си представят всякакъв вид химикали, които карат растенията да растат много, но е вредно. Ето че и на мен ми бе интересно да разбера от нашия агроном, че наторяването е процесът, по който ние храним това растение, както ако решите да ядете здравословно, това влияе на вашето физическо и духовно състояние. Липсата на витамини и минерали за растението се отразяват на неговия растеж. Когато кажем прецизно наторяване и напояване, имаме предвид процеса, в който ние отглеждаме растението в среда, в която то се чувства най-добре. Но не трябва и да се преторява – отглеждаме растенията точно с лимита, който е от полза. Когато четем по форумите, забелязваме, че всеки иска да се храни „био“, но правилното хранене трябва да води и до много високо качество. Знаем също, че е важно да се постигне стабилен климат. Ако отглеждате зеленчуци, това не трябва да се случва при прекалено висока температурата, например, защото те спират да се развиват както трябва. Съответно, в оранжериите има различни механизми за поддържане на този климат.
Обикновено това са проветрители, които се отварят физически, така че топлият въздух да излезе от оранжерията. Ако това не е достатъчно, в горещите летни месеци, се използва и средство, което прави много фина мъгла и самото изпаряване сваля температурата. Съществуват и така наречените слънчеви екрани, които при твърде висока радиацията от слънцето, се разпъват. Има и най-различни циркулационни радиатори. Ние обхващаме всички тези устройства, които са инсталирани в оранжерията и в следствие на автоматизацията по лесен и иновативен начин фермерите могат да зададат параметрите, които системата да управлява и поддържа спрямо културата. Нещата да се случват автоматично.

От чисто технологична гледна точка как работят системите? Хардуер, софтуер, какви технологии използвате?

Ние сме софтуерна компания и искаме да си останем такава. Нашата добавена стойност не е в производството на хардуер. Но с времето реалността ни научи, че искаме или не, трябва да произвеждаме някаква част от хардуера. Компонентите, които използваме за изграждане на нашите устройства, са от доставчици, познати на пазара. Те предлагат industrial-upgrade оборудване, поради причината, че правейки ONDO достъпен, то той трябва да е и достатъчно стабилен като работа. Да има минимално обслужване или никакво дори. Поради тази причина самият контролер се базира на industrial-grade Raspberry Pi с compute module 3 и залагаме на автоматизация, базирана на Schneider Electric. В началото направихме прототипа на Node.js, frontend-а бе с React. Но в момента тече процес на мигриране от Node.js към .NET Core. Най-важните причини за това са стабилност и предвидимост на работата. Тук мога да отбележа, че от други проекти сме забелязали, че когато работим с езици и фреймуърци, идващи от големи компании, то тогава те се посрещат много по-радушно от хората. Когато кажеш: „цялата сигурност, цялата автентикация, защита на данни и т.н. се базира на тази компания“, това работи за нас повече. Когато фермерите чуят Microsoft, много добре знаят за какво иде реч. Докато когато чуят Node.js – не. Самата облачна част също е на Microsoft. За нас е важно да минимизираме технологичния аспект и да се придържаме към колкото се може по-малко технологии, защото в противен случай ще са ни необходими хора, които да работят и поддържат тези различни технологии.
Друго, което се оказа изключително полезно, е да имаме система за безжично управление на клапани. Например, ако на поле от 800 дка решението е да дърпате множество кабели, което не е много удобно. Ние разработихме наша система – Airpoint, чрез който може се управляват до 4 безжични клапана с батерия, която издържа един сезон. Отделно към всеки такъв Airpoint поддържаме 3 сензора за почвена влажност. Те се монтират вертикално, като по този начин в близко бъдеще ще планираме и поливането по зони и всичко ще е задвижвано от поведението на сензорите. Използването на ресурси е част и от въпросната „Зелена сделка“– колкото по-оптимално се използват, толкова по-добре. Насищайки едно поле със сензори, целим точно това. За airpoint-ите стъпихме на една не толкова популярна технология – IQRF, но тя може да създава mash network с до 250 устройства. Представете си, ако всеки от тези 250 airpoint-а контролира 4 клапи, то колко вода може да излеем. Избрахме IQRF, защото той offload-ва нас от управлението на цялата мрежа. Работи изключително добре и вече имаме направени първите бройки.

Доколко България е развита откъм технологии за агросектора? Сякаш още не е толкова популярно?

