ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 2

Най-голям процент, а именно 43%, са дали отгвор, че инвестират суми до 10 000 лв.

Резултати от проучване на DevStyleR “Къде Инвестират ИТ Професионалистите?”

Суми между 10 000 и 50 000 лева са вложенията на 22% от ИТ професионалистите, дали отговор в проучването. А 30% са отговори, че инвестираните от тях суми са в диапазона между 50 000 и 500 000 лева.

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1

ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR

Прочетете още:
1. Топ Професии за Хора, Завършили Курс по Софтуерно Тестване
2. CEO-то на NVIDIA Представи Нови Технологии на NVIDIA GTC 2024
3. Apple Преговаря с Google за Въвеждане на Gemini в iPhone

Последвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Според анкета на DevStyleR, отлично заплатените български ИТ специалисти освен за личен компютър харчат доходите си за автомобили, велосипеди, мотоциклети, последни модели телефони и други джаджи. Инвестират като правят влогове в банки или купуват имоти – предимно жилища. Все още сравнително малък процент от тех кадрите инвестират чрез фондове или директно в акции, борсово търгувани фондове и др.

На този фон търсим отговори на въпросите:

• Как да предпазим спестяванията си от инфлацията и дори да постигнем доходност?
• Как да контролираме риска?
• Дали да заложим на дългосрочни инвестиции или на бързи такива?
• Инвестицията в акции, борсово търгувани фондове, ценни метали или да купим имот/и?
• Как да направим правилната комбинация между различни позиции за да разпределим риска?
• Как да тълкуваме колебанията на пазара?
• Кои са обученията за финансова грамотност, които трябва да задължително да преминем?
• Към кого и кога да се обърнем за инвестиционна консултация?

На тези и още много въпроси ще отговорим на 22-ри февруари от 17.00ч., когато ще проведем уебинарa “Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешни Стратегии”.

Присъединете се към нас и се чувствайте свободни да задавате въпросите, които ви вълнуват.

Участието в уебинара е безплатно, но е необходимо да се регистрирате предварително тук.

Заповядайте!

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете още:
1. Microsoft Представи Copilot Pro, който Идва с Уникални Функции и Подобрения
2. Google Обяви Нови Подобрения в Google Cast
3. CEO-то на NVIDIA: Тази година всяка индустрия ще се превърне в технологична индустрия

Поредицата е дело на екипа на DevStyleR – специализираната платформа за разработчици на софтуер, хардуер и иновации. Продукцията включва над 10 епизода, посветени на горещи теми за технологичната общност.

Разберете какви са условията за живот и работа във Варна през погледа и личните истории на хора, работещи или свързани с тех индустрията. Какви са стъпките при кандидатстване във водещите компании в морската ни столица? Какви са заплатите, бонусите и допълнителните придобивки?

Сред темите на останалите епизоди са:

• Agile срещу другите методологии…
• Разнообразието в #Tech средите
• Най-желаните ИТ позиции
• ИТ образование и обучение
• Заплати, бонусни схеми и придобивки
• Тайните на интервютата за работа
• Лидерство
• Технологични стартъпи
• Топ #Tech секторите в България (Automotive, FinTech, MedTech etc.)
• Хардуер § Роботика
• Жените в #Tech сектора
• Корпоративна култура и имидж
• Software Craftsmanship

Сред компаниите, чийто представители може да гледате в първия епизод са: KBC Global Services Bulgaria, DXC Technology, Strypes Group, SIS Technology AD, Nemetschek Bulgaria, DataArt Bulgaria и др.

Благодарим също на участниците от Технически университет – Варна, Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, ВАРНА новини и ИКТ Клъстер Варна

Първия епизод може да гледате онлайн в канала на DevStyleR.BG в YouTube. Очaквайте скоро и в партньорската мрежа на продукцията.

Ако желаете да станете част от участниците в проекта и да споделите мнение, може да ни пишете на [email protected]

Но първо: Коя е Рамона Радуйкова?

Рамона Радуйкова заема длъжността Co-Founder в Multispace. Друг опит, който разбираме, че има е като Contractor Relations Manager в Cosense.AI и Co-Founder в Devsense. От информацията, която е оставила за себе си в LinkedIn, става ясно, че тя обича да се наслаждава на свободата да работи отвсякъде. Един инспириращ цитат от една жена, която отнесе сериозна критика, нападки и шеги, само защото е позволила да изкаже мнението си публично и директно по тема, която се прие твърде лично от някои хора. Но дали реакциите към нея са само заради това?! И още повече дали целта на публикацията не е била пиар? Това остава загадка за повечето коментиращи. Ивана Тръмп казва, че няма лош пиар, а Рамона знае много добре как да постига целите си, независимо какви са те. И в този случай се получи повече от успешно.

Началато

Рамона Радуйкова изрази публично възмущението си от хората, които пушат по време на интервю чрез пост във Фейсбук групата DevBG-Jobs. Цитатът е публикуван без редакторска намеса:

“Колеги, здравейте, включвам се след поредния казус за непристойно поведение от страна на кандидат по време на среща. Застъпвам 1 от нещата, бъдете сигурни, да пушите по време на интервю не е COOL.

Готин ден,
Рамона”,

пише Рамона Радуйкова във фейсбук групата DevBG-jobs.

Източник: Скрийншот от публикацията на Рамона Радуйкова във Facebook групата DevBG-Jobs

В публикацията на Рамона обаче има много липсващи парчета от пъзела. Най-вероятно водена от емоциите си, тя пропуска да сподели дали интервюто се е провело на живо или онлайн. Колко време е продължило? В кой момент кандидатът си е позволил “да запали” цигара и поискал ли е разрешение преди това? Тук е и моментът да отбележим, че в повечето ИТ компании, интервютата продължават с часове и да запалиш цигара, разпускайки от стреса е нещо съвсем нормално, разбира се ако си помолил за почивка. Е, може би за непушачите не е. Но както се казва, никога няма да разбереш какво му е на другия, докато не влезеш в неговите обувки. А относно пушачите – те разбират повече от добре.

