#1. PYTHON

Python е универсален език за програмиране, който често се използва в бекенд разработката и науката за данните, което го прави отличен избор за начинаещи в програмирането.

#2. C

C е език за програмиране, който често се използва при разработването на приложения и системи. Синтаксисът му наподобява този на други широко използвани езици и това го прави много подходящ за начинаещи разработчици, които искат да се развиват.

#3. C++

C++ е език за програмиране, който е много сходен със C, но включва класове и обекти. Той е сред най-подходящите езици за разработване на игри и системи.

#4. JAVA

Java е обектно-ориентиран език за програмиране от високо ниво и е добър избор за разработване на приложения и уеб сайтове.

#5. C#

C# е обектно- и компонентно ориентиран език за програмиране, подобен на C и Java. C# позволява на разработчиците да създават много видове сигурни и надеждни приложения, които работят в .NET.

#6. JAVASCRIPT

JavaScript е език за програмиране, който често се използва за разработване на приложения, игри и уеб сайтове, както и за уеб сървъри. Въпреки че е най-известен като скриптов език за уеб страници, много среди, които не са свързани с браузъра, също го използват, като Node.js, Apache CouchDB и Adobe Acrobat.

#7. SQL

SQL е предназначен специално за програмиране на бази данни. Това включва съхраняване и обработка на информация в релационна база данни. Релационната база данни съхранява информация в табличен вид, като редовете и колоните представят различните връзки между стойностите на данните.

#8. GO

Go е подходяща за разработка на бекенд и за работа с API и уеб услуги. Първоначално Go е създаден за програми, свързани с мрежи и инфраструктура. Предназначението му е било да замени популярните високопроизводителни сървърни езици като Java и C++. Днес Go се използва за различни приложения, като cloud приложения и сървъри, DevOps, инструменти за команден ред и много други.

#9. SCRATCH

Scratch е език за програмиране, създаден, за да научи децата на основите на програмирането. Той е базиран на блокове, и уебсайт и служи като образователен инструмент, с целева аудитория на възраст от 8 до 16 години. Потребителите на сайта могат да създават проекти в него, като използват интерфейс, подобен на блокче.

#10. VISUAL BASIC

Visual Basic, понякога наричан още и Classic Visual Basic, е език за програмиране с потребителски интерфейс, подходящ за разработване на frontend и full-stack. Той е най-широко използваният език за програмиране за създаване на приложения за Windows. Той е лесен за научаване и не изисква да запомняте трудни команди, както другите езици за програмиране.

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1

Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 2

ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR

Прочетете още:
1. Android 15 ще Поддържа Сателитни Съобщения, Вижте Още Функции
2. 30% от ИТ Професионалистите Инвестират Суми Между 50 000 и 500 000 лв.
3. Confluent Представя Нова Изцяло Управлявана Версия Apache Flink

Последвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Искрен Александров

Още от дете, Искрен проявява особен интерес към компютрите и технологиите. Той обича да експериментира и да създава нови неща. Започва да навлиза в #tech света с курсове по Лего роботика, а днес е изключително запален по изкуствения интелект.

Освен към технологичната сфера, Искрен е любопитен и за това какво се случва в startup света и този на предприемачеството. Той създава нови продукти, полезни на обществото. Освен любовта към технологиите, обича да спортува тенис и фитнес, както и да се наслаждава на красотата на природата.

Искрен е сред победителите в миналогодишното издание на Hack TUES. Днес, с него си говорим за това какви качества и умения трябва да притежават победителите в хакатона. Споделя ни и защо отборната игра в мащабно състезание като Hack TUES е от голямо значение и как в нея няма място за его. Искрен ни разказва и за началото на своето приключение в #tech света и как интересът към технологиите може да се превърне в основа за добро бъдеще в тази сфера. Тези и много други теми, прочетете в интервюто от първо лице.

Спомняш ли си първия път, когато прояви по-силен интерес към технологиите и кога беше това?

