Ако има машина на времето, 21-годишният младеж споделя, че иска да се пренесе във времето на революциите с машините, когато тепърва започва и създаването на печатарските и шевни машини. Ние, обаче, го искаме тук. В наши дни. Защото Тонислав е истинско чудо. Чудо, което връща надеждата за по-светло бъдеще, изградено от ценностни идеи и общество, което е не само образовано, но и любознателно, мотивирано и целеустремено.

Тонислав е онази искрица надежда, която може да запали пламъче у всеки един от нас. Тонислав е от онези хора, които вярват, че образованието е ключът към успеха, а ученето и надграждането всеки ден – ценно съкровище.

Момчето-чудо, по-откровено отвсякога, разказва пред DevStyleR за страстта към технологиите, която открива съвсем случайно. Споделя ни и за красотата в кода като изкуство, което повечето не успяват да видят. Разкрива ни и как се печелят множество награди сред безмилостна и достойна конкуренция. Споделя ни и защо Саймън Синек е човекът, с когото би искал да прекара един ден, както и още много любопитни неща, които ще прочетете в интервюто.

Кодът, и красотата в него за този, който го гледа с любов…
Приятно Четене!

За втора поредна година си носител на стипендията „Джон Атанасов“ на фондация „Еврика“. Стипендия, която се отпуска за изключителни постижения в овладяването на компютърните науки. Какво трябва да постигне един студент, за да спечели толкова голямо отличие? Какви са критериите за тази награда?

На първо място е много самоинициативност. В повечето университети се дават знания само до едно ниво. Тук е важно да отбележим, че това до голяма степен зависи и от начина, по който студентите приемат тези знания. Това, което много ценя в моите колеги и приятели, е самоинициативността, която виждам. Усилията, които полагат извън академичната среда. Разбира се академичните занятия са изключително важни, но само и единствено ако инициативата идва повече от самите нас, ще може да напреднем, да развиваме нещо свое, както направих и аз.

Смятам, че това, което ми помогна да спечеля всички тези награди през изминалата 2023 година е една моя разработка, на която посветих последните си три години и в която вложих много, много старание и любов.

Започнах да развивам идеята, а не след дълго тя се превърна и в библиотека, която прерасна в платформа за генериране на тестове. Вярвам, че това бе и причината да спечеля за втора поредна година стипендията “Джон Атанасов”.

Относно критериите за тази награда, това, което се оценява е разбира се успехът през годините. В момента съм четвърти курс и успехът ми е 6.00. На всеки един изпит до момента не съм имал по-различна оценка от тази. И друго, което се оценява, това са постиженията извън университета.

Би ли ни споделил какви са твоите изключителни постижения в областта на компютърните науки?

Имам доста постижения, с които се гордея. За тези от вас, които не знаят, участвах същи и в конкурса за състезателно програмиране и разработка на уеб/софтуерни проекти за ученици и студенти – СофтУниада. Спечелих първо място за софтуерни проекти – старша възраст и в следствие от доброто си представяне в алгоритмичната част, бях обявен за Софтуниадец. Това е най-голямата награда за цялото състезание, тъй като са две отделни категории – софтуерни проекти и състезателно програмиране. Този човек, който се е представил най-добре на двете части става Софтуниадец.

Друго състезание, в което взех участие бе за алгоритмично програмиране – „Алгоритмика”, организирано от Висшето училище по мениджмънт във Варна. Толкова много са наградите от миналата година, че може и аз да пропусна някои.

Спомняш ли си как и кога започна да се явяваш на състезания и конкурси?

Всичко започна още в първи и втори курс, когато ме поканиха да участвам в националната програма по програмиране. Тогава, разбира се нямах толкова изявен интерес към алгоритми, нито към състезателно програмиране, но въпреки това представянето ни мога да кажа, че беше доста добро като за отбор от новобранци, които не знаят какво правят. Точно тогава се появи и онази искра, която запали интереса ми към технологиите. Започнах все повече да се занимавам със състезателно програмиране, да разучавам алгоритми, техники и т.н.

Това ми помогна и в професионален план. Определено беше един тласък, от който наистина имах нужда. И с течение на времето, наградите започнаха да се редят една след друга. Мисля, че журито избра мен толкова пъти, заради добрия академичен успех, който имам, както и с това, че едновременно съчетавам университет и работа. В последните няколко години заемам ръководна позиция като “Product Technical Lead”.

Част от тези награди са и от конкурса “Талант на годината”, организиран от Talent Club BG. Стипендията на “Еврика” вече за втора поредна година я спечелих.

За мен най-голямото постижение, което може да съществува за един човек на моята възраст, който се развива в ИТ сферата е “Младежката награда” на БАИТ. Да съм носител на тази награда е една сбъдната мечта. Още повече, че я спечелих с моя разработка, която ми е толкова присърце. Толкова усилия и душа вложих в нея. Това наистина е най-милото ми постижение до този момент.

Разбира се класацията “Топ 100 най-влиятелни ИТ личности в България”, в която също попаднах е още един повод за гордост. Пропуснах да споделя, че станахме и вицешампиони на Националната олимпиада по програмиране, а тази година предстои да защитим това отличие, защо не и да го надградим?! Това са наистина само една малка част от постиженията ми, които имам до този момент.

Силна ли е конкуренцията, която срещаш на всеки един конкурс, олимпиада, състезание и как се побеждава въпреки нея?

Ако говорим за олимпиадите, със сигурност конкуренцията е изключителна, поне на Националната студентска олимпиада по програмиране. В нея участва отборът на Софийския университет и състезателите в него още от ученическите си години печелят медали от олимпиади и т.н. Имат изключително добра подготовка и на тази олимпиада точно тази подготовка много си пролича. Този отбор има класа.

Обикновено в програмирането има две основни разделения, ако говорим за младежите и учениците. Някои ученици се занимават със състезателно програмиране, други ученици се занимават с приложно, състезателно програмиране. Когато аз започвах, избрах приложното направление и сблъсъкът със състезателното беше изключително тежък, защото това са наистина като две напълно отделни науки. Поне в първите няколко седмици така ми се струваше.

Определено за олимпиадите и алгоритмичните състезания са необходими знания, свързани с алгоритми и със структури от данни. Нужно е и малко по-математическо мислене, за да може човек да се ориентира. Докато от другата страна на монетата, идват и онези конкурси, като “Наградите на БАИТ”, стипендията от фондация „Еврика“, където не се изискват чак толкова задълбочени познания в състезателното програмиране. Там по-скоро фокусът, е именно върху другата част – приложното.

Да вземем за пример “Младежката награда на БАИТ. Кандидатствах с моя разработка, както вече споменах, която много дълго време съм развивал, а журито иска да види наистина нещо практическо, нещо, което може да подпомогне работата на хората в световен мащаб дори. Те се впечатляват точно от това – да видят нещо готово като продукт. Нещо, което могат да вземат, което е ново, което не съществува до този момент, и в което виждат потенциал. Така разбирам този процес.

Разкажи ни как се запали по компютърните науки? На колко години осъзна, че искаш това да е твоят кариерен път? И кой най-силно те подкрепи, когато ясно заяви, че искаш това да е твоят път?

В десети клас се занимавах много активно с музика. Дълги години свирих на пиано и продължавам разбира се, но не с такава професионална насоченост. Тогава СофтУни предлагаха курсове по програмиране за начинаещи, разбира се, т.е. за хора, които си нямат представа от това какво е програмиране. Различното беше, че тогава курсовете бяха по градовете. Тъй като аз съм от Шумен, бях много щастлив, че ще има обучение и в моя град. Да си призная – още от малък изпитвах интерес към математиката и информатиката. В училище това бяха едни от любимите предмети и от чист интерес си казах, че нищо не губя ако посетя едно занятие и видя какво всъщност правят програмистите.