Може би оскъдната и неправилно сформирана информация е по-големият виновник за нападките, които получава Рамона. Но всъщност може да извлечем някои ползи от пълната с негативизъм публикация. В коментарите се разгръщат теми, които никой не засяга през останалото време. Теми, които въпреки че изглеждат несериозни, иронични и шеговити, имайки предвид начина им на засягане и платформата Facebook, която е по-скоро за just for fun, са изключително важни, даващи сериозен повод за притеснение. Защото без работна култура и професионализъм винаги ще се разминаваш с Успеха. Съгласни ли сте?!

R.I.P. Професионализъм или Нова Реалност?

Нарушават ли се корпоративните правила и норми и излага ли на риск компанията, която би се доверила на това лице, което си позволява подобно “свободно” поведение? Корпоративен риск ли е да пушиш по време на интервю? Или просто демонстрация за ниска работна култура. Приема ли се за нормално от представителите на ИТ сектора подобно поведение и кой е най-добрият начин да реагираш? И по важното – интервюиращите биха ли си позволили да запалят цигара, докато разкъсват от въпроси избрания кандидат?

Според повечето коментиращи поста, чуждестранните компании не биха толерирали подобно поведение от страна на интервюирания. Някои определят това като ниска работна култура и липса на професионализъм.

Самата Рамона споделя още в коментар под публикацията, цитирам: “Коментарите са повече от показателни, предполагам бихте наели и вие някой инфантил”.

Източник: Скрийншот от публикацията на Рамона Радуйкова във Facebook групата DevBG-Jobs

Да, факт е, че си има правила, които трябва да се спазват и етика, на която да се държи. Но колко от хората в ИТ сектора спазват тези правила и държат на етиката – това е съвсем различен въпрос, на който могат да отговорят само и единствено професионалистите, които имат години опит зад гърба си.

Този, който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка…

Въпреки пъстрата дъга от емоции, която предизвика Рамона с поста си, едно не става ясно и е по-скоро леко разочароващо – защо масово хората не изразяват желанието първо да се запознаят с цялата ситуацията, а след това да изказват мнение, да хулят и съдят? Защо дамата HR не е споделила по по-различен и тактичен начин своето разочарование от “професионализма” на този кандидат.  Защо един такъв малък и незначителен казус се радва на толкова гласност? Много шум за нищо, казват някои.

Много скоро ще Ви представим материал, който описва политиката на компаниите, какво днес е “новото нормално” в ИТ индустрията и защо ако еднополовите семейства и изборът за някакъв пол не правят впечатление никому, една запалена цигара, при неясни обстоятелства, по време на интервю би предизвикала подобен дигитален земетръс…

Материалът е редактиран след сигнал от Рамона Радуйкова.
Текстът преди корекциите е следният:

“…Тя твърдо застава зад мнението си, че да се пуши по време на интервю, никак не е COOL.”

“Самата Рамона твърди в коментар, че редица фирми не приемат пушенето по време на интервю за нормално, определяйки смелчагата за “инфантил”.”

Как започва работният ти ден?

Преди пандемията или след, разликите са доста големи?

Може да ни разкажеш и за двете – какво се промени?

Вече над година и половина сме в това положение и домашната среда трябва да се разнообразява редовно, защото иначе човек няма как да е на себе си ако постоянно стои между четирите стени вкъщи. Имаше моменти, в които в офиса не можеше да се отиде или пък ако се отиде, то на практика нямаше хора. Преди това всичко започваше нормално – разговор с колегите и кафе, в случай, че нямаме ранен call още от 9:00. Нашите директори са така добри да ни осигуряват много приятни плодове и напитки в кухните на всеки отдел, така че стартирам и с една приятна закуска със свеж плод.

По какви проекти работиш в Bosch ECS?

Оглавявам един от шестте отдела – Engineering One, в който се занимаваме с по-системните функционалности в автомобила и устройствата, които са на заден план от шофьора и крайния потребител. Те управляват шаси функциите, отделните връзки и мрежи, комуникациите между тях, правилата за сигурност и безопасност между отделните устройства и мрежи. Рядко се занимаваме с неща като human-to-machine интерфейс, дисплей, мултимедия и бутони. За това има причина – по образование съм електронен инженер, а не компютърен или мултимедиен специалист.

Как изглежда бюрото ти? Има ли нещо по-специално на него?

Една играчка от шоколадово яйце – покемон катерач. Той има въже и се катери нагоре по монитора. Това ми дава вдъхновение, че винаги трябва да се развиваме в работата, но и в останалите неща.

Какви програмни езици използваш и къде си ги научил?

За съжаление, много отдавна не използвам програмни езици, освен когато съм част от техническите интервюта на нашите кандидати. Това ми е глътката свежа технология в работните задължения. Но назад във времето най-много съм използвал C, C++ и Assembler. Честно казано, най-голямо отражение за това е дало средното ми образование. Гордо завърших ТУЕС с випуск 2004 г., което и до ден днешен е едно от най-добрите технически училища в държавата. Не само в нашата компания, но и в други такива, в управленския състав са мои съученици и приятели от ТУЕС. Това е училището, заради което когато видиш кандидат от него, знаеш, че той наполовина автоматично си е изкарал интервюто. Малко или много винаги тази диплома си доказва своето.

Как премина интервюто ти за работа в Bosch?

При мен бе по-различно, тъй като съм част от отбора на Bosch ECS още от създаването му и интервюто премина на по-високо ниво, с тон на партньорство и дискусия относно похвати на работа, добри практики, технологии, модели за колаборация и честно казано, не бях срещал в България това усещане да не се чувстваш на изпит с молив и химикалка и 40 минути за решаване на квадратно уравнение. По-скоро бе на ниво дискусия за ефективен модел за работа. И до ден днешен комуникираме по този начин с фирмата майка.

