Проф. д-р Красимир Шишманов е Заместник-председател на Общото събрание на Стопанската академия в град Свищов, както и ръководител на катедрата “Бизнес информатика”. С него разговаряме за образование, кариера и самата специалност “Бизнес информатика”. Разбираме, че тя е ключова симбиоза в достигането до ръководни позиции в една софтуерна компания, защото възпитава и образова не само от технологичната страна на бранша, но и от икономическата. А това е предимство, което все повече компании ще търсят в своите кандидати.

Проф. Шишманов, Вие ръководите катедра “Бизнес информатика” в Стопанската академия “Димитър А. Ценов” в Свищов. Как се развива тя и как се адаптира учебното съдържание през годините?

Катедрата е създадена преди 54 г., за началото на учебната година през 1966 г., като напълно отговаря на времето тогава – създаването на първите изчислителни машини и внедряването им в първите изчислителни центрове. Ние, заедно с колегите от София сме едни от пионерите във внедряването на изчислителната техника в стопанския живот на страната. Разбира се, за тези над 50 години се случиха огромни промени, появиха се и персоналните компютри, които навлязоха масово в нашия живот. Появиха се и мрежите, и така малко по малко стигаме до този момент и до това развито информационно общество, на което сме свидетели. Разбира се, катедрата в днешно време се адаптира спрямо тази голяма необходимост от специалисти и ето, че намираме своите решения, чрез опита на по-възрастните преподаватели и смелите решения на по-младите такива.

Станахме свидетели на бурното развитие на ИТ сектора за последното десетилетие. Имате ли поглед как се промени интересът към специалностите, свързани с информационни технологии, програмиране, иновации?

Масовото навлизане на компютърната техника в стопанския и обществения живот, както и във всички сфери на производство и реализация, наложи да има множество специалисти, които да управляват тези процеси. Интересът към тези специалности се повиши значително през годините, особено през последното десетилетие и особено през този период, в който нашият еврокомисар отговаряше за дигитализацията. Направиха се решителни стъпки към повишаване на интереса на средни училища и университети към тези специалности. Ние сме относително по-традиционни през годините, залагаме на компютърни науки и изчислителна техника. Но вече за радост имаме и по-нови и иновативни програми. Реално, всеки трябва да намери своето място и своя сектор, така че да го развива. Според мен в бъдеще профилирането ще е по-ярко изразено и би дало по-добри резултати.

Какво е най-голямото предизвикателство пред Вас, като ръководител на катедра „Бизнес информатика“?

Специалността на бизнес информатиката има строго определен сектор. Това е създаването на специалисти в областта на софтуерното обслужване на бизнеса. За съжаление много такива, без съответния опит, навлязоха в тази сфера. Следователно най-голямото предизвикателство пред нас е да усвоим своите позиции и да докажем, че ние обучаваме нашите кадри както със съвременните информационни технологии, така и с необходимите познания в чисто икономическите области, което е нашето най-голямо преимущество. Забелязвам, че напоследък някои инженерни специалности се опитват да влязат в нашите води, така да се каже, което разбира се води до това, че ние трябва да работим и да останем конкурентни – да можем да защитим нашите позиции.

Като говорим за предизвикателства и поддържане на конкурентност спрямо други учебни заведения, прави впечатление, че учебното съдържание на специалност „Бизнес информатика“ е актуално според последните тенденции на технологиите и въобще на сферата. Как успявате да поддържате обучението на едно качествено ниво и имате ли известни проблеми с липса на преподаватели?

Ние имаме пряка връзка с бизнеса и много от нашите възпитаници, с които поддържаме отношения, са източник за нови трендове и тенденции. Имаме и докторска програма – хора, които правят изследвания именно в тази посока на съвременните тенденции. Дори се стремим да мислим една крачка напред – какво е бъдещото развитие? Стараем се да сме на гребена на вълната на най-новите неща, които са в нашата област. Разбира се, имаме периодични срещи и разговори с колегите от УНСС и Икономическия университет във Варна, чрез които обменяме опит. Кой докъде е достигнал, в какви насоки работи и т.н. Аз лично участвам в много защити на докторски работи, където също се споделят новостите в нашата област, а тя е изключително динамична и ако нещо е актуално сега, то след две, три години ще има нова версия или нова интерпретация. Относно състава на катедрата, то той се обновява периодично и в момента имаме доста млад ресурс, тъй като много от нашите докторанти станаха и наши колеги. Имаме постоянно обучаващи се специалисти и това е наш основен източник на подновяване на катедрата. В момента тя е добре окомплектована и може съвсем спокойно да се справя с предизвикателствата.