Ако говорим зеленчукопроизводството и оранжерийното производство, то технологии има, но самият факт, че те не са достъпни, пречи на това в България и региона те да навлизат бързо. От друга страна, самите хора са скептични и не ги познават. За един земеделец думата дигитализация и дигитална трансформация може да звучи много плашещо, въпреки че това чисто икономически ще му промени бизнеса. От тази гледна точка предизвикателствата, които срещаме, са свързани с недостатъчното ниво на информираност за дигитализацията, нейните възможности, защо е важна и как би се отразила. От опита, който имаме, България има доста високо ниво за интегриране на системи за автоматизация в сравнение с други европейски страни. Но имайте предвид, че ние сравняваме големите играчи, а малките и средни фермери са около 80% на съществуващия пазар, можем да кажем, че нашият пазар е много „underserved”. Помага ни това, че фермерите в България виждат как все по-трудно успяват да бъдат печеливши и как предизвикателствата, свързани с климат и липса на вода, ги карат да мислят как да имат по- стабилно производство. Прецизното земеделие решава именно тези проблеми. Когато фермерите видят, че едно такова решение би могло да ги извади на печелившия път и да им гарантира устойчиво развитие и предвидимост, те вече са много по-отворени да питат, да се интересуват и да внедряват. Нашите първи клиенти са ни изключително важни, защото това са хора иноватори – отворени са към нови идеи и към поемането на риск. Знаем, че внедряването на система за първи път си е риск. Но тези ключови хора вече са ни клиенти и ни помагат да достигнем до още такива. Интересното е, че другите фермери около тях ги гледат като ролеви модел за това да започнат да се интересуват и да прилагат автоматизация. Именно това прави цялата ситуация win-win. Фермерите са доволни, че излизат от червената зона и вдигат марджините, за нас пък остава удоволствието да създаваме решения, които да ги правят спокойни и стабилни.

В исторически план България винаги е била земеделска страна и имаме и добрите фактори като климатичните условия. Все пак някак производството не е на нивото, на което може да бъде. Поне това е популярното мнение – вкарваме продукти от чужбина, които могат да се произвеждат и тук, и са характерни за региона. Освен това има и много необработвани площи из страната. Явно земеделският бизнес не е толкова привлекателен от чисто предприемаческа гледна точка, а може би и защото е свързан с тежък физически труд, хората се плашат. Но възможно ли е технологиите да повдигнат реномето и привлекателността на този бранш, така че той да привлича повече хора, така че да има повече производство и конкуренция?

Абсолютно. Това е единственият възможен път. Всъщност, едно от нещата, поради които земеделците имат нужда от автоматизация, е липсата на кадри – на хора, които да се занимават с това. От друга страна, масово всички започват да се интересуват с какво се хранят, откъде идва продукцията, какво е качеството, био ли е, и т.н. Това пък кара и много млади да се занимават с биоземеделие и с отглеждане на продукти, които не са толкова характерни за България. От една страна, съществуват земеделците /и те нарастват на брой/, които казват „хайде да направим земеделието модерно“, от друга страна, ги има вече и тези като нас, които предлагаме автоматизация. Тук трябва да споменем, че е съществено и това, че България е малка страна, защото когато можем да отидем от единия до другия край на държавата с кола за 5 часа, то по-лесно можем да обслужваме. Самото земеделие все повече и повече става и фокус за ЕС. А пък и COVID предизвика много въпроси по веригата на доставките. Представете си до какво водят едни затворени граници. Следователно с тази икономическа несигурност и този хубав наш климат, благодатен за земеделие, най-рационално би било да инвестираме в това, което притежаваме. Интерес има и това означава, че той ще се разпростре не само оранжерийно или като производство, но и технологично. И така хората, на които не им се занимава с тежък физически труд, което не звучи привлекателно, ще могат да роботизират. Има изключително интересни разработки например за събиране на малини и къпини. Светът се развива в тази посока и ние вярваме, че България може да стане абсолютен лидер в автоматизацията и модерното земеделие поне на регионално ниво. А защо не и на глобално?

Както се казва, България е идеална за дигитализация, защото има плачевна нужда от нея. Затова би било чудесно да се виждат повече обединени решения между най-бързо развиващия се бранш и този с най-големи традиции.

Аз съм наистина сигурен, че в следващите 5 години ще наблюдаваме бум на дигитализацията. Има много добър икономически ефект за самите земеделски стопани. Въпросът не е само да копаеш, а да имаш и полза. Също така, все повече хора искат да се хранят с качествена продукция. Това е невъзможно да се постигне с продукти от другия край на света. Самият факт, че има транспорт, значи че един продукт е отглеждан или бран по-зелен, за да не се разваля, докато стигне до щанда. Колкото по-къси са веригите за доставки, толкова по-добре. А например от оранжерия в Югоизточна България се бере сутринта и след няколко часа, на което и да е място в страната – закаран свеж продукт. Това е нещото, към което трябва да се целим. Земеделието е и много благоприятно да се използват автономни машини или изкуствен интелект – за борба с болести, за развитието на даден продукт, за узряването му и пр. Вече има и решения, базирани на снимки от сателити. Можем да си представим докъде могат да доведат технологиите, предоставяйки ни повече информация, която пък да се приложи в действие.