На това първо занятие нещо така силно ме впечатли. Спомням си и до днес, че когато приключи, прибирайки се за вкъщи, усмивката не слезе от лицето ми. Имаше нещо много значително за мен в този един момент. От там нататък не е минал ден без да не чета нещо свързано с програмиране, без да пиша някакъв код. Толкова силно влияние оказа този първи досег с програмирането. След това започнах и в националната програма “Обучение за ИТ умения и кариера” и в СофтУни да се записвам на курсове, докато не дойде моментът в дванадесети клас да реша, че искам да започна работа. Да, това е моята кратка история за страстта ми към програмирането.

Родителите ми и приятелите ми много силно ме подкрепиха. С един от приятелите ми днес сме и колеги, изкарахме заедно цялата програма в “Обучение за ИТ умения и кариера”, така че малко или много си бяхме подкрепа и аз усещах, че има рамо, на което мога да се подпра, когато се сблъскам с по-сложната страна на програмирането. Разбира се, подкрепиха ме и всички мои преподаватели, всички мои учители, на които винаги ще бъда много благодарен.

Победител си и в младежката категория на годишните награди на БАИТ през 2023, също така си и включен в класацията „100-те най-влиятелни ИТ личности в България“. Какво се крие зад толкова големи успехи и то на тази възраст? Тези признания мотивират ли те?

Дали ме мотивират? Разбира се. Всяко едно постижение има такъв ефект. Даже си спомням, че и на последното награждаване от Фондация „Еврика“, което беше буквално преди около седмица, това беше едно от ключовите изречения в представянето, на което наблегнаха организаторите, че целта на тези награди, на тези стипендии, които те раздават, не е толкова те да популяризират фондацията и т.н. Целта наистина е да мотивират младите, за да може след това те да представят себе си все все по-добре и по този начин, разбира се, да спечелят, не само наградените, но и хората около тях. Затова и аз наистина вярвам, че е така.

Всяко едно постижение има изключително мотивиращ ефект върху мен, но и не само. Има един такъв ефект, в който човек се спира за момент и си казва: “Да, заслужаваше си всички тези трудности, всички тези лишения до този момент са си заслужавали!“. Тъй като зад всяко едно постижение стои наистина моментът на лишенията, на това да загърбиш някои удоволствия, за да седнеш вечер и да поцъкаш нещо свое, както беше при мен с моите разработки. Наистина много малко хора биха могли да издържат на това темпо.

Вярвам, че тези награди могат да възпитат едно такова разбиране в младите хора, че когато много се трудиш и имаш поставена цел и всеки един ден се бориш тя да се случи, хората го забелязват това и не само го забелязват, но и награждават тези усилия.

Би ли ни споделил повече за твои проекти, разработка/и, с която най-много се гордееш до момента?

Да, те са много по принцип, но са обединени в една обща идея. Всъщност нека да отговоря пряко на въпроса – моята разработка, с която най-много се гордея, това е платформата за изпълнение, генериране и подобряване качеството на автоматизираните тестове. Малко е дълго името. Все още работим върху неговото съкращаване. Идеята на тази моя разработка произлезе от практиката в проекта, по който работя. В OneBit Software имаме изключително сложни use cases, изключително много сценарии, които трябва да покрием с тестове. Те са толкова много, че на теория и на практика е почти невъзможно да го направим без някаква помощ, без да автоматизираме част от процесите.

Именно тук в една слънчева сутрин се зароди в мен идеята да направя нещо, което да автоматизира този процес и ние да можем да пишем по-малко тестове, да можем да пишем по-малко код, а с течение на времето, добавяйки нови функционалности, тестовете, както обичам да казвам, сами да се пишат, без да се налага ние да правим каквото и да било.

Тогава се зароди тази идея. Разбира се, не веднага започнах да я разработвам, тъй като сложността на един такъв проект е доста голяма. Започнах стъпка, по стъпка с някакви по-скоро сателитни разработки, които могат да помогнат. Да, не са пряко свързани със задачата, но все пак те са необходими, за да можем изобщо да помислим за реализацията на самата задача. Определил съм тези допълнителни сателитни разработки като подсистеми на цялата платформа. Те са наистина нещо много малко, извършват конкретна работа. Например една такава подсистема ни дава възможност да оптимизираме, чисто от гледна точка на performance на производителност някои от едни от много често използвани операции в света на C# програмирането например. Тези оптимизации ми бяха необходими, за да може след това при генерирането на тестовете и последващото изпълнение, също да бъдат възможно най-ефикасни и възможно най-производителни.

Това е разработката, с която най-много се гордея, защото тя дава наистина един завършен продукт, който може да се приложи във всеки един проект, който е писан на C# без някакви ограничения, без нещо да е чак толкова специално. Тази разработка, не само ми донесе много награди, но и имах удоволствието да я представя на различни конференции, форуми, което е нещо, което аз наистина много обичам да правя и самият факт, че успях да го постигна с нея, ми дава едно чувство на удовлетворение.

Наградата на Ректора за постижения в научноизследователската дейност също е твоя през 2023. Успехите ти нямат край. Би ли ни споделил за твое постижение в научноизследователската дейност?

В научноизследователската дейност, разбира се аз работя и върху някои публикации, които са базирани, именно на идеите, върху които се базират моите разработки в областта на автоматизирането на тестове, но най-вече тази награда я спечелих заради доброто представяне на олимпиадите, заради останалите награди, които малко или много повдигат авторитета на целия университет. Тъй като те не са награди само за мен, а за мен и за всички хора, които са около мен, които ме подкрепят. Разбира се и за цялата академична общност, дори и за целия град Шумен.

Бил си лектор на конференциите .NETworking, TarnovoConf и C#onference. Какво изпитваш, когато влизаш в ролята на лектор? Какво ти дава това?

Какво изпитвам? Изпитвам нещо, което просто не мога да го опиша. Това е нещо, за което съм си мечтал още от моментите, в които съм учил програмиране, когато не съм знаел дали от мен ще стане програмист. Наистина си мечтаех за нещо такова. Не в толкова голям мащаб, разбира се. Да бъда лектор на конференция дойде малко по-късно след като започнах своят професионален път, но да бъде лектор е нещо, което си ми е цел. Мечта? Да, може да се нарече и мечта защо не. Може би тук съм малко афектиран от идеята и работата на лектора, защото родителите ми са били преподаватели почти през целия си живот и може би съм наследил този афинитет към преподаването. Да преподавам ми доставя огромно удоволствие. В момента се занимавам много активно с преподавателска дейност. Това ми дава едно чувство на удовлетворение, за това, че се движа в правилната посока.

Кои са програмните езици, които знаеш? И имаш ли любим такъв?

Разликата между програмните езици не е чак толкова голяма. Даже в някои от курсовете, на които съм лектор, още в първите часове споделям на присъстващите, че идеалното число от програмни езици, които трябва да знаят е нула, защото трябва да знаете много добре основите, трябва да знаете много добре принципите, върху които се изгражда една програма, а от там нататък всичко може да се научи.

Нека да сравним за пример Java, C#, C++, и ако видим една програма, написана на един от тези три езици и видим варианта ѝ в някой от останалите, разликите ще бъдат минимални – поне тези, които се отнасят до основите. Всеки един програмист ще може да се ориентира достатъчно добре, за да знае какво се случва.

Вече в по-високото ниво на програмиране става по-особено, защото се изискват знания спрямо специфичният framework, не толкова обаче до програмният език. Така че съм наистина привърженик на идеята, че програмният език, който ще използваме не е от толкова голямо значение, стига добре да познаваме платформите и добре да познаваме основните принципи, с които те работят.
Преподавал съм Python, JavaScript, C++, C#. Работил съм с всички тези езици и наистина не виждам голяма разлика между тях.