Имаше ли нещо, което те затрудни и как би подходил днес?

По-скоро не. Но ако трябва да съм честен, бих подходил доста по-уверено.

Какъв въпрос би задал ти на интервю за работа?

Винаги задавам въпроса защо човек иска да смени работата си. Това е част от задачите на HR-а, но и на мен ми е интересно. Разбира се, всички работим за месечната си заплата, но след като човек е в нашата професионална сфера, то той вече е осигурил насъщния си. Затова се интересувам какви са му подбудите, какво го кара да работи, да е по-ефективен и да ходи щастлив на работа.

Имаш ли интерес към дадени спортове? Може би по-традиционни или пък екстремни?

Имам силен интерес към екстремните спортове. Сериозно се занимавам с мотоциклети – по шосе и в пресечен терен. Спускане с велосипеди, малко катерене, доста сериозно се занимавам със сноуборд през зимата и в момента се опитвам да понауча някой воден спорт.

Четеш ли за разпускане и ако да – какво?

За разпускане рядко остава време, но винаги е нещо от типа на фентъзи. Като любим автор бих казал Тери Пратчет.

Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства?

Посоките са две. Назад, в опита, който вече съм изградил в тази индустрия, в която съм почти цялата част от професионалната си кариера. Ако там не открия отговора, то поглеждам нагоре, където са моите ментори – нашите директори, които са още по-опитни и са ме направили професионалиста, който съм. За щастие, до момента или отговор А, или Б са ми помагали и не ми се е налагало да търся друг вариант.

Какви са твоите задължения в ролята ти на Department manager в Bosch ECS?

Това е комплексна роля, която обхваща грижата за колегите, които рапортуват към мен и са ми подчинени, грижата винаги да имат ясен план и осигурена достатъчно предизвикателна работа в момента, но и с хоризонт напред. Да бъдат развивани с трейнинги, обратна връзка, с план за повишение за смяна на ролята. Много често в нашата професия човек трябва да избере в кариерния път – дали ще се развива като техническо лице, софтуерен архитект, технически лийд или някакъв експерт, или пък ще се развива по пътя, по който съм аз – Project Management, People Management, Group Management и т.н. Налага ми се и много тясна и честа комуникация с нашите Bosch партньори от останалите локации по света, с които работим и колаборираме по различни проекти. Съответно има уговорки коя част от проекта е най-подходящо да е при нас, как да сме най-полезни с експертизата си, къде да са управленските роли в конкретния проект, срокове, бюджети и др. Разбира се, има и много сериозна комуникация с клиента – автомобилните производители и различни дискусии с тях. Това е на ниво отдел, а на ниво локация, като един още по-голям отбор, трябва да се грижим заедно за развитието и да вървим напред.

Фотограф – Лилия Йотова

Как се справяш с концентрацията в работна среда?

Откакто работим дистанционно е доста по-лесно, защото предвид позицията ми, работя в кабинет – затворен между четири стени, но винаги с отворена врата, както искам и да бъде. Но това има и негативен ефект, че хората често успяват да те прекъснат, защото всеки има нужда да се изговори нещо, да му бъде помогнато с нещо. Това в домашна среда може да се избегне, защото хората виждат, че си зает спрямо статута по комуникационните системи. Или пък може само с написване да бъде уточнено нещо. Разбира се, границата на work-life баланса се размива и човек може преди или след работните часове, или през уикенда, да довърши работата, изискваща концентрация.

Какво би ни казал за управлението на екипи и хора? Има ли правила, които трябва да знаем?

За мен правилата са две, като едното произлиза от другото. Най-напред – не трябва да има крайни правила. Винаги има частен случай и е много хубаво да бъде разгледан и да се обърне внимание, а не хората да са редове в таблицата, равни по всички параметри. Също така, всеки човек има подход към разбирането. С всеки можем да се разберем и да сме продуктивни в комуникацията си – да разберем начина му на мислене, какво иска да каже, следователно да подходим индивидуално по правилния начин. Ако към всички сме еднакво строги, крайни или фриволни, то това никога не води до еднакъв резултат.

Какви са твоите хобита?

Старая се хобитата ми изцяло да включват движение, тъй като работя на компютър откакто се помня. Почти съм сигурен, че първо се научих да пиша на компютър, а после на хартия. Следователно се опитвам да приоритизирам движението. Може да е пешеходен маршрут в планината, но трябва да е нещо, свързано с движение.

Кои са твоите любими сайтове или книги на технологична тематика?

Като отговоря на този въпрос ще проличи колко съм стар, но това не е някаква тайна. Една от любимите ми технологични книги навремето бе “Design Patterns”. За сайт, хората от моето поколение ще отговорят SourceForge и аз също съм на това мнение.

Посещаваш ли технологични събития и защо според теб са важни?

Освен тези в Bosch, посещавам в една конкретна насока. Като част от моите задължения е и програмата за дуално обучение на Bosch, т.е. интеграцията на ученици още в курса на средно образование в нашата компания. Посещавам симпозиуми и лекции в училища, както и дискусии с родители и ученици, на които обсъждаме защо е полезно да посъветват децата си да започнат своето дуално обучение при нас, а не в друга компания. Това е малко или много нещо като мисия и се радвам, че дори без да съм искал, нашите директори поставиха тази задача именно на мен. Още навремето, няколко години след като завърших ТУЕС, бях помолен от директорката да покрия за кратко един от часовете по програмиране и всъщност останах 6 години като редовен преподавател. Според мен е много важно да върнеш инвестицията, която училището е дало в теб, но и да подсигуриш добрата материална подготовка на новите колеги, които идват при нас. Ако ние не се погрижим за това, то няма как. Най-добре е преподавателите да са от бранша, да представят нещата не само на теория, но и практически – от живия живот.

Разкажи ни забавна случка по време на работа.

При нас забавните случки най-често са при тестване на автомобилите. Ние правим софтуери за автомобили почти изцяло в локацията и винаги има нещо много интересно, когато автомобилът за първи път е горе-долу годен за движение. Разбира се, става въпрос за затворено трасе и професионални шофьори. Обикновено, дали по наша вина или по вина на други, се стига до много сконфузни ситуации. Бяхме на една сериозна писта на голям автомобилопроизводител в Щутгарт. Там са симулирани абсолютно всички ситуации при автомобилното движение – страничен вятър, дъжд, разбит път и т.н. Тогава работехме по един голям бус и по-точно по таблото му. Това бе когато все още се занимавах с мултимедийни проекти. Компанията, която също разработва много сериозно в София, се грижеше за страничната врата и нейното управление по електронен път. Тя бе малко по-назад в готовността си и вратата остана отворена за цял ден. Проблемът е, че трасето е кръгово и затворено, и винаги минаваш през всичко, следователно постоянно минавахме през участъка с дъжд, който вали настрани. Трябваше да покриваме техниката, да се пазим един друг от водата и т.н. Често се случват такива комични неща.

Къде си се представяш кариерно след 5 години? На какъв етап от развитието си би бил?

След 5 години си се представям в същата компания, със сигурност. Това е място, където с общи усилия развихме много добра посока и съм сигурен, че е едно от най-желаните места за работодател сред специалистите в България. Надявам се да сме се развили дотолкова, че да мога да застана на управлението на някое от подразделенията на софийската локация.

А в житейски план как се виждаш след 5 години?

Бях на сватба и ме попитаха кога и аз ще ритам менчето. Та, някога и това трябва да стане.

Кои са топ книгите, които всеки програмист трябва да прочете?

„Design Patterns”.

Има ли такива, които всеки мениджър трябва да прочете или има ли практики, които всеки мениджър трябва да научи?

Според мен българските мениджъри трябва най-много да учат в направление soft skills. Вече има много хубави компании, дори и в България, които се занимават с такива трейнинги. Има и много добри външни, които могат да проведат обучението на английски и с техните частни случаи. Но наистина, нашата култура и нашият обикновено технически бекграунд, трябва да бъдат една идея пречупени, за да вървят нещата продуктивно напред.

Кое е любимото ти технологично меме или виц?

Любимият ми виц е и нещо като тест да оценя каква е аудиторията около мен и доколко мога да навлизам с техническите и „nerd” шеги. Питаш хората защо в контакта има три кабела и за какво са? Когато кажат очевидния отговор, ти реагираш с „Не“ или когато кажат „Не знам“, отговаряш – „За ток, за напрежение и за косинус ФИ“. Ако си електроинженер, то това е доста смешно и в аутомотива сме го довършили така, че в автомобилите има само два, тъй като косинус ФИ там е единица.

Кой е твоят ИТ гуру?

Това е моят класен ръководител – Любомир Чорбаджиев.

Кои са нещата, които обичаш в своята професия?

Това, че докато ходя по улицата мога да видя продукт.

Кога се работи по-лесно с технологии – през деня или през нощта?

Напоследък забелязвам разликата. Навремето бе по-лесно през нощта и може би с напредването на годините става по-лесно през деня.

Искаш ли да споделиш нещо с нас?

Не толкова да споделя, колкото да отправя благодарност, че обръщате внимание на подобни компании като нашата и на позиции като моята, за да можем да покажем на по-младите, които идват след нас, че България отдавна не е просто една локация за работна ръка, а тук се създават партньорски организации с български мениджмънт, с отговорности и вземане на решения, както и с възможности за развитие. Това трябва да се покаже ясно и видимо. 

Извадено рамо, шина и ожулено лице. Не това е стандартното очакване за визията на софтуерния инженер. Но тя е извън клишето. Влиза на срещата ни в Инженеринговия център на Bosch с блеснал поглед и видими травми от последното спускане с велосипед. Това, че едната й ръка е обездвижена, не й пречи да си върши работата.

Тя е състезател по спортно ориентиране, планинско колоездене и маратонско бягане на шосе. Тази година  постига едно от десетте най-добри времена на маратон за жени в България. Но това не е всичко. Христина Козарева е трета на маратон в Хелзинки, има  балканска титла по планинско колоездене, трето място на планинско колоездене в Италия и първо място на международно състезание по планинско бягане в Гърция. И за да не скучае през зимата, тогава се състезава в ски бягане и ски алпинизъм.

„Опасно е, да. Важно е да поемаш премерени рискове и да не подценяваш ситуацията, защото малки грешки водят до фатални последици. Не е въпрос на героизъм, а на техническа, физическа и психическа подготовка. Защото е важно след всяко преживяване, да се върнеш жив“, споделя  софтуерният инженер Христина Козарева.

Сякаш между другото, покорява и професионални върхове. Завършила е информатика в СУ „Климент Охридски“ и магистратура в НБУ. От 13 години е в аутомотив сферата. Вече е тийм лидер в Bosch ECS.

Накратко, екипът на Христина се занимава с тестване на софтуер и хардуер, писане на код, работа с  апаратура, платки, тестови системи, а също неизбежната документация с преглед и анализ на проектни спецификации.

„Започнах като студентка в автомобилната индустрия и ми хареса. Хардуерните елементи, устройствата в ежедневието, също. Има какво да пипнеш, да видиш как мига, как реагира системата. Не е  абстрактно. В тестването имаш поглед над цялото и затова ми е много интересно“, споделя Христина.

За нея тестването на системи във вече сглобени прототипи на автомобили, е сред любимите й професионални занимания. Тогава има проби на полигон. „Няма да забравя изпробването на системата за паркиране без участие на шофьора, която тествахме с колегите. С натискане на едно копче, колата паркира сама. В началото беше сюрреалистично да наблюдаваш как автомобилът се движи без твоя намеса, докато си на шофьорското място, с вдигнати ръце. Невероятно е да участваш в такива разработки,“ разказва тест инженерът.