Какъв е пътят на успех за един стартъп в България и какви са насоките, които трябва да се спазват? Има много стартъпи, които не успяват да прескочат бариерата от първата една, две години, а ето че вашият се развива успешно.

В интерес на истината, това ни е третият стартъп. 

Значи се изисква постоянство? 

Оценявам това, което научихме с първите си стъпки, които доведоха до сегашния момент, в който всичко се случва както трябва. Дори и първият стартъп да го определяме като несполучлив, то той всъщност е, защото ни е помогнал с натрупано know-how. Когато се създава технологичен стартъп, е важно founder-ите да имат определени различни роли. Единият трябва да поеме технологичната роля – това е човекът, който откъм ИТ да знае как да разработи идеята. Другият трябва да има познания в съответната област, в случая земеделие – да разбира проблемите, процесите и нуждите в сферата. Разбира се, трябва и някой, който да се грижи за финансовата част на нещата – да изработва бизнес модела, да набавя финансиране и пр. При първия ни стартъп направихме грешката да имаме изключително добро технологично познание и изпълнение, но нямахме domain knowledge, тъй като стартъпът ни бе насочен към индустриалната автоматизация. Този урок го научихме по трудния начин. Има, разбира се, и множество други фактори, които трябва да се вземат под внимание. Например, внимателно да се преценяват фалшивите положителни сигнали. Човек трябва да знае кога да спре да се залъгва, че стартъпът има потенциал и да си даде време за премисляне и анализ. За финал мога да кажа само – следвайте lean startup-подхода в първата една година и не се страхувайте от промяна.  

Честито за победата! Какво е усещането?

Самуил: Определено е много приятно! Преди това сме имали второ и трето място, но много се радваме, че успяхме да постигнем и победата именно в последната ни година в това училище.

Можете ли да разкажете и за продукта, с който впечатлихте журито? Как подходихте в малкото време, с което се разполагаше?

Самуил: Идеята не дойде лесно. Отхвърлихме доста други докато стигнем до тази. Основната причина да се спрем на проекта CyclePath е, че замърсяването е наистина сериозен проблем и нашето приложение може да помогне за решаването му.

Виктор: Нашето приложение е направено с React, като един потребител избира дадена точка, на която иска да стигне. Използваме Graph, с който можем да оценим всяка отсечка, спрямо оценката на потребителите. Намираме най-добрия път за дадения човек, който след това може да го оцени. Това пък ще повлияе и на оценката на другите и това, какъв път ще изберат те.

Какви технологии използвахте и как го разработихте?

Виктор: За back-end използваме Nest, а базите данни са направени с Neo4J, което позволява много build-in функции, като например за намиране на локацията на две точки в нашия Graph.

Валентин: За потребителите и рейтингите използваме Postgres релационна база данни, защото информацията в Graph базата се актуализира през даден период от време и затова пазим нашите потребители и техните зададени оценки в релационна база данни. Също, както Виктор каза, основен инструмент ни е Nest.js, което е фреймуърк за Node.js.

Самуил: Използваме OpenStreetMap, за да вземем всички точки от конкретна област, за да ги вкараме в нашия Graph, като от време на време актуализираме. На базата на тях ние намираме най-краткия път, по който човек може да стигне от дадена точка до друга.

Например за София, създава ли се маршрут, който е изцяло по велоалеен път или може да се използва и останалата градска среда?

Самуил: В OpenStreetMap има направени различни маршрути, като те могат да са по улици, през паркове, по велоалеи. На базата на това правим най-краткия маршрут. След като на дадени потребители сме дали маршрут през велоалея и те го оценят по висок начин, то започваме да предлагаме този маршрут повече и той се изкачва като ранк. Това е, защото на дадени места може да има велоалея, но тя да не е добре направена и поддържана, или да има други не добри фактори. Затова пътят се преценява на базата на оценката на хората.

Има ли нужда доизграждането на велосипедната инфраструктура според вас в София? Тъй като доста хора са недоволни от наличната.

Самуил: Определено има нужда. Нашето приложение може да покаже добрите маршрути, но за да има такива, то трябва със сигурност да се изгради добра инфраструктура. В момента велоалеите се броят на пръсти – изключително малко на брой и кратки. Единственият начин масово да се използват велосипеди в София, е да се направят повече велоалеи.