Има, но човек с правилната насоченост, с правилния начин на мислене, много лесно може да се адаптира към различните ситуации.

С кой програмен език би препоръчал да започне един начинаещ , който тепърва иска да навлиза в тази материя и да се развива в сферата?

Когато става въпрос за начинаещи, правя едно голямо разграничение между програмните езици като C++, C#, Java и програмните езици, които в момента са по-популярни като JavaScript и Python, където обаче идеята за типизиране малко или много отсъства. Там не само това е разликата. Те са програмни езици, които по изцяло различен начин се изпълняват. Затова давам съвети на мои познати, които все още са начинаещи в тази сфера, да изберат като за начало C++, C# или Java. Дали това им помага? Според мен, да, защото много по-лесно успяват след това, ако се наложи от тези типизирани езици да преминат към JavaScript, Python. Днес е по-хубаво отвсякога човек да може да разбира от различни технологии. В ИТ средите има много голямо търсене на особено виждаме всички full stack разработчици. Тоест от хора, които разбират и front-end и back-end.

Би било добре първо да се разгледат тези типизирани езици, за да се свикне с концепцията, за да се свикне изобщо с идеята за обектно ориентираното програмиране и вече след това, използвайки знанията и опита си да преминат и към тези по-нови езици. Те не са по-нови, по-скоро с по-различна насоченост.

Коя е любимата ти и най-интересна част от света на компютърните науки?

Може би ще звуча банално, но всичко ми е любимо. Обичам, когато има нещо ново да седна, да прочета, да се опитам да го приложа на практика. В същото време и някакви low level неща, да “бърникам” из паметта на компютъра, да правя някакви странни тестове, странни симулации. Всичко ми харесва. Няма нещо, което да ми е досадно. Е, може би като един отявлен back-end програмист да се занимавам с оптимизиране на уеб страници ми е малко досадно наистина. Но, когато изключим тази designer oriented част от света на технологиите, всичко останало ми е много присърце. Абсолютно всичко.

Ако трябва обаче да кажа от любимите неща, които са ми най-любимите… Най-голямата ми страст до момента са алгоритмите за low level програмиране и оптимизация при работа с големи данни, паралелни изпълнения на някакви задачи. Ето такива неща. Но не бих казал, че се ограничавам само до тях. Както казах, абсолютно всичко ми доставя удоволствие, просто това е малко над всичко останало.

А кой е най-специфичният технологичен аспект?

Най-специфичният аспект, зависи от гледната точка. Мога да кажа, например, за алгоритмичното програмиране, че там има доста специфика, защото има задачи, проблеми, които няма как да бъдат решени, ако човек не знае как да използва дадена техника или дадена технология. Там е много интересно, защото алгоритмичните задачи много наподобяват проблеми от реалния живот, които ние разрешаваме, използвайки съзнанието, използвайки мисълта си. Но, когато дойде моментът да използваме тази мисъл, да я претворим в инструкции, в програмен код, то тогава става интересно, защото не винаги се получава толкова праволинейно, колкото ние си мислим.

Например да вземем една много проста задача: Имаме два текста и трябва да намерим най-дългата обща последователност от символи между тях. Ние, като хора, разбира се стига да не е достатъчно дълъг текстът, много лесно може да го преценим това в рамките на няколко секунди.

Обаче, когато дойде моментът това да го напишем като код, да го имплементираме, то тогава започва едно мислене, едно чудене. И, за да се стигне наистина до оптималното решение на тази задача, все пак си трябва малко или много човек да познава технологиите, които използва, методологиите, чрез които да стигне до това решение.

Така че, там се изискват доста специфични знания. Този пример, който дадох не е толкова предизвикателен дори, т.е. има много по-сложни, по-комплексни задачи, които предстоят да бъдат решени и които се решават всеки ден.

Има ли международен конкурс и олимпиада на които би искал да участваш?

Тъй като съм на финала на бакалавърската си степен, искам да продължа образованието си и с магистратура, докторантура и т.н. и за съжаление ще ми остава все по-малко време за участие в конкурси и олимпиади. Не, че няма да ме интересуват или нещо такова, напротив аз ще участвам навсякъде, където има такава възможност. Но вече малко или много се ориентирам към по-различно направление. Както споменах по-рано, имам идеи за различни публикации, свързани с моите разработки, също така развивам и професионалната си кариера като програмист и като преподавател. Така че, по-скоро, в бъдещите години, след като завърша изобщо следването си, ще се ориентирам към тази част.

Ако можеше да прекараш един ден със световноизвестна личност от #tech света коя би била тя?

Това е един много интересен въпрос. За световноизвестна личност в момента не мога да се сетя, ако става дума за света на програмирането, разбира се. Но много бих искал да се срещна със Саймън Синек, например. Той няма нищо общо с технологиите, напротив, той има книги, лекции, публикации, които са по-скоро ориентирани към личностното развитие на човек. Занимавал се е и с икономика и предприемачество. За мен той е много интересен човек. Прочел съм почти всичките му книги.

Да, определено бих искал да прекарам повече време с него. Не толкова, защото той би имал пресечна точка с технологиите, напротив. А, защото е човек с интересни идеи, човек с интересни цели също така и наистина е една много амбициозна и много вдъхновяваща личност.

Ако можеше да се върнеш назад във времето, в кои години на технологичен напредък би се пренесъл? Защо?

Много често съм си мислил по този въпрос. Ако можех да се върна назад във времето, един от периодите, в които бих избрал е, когато започват революциите с машините, още преди да говорим за компютъризация и т.н. Интересно ми е да видя от първо лице какви са били процесите, през които са минавали хората, какви са били идеите, които са авторите на тази революция. Защото говорим за времето, когато всичко се е създавало на ръка и една такава идея би била наистина “ренесансова”. Например печатницата. Много ми е интересно как са възникнали тези идеи или пък шевната машина. Нещо толкова банално, което се използва ежедневно от сигурно милиони хора по света, а всъщност зад шевната машина стоят много интересни идеи. Другият вариант, който мога да си призная, че сега ми хрумна, е да се върна назад във времето в дните, когато започва разработката на първия компютър, например.

Първото електронно устройство, което тогава се занимава с извършване на някакви прости сметки, за да мога тогава пък от първо лице да видя какъв е процесът, през който наистина са минали, за да стигнат от тази идея до идеята изобщо за компютър, който може да се използва от нас, ежедневно. И всъщност в рамките на 100 години напредъкът е изключително голям.

Аз вярвам, че ако се върнем 100 години назад през 1924 г., хората, които тогава са живели, да си представят, че всеки един от нас днес ще има поне два-три компютъра, които да използва в ежедневието си, като тук включвам и телефоните, разбира се и всякакви дигитални устройства, които са покрай нас, може би биха го сметнали за невъзможно. Но уви. Факт е.

Вярвам, че това за тях би било голям science fiction. И наистина технологичният напредък през последните десетилетия е много впечатляващ. И може би след 20,30,50 години, някой може да иска да се върне в наши дни. Защо не?

Но като цял аз се опитвам да се фокусирам в настоящия момент и да се наслаждавам на това какво се случва около мен. Без значение дали ме касае пряко или косвено, защото това ще бъде част от историята на цялото човечество един ден.
А този технологичен напредък, който ние постигаме днес, няма да бъде пропуснат със сигурност.

Кое е първото нещо, за което мислиш, когато отвориш сутрин очи?