Това, че  от дете се занимава със спорт в природата, помага на Христина за кондицията. Започнала е със спортно ориентиране в габровския Балкан, където е родена. И до днес не изоставя удоволствието да тръгне от точка А до точка Б с карта и компас. Умело се ориентира по знаците и без електроника, въпреки че професионално непрекъснато тества нови устройства и системи.

„В ориентирането трябва да можеш да реагираш бързо, да си адаптивен, да работиш под напрежение и  да не изпускаш посоката“, обяснява  Христина. Убедена е, че освен интуицията, важна е и техническата подготовка – все качества, приложими и в корпоративната среда. „Понякога се налага да вземеш решение на секундата и от това ти зависи животът. А за бягането на дълги разстояния, няма как да си добър без постоянство и упоритост. Аз боря монотонността на тренировките, с фокусиране върху конкретното упражнение, което трябва да направя“, споделя философията на хобито си Христина.

Въпреки че бягането на дълги разстояния е самотно занимание, Христина споделя, че и в хобитата, и на работното място, има приятели и съмишленици. Никой не подценява възможностите й и получава подкрепа и вдъхновение, когато е нужно. Изненадващо и почти на шега, с няколко колеги се вкарват в успешно приключение, в което е замесена и една от разработките на Инженерния център – Bosch eBike System.

„Приятели от друг отдел ми предложиха да се явя на Витоша 100 с eBike. Направихме си сполучлив експеримент“, спомня си Христина.

Когато получава предложението, Христина Козарева вече има зад гърба си 11 победи на „Витоша 100“.  Но да пробва байка в реални условия, я амбицира да участва отново. Колелото тежи 25 килограма и е по-бързо от това, с което свикнала, така че трябва за кратко време да опознае новата техника.

„Съчетахме съвсем естествено работата с хобито ми. Започнахме тестове и подготовка на двигателя, на батерията, на настройките за ръст и килограми. Колегите бяха надъхани и дори  организираха пит стоп като на Формула 1. Чакаха ме на едно място на трасето, където трябваше да се смени батерията. Действаха светкавично“, спомня си шампионката.

Козарева финишира първа сред жените и връща байка здрав и с награда. Помни с благодарност, че  мениджърите дали колелото за тестове извън офиса,  без да се замислят и да поставят условия. Само пожелали успех на импровизирания екип. „Докосна ме това, че не се усъмниха във възможностите ни. Справихме се и почти на шега, изкарахме продукт, който беше тестван, подобрен и се върна с награда“, горда е Христина.

Шампионката по бягане на дълги разстояния се старае никога да не забравя, че в зоната на комфорт могат да се получат големи грешки. Христина всеки ден си напомня, че както в хобито, така и в професията,  ситуациите не винаги са предвидими. И се старае да работи за по-голяма сигурност на автомобилите, така  че  инцидентите на пътя да намалеят, въпреки човешките грешки.

Фотокредит: Лилия Йотова на заглавна снимка и Антонио Вълчев на снимка с eBike.

Присъеденете се! Uncle Bob ще бъде на ISTA, а вие?

Всички посетители ще имат възможността да се докоснат до 2 keynote лектора, 2 трака за DEV професионалисти и за QA специалисти и 16 лектора. Организаторите обещават вълнуващо изживяване в над 6 часа съдържание на живо.

Събитието се организира от водещите технологични компании в България –  Experian, Infragistics, Musala Soft, SAP и VMware и съчетава способността на петте организации да създават Иновации, да споделят знания и да съберат хора, които променят света!

Г-н Конов, разкажете ни за Вас и за решението Ви да заминете за Швейцария.

Aз съм програмист по душа, независимо с какво друго се занимавам. Обичам зимните спортове и ветроходството. Преди 3 години получих интересно предложение за работа в страна, която ми даваше възможността да практикувам любимите си занимания на една ръка разстояние. Сравнително бързо събрахме багажа и заминахме! Първоначално започнах да работя като програмист, след което ме харесаха и станах technical project lead на няколко проекта. Тези проекти бяха доста предизвикателни, в много специфична сфера, в която компанията (Leica Geosystems), бе един от лидерите. Проектите, с които се занимавах бяха изключително интересни, свързани с AI, Reality Capture и други водещи технологии, комбиниращи най-доброто от хардуера и софтуера. В компанията, в която работят повече от 20 000 човека имаше проекти в Autonomous driving, GNSS Positioning, custom AI accelerator hardware и други. Имах възможността да работя с едни от най-големи експерти в света в тези области. Екипите ни бяха мултинационални, бяха представени много държави и експертизите бяха изключително сериозни. Начинът на организация, обаче беше различен от този в България. Там често се работеше върху продукт, който се изгражда на базата на поредица от проекти, които може да включват от двама до двеста души. Аз имах възможността да участвам както в малки, така и в много големи екипи, разделени на SCRUM подекипи. Например, екипът който ръководих, се състоеше от около 6-7 човека. 

Какво ви накара да се върнете от Швейцария и да се присъедините към българска компания? 

Да се върна бе трудно решение, което беше повлияно от много аспекти. Първият аспект е със сигурност личният. Прекарахме там 3 години, но интеграцията беше трудна и не ни харесваше начинът, по който се чувствахме да живеем в чужбина. Когато имаш деца е изключително важно как те успяват да се интегрират в средата.

Швейцария е страхотна държава, но не е от най-социалните и отглеждането на деца там не се случва лесно. В професионален аспект, културата на немско-говорящия свят е много различна и не я усетих като своя. Когато си на работа там, работиш като експерт и си ексклузивно в делова среда – изграждането на лични взаимоотношения се счита за табу. Въпреки че в компанията, в която бях, имаше колеги от най-различни държави и това не бе толкова силно изразено, все пак дори и там се усещаха строго професионалните връзки и дистанция. Времето, което прекарваш с хората в компанията е само и единствено твоето работно време и никога извън него. 

