След сблъсъка с висшето образование в София, Павел Дончев се завръща в родното Велико Търново, за да даде начало на семейство, компания и дигитална промяна в града. Той е основател на eVeliko и част от местния Клуб на програмистите.
Вие сте следвали в СУ “Св. Климент Охридски”, но решавате да се завърнете във Велико Търново и да развиете свой бизнес. Защо решихте да създадете IT компания във Велико Търново?
Всъщност не успях да завърша. Даже два пъти не успях да завърша. Усетих, че времето ми свършва и реших да оставя нещата докъдето са. Както се казва “Win like a man, lose like a man”.
Горе-долу по това време вече започнах да усещам, че е време да се помисля малко по-сериозно за семейство, а в това отношение най-верният избор за град беше Велико Търново, понеже е по-спокойно място. Освен това моите родителите и тези на половинката ми са тук. Сега нашият син е почти на 6 години и се радвам, че има всички тези лета, уикенди и съвсем спорадични пътувания при бабите, дядовците и братовчедите. Можем да си идем дори и през седмицата, след като приключим с детската градина и работата, и го правим относително често.
Втората причина беше, че ми се струваше, че Велико Търново е “blue-collar” град, а след около 7-8 години разбрах, че не е точно така. Има доста фирми, които се представят добре на международно ниво и са ръководени от хора, които са сред най-добрите в това, което правят. Явно, че съм имал това усещане вследствие на София. Тогава исках да се опитам поне малко да помогна за някаква промяна, стига да е възможно. Спомням си, че когато напусках Телерик им обещах да се опитам да направя 10% от това което са направили те. Е, не стана, те много издърпаха изведнъж. Третата причина беше, че имах идея за милиони (кой няма поне няколко идеи за милиони). Както се досещате – не стана точно както си го мислех, но смятам, че се получи доста добре, въпреки това…
Как оценявате условията за инвестиции в този град?
Градът е относително малък. Като част от Клуба на програмистите във Велико Търново и като управител на фирма, често ме питат дали е добра идея да се направи офис в града. Отговорът ми винаги е бил, че много зависи от целите. Ако някой очаква, че ще дойде и ще може веднага да наеме 10-20-50 души с опит от ден едно – по-скоро не. Ако обаче човек има търпението да инвестира в по-дългосрочен план и не очаква чудеса, мисля, че Търново си струва.
Има ли достатъчно IT компании и офиси ?
Оценката ми е субективна, но мисля, че са горе-долу задоволително количество като имаме предвид големината на града и броя на хората в сектора. Естествено, винаги може и още. Хубавото е, че има от всичко по малко – фирми, стартирани в Търново от търновци, фирми с регионални офиси, но български, както и чуждестранни фирми. От гледна точка на технологични стекове също наблюдавам разнообразие.
Кои са дигиталните активисти във Велико Търново, търсещи промяна?
В Клуба на програмистите има няколко проекта, които поради липса на време се бавят, но биха били с добра стойност за обществото. Надявам се някой ден хората, които се занимават с тях да намерят време да ги завършат. Аз лично си взаимодействам с различни програмисти, институции и други фирми точно през Клуба. Преди около месец се състоя и учредителното събрание на клъстера на IT фирмите в триградието (засега говорим за Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец). Надявам се и той да успее, защото според мен ще допринесе за подобряването на условията в региона.
Съществува ли недостиг на кадри в този град?
Лесно може да се обърка липсата на пренасищане с глад. Както вече споделих, не можеш да наемеш някого и да очакваш той от ден едно, без почти никаква подкрепа да успее да се справя с почти всичко. Ако можеше да наемеш много добри програмисти веднага и то за без пари, това щеше да е по-скоро белег за пренасищане.
Не казвам, че няма никакъв глад, но мисля и че не е чак толкова остър, колкото се тръби. Гладът е основно за опитни хора. Известно време почти нямаше фирми, които да предлагат стажове. Колкото до нас, опитваме се да не се поставяме в позицията на нуждаещ се. За по-агресивните мениджъри това може да изглежда като липса на амбиции, пропуснати ползи и така нататък. От моя гледна точка, това е оптимизиране за дългосрочен растеж. Надявам се търпението и упоритостта ни да се отплатят след време.
Същевременно се е случвало да наемем хора, защото ни изглеждат амбициозни и упорити, без в момента да има нужда и без да сме сигурни в техните умения. Инвестирали сме в тях понякога и в продължение на една година. Ако има нещо, с което се гордея професионално, то е, че за последните 7 години имаше само един човек, който е дошъл с опит в това, което ще прави при нас. Всички останали сме били без опит в нещата, които ни се налагаше да вършим, включително и аз като управител. Фирмата ни работи с доста големи организации на почти всички континенти. Понякога ходим и на място. Никак не е малко като развитие за 7 години. Сега се опитвам да направя нов стартъп, който да разработи инструмент за по-лесно намиране на работа и на кадри. Това е едно много рисковано начинание с много минимален шанс за успех, но според мен е достатъчно важно, за да си струва инвестицията.
Как бихте сравнили нивото на заплащане във Вашата фирма на един софтуерен специалист на средно професионално ниво със средното възнаграждение на същия специалист в столицата?
Нямаме офиси в други градове, но определено смятам, че заплащането в София е по-високо. От това тримесечие започнахме в “evaluation”-ите да говорим и за това, какво очакват колегите като заплащане и развитие, съвсем конкретно. Идеята е да се опитаме да изготвим план, на базата на техните очаквания, който да ги отведе там, където искат да бъдат, ако това е възможно. Времето ще покаже дали това ще сработи.
Относно заплатите в София, ако погледнем форумите, ще видим две основни тези. Едната е, че работодателите не плащат достатъчно. Другата – че плащат прекалено много пари на хора със съмнителни за пишещия умения. Това много трудно може да се анализира според мен.
Какво смятате, че е необходимо, за да се мотивира развитието на IT бизнеса извън София?
Мисля, че IT бизнесът извън София трябва да погледне в много отношения към София. Аз съм фен на подхода отдолу нагоре и вярвам, че трябва да се опитаме да свършим поне нещата, които ние като хора можем и тогава да се обърнем към институциите за зависещото от тях.
Интервюто проведе Вяра Стефчева
Четете още по темата “Другата технологична България”