Ако трябва на този въпрос да отговоря, спрямо последните дни, тъй като те бяха доста натоварени, първото нещо, за което си мисля е какво трябва да свърша през деня. Обикновено така си поставям някакви задачи и се опитвам да ги изпълня до края на дея. Това е пътят на самоусъвършенстването, който аз съм припознал. Опитвам се всеки един ден да правя нещо ново, да научавам нещо ново, да чета нещо ново. Дали ще е винаги пряко свързано с технологиите или не, това зависи от контекста, зависи от самият ден, от настроението, ако искате дори.

Когато се събудя сутрин си правя мини план, какво, кога, как ще бъде свършено през деня и, разбира се, старая се да го изпълнявам винаги. Не всеки ден се получава, разбира се, това, мисля, че е нормално за всеки човек, но наистина се опитвам да въведа малко ред, в иначе хаотичните мисли рано сутрин и да се погрижа за това, да имам някакви реалистични цели, които да съм сигурен, че мога да постигна в рамките на деня.

Как протича един твой ден?

Как протича един мой ден, зависи от деня. Обикновено, ако е работен ден, събуждам се около 8 часа сутринта да речем, започвам да работя към 9 и така до 18:00 ч. – 19:00 ч. Ако е ден, в който преподавам, то тогава много зависи. В момента преподавам на няколко места – в СофтУни, в Националната програма “Обучение за IT кариера”.

Толкова съм приел присърце това преподаване, че групите, които са в IT-кариера не са само една, а цели две. В момента едната група, на която преподавам в Шумен е от ученици в 11-ти клас, другата група, на която преподавам е от ученици в 10-ти клас.

Опитвам се да им представя нещо от моя личен опит, да ги запозная със света на програмирането и да запаля някое пламъче и в тях, ако е възможно. Обикновено един мой ден минава или в работа или в преподаване, като разбира се, се опитвам да не се претоварвам чак толкова много.

Имаш ли любими хобита извън технологичния свят? Как си почиваш?

Обичам да се занимавам с музика, обичам да свиря на пиано, на китара, съвсем любителски разбира се, но пък много така, много обичам, и винаги се опитвам така да намирам време и за почивка между всичко останало. Много си почивам, когато се занимавам с това.

Успехът има ли тайна формула или просто зависи от теб, мотивацията ти и усилията, които полагаш?

Вярвам, че много зависи наистина от мотивацията, от усилията. Не само мотивацията. Повлиян от Саймън Синек, много често обичам да казвам, че мотивацията е чисто вътрешен процес и тя няма как да бъде променена, няма как да бъде привнесена във същността на човек. Вдъхновението е това, което може да окаже много силно влияние и това, което наистина вярвам, че на мен ми помага и би помогнал на останалите. Това е да търсят вдъхновение в нещата, които ги заобикалят. Да търсят нещо вдъхновяващо във всичко, което им се случва. И разбира се, много работа, много упоритост, много отдаденост, без тях няма как. Дори да сме най-вдъхновените хора на света, ако не дадем и от себе си, то ние ще сме си просто вдъхновени. И нищо повече.

Както казах, аз се опитвам да търся вдъхновение във всичко- в хубава музика, в хубава картина, дори и в хубав код, ако искате. Изключителен привърженик съм на идеята, че в кода има изкуство и винаги се опитвам да търся красотата в кода. И не само в кода, разбира се, ако го приемам като текст, изобщо красотата в процесите, в комуникацията между отделните процеси, в архитектурите, които се изграждат. Има много неща, които един софтуерен специалист може да определи като красиви. Много мои колеги бягат от такива определения, за тях там красота липсва, такива мои колеги аз лично не ги разбирам, според мен те са изгубили своето вдъхновение, но наистина това на мен много ми помага. Това е наистина нещото, което ми дава упоритостта, подтиква ме всеки един ден като се събудя, аз да продължа да се боря, да продължа да работя и да уча нови неща.

Как се виждаш след 10 години?

С сигурност няма да се откажа нито от програмирането, нито от музиката. Както вече разбрахте, това си ми е страст, хоби. Но след 10 години си представям, че ще съм един успешен човек, който ще има зад гърба си няколко интересни разработки. Разбира се, платформата, която споменах няколко пъти е нещо, с което се гордея, нещо, което искам да завърша през годините. А защо не и да се превърне в самостоятелен продукт? Но също така, аз смятам, че съм един доста идеен човек и имам планове, намерения да разработвам нови неща, които на мен ми доставят удоволствие или ще ми бъдат полезни в ежедневието ми.

Така че, надявам се в рамките на следващите 10 години наистина да мога да ги реализирам и ако имаме отново съвместно интервю и се върнем назад във времето, да мога да кажа: „Да, аз успях, реализирах всичко, от което имах нужда, всичко което ми беше присърце.“ Така си се представям. Обогатен със много нови знания, запознал се с много нови технологии, експериментирал много. 10 години не са малко време, така че вярвам, че ще мога да постигна всичко това като цел. И разбира се, най-вече, да завърша магистратура и да защита успешно докторантура. Така че, това е най-малкото нещо, което вярвам, че ще ми се случи в рамките на тези 10 години.

ГАЛЕРИЯ

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете още:
1. Математиката и Информационните Технологии са Все По-Търсени от Учениците
2. Участници в Уебинара “Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии”
3. Екипът на CodeIT 2024 за Конкурса и Пътешествието в Света на Програмирането

Всеки трябва сам да извърви своя път. И да се надяваме, че грешките ще бъдат по-малки. Животът ще научи 20-годишното ми аз на всички важни уроци – споделя Валентина.

Цялото интервю с Валентина можете да прочетете в специалното издание Жените Лидери в #TECH Индустрията, което вече е налично онлайн за абонати на DevStyler тук. Ако все още нямате абонамент, не пропускайте възможността да станете част от общността на DevStyler – Абонирай се безплатно ТУК.

84% от “самоуките” ИТ професионалисти, включили се в проучването са в областта на Софтуерната разработка.

12% пък от “самоуките” участници са в сферата на Информационните технологии (освен разработката на софтуер), а 4% от “самоуките” ИТ професионалисти посочват отговор “Други”.

В същото проучване на въпроса “Каква най-висока завършена образователна степен имат “самоуките” ИТ професионалисти?”, 56% посочват “висше бакалавър”, като най-много са икономическите и бизнес специалности.

23% от “самоуките” ИТ професионалисти, включили се в проучването до този момент имат средно образование, а 8% от тях посочват като образователна степен “средно-специално” като преобладават специализираните училища и завършилите техникуми.

Едва 6 % имат диплома за “висше магистър”, а 7% посочват избират отговор “друго”.

Включете се и вие в проучването “Заплатите в #TECH сектора – TechPay Insights”. Може да дадете своя глас анонимно. Проучването е независимо и има за цел да представи гледната точка на работещите в ИТ индустрията. Може да се включите тук.

Ако желаете да участвате с коментар по някой/някои от въпросите от проучването или да изразите мнение по темата като цяло пишете ни на [email protected].

Ако искате да се включите в проучването, като осигурите подаръци за участниците разберете какви са условията или ако желаете да сте партньор на проучването и да сте сред първите, които ще имат достъп до актуалните данни за 2023-та година пишете ни на [email protected].

Голяма част от предишния опит на новия Директор е в аутсорсинг индустрията. Тя е сред пионерите във въвеждането на дигитална администрация в България и привърженик на улесняването на работодателите в използването на технологии за управление.

Ева Македонска е магистър по Управление на човешките ресурси. Преминала е през множество квалификации и е предпочитан лектор както в български, така и в международни събития и конференции. Професионалните ѝ интереси са насочени към разнообразието, включването (DE&I) и създаването на позитивна и продуктивна работна среда.

Присъединяването на Ева към екипа на Chaos става в момент на развитие на разширено портфолио от продукти и прилагане на нова бизнес стратегия, част от които е дългосрочната визия за изграждане на цялостна екосистема от технологични решения за висококачествена компютърна графика.