Във връзка с това, че технологиите постоянно се развиват, то е доста ключово преподавателите да учат наравно със студентите, учениците…

Това е може би едно от най-трудните неща при нас. Винаги можем да бъдем упрекнати, че сме старомодни и не залагаме на новите версии на програмни езици или операционни системи. Докато другите академични дисциплини имат константност, при нас нещата често се променят. Разбира се, има и някои основни принципни аспекти, на които се стремим да научим нашите студенти. Фирмите, с които работим, както и нашите партньори искат точно това. Да предадем базата, така че бъдещите служители да са подготвени с материята, а когато постъпят на работа, да усъвършенстват своя профил.

Интересни са и магистърските програми, които реално са свързани с приложението на информационните технологии в бизнеса. Може ли да разкажете малко повече за тях и защо са важни?

Ние имаме две магистърски програми. Едната е пряко свързана с нашето основно научно направление, което е информационни системи и технологии в бизнеса. Това е, защото усилията ни са насочени към създаването на такива платформи и софтуерни приложения, които пряко да обслужват бизнеса. Затова е естествено тази магистърска програма да предостави мениджърския поглед на тези хора, които ще управляват въпросните системи. Програмата цели да представи системите, интегрираните приложения, анализирането на данни и др. Разбира се, развиваме и някои от дисциплините от бакалавърските програми. Например надграждаме софтуерен инженер със съвременните методи за оценка и разработка на софтуер. Разглеждаме open-source приложения, гъвкави методологии и др.
Втората ни магистърска програма е свързана с електронния бизнес и дигиталните пазари. Разбира се, в основата стои електронната търговия, като много от нашите студенти се впускат в разработване на сайтове, разработка и поддръжка на електронни магазини и др. Констатирахме, че електронният бизнес е голяма част от нашето съвремие в най-различни аспекти – плащания, поддръжка и т.н. Такава магистратура е важна да съществува, защото е актуална и предстои да бъде все по-актуална в следващите години.

В тази насока, кои са подходящите позиции за завършилите магистърските програми?

Преди да отговоря конкретно, трябва да споделя, че до преди десетина години, имахме много хора, които излизаха от академията и им беше трудно да намерят своето професионално място. Нямаше чак толкова много фирми. В момента те са множество и със желание приемат всички подготвени студенти и тези, които имат желание да се развиват. Това е много позитивен момент – нещо, което го нямаше. Когато от бизнеса има такъв интерес към нашите възпитаници, разбира се, че завършилите намират своята реализация. Относно спектъра, то във всеки ИТ отдел или предприятие има професионалисти, излязли от Стопанската академия – по цялата страна. Имаме представители в телекомуникациите, в банките и други ниши. Дори наши кадри намират място в отдели по информационна сигурност. Особеното е обаче, че нашите възпитаници правят успешна кариера на места, където се съчетават информационни технологии и мениджмънт. Не е случайно, че имаме много успешни мениджъри и ръководители, защото те не са само ИТ специалисти, а имат големи познания и в сферата на икономиката. Това е съществено преимущество.

Определено е предимство. Много хора от ИТ сектора са единодушни, че за един специалист е важно да не стои само от страната на продукта, а да разбира и бизнес гледната точка на професията…

На една от последните ни срещи, двама от нашите студенти споделиха, че започвайки да изучават “Бизнес информатика”, са имали известни колебания – защо да учат информационни технологии в икономически ВУЗ, а не в специализиран университет. Всъщност, те впоследствие разбират, че това е един голям плюс за тях, защото те нямат познания само по програмиране. Те са запознати с финанси, счетоводство – икономически науки, които дават съвсем друга перспектива.

А предлагате ли обучение по специалности, които да са подходящи за предприемачи? Например за създатели на технологични стартъпи?

Имаме такава специализация, чрез която да помогнем на нашите специализанти в бизнес ориентирането. Но определено имаме поле за работа в тази насока и трябва да работим повече за такава перспектива – създаване на успешни бизнес проекти.

Работи ли катедра „Бизнес информатика“ по научно-изследователски проекти в България и чужбина?