Всичко започна от математиката. Още от първи клас и дори преди това, имах голям интерес към нея. Родителите ми ме записаха на допълнителни уроци по този предмет. Във втори клас вече посещавах курсове по математика в Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ (СМГ). По-късно интересът ми към математиката прерасна в интерес и към технологиите. Началото на това даде един курс по Роботика, който се състоеше от ЛЕГО роботика. Тоест Lego кубчета, като там идеята беше, че присъстват механиката и софтуерът в цялостната концепция. Имах възможност да построя роботи, които бяха и донякъде автономни и които трябваше да се програмират, за да се движат. Спомням си, че бях много горд с един робот, който можеше да решава Рубик кубче.

Именно това даде начало на моето приключение с технологиите. Като по-късно се трансформира в игри, което е доста типично за момчета на тази възраст. Играех много игри. Дори се опитвах да правя игри с платформа, която тогава бе доста популярна – Scratch. Тя ти помагаше с кубчетата да програмираш как визуално могат да се местят или движат картинки. Въпреки че беше нещо като мини прототип на игра, беше наистина много интересно и вълнуващо. Прекарвал съм седмици пред компютъра, за да създавам тези неща.

Животът наистина си ме пое в тази посока и в момента се развивам в технологичната индустрия. И денят ми изглежда абсолютно по същия начин, само че вместо игри имам софтуери за програмиране на екраните си вече.

Бях много любопитен и изпитвах особена страст към игрите, в които можеш да комуникираш с други играчи. Включително и тези игри, които включваха и търговия. Сферата на продажбите и маркетинга също са ми много интересни. И въпреки че упражняваш подобни умения в една игри, всъщност това ти помага много и в живота. През последните 2-3 години проявявам доста силен интерес към предприемачеството и активно се развивам в тази посока.

Ти си сред победителите в хакатона. Какви качества и умения разви по време на участието ти в Hack TUES и кой е най-запомнящият се момент от всичко?

Интересен детайл преди да разкажа какви качества съм развил и усвоил, включително останалите участници от хакатона, че това абсолютно е моето нещо. Още първата година, когато бях в 8 клас и бях доста объркан, се записах на хакатона. От тогава до сега, всяка година съм част от Hack TUES. Първият ми хакатон, тоест в осми клас, спечелихме за най-добър embedded проект, който имплементира хардуер в него. Беше страхотно усещане и именно това ме задържа през цялото време в TUES. Осъзнах, че това е най-гениалното и забавно нещо, което може да правиш с времето си. Да се събираш с купчина “свои” и да създавате нещо за кратък период от време. Когато разполагаш със срок от 3 дена, наистина задачата ти влиза под кожата и те кара да надвишаваш своите очаквания и това как си се виждал преди това.

А относно уменията, смятам, че те важат за всички, независимо дали си успял да грабнеш наградата. На първо място е отборната работа, която те кара да започнеш да работиш по-ефективно от другите хора. Когато работиш в отбор е важна комуникацията, както и винаги да стигнете със съотборниците до едно общо мнение и да се спрете на една технология. Тезата ми е, че в технологичния свят нещата могат по много различни начини да се направят и много хора предпочитат техния си начин. И трябва всичко това да се обсъди с останалите участници в отбора. Следователно всеки един трябва да покаже повече разбиране.

Prev

1of7

Next

Трябва да оставиш егото в джоба си, както се казва. Другото, което е свързано с това, е критичното мислене. Това е умение, което се развива, когато пак имаш такава времева рамка. Критичното мислене ти помага да оставиш идеите, които са ти хрумнали за 5 минути и да се съсредоточиш повече върху това как продуктът или проектът ти ще впечатлят журито и останалите участници. За това се изисква много добра преценка. И третото най-важно качество на такива събития е лидерството. Всеки е лидер в един отбор.