Какви предизвикателства имахте при работата? Имахте ли моменти на лека паника и стрес, например?

Антон: Не бих казал, че е имало паника. В ежедневието си един програмист се сблъсква с всякакви проблеми и ние сме свикнали да ги решаваме. Имаше доста трудности, но се справихме.

Палнирате ли да продължите работа по CyclePath?

Самуил: Преди да започнем да развиваме проекта, трябва да видим дали има кой да го използва. Ако има пазар за него, то определено бихме го развили.

А имаше ли други проекти, които ви направиха добро впечатление?

Самуил: Традиционно на хакатона имаше доста интересни проекти. С изкуствен интелект и с технологии, които все още не са навлязли. Имаше много интересен проект с едно роботче, което събира боклуците и ги разпределя. Имаше и друг, в който чрез мозъчни вълни можеш да управляваш компютър. Но все пак смятам, че наистина нашият проект бе най-добрият.

Валентин: Аз бях силно впечатлен от доброто представяне на осмокласниците. Явявам се за втора година на HackTUES, но досега не бях виждал толкова добри проекти от осмокласници.

Виктор: Според мен бяха много важни уъркшопите, които се състояха преди хакатона. Определено те се оказаха фактор за това, че отборите се справиха.

А това, че бе онлайн повлия ли по някакъв начин или вече всички са свикнали?

Антон: За нашия отбор не бе никакъв проблем. А и ние се бяхме събрали четиримата заедно в една офисна зала. Но като цяло не мисля, че провеждането онлайн е нещо, което да предизвика сложност.

Може би за това имат пръст и организаторите? Те бяха похвалени доста и от директорката на ТУЕС.

Самуил: Определено организацията бе на много високо ниво

Сега завършвате, но какви са плановете ви за след това? Имате ли идея какво ще учите?

Виктор: Аз съм решил да уча Computer Science в Нидерландия. Вече съм си избрал два университета и чакам отговор от тях. Много бих искал да се занимавам с Machine Learning.

Самуил: Ние с Антон вече работим за ИТ компания. Смятаме да продължим да работим и след като завършим. Планираме да запишем и висше, но тук в България.

Антон: В България бих искал да уча само в Софийски университет, ФМИ. Но ако не вляза там, бих учил Софтуерно инженерство в Нидерландия и вече съм подал документите.

Валентин: Аз също съм се насочил към СУ и се надявам да започна скоро работа в ИТ компания.

Предполагам, че като сте завършили ТУЕС, а и сте спечелили хакатон, без проблем можете и сега да си намерите работа?

Самуил: Това, което дава ТУЕС е напълно достатъчно, така че всеки да започне работа. Ние получаваме хем практически, хем теоретични знания. Бих казал, че като качество на кадрите, ТУЕС дори се конкурира с университетите.

Информацията идва от Indeed, като е съставена през декември 2020 г. и данните са актуални. Става въпрос за заплатите в САЩ, но оттам можем да си направим извод и за останалата част на света.

С най-ниска заплата се нарежда професията System engineer – 102 102 долара годишно. Следва IT security specialist със 106 143 на година. Отговорна задача, но въпреки това, попада в дъното на класацията. Може пък “ниската” заплата да е отговорна за множеството атаки и изтичания напоследък.

Извън шегата, то неочаквано, но идва ред и на всеизвестната професия Software Engineer. Показаната годишна заплата е 109 907 долара годишно. Достатъчно ли е това за разработването на софтуерни програми, мобилни приложения, комуникационни канали и още куп неща? Не че заплатата е малко, генерално погледнато, но е чувствително по-малко от лидерските позиции.

Идва ред на Full stack developer – 113 011 долара годишно. Full stack разработчиците са мултифункционални с техните познания за front и back end-а на разработката и силно ценени специалисти от всяка една компания.

Но не колкото специалистите Cloud engineers, които от тези 5 позиции получават най-голямо годишно възнаграждение – 120 297 долара. Работата е сред най-отговорните, а и доста популярна – вече всички са в облаците, затова има нужда от “тежка” cloud ръка, която да движи операциите, менажирането на системите, сигурността, ъпдейтите и още много задачи.

И за финал – най-добре заплатената работа е с 157 005 долара по данни на Indeed и е тази на Chief technology officer.

Ако искате да разберете и за заплащането в България, както и други любопитни факти, то непременно се включете в проучването “Заплатите в софтуерния бранш 2021” и попълнете въпросите. Участието е анонимно и много полезно за ИТ сектора.

Ако желаете и вие да споделите мнение, може да се включите в проучването по-долу: