С този ход Benchmark добавя към екипа си пореден предприемач, преминал към инвестиционната страна на масата – стратегия, която фондът последователно следва през годините. В изявлението си партньорите подчертават дългогодишната философия на фирмата: Benchmark функционира като реално партньорство, а не като сбор от индивидуални инвестиционни „франчайзи“.[/vc_column_text]

Партньорството в Benchmark е изградено върху споделен ангажимент към занаята на рисковото инвестиране, при който работата ни се измерва с дълбочината на подкрепата към основателите,

посочват те.

Вярваме, че тази работа не се мащабира безкрайно и е най-ефективна, когато печелим като екип.

От основател на Lattice до VC партньор

Benchmark се среща за първи път с Алтман преди повече от десетилетие, когато той основава Lattice – софтуерна платформа за управление на хора, която впоследствие се утвърждава като лидер в своята категория. Партньорите отбелязват ролята му по време на пазарните сътресения през 2020 г., както и фокуса му върху прозрачността и изграждането на устойчиви екипи.

По-късно Алтман създава собствен фонд – Alt Cap – насочен към ранни инвестиции, където изгражда репутация на инвеститор с близки отношения с основателите и активно участие в развитието на компаниите.

Подкрепа за новото поколение предприемачи

Като инвеститор Алтман е подкрепил компании като Rippling, Owner, Avoca, Rogo и Legora. Според Benchmark предприемачите често го описват като „първия човек, на когото звънят при трудни решения“, „най-доверения партньор в борда“ и „стабилен и прагматичен съветник, който говори от позицията на човек, минал по същия път“.

Фондът акцентира върху „неуморната му енергия, дълбокото интелектуално любопитство и състезателния му дух да вижда как основателите печелят“, както и върху високите стандарти на почтеност.

Потвърждение на модела на равнопоставено партньорство

Benchmark отново подчертава специфичния си модел на управление – малка група равнопоставени генерални партньори, които споделят еднаква отговорност и правомощия.

Винаги сме вярвали, че силата на фирмата е в равнопоставеното партньорство – малък, фокусиран екип с обща мисия да подкрепя предприемачите от най-ранен етап,

пишат партньорите.

С привличането на Алтман фондът цели да добави нова перспектива, без да се отклонява от утвърдената си философия за инвестиране „в полза на основателя“ – модел, който от десетилетия определя профила на Benchmark в рисковия капитал.

Кой е Джак Алтман?

Джак Алтман е предприемач и инвеститор от Силициевата долина, най-известен като основател и бивш главен изпълнителен директор на Lattice – платформа за управление на хора и HR софтуер, която стартира през 2015 г.

Под негово ръководство Lattice се превръща във водещо решение за управление на представянето и ангажираността на служителите, обслужващо хиляди компании по света. Алтман печели признание както за бързия растеж на компанията, така и за управлението ѝ в условията на оперативни и пазарни сътресения през 2020 г.

След като се оттегля от позицията на главен изпълнителен директор, той основава Alt Cap – фонд за ранни инвестиции, чрез който подкрепя стартъпи като Rippling и други бързо растящи технологични компании.

През 2026 г. се присъединява към Benchmark като генерален партньор, ставайки част от едно от най-влиятелните партньорства в сферата на рисковия капитал в Силициевата долина.

Джак Алтман е и по-малкият брат на Сам Алтман – главен изпълнителен директор на OpenAI.

Изображение: Lattice, Interviews, видео „Championing Low-Ego Leadership at Figma“

Силвър, която ръководи работата по платформата Azure Foundry – обединен AI портал за корпоративни разработчици, прави паралел между развитието на облачните технологии и днешния AI бум. По думите ѝ облачните технологии са оказали фундаментално влияние върху стартъп екосистемата, тъй като са елиминирали необходимостта младите компании да инвестират в собствена физическа инфраструктура.

Ако се замислите, облакът имаше огромно значение за стартъпите, защото вече не беше нужно да разполагат със собствено пространство за сървърни шкафове,

посочва тя, като допълва, че AI предизвиква сходна структурна трансформация.

Сега агентният AI допълнително ще намали общите разходи по софтуерните операции.