Много, много е важно, когато целия ти екип е загубил дух и е изморен от програмирането, да се обърнеш към екипа си, да ги нахъсаш и да им дадеш правилната посока, в която да продължат да работят. Тази лидерска позиция се върти константно из участниците в тези 3 дни, което е интересен феномен. Следователно всеки един трябва да ги придобива тези качества и да не се отказва.

Би ли ни споделил какви технологии и програмни езици познаваш и имаш ли си любими сред тях?

Знаете ли, че повечето програмни езици си приличат по синтаксис и по начин на работа. Приличат си също и по начин на действие, всичко, каквото се случва зад терминала, върху който пишеш. Тоест няма особено значение какви са програмните езици или пък технологиите. През годините съм се сблъсквал с десетки от тях. В личен план имам повече опит с Java, защото имам малко опит и като Java програмист.

Възможно ли е младият човек да изгради успешна кариера в технологиите у нас?

Абсолютно, абсолютно възможно! Младите хора са много отворени към новото. Особено в днешно време, когато всичко ти е на няколко клика разстояние. Много по-лесно е с инвестирането на няколко месеца учене да изградиш една много добра основа знания. Разбира се, всичко зависи и от самия човек. Има хора, които не са с толкова развито логическото мислене, но пък за сметка на това са по-креативни и т.н.

Би ли избрал да се развиваш професионално в ИТ индустрия в чужбина пред това да останеш в България? Ако трябва сега да избираш, кое поле за развитие би избрал? Нашето или в световен мащаб?

В момента съм първа година в университета в Нидерландия и уча Компютърни науки. За съжаление в България все още има какво да се подoбри относно технологичното образование. Би било чудесно ако в близките години университетите започнат да работят с по-новите технологии, които сега са модерни. Въпреки това обаче ако човек има желанието да се развива и учи, освен университета, може да използва и много други допълнителни източници на информация, платформи или да се запише на курсове, например, и т.н., с които да се запознава с новите технологии и като цяло със спецификите на технологичната индустрия. По този начин той няма да бъде чак толкова незапознат с новото.

Как се виждаш след 5-10 години?

Има много сфери, в които бих искал да се развия като професионалист. Напоследък предприемачеството е много интересна област за мен. Мисля, че е много интересен светът, който стои между предприемачеството и технологиите, тъй като ти позволява да създаваш много неща. Например с умения по програмиране може да създадеш един съвсем обикновен сайт и с умения по предприемачество с този сайт може да достигнеш до стотици хиляди души и да валидираш моментално някоя твоя идея, която те влече, с което искаш да се занимаваш или, с което искаш да промениш света.

Така че, виждам себе си да се занимавам точно това. Друго нещо, което много искам да започна да правя през следващите години, е като се установя малко по-добре финансово, да пътувам по целия свят. Това е една моя много искрена мечта.

Гледайте Първа Част на Уебинар “Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии” 

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Прочетете още:
1. Лъчезар Топалов: Проектите, Практиката и Състезанията са Тези, които ни Правят Истински Програмисти
2. ТОП 3 Ключови Елемента при Стартиране на Кариера като QA Специалист
3. Kin + Carta получи сертификат Great Place To Work за всичките си офиси в 8 държави

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

C# придобива най-голяма популярност през 2023 г. (+1,43%) според собствената точкова система на TIOBE, която взема предвид кои езици за програмиране са най-популярни според различни големи търсачки.

Предимствата на C#

Една от основните причини за нарастващата му популярност е, че той е отличен инструмент при back-end уеб приложения и за проектиране на игри, особено с engine-a за игри Unity.

В огромна полза на C# е това, че е безплатен за използване и постоянно се актуализира.

ТОП 10 на Езиците за Програмиране за Януари 2024

TIOBE Software публикува и своя списък с топ 10 на най-популярните езици за програмиране за този месец.