Идва ли залезът на кеш разплащанията? Финтех услугите ли са причина за това?

Може би, но в България, според мен, няма да е скоро. Макар понастоящем да имаме немалко възможности за безналични плащания, кешовите разплащания все още са много популярни, особено в по-малките населени места. Финтех услугите катализират процесите от налично към безналично плащане. Считам, обаче, че трябва да мине още време, за да станат безналичните плащания толкова масови, колкото в момента са кешовите.

Необходимо ли е банките да наваксват в своите услуги, така че да са конкурентни на финтех индустрията?

Те вече го правят. Така наречената “дигитализация” на банките е стъпка в тази посока. Много от техните услуги в момента са достъпни онлайн, всички банки имат мобилни приложения, много операции са възможни без посещения в офис. Нещо повече – някои банки дори развиват дигитализацията до ниво “виртуална банка”. Цялото банкиране на клиента може да бъде изведено в 1 приложение, кандидатстването за определени банкови продукти също може да бъде онлайн. Кандидатстване за кредит или откриване на депозит онлайн отдавна не са новост. Разбира се, финтех индустрията предлага много-много широка палитра от услуги, но пък банкирането е специфична дейност и банките се развиват именно в нея. На функционално ниво, считам че те донякъде са догоноли финтех индустрията (поне по отношение на най-масовите операции). Като предизвикателство пред банките виждам цената на услугата. Дигитализацията определено понижава цените, но въпреки това по отношение на цените за разплащания и преводи, например, банките все още не са напълно конкуретни на финтех компаниите, специализирани точно в тези дейности.

Ако финтех пазарът преживява “бум” в момента, то може ли да се стигне до пренасищане на услугите и следователно до отлив на потребители за някои компании?

Смятам за естествено след “бум” или бърз растеж на пазар, какъвто и да е той, да настъпи уравновесяване. Това е нормален ход. Тук не бих говорил толкова за пренасищане, колкото за пресяване/отсяване. Ръстът на един пазар допуска на него да се включат различни по качество участници. И всъщност това “пренасищане”, да го наречем, е най-хубавото на растящия пазар. Така клиентите имат възможност за избор – както на услуги, така и на доставчици на тези услуги, да ги тестват, да формират впечатления. Всичко това е един естествен филтър, който в даден момент ще установи пазара. Не само някои компании ще загубят клиенти, но е напълно възможно и дадени услуги да изчезнат, именно поради слаб интерес към тях. Ето защо, след насищането на пазара, идва и корекцията. След нея ще останат най-търсените услуги и най-добрите доставчици на тези услуги.

Какви проблеми на хората решават криптовалутите и ще се превърнат ли в разплащателно средство за ежедневни потребности?

Много дълга тема. Към момента не бих могъл да кажа дали и какви проблеми решават криптовалутите. Това би означавало да влезем в полемика ЗА и ПРОТИВ банките, ЗА и ПРОТИВ криптовалутите. Дали криптовалутите ще се превърнат в разплащателно средство в ежедневието – най-вероятно и това ще се случи, но според мен обществата още не са готови за това. От друга гледна точка, за да бъдат приети като такова средство те трябва да се ползват с доверие, да са признати като официално платежно средства изпълнявайки всички изисквания за това. За по-масово навлизане в ежедневието по-скоро мисля, че може за начало да е под формата на някакъв хибриден вариант. С други думи, търговците да са склонни да приемат плащания и в криптовалути. Има вече такива наченки. Нещо подобно на плащанията в момента на покупки в лева с дебитна или кредитна карта в друга валута.

Интервюто с Иван Стойков е част от специалното издание на DevStyleR “Fintech:: Възходът”, което може да бъде прочетено на следния ЛИНК. 

Как оценявате развитието на финтех индустрията в България в последните години?

През последните няколко години секторът в страната се развива значително, както от гледна точка на опериращи компании, така и от приемственост на финтех решения от страна на обществото. Всъщност, страната ни е на една от водещите позиции по брой компании в региона (повече от 100, идентифицирани до този момент). В последното си проучване, Findexable ни нареждат на 39-то място в света, което е със 17 позиции напред за една година. Различни инициативи като Българска финтех асоциация, Visa Innovation Program, Elevator Lab, също играят съществена роля, тъй като създават по-благоприятна среда и повече възможности за финтех предприемачите.

Доверяват ли се все повече хората на различните финтех приложения и услуги за управлението на техните средства? Ако да – на какво се дължи?

Определено – да. Един пример е увеличаващото се използване на различни дигитални портфейли, които вече се предлагат и от водещите телекоми в страната – институции, към които повечето хора са изградили някаква степен на доверие. “Word of mouth” както и значителните маркетингови бюджети на някои западни компании, особено в големите градове, също играят роля за навлизането на финтех услугите сред повече хора. На много места, обаче, парите в брой все още доминират.

Какви предизвикателства среща финтех индустрията в момента?

От една страна, традиционните банки започват да наваксват някои от пропуските си и да се фокусират много повече върху потребителското преживяване и предоставянето на пълен набор услуги по лесен и достъпен начин. Също така, очаква се консолидация на пазара, особено от гледна точка на потребителските приложения, съответно много от появилите се в последните години приложения биха били изместени от водещите компании. Съществува и известен натиск от гледна точка на ценообразуване – много от компаниите стартираха с безплатни услуги, което доведе до възприемането на финансовите услуги за непременно „безплатни“. Въвеждането на последващи такси и правилното монетизиране са предизвикателство за много компании.

Какви са трендовете – кои услуги най-много се трактоват на пазара, от какво имат най-много нужда хората? (Същевременно, предстои ли промяна в това направление?)

Със сигурност, различните приложения за разплащане се радваха на най-голяма популярност през последните години, независимо дали говорим за дигитални портфейли или приложения за изпращане на пари отвъд граница. Платформите за кредитиране също се използват от значителен брой хора. Напоследък се наблюдава ръст и на приложения, адресиращи други ключови елементи от финансите. Например, платформи за управление на финанси или търгуване с финансови инструменти, приложения за деца и други. От страна на бизнес-ориентирани решения, отвореното банкиране (Open banking) е една от основните тенденции и теми на всички водещи банки. Хората имат нужда от прозрачност, както и да усещат, че имат контрол над собствените си финанси. Много финтех решения адресират именно тези нужди, като позволяват на своите клиенти да имат
много повече гъвкавост и видимост над своите пари.

Цялото интервю с Гергана Стоичкова е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК.

Как се породи интересът ви към технологиите? Кога започнахте да се занимавате с тях?

Занимавам се с компютри откакто се помня. С трепет стартирах игри записани на флопи дискове на 16-битови системи, а по-късно ми отне доста време да преодолея страха си към Control Panel на домашния Windows. Математика винаги ми е бил любим предмет и това допълнително подхрани интереса ми към технологиите, в частност компютърните. Притежавам Бакалавър по Електроника и Магистър по Компютърни Мрежи и те ме научиха на подхода към технологиите като цяло.

Какъв е пътят на един професионалист до Senior Identity Management Engineer?

Моят път беше традиционен – две години като ниско ниво HPE Software Support и след това две години като второ ниво външен инженер към голяма Американска компания през една от глобалните аутсорсинг фирми с офис в София. Развитието на ИТ индустрията и фактът, че много Западни компании търсят диверсификация и по-ниски разходи на Югоизток са основна причина големи корпорации да отварят офиси тук. Само преди няколко години позиция като „Senior Identity Management Engineer“ би била екзотична в България, но благодарение на решението на Schwarz IT да отворят офис в България тази и много други вече са достъпни. Искрено се надявам скоро да видя повече предложения в България за Architect и Director, а защо не и на CTO на глобална компания.