Другият проблем е, че когато си в една голяма корпорация, имаш малък принос за това какво се случва и неголям контрол върху нещата, които се правят. Ако съществува например някакъв проблем, който екип от шестима души могат да направят за шест месеца в една по-малка компания, в една голяма корпорация това без проблем може да отнеме три, четири, пет години или дори да не се случи никога. 

Тези неща – трудностите по интеграцията, както за мен, така и за децата, заедно със свръх професионалните отношения, ме накараха да се прибера, защото ми липсваха друг тип отношения и предизвикателства, каквито мога да намеря в България и най-вече в Resolute Softwarе, където започнах работа. 

Бихте ли направили сравнение между кариерното ви развитие и предизвикателствата там и това, което Resolute Software ви дава възможност да направите тук? Кои са онези разлики, които бяха изключително важни за вас и допринесоха за избора ви? 

Това, което ме спечели най-силно в Resolute Software е важността, която основателите отдават на културата. Те активно градят организация, в която всеки човек да се чувства все едно е част от едно голямо семейство. Независимо дали става дума за професионален въпрос или за нещо извън работата, екипът на Resolute Software разчита един на друг и се подкрепя безпрекословно. Тази силна екипна връзка се усеща още от ден 1 в офиса и ме кара да се чувствам на сто процента на мястото си. 

Второто предимство на Resolute Software е свободата. Компанията има клиенти, които идват при нас, защото имат много сериозен проблем, а нямат ресурс и капацитет да се справят с него така, както биха искали. Това е уникална възможност, защото получаваме наистина трудни задачи и сами трябва изберем начина, по който да ги решим. 

Третата причина да избера Resolute e, че, компанията полага целенасочени усилия да насочва служителите си да открият своето лично предизвикателство – това, което ще ги мотивира и ще допринесе да бъдат максимално ефективни. Това важи както за проектите, по които се работи, така и за личностното ни развитие. Имаме възможност да се изявим, да научим, да решим труден проблем и да ставаме по-добри всеки ден. Това се случва чрез активно менторство от лидерите на екипите, както и от предоставяне на много различни възможности да се включваме в извънработни инициативи, обучения, семинари и прочие, с които да намерим и личната си страст. 

Не на последно място, причината да избера Resolute е, че компанията все още не е голяма, но и културата на работа не го предразполага. Няма характерните за голяма компания интриги, политически игри и задкулусни действия. Това ме освобождава емоционално да си свърша работата. 

В Швейцария са много добри в това да изградят процес, който да следват предвидимо години наред. Кадрите там се специализират изключително и само в една сфера. Тоест ако един човек работи като front end, той го прави в продължение на 15, 20, 30 години и така може никога да не разшири своя кръгозор. Специализира се много тясно, става много добър в това, което прави, но при една рязка промяна на конюнктурата може да се окаже не особено конкурентноспособен. В Resolute се търси обратното: човек винаги да е с няколко крачки напред и да разширява непрекъснато собствения си капацитет и възможности. А за това е необходима повече свобода. Тук я има.

Каква ще е по-конкретно ролята ви в компанията; какви са технологиите и проектите, на които ще се посветите? 

Технологиите са много разнообразни. В момента се занимавам с предизвикателен проект, тъй като е свързан с широк набор от технологии – .NET Core, Angular, GraphQL, а от продуктите – HashiCorp Nomad, Vault, KeyCloak. Стараем се непрекъснато да навлизаме в нови технологии и екипите ни да градят експертиза. Учим се през цялото време и това е много хубаво и интересно както за мен, така и за останалите. Разнообразието от проекти има тъкмо такъв смисъл – да си винаги на гребена на вълната на най-новото и да започнеш да го прилагаш. Начинът, по който към момента работим с екипа ми е да търсим нещото, с което всеки би се занимавал и би могъл най-добре да допринесе за проекта, за да може всеки да намери предизвикателството, което ще го мотивира да бъде максимално ефективен и да допринася не само за проекта, но и за неговото личностно развитие. 

Кое е онова, което позиционира Resolute Software добре в толкова силно конкурентна среда? 

Смятам, че Resolute Software е изключително конкурентноспособна заради свободата и модела на отношения в екипите – тези неща обикновено те правят и много силен на пазара. 

Истината е, че в България IT сферата е доста разглезена, в чужбина не е така. Там критериите са много високи, а заплащането не е кой знае колко по-добро. Програмистите в България получават едни от най-добрите условия за работа, дори не само спрямо стандарта на живот, а и в абсолютни цифри. Но има и нещо друго – не е сигурно, че това ще продължи, средата не винаги ще е такава. Много хора казват, че това е временно явление и един човек трябва да е конкурентноспособен, за да удържи на промените. Не е важно какво пише в CV-то ти, а с колко сложни и сериозни проблеми си се занимавал и как си ги решил. CV-то в най-добрия случай ти дава достъп до първото интервю. Но оттам насетне трябва да покажеш, че си добър. В това отношение Resolute Software е перфектното място – там се решават сериозни и специфични нишови проблеми. Проектите не са за всеки, не са тривиални задачи, в които просто “редим формички”, а наистина решаваме значими и глобални проблеми. От тази гледна точка, сме едни от малкото компании в света, които имат способностите и възможността да предложат такива услуги на своите клиенти.

А как вие самият си представяте бъдещето в компанията? 

Надявам се да допринеса много, защото се чувствам в правилната среда. Искам не само да помогна за развитието на компанията, но и да се превърна в една от основните фигури, които я движат напред. Щастлив съм, че познавам голяма част от екипа на Resolute Software още отпреди основаването на компанията – и вече знам какво мога да очаквам от тях като култура,начин на работа и отдаденост. Това, което най-много ми харесва, е ангажиментът, който Вели и Христо поемат (бел.ред – Вели Пехливанов и Христо Георгиев, основателите на компанията), за да запазят тази култура на сплотеност и отдаденост към работата и да организират компанията така, че всеки един да се чувства щастлив да прави това, което го кара да се чувства добре. Вярвам силно и подкрепям изцяло тяхната визия, че най-важното е не просто да имаме много проекти, а един доволен и щастлив екип. 