Топ 10 на езиците за програмиране през януари 2024 г. според индекса на общността за програмиране на TIOBE са:

1. Python
2. C
3. C++
4. Java
5. C#
6. JavaScript
7. PHP
8. Visual Basic
9. SQL
10. Scratch

TIOBE Index for January 2024

Какво представлява индексът TIOBE?

Индексът TIOBE показва кои езици за програмиране са най-популярни в рамките на даден месец. Собственикът и главен изпълнителен директор на TIOBE Software Пол Янсен, отбелязва, че индексът не е награда за “най-добър” език или пък списък на езиците за програмиране, на които е написан най-много код. TIOBE използва популярни търсачки, за да определи кои езици се използват най-много сред професионалистите, курсовете и обученията по програмиране, както и сред доставчиците на трети страни.

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете още:
1. Индия Скочи Срещу TECH Компаниите, Предупреди за Сериозни Забрани
2. Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии
3. CEO-то на NVIDIA: Тази година всяка индустрия ще се превърне в технологична индустрия

Codecraft е базирана на блок-среда за графично програмиране,както и на Scratch 3.0, която поддържа различни езици за програмиране като Arduino IDE, Python, C, JavaScript и други подобни. Хората без опит в програмирането също могат да изпълняват вградено машинно обучение на просто оборудване, а целта е да създават проекти на tinyML приложения на практика и да решават сложни проблеми. Ерик Пан, основател и главен изпълнителен директор на Seeed Studio, сподели:

„Ние сме толкова развълнувани и щастливи да знаем, че нашата платформа за графично програмиране беше призната. Codecraft определено ще разшири технологичното обучение за хора, които искат да прегърнат вграденото машинно обучение.“

Платформата за TinyML “Codecraft” също поддържа различни хардуерни платформи с отворен код, включително Arduino, micro:bits, Wio Terminal, Grove, Bittle и др.

Какво означава за теб това отличие?

Несъмнено е едно голямо признание за работата ми през последната година, в която преподавам, защото наистина имах доста интересни проекти. Радвам се, че бяха забелязани.

Можеш ли да разкажеш на читателите ни и каква е причината да попаднеш в полезрението на БАИТ?

Всичко започна когато записах курс в БАН, от който се научих на сравнително базови неща, свързани с 3D принтиране. След това закупих 3D принтер и започнах по-усилено да се занимавам, като дори направих и уроци в тази сфера. По-късно пък изкарах друг курс, след който започнах да преподавам запояване и електроника. Тези мои курсове бяха приложени успешно в няколко български училища.

Значи наградата ти е за принос в образованието, а ти самият си ученик. Как се съчетават двете неща – да бъдеш ученик и учител едновременно?

По-голямата част от годината прекарахме онлайн. Но е интересно, защото с тази форма, никой не ни сяда на главите и не ни хваща да учим. Аз лично не съм изцяло доволен от този тип обучение, защото не ни дава това, което трябва да получим и нещата не се получават като хората. Но пък училището ме насочва за това как аз трябва да преподавам, защото ставам свидетел на някои елементарни неща, преподадени много сложно. Това води до неразбиране, което не носи полза никому. Затова аз обяснявам нещата на децата, както бих искал на мен да ми бяха преподадени преди време, а дори и сега.

Според теб има ли го момента, че сегашните преподаватели може би са били обучавани по малко по-академичен и сложен начин – нещо, от което сегашните деца нямат нужда и не могат да възприемат?

Има го, да. Но мога да кажа също, че онлайн обучението е като една лупа на българската образователна система и мисля, че то много добре показва къде са грешките и какво може да се поправи, а това няма да е никак трудно.

Как се запали по технологиите?

В час по физика, когато бях 6-ти или 7-ми клас, обсъждахме какво трябва да стане, така че при определен волтаж да светне дадена лампа с резистори. Помня, че ми беше много интересно, а при преместването след 7-ми клас имах възможността да продължа с тази сфера.

Как се преподава 3D принтиране и какви са трендовете при него? Доколко е развито в България?