Необходимо ли е да се отделят години за постепенно израстване или са необходими определени познания?

Няма еднозначен отговор на този въпрос. С времето човек трупа все повече знания и съответно израства, ако си го е поставил за цел. Историята показва доста примери на хора на високи позиции без необходимите знания и личностни качества и обратното – хора с много познания, закотвени на едно и също място за дълго време. Непреодолим фактор е и късметът да си на правилното място по правилното време, т.е. да кандидатстваш на правилната обява в най-точния за теб момент.

Разкажете ни повече за професията ви и технологиите, с които работите?

Естеството на работата ми е менажирането на потребителите и техните достъпи в рамките на организация. Schwarz групата съдържа Kaufland и Lidl под шапката си и имам щастието да работя в компания с над 500 000 активни потребители глобално. Това налага използването на нетрадиционни технологии в огромна, постоянно променяща се среда като в основата е eDirectory на NetIQ. Другите технологии са обичайните заподозрени – Активна Директория, Azure AD, вездесъщия PowerShell и също така SAP, който е в основата на магазинния бизнес на Schwarz.

Вие спечелихте награда за участието си в проучването “Заплатите в Софтуерния Бранш” от Тумба Сълюшънс. Какво ви подтикна да се включите и споделите мнението си? Важни ли са такива проучвания за индустрията?

Чувал съм за проучването „Заплатите в Софтуерния Бранш“ от предишни издания и то всеки път генерира полемика. Тази година успях да попадна на него преди да е завършило и съм радостно изненадан, че бях избран между печелившите. Според мен е една идея подвеждащо, че всички в IT индустрията в България се къпят в богатство и слава, и проучвания като вашето показват, че и този бранш е сегментиран както всички останали. Предполагам, че такива проучвания са интересни и помагат на ръководните и HR фактори на IT компаниите представени на българския пазар.

Как според вас се развива индустрията в България? Достигнат ли е максимума в заплащането?

Повече от очевидно е, че темповете на развитие на ИТ индустрията не се забавят, дори и по време на пандемия. Имайки предвид, че в основата и са BPO и ITO, дори се надявам, че тези темпове ще са високи с оглед на намаляването на разходите на Запад. Наличието на успешна и бързо развиваща се startup среда също е признак и помага на цялостната градация според мен. Така казано, максимумът все още не е достигнат и ще расте заедно с нарастването на добавената стойност на ИТ индустрията в България.

Как може да се реши нуждата на бранша от все повече специалисти?

Проблемът със специалистите в във всеки един бранш във всяка една държава (поне в Европа) и според мен този проблем има и известна доза субективност. Повечето фирми търсят готови специалисти, а техните текущи служители биват някак си пренебрегвани. Имал съм щастието да работя в сплотен екип, в който споделянето на информация и знания е поощрявано. От там съм научил изключително много и разнообразни неща свързани с работата ми. Считам, че този модел може да бъде използван и за обучението на подходящи кадри inhouse, като в центъра се поставят хора, желаещи да споделят знанията си. Виждам, че все повече компании организират собствени академии за млади хора и студенти, давайки шанс за работа в последствие на най-добрите и най-отговорните.

Според вас кое е водещото за един специалист да реши да смени работното си място?

В рамките на капиталистическа система, човек бива оценяван, от това колко заплащане получава за труда си. За мен заплащането също е водещ фактор, разбира се в рамките на заобикалящата среда. Друг основен за мен фактор е степента на отговорност на всяка една позиция. Колкото повече житейски и трудов опит събирам, толкова повече ми се иска отговорността ми да нараства. Това е основно, което прави работата интересна за мен.

Кои са вашите хобита и интереси? Как релаксирате след работния си ден?

С удоволствие бих изредил няколко нетрадиционни хобита като грънчарство или хвърляне на диск, но моите са изцяло ортодоксални. Харесвам хубавата книга, компанията на приятели, вкусна вечеря. Обичам да ходя по планини и реки, а лятото на палатки с компания. Харесвам и интересни сериали и филми и наскоро изгледах целия Game of Thrones за няколко дни. Когато ресторантите и кафенетата бяха затворени заради Ковид, всяка вечер излизах пеш след работа на „ковидна разходка“. Също така харесвам и пътувания до екзотични и горещи дестинации, но често те остават само виртуални.

Какви умения и знания трябва да притежава човек желаещ да се развива в ИТ бранша?

Основните знания, които получих в университета ми помагат изключително много сега. На мнение съм, че всяко добро IT трябва да знае базовата математика зад модерните технологии и основните принципи на това как протича информацията в съвременния свят. Например, математиката зад 5G преносът на данни е известен от десетилетия, но става общоизвестен сега, а Cloud Computing не е нищо ново, а комбинация на отдавна съществуващи технологии съчетани с бърз Интернет.
Човек също трябва да развие самочувствие (с покритие разбира се) и работна еманципация, защото това позволява с радост да поеме по-сложни задачи. А повишена отговорност винаги те кара да генерираш нови знания.

Какво ще препоръчате на стартиращите в бранша?

Да бъдат последователни в ученето си. Да не оправдават количеството и качеството си на работа със заплащането си. Да свършат повече без да са ги питали. От моя опит мога да кажа, че не съм имал „безнаказана“ добре свършена работа. И от време на време да се запитват дали това е нещото, което им харесва да вършат, и осмисля работния им живот.

На въпроса “Какво е вашето образование“, 40.6% от участниците отговарят, че имат висше образование – бакалавър.

Следващият процент пък – 35.9% – отговаря за тези, които са с висше образование, магистър. Комбинирайки двата отговора, то можем да кажем, че ИТ секторът привлича високо образовани хора. Разбира се, посочените отговори не е задължително да отговарят само за работещите в технологичния бранш, завършили ИТ образование във ВУЗ. Включват се и такива, които в даден момент да се преквалифицирали.

Третото място е за завършилите средно образование и е с 20.8%. С 2.1% пък, се класират и тези с едни ниво по-нагоре – докторска степен.

Най-накрая, с 0.6% остава опцията “Друго“, която е свободна за интерпретации и в нея може да попадат ИТ академии, степени, по-висши от докторската, но също така и хора без образование.

Очаквайте още любопитни данни от проучването “Заплатите в софтуерния бранш 2021”.

Проф. Шишманов, Вие ръководите катедра “Бизнес информатика” в Стопанската академия “Димитър А. Ценов” в Свищов. Как се развива тя и как се адаптира учебното съдържание през годините?

Катедрата е създадена преди 54 г., за началото на учебната година през 1966 г., като напълно отговаря на времето тогава – създаването на първите изчислителни машини и внедряването им в първите изчислителни центрове. Ние, заедно с колегите от София сме едни от пионерите във внедряването на изчислителната техника в стопанския живот на страната. Разбира се, за тези над 50 години се случиха огромни промени, появиха се и персоналните компютри, които навлязоха масово в нашия живот. Появиха се и мрежите, и така малко по малко стигаме до този момент и до това развито информационно общество, на което сме свидетели. Разбира се, катедрата в днешно време се адаптира спрямо тази голяма необходимост от специалисти и ето, че намираме своите решения, чрез опита на по-възрастните преподаватели и смелите решения на по-младите такива.

Станахме свидетели на бурното развитие на ИТ сектора за последното десетилетие. Имате ли поглед как се промени интересът към специалностите, свързани с информационни технологии, програмиране, иновации?