Според Силвър AI агентите могат да редуцират разходи, които досега са били обвързани с човешки труд. Дейности като обслужване на клиенти, правни прегледи или реакция при инциденти в продукционна среда все по-често се поемат от интелигентна автоматизация. Това отваря възможност стартъпите да стартират с по-малки екипи и по-нисък начален капитал.

В същото време Силвър отбелязва, че внедряването на тези технологии не се ускорява толкова бързо, колкото някои са очаквали. Причината според нея е, че много компании все още се учат как да дефинират ефективни сценарии за използване на AI. Успехът на агентните системи зависи в голяма степен от яснотата относно проблемите, които трябва да решават, и от качеството на данните, с които разполагат.

За основателите и инвеститорите това означава нова формула в икономиката на стартъпите – такава, при която традиционните разходни фактори постепенно се заменят от ефективност и автоматизация, базирани на AI. Както обобщава Силвър, предстои свят с „повече начинания и повече нови компании“, но и с по-високо оценени стартъпи, управлявани от по-малки екипи.

Изображение: Microsoft

Актуализираните правила удължават периода, през който deep tech стартъпите могат да запазят официалния си „стартъп“ статут, до 20 години от датата на създаване, в сравнение с досегашния лимит от 10 години. Промяната отразява по-дългите цикли на изследване, разработка и комерсиализация, характерни за научно- и инженерно-интензивните начинания.

Правителството също така увеличава прага на оборота за deep tech стартъпи, което позволява на по-зрели компании да продължат да отговарят на условията за стимули като данъчни облекчения, достъп до финансиране и регулаторна подкрепа. Според управляващите реформите са насочени към намаляване на натиска върху основателите в ранните етапи и към подобряване на конкурентоспособността на Индия в глобалната надпревара в deep tech сектора.

Ревизираната рамка е част от по-широка стратегия за привеждане на националната политика за стартъпи в съответствие със стратегическите приоритети в областта на напредналите технологии и дългосрочните иновации.

Изображение: Chennai One IT SEZ, Chennai; Author: PlaneMad / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

Чрез тази подкрепа ранни изследователски проекти в области като енергетика, материалознание, компютърни науки и науки за живота се трансформират в реални комерсиални продукти. Юбилеят подчертава значението на институционалната подкрепа за превръщането на пробивните научни открития в практическо въздействие.

Изображение: Freepic

Според Министерство на иновациите и растежа, конкурсът ще осигури не само финансова подкрепа, но и достъп до менторство, експертна помощ и предприемаческа мрежа. Мярката е част от по-широката държавна стратегия за стимулиране на иновациите и задържане на млади таланти в страната.

Снимка: by Austin Distel on Unsplash

CreaTech Summit South-East Europe 2025 ще се проведе на 28 март в Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ и за трета поредна година ще обедини креативните и технологичните индустрии в България и Югоизточна Европа. Целта на събитието, организирано от „КреаТех България“ – първият в България клъстер на културните и творческите индустрии (КТИ), е да се постави фокус върху ключовата роля на тези индустрии в съвременното развитие на обществото и тяхното значение като двигател на  икономиката.

През 2025 събитието се фокусира върху предприемачеството в креативните индустрии, ролята на жените в творческите сектори и въздействащи теми като потапящи технологии (VR&AR), устойчив дизайн, филмова и гейм продукция.

Базирани на знания и креативност, КТИ не само генерират значителен икономически ефект –  по данни на Евростат културните и творческите индустрии осигуряват заетост на 8,7 млн. души в ЕС (3,8 % от общата работна сила в Съюза, представляваща 1,2 милиона предприятия), но и формират нашата идентичност, култура и ценности. Според изследване на “Обсерватория по икономика на културата” в България културните и творчески индустрии реализират икономически принос в икономиката на национално ниво от 6.40%, 112 821 заети и над 24 000 микро, малки и средни организации.

„Синергията между креативността и технологиите е ключът към иновациите и конкурентоспособността в съвременната икономика. С третото издание на Createch Summit South-East Europe си поставяме за цел да засилим диалога между индустриите, да насърчим предприемачеството и да представим най-новите тенденции, които формират бъдещето на сектора“,

споделя Геновева Христова – Мъри, председател на „КреаТех България“.

През 2025 събитието се фокусира върху предприемачеството в креативните индустрии, ролята на жените в творческите сектори и въздействащи теми като потапящи технологии (VR&AR), устойчив дизайн, филмова и гейм продукция. Лектори ще бъдат както професионалисти от България, така и гости от държави като Румъния, Словакия, Унгария, Австрия, Германия, Финландия, САЩ  и мн. други.