Най-напред се започва с 3D моделиране – как става то, какво се прави и т.н. След това се обяснява самият принтер и накрая се стига до програмата, която стои между 3D модела и принтера. Истината е, че сам по себе си той е доста проста машина, но задкормилното устройство е важно и има други аспекти. Колкото до Българи, за съжаление 3D принтирането не е много развито, защото няма достатъчно академии и са некачествени тези, които са за по-малки деца. Затова реших да направя нещо по-различно, което да е качествено и да запалва децата от малки.

А можеш ли да разкажеш и за уроците по запояване?

Те са доста интересни, защото при тях се вижда на мига това, което правиш. При 3D принтирането имаме няколко часа принтиране и на едно дете може да му мине тръпката. Накрая му харесва резултата, но не е същото. При запояването мога да запоя два диода с два резистора и една батерия, и резултатът светва мигновено. Това е и моментът, в който се вижда детската искра и голяма радост. Сякаш си направил фокус пред детето, това е аналогията.

Всичко това се случва в Robopartans?

В голяма част, да. Но също така преподавам и в ЧОУ “Томас Едисън”. В Robopartans преподавам и ЛЕГО роботика, като там имам повече групи.

Какво представлява ЛЕГО роботиката?

Това е може би най-развитият тип образователна роботика за деца. Идеята е, че те сглабят робота с 3D модел и след това го програмират с малки стъпки. Тук, както и при запояването, те веднага виждат какво са направили. Програмата е подобна на Scratch и много бързо и лесно успяват да се ориентират в нея. Направена е лесна и интуитивна – с рисунки, скали и т.н. Много се надявам, че това, което правим ще развие интереса на децата и той ще продължи да се развива в някоя техническа гимназия, а след това и университет. Но въпросът е, че не трябва да се губи.

Както отбелязахме, ти си ученик, който вече преподава и явно си една, две стъпки напред. Мислил ли си ти самият с какво искаш да се занимаваш, след като завършиш “Джон Атанасов”?

Бих искал да се занимавам с роботика, като това ще стане или в ТУ, или в СУ. Със сигурност ще е инженерна специалност.

А как изглежда роботиката в България от твоята призма? Има ли почва за развитие или сме забравили тази сфера?

Не мисля, че сме я забравили. Ето че вече имаме български колаборативен робот, което си е значителен напредък. Имаме ПАРА организацията, от която и аз съм част. Но в България роботиката се развива и има перспектива да се учи, а е важно също, че след това можем лесно да си намерим работа. Самата професия е перспективна и постоянно изникват нови стартъп фирми, които често фалират, но пък нашият пазар е много агресивен и затова трябва да не спираме да опитваме. Имаме дори няколко автоматизирани фабрики в България. Голяма част от по-големите заводи са автоматизирани и са налични много интересни неща, направени в България в последните години. Смятам, че в най-близко бъдеще роботиката ще навлезе в страната много повече, а също така и в българските медии.

Питам, защото съществува и мнението, че може да използваме роботи, да автоматизираме складове и т.н., но всичко това е с външни роботи, които се купуват от чужбина. Следователно поддръжката им е скъпа, самите те са по-скъпи. Ако се произвеждат в България, ще е по-евтино за цялата индустрия.

Ние нямаме фабрики за това. В България поръчваме частите и само сглабяме. Не можем да кажем наистина, че тук е производството, защото нямаме капацитет, с който да произведем всяка една част и да сглобим един робот. Това ще изисква много ресурс. Затова купуваме от Китай, а и честно казано, каквото и да направим тук, дори по-качествено, то няма как да вземем по-добра цена от китайците.

Г-жо Димитрова, защо е важно да има такива конкурси, като организираният от БАИТ “Дигитални новатори в образованието” и какво означава за Вас спечелената награда?