Масовото навлизане на компютърната техника в стопанския и обществения живот, както и във всички сфери на производство и реализация, наложи да има множество специалисти, които да управляват тези процеси. Интересът към тези специалности се повиши значително през годините, особено през последното десетилетие и особено през този период, в който нашият еврокомисар отговаряше за дигитализацията. Направиха се решителни стъпки към повишаване на интереса на средни училища и университети към тези специалности. Ние сме относително по-традиционни през годините, залагаме на компютърни науки и изчислителна техника. Но вече за радост имаме и по-нови и иновативни програми. Реално, всеки трябва да намери своето място и своя сектор, така че да го развива. Според мен в бъдеще профилирането ще е по-ярко изразено и би дало по-добри резултати.

Какво е най-голямото предизвикателство пред Вас, като ръководител на катедра „Бизнес информатика“?

Специалността на бизнес информатиката има строго определен сектор. Това е създаването на специалисти в областта на софтуерното обслужване на бизнеса. За съжаление много такива, без съответния опит, навлязоха в тази сфера. Следователно най-голямото предизвикателство пред нас е да усвоим своите позиции и да докажем, че ние обучаваме нашите кадри както със съвременните информационни технологии, така и с необходимите познания в чисто икономическите области, което е нашето най-голямо преимущество. Забелязвам, че напоследък някои инженерни специалности се опитват да влязат в нашите води, така да се каже, което разбира се води до това, че ние трябва да работим и да останем конкурентни – да можем да защитим нашите позиции.

Като говорим за предизвикателства и поддържане на конкурентност спрямо други учебни заведения, прави впечатление, че учебното съдържание на специалност „Бизнес информатика“ е актуално според последните тенденции на технологиите и въобще на сферата. Как успявате да поддържате обучението на едно качествено ниво и имате ли известни проблеми с липса на преподаватели?

Ние имаме пряка връзка с бизнеса и много от нашите възпитаници, с които поддържаме отношения, са източник за нови трендове и тенденции. Имаме и докторска програма – хора, които правят изследвания именно в тази посока на съвременните тенденции. Дори се стремим да мислим една крачка напред – какво е бъдещото развитие? Стараем се да сме на гребена на вълната на най-новите неща, които са в нашата област. Разбира се, имаме периодични срещи и разговори с колегите от УНСС и Икономическия университет във Варна, чрез които обменяме опит. Кой докъде е достигнал, в какви насоки работи и т.н. Аз лично участвам в много защити на докторски работи, където също се споделят новостите в нашата област, а тя е изключително динамична и ако нещо е актуално сега, то след две, три години ще има нова версия или нова интерпретация. Относно състава на катедрата, то той се обновява периодично и в момента имаме доста млад ресурс, тъй като много от нашите докторанти станаха и наши колеги. Имаме постоянно обучаващи се специалисти и това е наш основен източник на подновяване на катедрата. В момента тя е добре окомплектована и може съвсем спокойно да се справя с предизвикателствата.

Във връзка с това, че технологиите постоянно се развиват, то е доста ключово преподавателите да учат наравно със студентите, учениците…

Това е може би едно от най-трудните неща при нас. Винаги можем да бъдем упрекнати, че сме старомодни и не залагаме на новите версии на програмни езици или операционни системи. Докато другите академични дисциплини имат константност, при нас нещата често се променят. Разбира се, има и някои основни принципни аспекти, на които се стремим да научим нашите студенти. Фирмите, с които работим, както и нашите партньори искат точно това. Да предадем базата, така че бъдещите служители да са подготвени с материята, а когато постъпят на работа, да усъвършенстват своя профил.

Интересни са и магистърските програми, които реално са свързани с приложението на информационните технологии в бизнеса. Може ли да разкажете малко повече за тях и защо са важни?

Ние имаме две магистърски програми. Едната е пряко свързана с нашето основно научно направление, което е информационни системи и технологии в бизнеса. Това е, защото усилията ни са насочени към създаването на такива платформи и софтуерни приложения, които пряко да обслужват бизнеса. Затова е естествено тази магистърска програма да предостави мениджърския поглед на тези хора, които ще управляват въпросните системи. Програмата цели да представи системите, интегрираните приложения, анализирането на данни и др. Разбира се, развиваме и някои от дисциплините от бакалавърските програми. Например надграждаме софтуерен инженер със съвременните методи за оценка и разработка на софтуер. Разглеждаме open-source приложения, гъвкави методологии и др.
Втората ни магистърска програма е свързана с електронния бизнес и дигиталните пазари. Разбира се, в основата стои електронната търговия, като много от нашите студенти се впускат в разработване на сайтове, разработка и поддръжка на електронни магазини и др. Констатирахме, че електронният бизнес е голяма част от нашето съвремие в най-различни аспекти – плащания, поддръжка и т.н. Такава магистратура е важна да съществува, защото е актуална и предстои да бъде все по-актуална в следващите години.

В тази насока, кои са подходящите позиции за завършилите магистърските програми?

Преди да отговоря конкретно, трябва да споделя, че до преди десетина години, имахме много хора, които излизаха от академията и им беше трудно да намерят своето професионално място. Нямаше чак толкова много фирми. В момента те са множество и със желание приемат всички подготвени студенти и тези, които имат желание да се развиват. Това е много позитивен момент – нещо, което го нямаше. Когато от бизнеса има такъв интерес към нашите възпитаници, разбира се, че завършилите намират своята реализация. Относно спектъра, то във всеки ИТ отдел или предприятие има професионалисти, излязли от Стопанската академия – по цялата страна. Имаме представители в телекомуникациите, в банките и други ниши. Дори наши кадри намират място в отдели по информационна сигурност. Особеното е обаче, че нашите възпитаници правят успешна кариера на места, където се съчетават информационни технологии и мениджмънт. Не е случайно, че имаме много успешни мениджъри и ръководители, защото те не са само ИТ специалисти, а имат големи познания и в сферата на икономиката. Това е съществено преимущество.

Определено е предимство. Много хора от ИТ сектора са единодушни, че за един специалист е важно да не стои само от страната на продукта, а да разбира и бизнес гледната точка на професията…

На една от последните ни срещи, двама от нашите студенти споделиха, че започвайки да изучават “Бизнес информатика”, са имали известни колебания – защо да учат информационни технологии в икономически ВУЗ, а не в специализиран университет. Всъщност, те впоследствие разбират, че това е един голям плюс за тях, защото те нямат познания само по програмиране. Те са запознати с финанси, счетоводство – икономически науки, които дават съвсем друга перспектива.

А предлагате ли обучение по специалности, които да са подходящи за предприемачи? Например за създатели на технологични стартъпи?

Имаме такава специализация, чрез която да помогнем на нашите специализанти в бизнес ориентирането. Но определено имаме поле за работа в тази насока и трябва да работим повече за такава перспектива – създаване на успешни бизнес проекти.

Работи ли катедра „Бизнес информатика“ по научно-изследователски проекти в България и чужбина?

Всяка година имаме по един или два, насочени към приложения за технологии в бизнеса. Но това са вътрешни проекти, които ние ги разработваме и след това намират популярност с помощ на нашите публикации по тях. Работим и с национални проекти, като хубавото е, че намираме и партньори от практиката. Като количество и възможности обаче, смятам, че можем и още. Относно работа с чужбина, там е малко по-сложно, защото се изисква по-специфично кандидатстване за финансиране и не зависи само от нашата собствена инициатива, защото все пак трябва да бъдем поканени като партньори. Това не важи само за нашата специалност, а за университета като цяло. По-сложен въпрос е, който не може да се реши единствено на ниво катедра. Но определено мога да кажа, че имаме идеи в това отношение и се надявам, че те ще намерят своята реализация. Не искам да предизвиквам съдбата, но смятам, че в близките години се очертава участие и на нашата катедра, и на нейни членове в подобни проекти. Но отново казвам, че това зависи и от нашите чуждестранни партньори. Все пак, ние имаме възможност и готовност да се включим.

Като говорим за партньори, може ли да разкажете как катедрата си партнира с бизнеса и по-точно с компаниите от ИТ сектора?