Лектори ще бъдат както професионалисти от България, така и гости от държави като Румъния, Словакия, Унгария, Австрия, Германия, Финландия, САЩ  и др.

За първи път в програмата се включва и бюро „Творческа Европа“ – програма за съфинансиране на Европейския съюз, която подкрепя културния, творческия и аудиовизуалния сектор. От 2021 г. до 2027 г. “Творческа Европа” разполага с 2,44 милиарда евро за подкрепа на проекти, с цел достигане до нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания, и укрепването на капацитета на културните и творческите организации. Екипът на българското бюро ще проведе практическа работилница за организации и индивидуални артисти или културни професионалисти, които се интересуват от кандидатстването и възможностите, които се предлагат.

И през 2025 година събитието ще е с вход свободен, но изисква предварителна регистрация на адрес: https://lu.ma/bjbwqcgs

Как и кога разбра, че технологиите са “твоят” свят?

Още от ранна детска възраст имах интерес към компютрите, играейки игри. Технологиите бяха следващата естествена стъпка. Интересното тогава бе, че исках да стана повече видео монтажист, отколкото програмист.

Какви програмни езици и технологии познаваш?

Насочил съм се към Back-end технологиите, като още от осми клас започнах да опознавам Python и framework-ове, с които могат да се разработват Back-end приложения. След това се насочих към Node.js и библиотеки като Express или NestJS. За тези технологии имаше повече отворени позиции в България, като първата ми работа и сегашната са свързани с тях. От известно време съм се насочил към малко по-различна сфера – блокчейн технологиите с езика Solidity. На този етап той ми е най-интересен, защото е доста по-различен от това, с което съм се сблъсквал и в училище, и на работа. А любим език ми е Node.js.

Ти си сред победителите на миналогодишното издание на Hack TUES. Според теб какви умения и качества трябва да притежават участниците, за да се наредят сред победителите в хакатона?

Най-важните качества са презентационните умения. След това са техническите умения, като голямо предимство са и бизнес уменията. Знаете ли защо? Защото ако в един хакатон сме помислили малко и върху бизнес идеята, показваме, че се опитваме да решаваме някакъв реален проблем и че продуктът ни може да бъде приложим в реална среда. Според мен основната причина, поради която ние спечелихме хакатона е презентацията.

Какви качества трябва да притежава младият човек днес, за да изгради успешна кариера в технологичната индустрия и да впечатли професионалистите от ИТ сектора, които имат години опит зад гърба си?

Най-важното нещо е човек да може да влага изключително много часове, прекарани в работа и учене. Пазарът се пренасища от кадри и за да изпъкнеш трябва да нямаш проблем да прекараш целия си ден в учене и то в продължение на месеци. Истината е, че повечето хора, които започват, влагат някакъв минимум брой часове за подготовка и това ги прави недостатъчно добри. И намирането на хубава работа по този начин е много трудно. От друга страна, тези хора, които са целеустремени и посвещават всяка една свободна минута за работа, могат да постигнат наистина много. Важно е човек да може консистентно да влага фокусирани часове труд, за да успее.

Кой е най-специфичният аспект от #tech света за теб?

Винаги нещото, което ме е палило отвътре е, че в тази сфера имам възможността сам или с малък екип от хора да изградя продукт или услуга, която наистина да решава проблеми и да остави отпечатък на света.

Какъв съвет би дал на всички ученици и студенти, и изобщо на всички млади хора, които искат да се развиват в IT индустрията, но нямат достатъчно увереност и самочувствие?

Ще споделя от личен опит. Това, което ми помагаше през цялото време да не се отказвам е, че се оглеждах около себе си и виждах технологии навсякъде около мен. Това ми даде увереност, че съм на прав път, и че има смисъл от това, с което се занимавам. А самочувствието ми в техническите умения го изградих с много учене и с разработване на проекти. Хората се чувстваме неуверени, когато не знаем достатъчно. Това е единственият начин да бъдем уверени – с много учене и надграждане.

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1

ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR

Прочетете още:
1. Промените в КТ: Дистанционна Работа с Повече от 1 Работно Място
2. От Акции до Криптовалути – В Какво Инвестират ИТ Хората в България?
3. Калоян Георгиев: Най-Хубавите Технологични Неща се Създават в Екип

Последвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Искрен Александров

Още от дете, Искрен проявява особен интерес към компютрите и технологиите. Той обича да експериментира и да създава нови неща. Започва да навлиза в #tech света с курсове по Лего роботика, а днес е изключително запален по изкуствения интелект.

Освен към технологичната сфера, Искрен е любопитен и за това какво се случва в startup света и този на предприемачеството. Той създава нови продукти, полезни на обществото. Освен любовта към технологиите, обича да спортува тенис и фитнес, както и да се наслаждава на красотата на природата.

Искрен е сред победителите в миналогодишното издание на Hack TUES. Днес, с него си говорим за това какви качества и умения трябва да притежават победителите в хакатона. Споделя ни и защо отборната игра в мащабно състезание като Hack TUES е от голямо значение и как в нея няма място за его. Искрен ни разказва и за началото на своето приключение в #tech света и как интересът към технологиите може да се превърне в основа за добро бъдеще в тази сфера. Тези и много други теми, прочетете в интервюто от първо лице.

Спомняш ли си първия път, когато прояви по-силен интерес към технологиите и кога беше това?

Всичко започна от математиката. Още от първи клас и дори преди това, имах голям интерес към нея. Родителите ми ме записаха на допълнителни уроци по този предмет. Във втори клас вече посещавах курсове по математика в Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ (СМГ). По-късно интересът ми към математиката прерасна в интерес и към технологиите. Началото на това даде един курс по Роботика, който се състоеше от ЛЕГО роботика. Тоест Lego кубчета, като там идеята беше, че присъстват механиката и софтуерът в цялостната концепция. Имах възможност да построя роботи, които бяха и донякъде автономни и които трябваше да се програмират, за да се движат. Спомням си, че бях много горд с един робот, който можеше да решава Рубик кубче.

Именно това даде начало на моето приключение с технологиите. Като по-късно се трансформира в игри, което е доста типично за момчета на тази възраст. Играех много игри. Дори се опитвах да правя игри с платформа, която тогава бе доста популярна – Scratch. Тя ти помагаше с кубчетата да програмираш как визуално могат да се местят или движат картинки. Въпреки че беше нещо като мини прототип на игра, беше наистина много интересно и вълнуващо. Прекарвал съм седмици пред компютъра, за да създавам тези неща.

Животът наистина си ме пое в тази посока и в момента се развивам в технологичната индустрия. И денят ми изглежда абсолютно по същия начин, само че вместо игри имам софтуери за програмиране на екраните си вече.

Бях много любопитен и изпитвах особена страст към игрите, в които можеш да комуникираш с други играчи. Включително и тези игри, които включваха и търговия. Сферата на продажбите и маркетинга също са ми много интересни. И въпреки че упражняваш подобни умения в една игри, всъщност това ти помага много и в живота. През последните 2-3 години проявявам доста силен интерес към предприемачеството и активно се развивам в тази посока.

Ти си сред победителите в хакатона. Какви качества и умения разви по време на участието ти в Hack TUES и кой е най-запомнящият се момент от всичко?

Интересен детайл преди да разкажа какви качества съм развил и усвоил, включително останалите участници от хакатона, че това абсолютно е моето нещо. Още първата година, когато бях в 8 клас и бях доста объркан, се записах на хакатона. От тогава до сега, всяка година съм част от Hack TUES. Първият ми хакатон, тоест в осми клас, спечелихме за най-добър embedded проект, който имплементира хардуер в него. Беше страхотно усещане и именно това ме задържа през цялото време в TUES. Осъзнах, че това е най-гениалното и забавно нещо, което може да правиш с времето си. Да се събираш с купчина “свои” и да създавате нещо за кратък период от време. Когато разполагаш със срок от 3 дена, наистина задачата ти влиза под кожата и те кара да надвишаваш своите очаквания и това как си се виждал преди това.

А относно уменията, смятам, че те важат за всички, независимо дали си успял да грабнеш наградата. На първо място е отборната работа, която те кара да започнеш да работиш по-ефективно от другите хора. Когато работиш в отбор е важна комуникацията, както и винаги да стигнете със съотборниците до едно общо мнение и да се спрете на една технология. Тезата ми е, че в технологичния свят нещата могат по много различни начини да се направят и много хора предпочитат техния си начин. И трябва всичко това да се обсъди с останалите участници в отбора. Следователно всеки един трябва да покаже повече разбиране.

Prev 1of7 Next

Трябва да оставиш егото в джоба си, както се казва. Другото, което е свързано с това, е критичното мислене. Това е умение, което се развива, когато пак имаш такава времева рамка. Критичното мислене ти помага да оставиш идеите, които са ти хрумнали за 5 минути и да се съсредоточиш повече върху това как продуктът или проектът ти ще впечатлят журито и останалите участници. За това се изисква много добра преценка. И третото най-важно качество на такива събития е лидерството. Всеки е лидер в един отбор.

Много, много е важно, когато целия ти екип е загубил дух и е изморен от програмирането, да се обърнеш към екипа си, да ги нахъсаш и да им дадеш правилната посока, в която да продължат да работят. Тази лидерска позиция се върти константно из участниците в тези 3 дни, което е интересен феномен. Следователно всеки един трябва да ги придобива тези качества и да не се отказва.

Би ли ни споделил какви технологии и програмни езици познаваш и имаш ли си любими сред тях?

Знаете ли, че повечето програмни езици си приличат по синтаксис и по начин на работа. Приличат си също и по начин на действие, всичко, каквото се случва зад терминала, върху който пишеш. Тоест няма особено значение какви са програмните езици или пък технологиите. През годините съм се сблъсквал с десетки от тях. В личен план имам повече опит с Java, защото имам малко опит и като Java програмист.

Възможно ли е младият човек да изгради успешна кариера в технологиите у нас?

Абсолютно, абсолютно възможно! Младите хора са много отворени към новото. Особено в днешно време, когато всичко ти е на няколко клика разстояние. Много по-лесно е с инвестирането на няколко месеца учене да изградиш една много добра основа знания. Разбира се, всичко зависи и от самия човек. Има хора, които не са с толкова развито логическото мислене, но пък за сметка на това са по-креативни и т.н.

Би ли избрал да се развиваш професионално в ИТ индустрия в чужбина пред това да останеш в България? Ако трябва сега да избираш, кое поле за развитие би избрал? Нашето или в световен мащаб?

В момента съм първа година в университета в Нидерландия и уча Компютърни науки. За съжаление в България все още има какво да се подoбри относно технологичното образование. Би било чудесно ако в близките години университетите започнат да работят с по-новите технологии, които сега са модерни. Въпреки това обаче ако човек има желанието да се развива и учи, освен университета, може да използва и много други допълнителни източници на информация, платформи или да се запише на курсове, например, и т.н., с които да се запознава с новите технологии и като цяло със спецификите на технологичната индустрия. По този начин той няма да бъде чак толкова незапознат с новото.

Как се виждаш след 5-10 години?

Има много сфери, в които бих искал да се развия като професионалист. Напоследък предприемачеството е много интересна област за мен. Мисля, че е много интересен светът, който стои между предприемачеството и технологиите, тъй като ти позволява да създаваш много неща. Например с умения по програмиране може да създадеш един съвсем обикновен сайт и с умения по предприемачество с този сайт може да достигнеш до стотици хиляди души и да валидираш моментално някоя твоя идея, която те влече, с което искаш да се занимаваш или, с което искаш да промениш света.

Така че, виждам себе си да се занимавам точно това. Друго нещо, което много искам да започна да правя през следващите години, е като се установя малко по-добре финансово, да пътувам по целия свят. Това е една моя много искрена мечта.

Гледайте Първа Част на Уебинар “Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии” 

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Прочетете още:
1. Лъчезар Топалов: Проектите, Практиката и Състезанията са Тези, които ни Правят Истински Програмисти
2. ТОП 3 Ключови Елемента при Стартиране на Кариера като QA Специалист
3. Kin + Carta получи сертификат Great Place To Work за всичките си офиси в 8 държави

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Тя – Хелин Алев – по-искрена от всякога. Хелин ни разказва за силата на женската енергия, нужна в необятния технологичен свят, трудностите и перипетиите по пътя към изграждането на едно по-добро и светло бъдеще, за което мечтае всеки човек. Разказва ни за упоритостта и мотивацията, нужни, за успеха и още много други интересни теми. Всичко това ще прочетете в интервюто от първо лице. 

Как избра да изучаваш Киберсигурност?
Изборът ми си има своята предистория. Учих в математическа гимназия “Д-р Петър Берон” във Варна с профил “Физика и английски”. Още от гимназията се зароди любовта ми към математиката, физиката и информационните технологии и знаех, че искам да продължа висше образование с тези дисциплини. Всеки ден се запознавам с различни казуси и преживявам различни приключения в дигиталния свят. И така избрах да изучавам най-интересното, което в момента е на българския пазар или по-скоро сред специалностите в техническите университети у нас – Киберсигурност.

Имаше ли някой, който да те подтикне да се потопиш в него? Кой най-силно те подкрепя?
Още в гимназията с малки стъпки започнах да се интересувам от технологиите. Може би любовта ми към технологичния свят ме подтикваше да го правя. Когато бях 10-ти клас изучавахме C# и моята преподавателка забеляза потенциал в мен. Даде ми специална задача, която ми отне доста време да я напиша. Спомням си, че дори не бях спала и когато тя провери това, което съм направила, сподели, че прилича много на дипломна работа. Бях много щастлива. Това още повече ме мотивира. Исках постоянно да показвам, че мога и затова започнах да използвам най-новите програми, да правя ръчни анимации и т.н. Точно в този период бях малко объркана покрай това как искам да продължа да се развивам и какво искам да следвам. Колебаех се между Бизнес администрация и Киберсигурност. Днес съм изключително благодарна на родителите ми, тъй като те изиграха ключова роля към решението ми, което направих и което важи и до днес. Когато хората чуят “Киберсигурност”, отварят всички врати пред теб.

Чувстваш ли по-различно отношение от страна на другите по отношение на това, че си момиче, избрало да се развива в свят, за който се твърди, че е предимно мъжки?
Това е болна тема, както за мен, така и за всички жени в обкръжението ми, които се занимават с ИТ. Усещам подобно по-различно отношение от някои среди, като най-силно може би е в учебната среда. Въпреки че тя е тази, която най-силно трябва да ни мотивира. Има преподаватели, които, когато видят момиче, което обича момичешки неща като лек грим, маникюр, хубав тоалет и веднага слагат етикет “Барби без потенциал за развитие”. Точно в такива моменти се научих, че трябва да използваш женската си сила, да “потропаш” с токчетата по земята и да се наложиш. Ще ви разкажа какво ми се случи наскоро. Имах въпрос към асистент относно един алгоритъм, но той пренебрегна запитването ми, като в следващия момент отговори на този въпрос, но на мой колега. Да, това е една от средите, която трябва да те мотивира много, но в същото време прави точно обратното. Когато посещавам тех мероприятия и прочие, забелязвам от мъжката аудитория, че те изпиват с поглед и въпроси, но те доста по-бързо те приемат в тази среда и те приравняват като част от тяхната група.

Според мен в подобни ситуации най-добро впечатление прави, когато общувам с чуждестранни компании. Те са доста по-отворени към жените, които са ИТ специалисти. Забелязвам дори, че искат да привличат повече и повече млади жени специалисти в тази сфера. Да, навсякъде възприятието за жените в ИТ е различно, но е много важна тема, която не бива да пренебрегваме.

Според теб дискриминацията, за която ни разказа, как би се превъзмогнала?
Много интересен въпрос. Според мен това е нагласата. Вече сме в 21-и век, доста жени са се доказали като добри специалисти във всяка една сфера. Знаете ли, че най-добрият шофьор в света е жена?! Мишел Мутон е първата и единствена жена рали пилот, спечелила кръг от Световния рали шампионат през 1981 г. Има и още много примери за жени, които са разбили стереотипите в мъжките среди. Ако се даде минимална възможност мъжката част да погледне малко по-широко на нещата, да си отвори сърцето и ума, може би ще се получи, но има още доста да работим върху това.

Каква е връзката между студентите и бизнеса? ИТ компаниите във Варна и като цяло в България подкрепят ли ви?
Моите лични наблюдения са, че чуждестранните компании някак си ни подкрепят повече. В нашия университет ежемесечно имаме посещения от представители на чуждестранни компании. Как се осъществява тази среща студент-компания? Самата връзка става след срещата, когато студентът изяви желание да поговори с човек от екипа, който е водил съответното мероприятие и точно тогава е моментът, когато компаниите подават ръка на нас студентите. Те изслушват нашите идеи, отворени са да се запознаят с портфолиото ни и т.н. Но за съжаление от българските компании не получаваме толкова голяма подкрепа. Обяснявам си го с липсата на такъв голям бюджет за стажанти. Стажантската програма, например изисква период на обучение, човек, който да е до студентите и да им помага и обучава, различни проекти и т.н.

Може би компаниите нямат такъв капацитет от гледна точка на екипа, който да отдели време за стажантите. Не казвам, че българските фирми нямат желание, напротив. Те имат желанието, но за съжаление нямат възможностите спрямо по-големите тех компании по света.

Как протича един учебен ден в университета?
Бих го описала с три думи, тъй като всеки ден протича по един и същ начин – лекции, записки, упражнения.

А как протича един твой ден?
Всеки мой ден е доста динамичен. Денят ми започва в 6:00ч, след което съм в университета до обяд. Като приключат учебните ни часове отивам на работа – в моята академия, в която преподавам. След края на работния ден се стремя да тренирам Почти не спя. Понякога се лишавам от сън, но знам, че си струва всичко, което правя и знам, че един ден целият този труд ще ми се отплати.

Според теб какво е нивото на учебния процес в университетите в България? И как би се подобрило качеството на преподаване?
Нивото на образование във висшите учебни заведения е средно с прогнози за растеж. В повечето университети вече има специализирано оборудване (техника) и вече дигиталното обучение се наложи. В нашия университет оборудваха доста етажи с най-специализираната техника, благодарение на която може да се докоснем до един реален работен ден. Тук има едно голямо “Но” и два основни проблема. Проблеми, на които трябва да се обърне внимание. Единият от тях е липсата на педагогически методи, а вторият е липсата на квалификация за работа с тези ИТ техники. За съжаление само около 20% от техниката, която е закупена за всеки един университет се използва. Тя не може да разгърне целия си потенциал. И отново това е вид демотивация за студентите и за жалост тази техника събира единствено прах. Другото, което е, че има преподаватели, които не искат да се приобщят към новото дигитално общество. Те самите отказват да създават дигитални материали, които биха били в помощ при учебния процес, както за тях, така и за студентите.

Вторият проблем е липсата на педагогически подход. Какво имам предвид? Факт е, че повечето преподаватели имат голям опит, но когато липсва връзката преподавател-студент, тогава отново идва моментът на демотивация, който студентът изпитва. Липсата на емоционална интелигентност също е проблем. Всички си имаме своите проблеми, но когато преподавателят има проблем и смеси професионалното с личното, студентът усеща това и отново това води до демотивиране от страна на студента за учене, развитие и т.н. Трябва да се обърне внимание на нещата, които съм забелязала и които изброих. Само така ще постигнем растеж и развитие, от които се нуждаем всички, за да бъдем по-сплотено ИТ общество. Всеки един от нас иска да се развива в дадена сфера и да не си губи времето стоейки само на едно място без никакво развитие. Би било чудесно ако още по време на обучението студентите се развиват и още по-хубаво е ако още тогава открият своето призвание.

Какви качества трябва да притежава студентът, за да изгради успешна технологична кариера?
Много нерви, упоритост, воля и мотивация. Трябва да си стриктен. Ще направя асоциация със спортистите. Преди да се подготвят за някое състезание, те знаят, че трябва да имат определените тренировки и хранителен режим. След това се изготвят и започва цялото действие. Т.е. първо се мисли каква ти е целта – да научиш програмен език, мрежи или нещо друго. Създаваш си план как ще я постигнеш – самостоятелно обучение или групово, дали чрез конференции и семинари или нещо друго. После следва най-трудната част – действието. Следваш си плана, ходиш на възможно повече тех събития, учиш от колкото се може повече източници и най-вече – практикуваш. Този процес не е за една седмица, той е за цял живот.

Какво те вдъхновява? И как успяваш да бъдеш мотивирана, предвид всички пречки и трудности, които изброи?
Този въпрос е наистина страхотен и аз много благодаря за него. Няколко са нещата, които ме вдъхновяват и мотивират. Всеки студент минава през етап на демотивация, и това е, защото всяка сутрин, когато отиваш в университет, знаеш, че денят ти няма да протече, както ти искаш и няма да научиш това, което искаш. И да не забравя най-важното – няма да получиш отговор на въпрос, който е важен за теб. Това липсва. Признавам си, че още през първата година исках да се откажа. Всеки студент някога е обмислял варианта да напусне университет и да се отдаде само и единствено на работата. Но по този начин ти бягаш от проблема. Да не говорим, че ако искаш да се развиваш трябва да имаш поне бакалавърска степен. Исках да погледна от друг ъгъл на нещата и започнах да се интересувам единствено от киберсигурност, да гледам повече тех видеа, да посещавам повече курсове, семинари.

Използвам момента, в който съм студент и университета като инструмент, да се развивам ако не отвътре, поне отвън, но да бъде с тяхната подкрепа. Това за мен е много важно. Когато отидеш на състезание и споделиш, че си студент, който изучава Киберсигурност хората те приемат по-сериозно. Друго, което мога да определя като нещо, което ме крепи е усилията, които полагам, за да не се ядосвам повече, отколкото трябва. По този начин вредя единствено на себе си.

Занимаваш ли се с нещо друго освен с учене в момента?
Да, имам собствена школа по математика и информатика – Helly Academy. При мен идват най-различни деца – от малки до големи, има и студенти. Искрено съм благодарна на работата си, защото виждам картинката от двете страни – от страната на ученик и учител. Отделно ходя на състезания – национални и международни по предприемачество, иновации и технологии. Взимам участие в тех конференции и семинари.

Как успяваш да се справяш с work-life баланса?
Още от гимназията съм изградила страхотен навик – график с точност до минута. И това ми помага и до днес. По този начин успявам да свърша колкото се може повече неща в рамките на деня – университет, работа, грижа за себе си и отделно да имам време да наваксам с някои курсове, които използвам за усъвършенстване на уменията и качествата си. Не се ограничавам с образованието, което университета ми предлага. Използвам още много други ресурси, защото искам непрестанно да уча нови неща и да се развивам. Но за да спазваш подобен график и то цял живот се изисква доста воля и постоянство.

Какво спира днес студентите, за да се развиват професионално?
Страхът. Всеки един студент изпитва страх. Тук става въпрос за тези студенти, които искат да се реализират. Тези хора се страхуват. Страхуваш се, когато ти предстои интервю, защото ти вече си се настроил, че няма да бъдеш одобрен, например. Страхът от евентуален провал, дори и когато вече компанията те е одобрила. За съжаление тези страхове са насаждани дълги години у нас от преподавателите. Може би не умишлено, но все пак рефлектират върху самочувствието и увереността ни. В университета често се налага мнението, че ако отидем на работа, работодателите ще направят все за нещо проблем. Липсва подкрепа. И затова страхът надделява и се превръща в най-големият проблем. Студентът решава или да напусне или да смени специалността.

Какво ще пожелаеш на всички онези, които не се чувстват достатъчно добри, за да следват мечтите си и да се потопят в този необятен, иновативен технологичен свят?
Много е лесно да се каже “Просто действай!”. Но всъщност е много по-трудно. Бих ги посъветвала нещо, което при мен работи. Всеки път, когато на пътя ми се появи възможност, от която обаче се страхувам, това означава, че тази възможност е за мен. “Изключвам” си ума за няколко секунди и действам. Ако например има среща и се притеснявам да започна разговор, просто изключвам това притеснение и действам. Това винаги ми помага. Да, отново се появява страхът. И този страх би довел до провал, но всеки провал, ако знаеш как да извлечеш ползите от него и да откриеш нещо хубаво, той винаги се превръща във възход. Ако си позитивен човек, ако винаги си гледаш грешките – ще имаш много възходи. Преследвайте мечтите си. Според мен “най-страшното” нещо е младият човек. Защото той е мотивиран, има желание, хъс, амбиция, знания и нищо няма да го спре, за да осъществи неговите мечти. Дерзайте напред! Няма нищо страшно! Страхът е илюзия!

Цялото интервю с проф. д-р инж. Илия Железаров можете да прочетете в специалното издание ИТ Обучение и Образование 2022, което вече е налично онлайн за абонати на DevStyleR тук. Ако все още нямате абонамент, не пропускайте възможността да станете част от общността на DevStyleR.BG – Абонирай се безплатно ТУК.