Всяка година имаме по един или два, насочени към приложения за технологии в бизнеса. Но това са вътрешни проекти, които ние ги разработваме и след това намират популярност с помощ на нашите публикации по тях. Работим и с национални проекти, като хубавото е, че намираме и партньори от практиката. Като количество и възможности обаче, смятам, че можем и още. Относно работа с чужбина, там е малко по-сложно, защото се изисква по-специфично кандидатстване за финансиране и не зависи само от нашата собствена инициатива, защото все пак трябва да бъдем поканени като партньори. Това не важи само за нашата специалност, а за университета като цяло. По-сложен въпрос е, който не може да се реши единствено на ниво катедра. Но определено мога да кажа, че имаме идеи в това отношение и се надявам, че те ще намерят своята реализация. Не искам да предизвиквам съдбата, но смятам, че в близките години се очертава участие и на нашата катедра, и на нейни членове в подобни проекти. Но отново казвам, че това зависи и от нашите чуждестранни партньори. Все пак, ние имаме възможност и готовност да се включим.

Като говорим за партньори, може ли да разкажете как катедрата си партнира с бизнеса и по-точно с компаниите от ИТ сектора?

Това е един добър акцент на нашето интервю. Ако го бяхме направили преди години, то със сигурност аз щях да бъда критичен към софтуерните компании и фирми, поради това, че изискваха кадри, но гледаха отстрани и смятаха, че университетите имат задължението да им подготвят специалистите. Но съм радостен, че в последните години отношението е коренно променено. Фирмите се обръщат към нас и предлагат стажантски програми и позиции в техните структури. Това е много, много положителна промяна. Специално за катедра „Бизнес информатика“ трябва да отбележа, че дълги години си партнираме със софтуерната фирма dWare и с г-н Дамян Иванов, който за съжаление вече не е сред нас. Но ще продължаваме да си партнираме – те са лидер в България и всяка година имаме много студенти, които намират професионална реализация там. Поддържаме връзка и с Prime Holding, както и други компании. Отделно от това имаме и близки отношения с някои по-малки фирми, които са създадени от наши студенти и възпитаници, които са тръгнали по собствен път. Ние сме много щастливи, че има такива, като винаги ги каним на срещи. Определено можем да кажем, че партньорството ни с бизнеса е много по-добро, отколкото преди.

Да обърнем внимание на пандемията и кризата, която тя причини. Бизнесът и живота на хората се промениха значително и в тази насока искам да Ви попитам как това се отрази на Стопанската академия в Свищов? По какъв начин повлия на учебния процес?

Наистина пандемията представи много предизвикателства пред всички образователни институции и трябва да отбележа, колкото и нескромно да звучи, че за нас това не бе особено голяма изненада. Нямам предвид пандемията сама по себе си, а това, че трябва да преминем в дистанционна форма. Ние сме едни от лидерите в този вид обучение и още от 1999 г. развиваме такова. От миналата година пък, вече предлагаме образователният процес на бакалавърската степен да се извършва от разстояние. При нас различното е, че ние не предлагаме само и единствено виртуални класни стаи, а предлагаме цели курсове, които са качени на платформата, която използваме – Moodle. Всяка тема, която е преподавана в настоящия семестър е качена заедно с презентации към нея и списък с допълнителна литература и тестове за самообучение. В тази насока, ние бяхме готови за това, което се случи. Дадохме достъп не само на дистанционните студенти, но и на задочните, и на редовните – всички можеха да достигнат до ресурсите. За виртуалните класни стаи използвахме BigBlueButton, което е платформа, интегрирана с Moodle и се оказа сполучливо както за провеждане на лекциите, така и за провеждане на изпитите. Разбира се, имахме някои технически дребни проблеми, но ги оправихме и всичко мина гладко.
Трябва да кажем, че докато Стопанска академия беше готова за дистанционната форма, както и преподавателите, то известна част от студентите не беше и малко се изненадаха от случващото се. В крайна сметка бързо се адаптираха и по-големият процент от тях успешно се справи.
Но искам да отбележа нещо по темата. Дистанционното обучение има много добри приложения и е една много хубава допълнителна възможност, допълнителен ресурс. Но смятам, че личната среща с преподавателите и личния контакт са много важни. Било то за създаването на програма, било то за внедряването на приложение – всяка трудност, която може да има в процеса на работа се решава по-лесно чрез прекия контакт. Той не трябва да се неглижира и да се смята, че дистанционното обучение е абсолютна алтернатива. Аз лично не бих избрал една от алтернативите, защото смятам, че нещата могат да се комбинират и в никакъв случай не бива да се пренебрегва директната среща като контакт, атмосфера и познание.