Това е един добър акцент на нашето интервю. Ако го бяхме направили преди години, то със сигурност аз щях да бъда критичен към софтуерните компании и фирми, поради това, че изискваха кадри, но гледаха отстрани и смятаха, че университетите имат задължението да им подготвят специалистите. Но съм радостен, че в последните години отношението е коренно променено. Фирмите се обръщат към нас и предлагат стажантски програми и позиции в техните структури. Това е много, много положителна промяна. Специално за катедра „Бизнес информатика“ трябва да отбележа, че дълги години си партнираме със софтуерната фирма dWare и с г-н Дамян Иванов, който за съжаление вече не е сред нас. Но ще продължаваме да си партнираме – те са лидер в България и всяка година имаме много студенти, които намират професионална реализация там. Поддържаме връзка и с Prime Holding, както и други компании. Отделно от това имаме и близки отношения с някои по-малки фирми, които са създадени от наши студенти и възпитаници, които са тръгнали по собствен път. Ние сме много щастливи, че има такива, като винаги ги каним на срещи. Определено можем да кажем, че партньорството ни с бизнеса е много по-добро, отколкото преди.

Да обърнем внимание на пандемията и кризата, която тя причини. Бизнесът и живота на хората се промениха значително и в тази насока искам да Ви попитам как това се отрази на Стопанската академия в Свищов? По какъв начин повлия на учебния процес?

Наистина пандемията представи много предизвикателства пред всички образователни институции и трябва да отбележа, колкото и нескромно да звучи, че за нас това не бе особено голяма изненада. Нямам предвид пандемията сама по себе си, а това, че трябва да преминем в дистанционна форма. Ние сме едни от лидерите в този вид обучение и още от 1999 г. развиваме такова. От миналата година пък, вече предлагаме образователният процес на бакалавърската степен да се извършва от разстояние. При нас различното е, че ние не предлагаме само и единствено виртуални класни стаи, а предлагаме цели курсове, които са качени на платформата, която използваме – Moodle. Всяка тема, която е преподавана в настоящия семестър е качена заедно с презентации към нея и списък с допълнителна литература и тестове за самообучение. В тази насока, ние бяхме готови за това, което се случи. Дадохме достъп не само на дистанционните студенти, но и на задочните, и на редовните – всички можеха да достигнат до ресурсите. За виртуалните класни стаи използвахме BigBlueButton, което е платформа, интегрирана с Moodle и се оказа сполучливо както за провеждане на лекциите, така и за провеждане на изпитите. Разбира се, имахме някои технически дребни проблеми, но ги оправихме и всичко мина гладко.
Трябва да кажем, че докато Стопанска академия беше готова за дистанционната форма, както и преподавателите, то известна част от студентите не беше и малко се изненадаха от случващото се. В крайна сметка бързо се адаптираха и по-големият процент от тях успешно се справи.
Но искам да отбележа нещо по темата. Дистанционното обучение има много добри приложения и е една много хубава допълнителна възможност, допълнителен ресурс. Но смятам, че личната среща с преподавателите и личния контакт са много важни. Било то за създаването на програма, било то за внедряването на приложение – всяка трудност, която може да има в процеса на работа се решава по-лесно чрез прекия контакт. Той не трябва да се неглижира и да се смята, че дистанционното обучение е абсолютна алтернатива. Аз лично не бих избрал една от алтернативите, защото смятам, че нещата могат да се комбинират и в никакъв случай не бива да се пренебрегва директната среща като контакт, атмосфера и познание.

Можем да добавим, че контактът не е важен само от гледна точка на преподаване. Хората са социални същества и общата среда с други студенти също е от голямо значение…

Абсолютно съм съгласен. Средата е от огромно значение. Например, когато се обсъжда даден проблем, ние виждаме различни гледни точки и усещане, различни подходи. Общуването между отделните студенти е много важно, защото възпитава и мотивира.

Много фирми започнаха да споделят покачване на КДП, откакто служителите им работят от вкъщи. На какво се дължи това и как ще го коментирате? Ще стане ли модерна дистанционната работа в ИТ сектора? Много хора бяха скептични, но ето, че се получава.

ИТ компаниите са много специфични и мога да кажа от личен опит, че когато ми се е налагало да създавам софтуерни решения и да ги адаптирам, то винаги съм имал нужда от среда, която е напълно изолирана от всичко и всички. За мен са се смесвали ден и нощ, както и дните в седмицата, но за ИТ сектора това е нормално. Това важи всъщност, за всички сектори, в които има индивидуална творческа дейност и в центъра стои индивидът. Той не е свързан с останалите в такъв момент. Поради това смятам, че за такива случаи, home office може да бъде много положителен модел. Но не бива да се абсолютизира и да се премине само от едната страна. Трябва все пак да има и среда, и общуване. И все пак, тези форми дават много възможности, особено за ИТ специалистите. Тази тенденция определено ще се съхрани.

В много международни медии като New York Times, Bloomberg, Forbes, CNN и др., се твърди, че ИТ секторът ще излезе от кризата по-силен от всякога, с още по-голямо търсене на кадри, по-големи бюджети. Каква е Вашата гледна точка?

Абсолютно споделям това мнение, защото това, което се случи показа предимствата на някои тенденции като електронна търговия, работа от вкъщи и естествено реализацията на тези процеси и на това обслужване, налага да има все повече специалисти в тази област. Търсенето на кадри ще продължи и ще се увеличава прогресивно. Не само в развитите страни, а масово. В България този процес на увеличаване на търсене на кадри също ще запази тенденция и дори ще нарасне. Това, което се случи с COVID-19 е просто един катализатор на тези процеси.

А готови ли са висшите учебни заведения да отговорят на очакваното по-голямо търсене на ИТ специалисти?

Аз смятам, че те имат тази възможност. Въпросът е студентите и кандидат-студентите да са мотивирани към по-голямото търсене. Забелязваме, че се появиха и много академии, които дават възможност за обучение и преквалификация. Аз смятам, че те определено имат място на образователния пазар, но донякъде ограничават своите възпитаници. Едно университетско образование е много по-обширно и разширява възможностите, така че да се образува поглед и върху други дисциплини. Това в бъдеще ще е много полезно за студентите. Частните академии обучават строго специализирани кадри, но по-широкото познавателно богатство, което университетът дава, е по-ценно. Не искам да влизам в дебати по тази тема. Смятам, че и двете имат място и може да бъде намерен балансът между тях. Но все пак, университетското образование е практически задължително.

Вие сте и главен редактор на списание “Бизнес управление” и не мога да не Ви задам въпроса как успявате да съвместявате успешно тези две различни лидерски позиции в Стопанска академия “Димитър А. Ценов” в Свищов?

Аз съм и Заместник-председател на Общото събрание в Стопанската академия. Наистина ангажиментите с управлението на катедрата, особено в летните периоди, когато имаме кандидатстудентска кампания, са малко в повече. Но с добра организация и благодарение на членовете на катедрата, екипът от редакцията на списанието и помощта на сътрудници, смятам, че успешно се справям със задачите. Разчитам много на хората от екипите си.

Каква е Вашата лична рецепта за успех като ръководител?

Не бих могъл да дам такава, защото съм още твърде млад, но моята визия е, че трябва да се гледа позитивно на нещата. Да се търси максималният успех от поставените задачи и да има правилно разпределение. Да се поощряват хората, които влагат повече старание – това е абсолютно задължително. Но като цяло – връщам се на първоначалното казано – трябва да се гледа позитивно и да се намира спецификата на всеки от екипа, с която той може да бъде най-полезен. Трябва и да се адмирира всичко постигнато, без да се спестяват суперлативите, когато те са заслужени.