Съвети за предотвратяване на проблеми с психичното здраве на софтуерните разработчици:

Практикуване на автономия

Способността да имате малко повече „живот“ покрай работата е наистина полезна за вашето собствено благополучие.

Даниел Пинк описва как самостоятелността, майсторството и целта са основните двигатели на продуктивността в книгата си „Карай“. Мотивацията, признанието и увереността са ключът към успешната работа по разработка на софтуер. Да бъдеш упълномощен да допринесеш за по-широка цел, използвайки своите умения, е много по-възнаграждаващо.

Според проучване на Haystack, 83% от разработчиците съобщават за изгаряне. Ето защо работодателите трябва да внимават, когато поставят реалистични очаквания към разработчиците на софтуер.

“Образованието казва, че ти пука”

Работодателите могат да инвестират и в разработчиците като физически лица. Някои компании предлагат щедри бюджети за обучение. Ако нямате тази възможност, то можете да отделите един ден в месеца, в който вашите служители да придобият нови знание или да им предоставите едночасов урок от друг специалист по конкретна тема.

Свобода на работа

Награждаването на разработчиците с пари не работи като мотиватор. Да им дадете време и да им се доверите да го използват за нещо различно от директна инженерингова работа, има по-голямо влияние.

Google използва известен подход, като дава 20% от времето на работника да бъде използвано за всичко, което намери за интересно. Atlassian също е известен с това, че прави нещо подобно. Всички служители работят 24 часа по проекти по техен избор, произвеждайки изненадващи иновации и подобрения, които може би никога не биха били доставени в противен случай.

Уроци тип “отворен код”

Независимо дали са отдалечени по избор или обстоятелства, отдалечените софтуерни екипи днес разполагат с много по-впечатляващи инструменти за комуникация.

Въпреки това, цялата тази свързаност може да доведе до допълнителен стрес и умора. Всички разработчици на софтуер са различни. Стилът на работа на един се различава от този на друг. Проектите с отворен код работят по начин, който уважава времето на всеки, а вложените очаквания са в рамките на нормалното.

Баланс между работата и живота

Когато пандемията ни спря от ежедневните пътувания, мнозина останаха с не особено позитивни настройки за работа.

Без значение дали вашите разработчици работят от вкъщи от известно време, важно е да проверите дали имат нужда от надстройка на монитора, резервно захранване или дори нова клавиатура.

Отделяне на време за комуникация по време на работа е от важност. Ненатоварващите онлайн игри например, могат да разведрят настроението. Ако дадена компания предлага EAP – програма за помощ на служителите, то трябва всички те са уведомени за тази възможност и им осигурете достъп до нея. Не пречи да напомняте на мениджърите, че програмите са там и за тях, а не само за хората в екипите им.

Завърших в ПМГ “Васил Друмев” Велико Търново с профил “Математика”. Там се запознах с основите на програмирането, а след това продължих образованието си в ТУ София, специалност КСТ. Още във втори курс започнах работа в софтуерна фирма, така успях да компенсирам огромната разлика между това, което ти преподават в университета и реалната практика. Колебаех се в каква насока да продължа академичното си развитие, исках да получа знания и да подобря организацията на работата ми, затова завърших Индустриален мениджмънт, отново в ТУ София.

Програмирал съм на най-различни езици, като започнах с Pascal, Delphi, PL/SQL, след това продължих с JVM езици, Javascript. Не споделям разбирането, че езикът е от най-голямо значение за развитието на човек, а по-скоро проблемите и предизвикателствата, с които му се налага да се справи в работата. Обичам елегантните и разбираеми решения и тъй като вариантите за всеки един проблем са много, не бих казал, че имам любима технология.

Стартът, Java и … достатъчни ли са познанията по 1 програмен език

Моят опит като програмист е доста ясен, канализиран и последователен. Започнах да се занимавам с програмиране в гимназията, а още в университета, във втори курс – с Delphi. След известно време осъзнах, че мога да решавам по-сложни проблеми с по-модерни езици за програмиране. Изборът изобщо не беше труден – исках нещо мултиплатформено, с което да се работи лесно. Така се преквалифицирах в Java.

Имах късмета да стана бързо част от интересни компании и проекти, благодарение на които натрупах ценен опит, понякога по трудния начин. Определено мога да кажа, че си заслужаваше поради факта, че всички трудности, с които се сблъсках, изградиха характера ми. Моят опит, обаче, не се ограничава само до Java. В тази връзка не съветвам никого да разчита единствено на един език, защото в днешно време има толкова много заслужаващи внимание езици за програмиране, които да бъдат разучени: Go, JVM езици – Kotlin, Scala, Groovy, Javascript / Typescript, всеки от които разрешава различни задачи по елегантен и оптимален начин.

Как се протичат стандартните Dev интервюта в България?

Като разработчик, който провежда технически интервюта, видях различни подходи за провеждане на такъв тип срещи. По-долу бих искал да споделя с вас начина, по който се извършват стандартните Dev интервюта в България и се надявам това да ви даде по-ясна представа за процеса на технически подбор, като вземем под внимание опита на всеки отделен кандидат, през моята гледна точка.

Някои компании дават тестове или задават конкретни затворени въпроси, очаквайки кандидатът да бъде подготвен точно с определени знания и технологии, без да вземат под внимание автобиографията. Това работи, само ако наетият човек ще прави точно това, за което е бил нает. Това обаче е ясен знак за мен, че компанията няма за цел да развие служителя.