Можем да добавим, че контактът не е важен само от гледна точка на преподаване. Хората са социални същества и общата среда с други студенти също е от голямо значение…

Абсолютно съм съгласен. Средата е от огромно значение. Например, когато се обсъжда даден проблем, ние виждаме различни гледни точки и усещане, различни подходи. Общуването между отделните студенти е много важно, защото възпитава и мотивира.

Много фирми започнаха да споделят покачване на КДП, откакто служителите им работят от вкъщи. На какво се дължи това и как ще го коментирате? Ще стане ли модерна дистанционната работа в ИТ сектора? Много хора бяха скептични, но ето, че се получава.

ИТ компаниите са много специфични и мога да кажа от личен опит, че когато ми се е налагало да създавам софтуерни решения и да ги адаптирам, то винаги съм имал нужда от среда, която е напълно изолирана от всичко и всички. За мен са се смесвали ден и нощ, както и дните в седмицата, но за ИТ сектора това е нормално. Това важи всъщност, за всички сектори, в които има индивидуална творческа дейност и в центъра стои индивидът. Той не е свързан с останалите в такъв момент. Поради това смятам, че за такива случаи, home office може да бъде много положителен модел. Но не бива да се абсолютизира и да се премине само от едната страна. Трябва все пак да има и среда, и общуване. И все пак, тези форми дават много възможности, особено за ИТ специалистите. Тази тенденция определено ще се съхрани.

В много международни медии като New York Times, Bloomberg, Forbes, CNN и др., се твърди, че ИТ секторът ще излезе от кризата по-силен от всякога, с още по-голямо търсене на кадри, по-големи бюджети. Каква е Вашата гледна точка?

Абсолютно споделям това мнение, защото това, което се случи показа предимствата на някои тенденции като електронна търговия, работа от вкъщи и естествено реализацията на тези процеси и на това обслужване, налага да има все повече специалисти в тази област. Търсенето на кадри ще продължи и ще се увеличава прогресивно. Не само в развитите страни, а масово. В България този процес на увеличаване на търсене на кадри също ще запази тенденция и дори ще нарасне. Това, което се случи с COVID-19 е просто един катализатор на тези процеси.

А готови ли са висшите учебни заведения да отговорят на очакваното по-голямо търсене на ИТ специалисти?

Аз смятам, че те имат тази възможност. Въпросът е студентите и кандидат-студентите да са мотивирани към по-голямото търсене. Забелязваме, че се появиха и много академии, които дават възможност за обучение и преквалификация. Аз смятам, че те определено имат място на образователния пазар, но донякъде ограничават своите възпитаници. Едно университетско образование е много по-обширно и разширява възможностите, така че да се образува поглед и върху други дисциплини. Това в бъдеще ще е много полезно за студентите. Частните академии обучават строго специализирани кадри, но по-широкото познавателно богатство, което университетът дава, е по-ценно. Не искам да влизам в дебати по тази тема. Смятам, че и двете имат място и може да бъде намерен балансът между тях. Но все пак, университетското образование е практически задължително.

Вие сте и главен редактор на списание “Бизнес управление” и не мога да не Ви задам въпроса как успявате да съвместявате успешно тези две различни лидерски позиции в Стопанска академия “Димитър А. Ценов” в Свищов?

Аз съм и Заместник-председател на Общото събрание в Стопанската академия. Наистина ангажиментите с управлението на катедрата, особено в летните периоди, когато имаме кандидатстудентска кампания, са малко в повече. Но с добра организация и благодарение на членовете на катедрата, екипът от редакцията на списанието и помощта на сътрудници, смятам, че успешно се справям със задачите. Разчитам много на хората от екипите си.

Каква е Вашата лична рецепта за успех като ръководител?

Не бих могъл да дам такава, защото съм още твърде млад, но моята визия е, че трябва да се гледа позитивно на нещата. Да се търси максималният успех от поставените задачи и да има правилно разпределение. Да се поощряват хората, които влагат повече старание – това е абсолютно задължително. Но като цяло – връщам се на първоначалното казано – трябва да се гледа позитивно и да се намира спецификата на всеки от екипа, с която той може да бъде най-полезен. Трябва и да се адмирира всичко постигнато, без да се спестяват суперлативите, когато те са заслужени.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,