Да започнем с това, че положението в което всички се озовахме, бе предизвикателство и имаше много сериозен неизвестен елемент. Имахме притеснение с това как точно ще организираме и децата, и родителите. Но специално за нашето училище, “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Велинград, това се случи в рамките на два дни и бързо успяхме да подготвим всички за платформата, с която предстои да работим – Google Classroom. Колкото до наградата – освен престижна, за мен тя е и оценка на моя труд през месеците, в които се наложи да работим по дистанционен начин. Но тази награда е оценка и за децата, техните родители, както и за училището и моите колеги. Всички ние много се постарахме учениците да не губят материал и да са запознати с всичко, което се случва, защото ние не само преподавахме уроците, а също така и коментирахме цялостно ситуацията. Успокоявахме децата и родителите, че няма нужда от тревоги и че учебната година ще завърши успешно.

Министърът на образованието сподели на награждаването, че учителството е неблагодарна професия донякъде и това е причината тези конкурси да са важни.

Всички, като общност, разбраха какво е да си учител, да даваш всичко от себе си и да се учиш от децата. Ако един учител не се учи от тях, за мен той си е сбъркал професията. Това е взаимност. Аз давам, но и те ми дават. Стремим се по всякакъв начин да сме в полза и да предадем знания. Ние сме иновативно училище и учениците непрекъснато искат повече, интересуват се от всичко което се случва. Ние трябва по такъв начин да им предадем нещата, че да ги завладеем. Виждаме, че в днешно време децата не се интересуват от това да седнат и да прочетат една книга. Но един стойностен учител би могъл да предизвика тази потребност от четене. Важен е начинът, по който тя се представя. Ние работихме с Hangouts и доста от връзките ни бяха лоши – чуваха се всякакви странични звуци и аз реших, че трябва да направя видеа, за да могат учениците свободно да си ги пускат и на по-късен етап. Ако не са разбрали нещо, да могат да се върнат и да го преговорят. Нашите часове бяха половин час и няма как в тази рамка да се обясни, например, как да се направи презентация или проект на Scratch. Невъзможно е и няма време.
Докато във видеата, те се справяха, защото им беше интересно и лесно. Разбира се, ние държахме непрекъсната връзка. Часовете ни бяха до 12:30, но уроците не се изчерпваха до този час. Работехме и следобед, и късно вечер – бяхме непрекъснато на разположение и се стараехме всичко да е интересно. Например, малките ми деца, четвърти клас, направиха проекти на Scratch, свързани с епидемиологичната обстановка, в които поздравяваха своите учители и съученици. Имаха послания като “ще се справим заедно”. Те направиха тези проекти, именно защото имаха интерес.

Стресирани ли бяха децата от това, че не са сред съучениците си, не могат да се видят с приятелите си, не могат да излязат?

Аз преподавам от четвърти до дванадесети клас и мога да кажа, че специално при по-малките имаше повече стрес. Те се притесняваха от незнанието какво предстои да се случи. Но в последствие, след като видяха, че нещата не са толкова страшни и можем да се виждаме и чуваме всеки ден, започнаха да се успокояват. След това, когато говорихме извън материала, те ми споделяха, че им липсвам, че искат да са с другите деца от класа. Но те свикнаха. За големите пък, нямаше никакъв проблем, защото именно с тях преди две години ние стартирахме работа с Google класни стаи. Бяхме подготвени и ги използвахме за тестове, проследяване на домашни, уроци и т.н. За по-големите също бях подготвила много видеа и различни проекти. Например, осми клас, заедно с единадесети, правеха сайтове, свързани с безопасен интернет. Но както и при малките, след като мина месец от началото на извънредното положение, започнаха да споделят, че им липсва контакт с приятели и учители.

Предполагам, като учител по Информационни технологии, за Вас промяната не е била шокираща, както за много учители из България?