Други компании се фокусират върху специфични задачи като писане на код и контрол на процеса, като ограничават използването от кандидатите на външни ресурси, т.е. интернет. Този подход, обаче, е далеч от реалния свят, с който всеки разработчик се сблъсква.

Какво е важно да попита интервюиращият?

Това, което препоръчвам, е интервюиращият да попита кандидата дали той/тя би искал/а да продължи да извършва същия повтарящ се цикъл от ежедневни задачи, или би искал/а да направи някои промени в начина си на справяне с ежедневната работа. Този въпрос е много важен, за да разберем начина на мислене на кандидата. Забелязвам, че този въпрос твърде често се пренебрегва от страна на интервюиращите.

Необходими ли са тестове за издръжливост на кандидата?

Има компании, които не само тестват техническите умения на кандидата, но и неговата/нейната издръжливост, като правят интервютата тежки и излишно дълги. Едно интервю, което продължава половин работен ден, и през което кандидатът преминава през различни интервюиращи, многобройни задачи и кратки почивки, се оказва прекалено изтощително и доста неефективно според мен. Да, в крайна сметка компанията ще разбере по-добре дали кандидатът може бързо да се концентрира и да „оцелее“ в процеса, но на каква цена?! Има много по-ефективни начини за оптимизиране на процеса на техническото интервю, които ще споделя с вас по-нататък.

За какво да следят кандидатите?

Най-важното, което да следят, е отношението. Срещал съм и почитатели на крайностите – автобиографията на кандидата изобщо не се преглежда и това се прави преднамерено. Когато дадена компания търси нови служители, на етап интервю трябва да  покаже интерес към кандидата, както кандидатът е проявил интерес към компанията.  Според мен, кандите трябва да съблюдават за такъв тип отношение и да го избягват на всяка цена. 

“ЗА” индивидуалния подход

В REWE digital се фокусираме върху опита на кандидата, като взимаме под внимание типа длъжност, за който кандидатства. Конкретните технически въпроси не са от първостепенна важност. Вместо това, ние центрираме интервюто около темите и технологиите, с които кандидатът е запознат, използвайки времето, за да проведем ефективна дискусия. Всеки кандидат е уникален и на база неговия/нейния опит, подхождаме индивидуално, за да достигнем до различни видове дълбочина на техническите разговори. Ако задачата е да се реши проблем, ние се фокусираме върху разбирането на кода или какви са идеите зад кода, който трябва да бъде написан. За нас е важно да разберем как кандидатът подхожда към решаването на конкретната задача и какви методи използва, за да се справи с проблема. В крайна сметка, интервюто винаги е двустранен процес и двете страни трябва да усетят връзката помежду си.

До каква позиция може да достигне Java програмист?

Структурата в REWE digital е плоска. Тук няма ръководители на екипи. Всички даваме всичко от себе си, за да помогнем на другите членове на екипа ни да се справят със задачите си. Важното не е длъжността или титлата, а дали сте екипен играч или не.

Имаме вътрешна програма за растеж, наречена “Path of Excellence” (Пътят към съвършенството), към която всеки програмист може да се присъедини и да придобие задълбочени познания за разработването на софтуер в една конкретна технология (пр. Java), за да стане champion (шампион) или дори master (водещ експерт) в нея.

За мен е ценно да се развивам като професионалист, да научавам и тествам нови технологии, каквито използваме в технологичния пакет (tech stack) на компанията.

За бъдещето на Java, Java разработчиците и здравословната конкуренция

Доста съм изумен от факта, че нашият технически директор в Кьолн – Робърт Цорес е един от основателите на езика за програмиране Java, който има дълга история на развитие.

Въпреки че Java е стар език за програмиране, той все още е жив и динамичен. В момента има нова версия на всеки 6 месеца, което го прави доста гъвкав за иновации и промени. Последните нововъведения като Records, Sealed types, Pattern matching придвижват Java напред в посока data-oriented model. По този начин езикът наваксва с функционалности, които предлагат други Jvm езици. Има интересни проекти, които са в развитие, например Looming – реактивно програмиране с модел, който не се базира на нишки – един основен проблем в Java, който различни езици и frameworks решават.

Разработчиците на Java имат чудесна възможност да се занимават със система, която непрекъснато се подобрява. Нека не забравяме, че Java не е просто език – виртуалната машина играе ключова роля за успеха. Примери за това са оптимизация на паметта, която се използва от String, времето за компилиране и стартиране, дължащи се на Garbage collector G1 – постоянно подобряване между версиите, добавяне на нов ZGC с “паузи” от една или две милисекунди. Всичко това може да се комбинира и с други езици, работещи с JVM: Kotlin, Scala, Groovy и други, така че разработчикът е свободен да комбинира в един проект езиците и библиотеките, за да изгради решение напълно съобразено със своите нужди, ресурси и опит.

Java еволюира постоянно, взема неща от по-новите езици и засега ги имплементира успешно – примери за това са Scala и Kotlin. Причината за това е здравословната конкуренция, която е налице в момента.

“Няма хора на пазара” – Проблемът и … решението

Често съм чувал фразата „няма хора на пазара“. Според мен въпросът се свежда до инвестиране в хора и развитие на техния набор от умения. Наясно съм, че има много добре подготвени служители (готови кадри), но е трудно за всяка компания да спечели доверието им, когато ги потърси с готова оферта за работа. Затова приветствам всички компании, които инвестират в развитието на своя персонал, дори от нулата. Вършите много добра работа и ви моля да продължите да го правите. Смятам също, че е много важно служителите да поддържат личната си мотивация на високо ниво. Това е моментът, в който компанията може даде тласък и да ги помогне. В REWE digital имаме страхотни примери на наши колеги, завършили софтуерни академии, които се присъединиха към нас с базови познания за технологичния стак, но с висока мотивация. С малко помощ и подкрепа от наша страна, те показаха, че всичко е възможно с правилното мислене и отношение.