Аз съм един от деветте сертифицирани учители по Google обучение в пазарджишка област. Изкарала съм две нива, с изпити на английски и съм запозната с инструментите на Google. Колкото до по-възрастните колеги, те се справиха благодарение на нас, защото трябваше много бързо да им се обяснят нещата. Дори ходих до домовете им, за да инсталирам Google Classroom, да обясня как се използва и т.н. Ние нямахме време да реагираме. Имахме един уикенд на разположение и все пак мога да кажа, че сме първото училище във Велинград, което стартира веднага. Другите се включиха на по-късен етап, защото им отне повече време за организиране. Но в нашето “Св. Св. Кирил и Методий”, в което сме над 60 учители – всички стартирахме в понеделник, на 16 март. Справихме се заедно – нямахме друг избор. Ние сме учители и трябва да дадем всичко от себе си за тези деца. Да ги предразположим, че всичко е наред и не е страшно.

Как се отрази извънредното положение върху успеха на учениците? Имаше ли повишаване или понижаване? В училище, бие последният звънец и това е. Учебният ден е приключил. Докато дигиталната среда позволява да си постоянно на линия.

Специално за нас мога да кажа, че всичките ни деца се включиха напълно активно по време на часовете, които бяха между 8:30 и 12:30. След това, следобед, те започваха да изпълняват проектите си и домашната работа. Но пак са в тази среда, тъй като всичко се случва в нея. Почти целия следобед те са ангажирани, а много често и до късно вечер. Това от друга страна ги натовари, защото някои проекти бяха със срок и се изискваше отделяне на повече време. В противен случай се получава липса на домашна работа, което трябва да се отрази в Школо. Нашите деца се стремят всичко да е на максимум и повечето са отличници с много награди. Те имат голямо желание и затова, за мен лично, натоварването им бе много голямо. По цял ден те бяха ангажирани и трябваше да следят и да изпълняват задачите. Някои от колегите искаха да се правят тестове по време на час. В началото, по изискване, не поставяхме оценки, но водихме статистика за всяко дете.
Но натоварването не бе напълно лошо, защото в общи линии, те нямаха какво друго да правят. Не можеха да излизат, трябваше да си стоят по домовете, така че, времето им бе оползотворено независимо от натоварването. Важното е, че научиха много, защото им предлагахме интересни неща и извън учебната програма. Имахме разтоварващи дни с различни любознателни видеа, като например, как да си направят игра. Мисля, че всичко бе полезно, защото бяха ангажирани.

На Вас лично отрази ли ви се извънредното положение на методологията на преподаване?

При мен специално нямаше никаква промяна като преподаване. Използвах същите методи, които и преди извънредното положение. Аз следя новите неща, но бе неприятно, че не мога да използвам интерактивната дъска от кабинета си. Google Classroom използвам още от преди сегашната ситуация. Тестовете ми са там, защото смятам, че е много по-удобно – не се занимаваш с разпечатка на хартия и после не отделяш време да проверяваш. В дигитален формат, много по бързо може да се направи проверка и тестът веднага да се изпрати до ученика за обратна връзка. Откакто в нашето учители сме сертифицирани, ние предпочитаме тази опция.

А от гледна точка на родителите?

С тях провеждахме родителски срещи ако не всеки ден, то поне през ден. Повечето от тях обаче, останаха без работа и всичко бе много стресиращо освен за децата, и за тях. Няма как да не влезеш в положение на тези хора. Няма как до такава степен нещата да са на максимум, както в нормалния учебен процес и с колегите бяхме не толкова изискващи. Търсихме справяне със ситуацията и спокойствие. Много е трудно, когато ти се струпа толкова стрес, останеш без работа и си затворен вкъщи с две деца.

А психическото натоварване в родителя влияе и на детето…

Няма как. Аз съм майка на седмокласник и много ме притесняваше как той се справя. Това е нормално за един родител – страх от неизвестното. Но когато всички видяха, че децата се справят, нещата се успокоиха.

Определено учебната година бе спасена.

Спаси се и за учителите, и за децата, и за ръководството, и за родителите. Много е важно да имаш директор, който да ти дава криле. Нашата директорка се казва Ани Василева – тя подкрепя всяко нещо и ти дава възможността да се развиваш и да правиш това, което искаш и да имаш свободата да го направиш. Тя има доверие, че ние ще се справим по най-добрия начин. През януари спечелих STEM учител, единствена за област Пазарджик, както и два пъти съм била учител на годината. Затова нашата директорка ни позволява да летим. Но това е взаимен процес. Ти даваш, но и получаваш. В нашето училище цари хармония и дори като класен ръководител мога да кажа, че винаги съм имала и родителската подкрепа. Как тогава да не се чувстваш удовлетворен и да не искаш да покажеш успехи и да покажеш, че в това училище има стойностни учители и деца, които са знаещи, можещи и талантливи? Но най-вече трябва да го носиш в себе си – това е призвание, а не професия. Аз много обичам своите деца, а те ми отвръщат със същото. Така се прави и така се постигат резултати.

Значи нещата се получават с любов и разбирателство?

Абсолютно! Ако ти си настроен срещу тях, те ще ти отвърнат със същото. В такъв случай какво правим? Чакаме да минах 45 минути час, взимаме си заплатата в края на месеца и това е. Не става така.

Има ли как в този дигитален формат, децата да преписват, да си подсказват, да използват “пищови”, каквато практика, както знаем, съществува в училище?

Вероятността за преписване е много малка. Когато имаме час, ние сме с включени камери и аз задавам въпрос към някой от учениците. Те не го очакват и няма как да бъдат предварително подготвени, защото не знаят какъв ще е моят въпрос. Другото е, че ние толкова добре познаваме децата, че знаем кое на какво е способно. Който и преди това е бил стриктен, нормално е да остане такъв и в дистанционната форма. Тези, които са минавали между капките, те също си остават по този начин. Всичко си зависи от детето. Ние сме заобиколени от информация и няма как да знаем дали не са използвали някаква помощ при домашните. Но когато им зададем проект, те няма от къде да го видят или препишат. Ето – аз им давам задание да направят сайт за безопасен интернет, но им казвам и какви менюта да се съдържат вътре. Те няма откъде да го видят. Трябва сами да го разработят. В такъв случай е лесно да разбереш кой знае и на какво е способен. Разбира се, когато са имали трудности сме се чували и сме обсъждали материята. Но всичко е тяхна изработка. Моят предмет е такъв, че не позволява нечестни изпълнения. Но когато им давам да направят презентация на тема “Велики българи”, съм наясно, че има много такива в интернет, защото съм ги виждала. Лесно ми е да позная кога една такава е свалена от интернет. Те могат да не съобразят, че в настройките на презентацията може да се види кога е направена, кога е свалена и т.н. Но така или иначе, нормално – това са деца. Естествено е, когато някое иска да препише или да си помогне от другаде.

Каквото и да се окаже за следващата учебна година, както разбирам, вие сте готови?

Напълно. Имаше много отрицателни мнения за дистанционното обучение, но според мен то се оказа ефективно. Обучение, от което и децата, и родителите разбраха много неща, но най-важното е, че всички осъзнаха какво е да си учител. Имало е най-различни ситуации в училище и някои пъти родителите са ни нападали. Но сега те разбраха стойността на преподавателите. На родителите също така им се отрази и това, че прекараха повече време с децата си и им обърнаха внимание, за разлика от нормалното забързано ежедневие. Но сега нещата се промениха. Ето, че и нас оцениха с този конкурс и показаха силата на това, да бъдеш учител. Аз съм щастлива от моята професия, щастлива съм, че мога да уча деца. Горда съм. Това са децата на България и учителите са хората, които посяват зрънцето в тях. Възпитанието в семейството е много важно, но учениците прекарват по-голямата част от деня си със своите учители и дори имам случаи, в които децата ми споделят лични неща. Това значи, че те ми вярват. Аз ще продължа своята работа, независимо от това, в каква обстановка ще се случва.