След като напуска Paysafe през 2022 година, Веселин Александров става част от алумни мрежата на компанията и в последствие отново е настоящ служител, завърнал се в Paysafe. Той разказва повече за своя кариерен път и мотивацията си да се върне в компания, която е напуснал.

Какво означава за Вас да бъдете част от алумни мрежата на Paysafe, какво Ви дава тя?

Paysafe Alumni мрежата за мен е възможност да се срещна с бивши колеги, с които съм работил през годините и позволяваща споделянето на опит и впечатления, придобити в други компании. Сега, след като се върнах в Paysafe, ще се радвам да застана от другата страна и да споделям на бившите ми колеги новини за компанията ни и активните роли и възможности за развитие в нея.

Какво Ви мотивира да се върнете в компанията след напускането Ви?

Мотивира ме възможността да кандидатствам за позицията Engineering Manager и отново да работя с предишните ми екипи, но в нова роля. От няколко години се стремях към тази цел и ми беше интересно – четях статии, книги, клипове, разговарях с хора на подобни позиции.

Какви нови умения или опит донесохте със себе си при завръщането си?

Основно, това бяха нови умения да работя с и да ръководя екипи, както и наблюденията ми върху процесите – някои по-добри, други не чак толкова. След завръщането си в Paysafе, започнах повече да ценя начина, по който работата тук е организирана, добрите практики и процесите, които улесняват ежедневните задачи на инженерите.

Какви са основните разлики в перспективата Ви към компанията и работата Ви сега в сравнение с преди?

Перспективата ми към компанията не се е променила – все още смятам, че е добро място за работа и затова се върнах. Работата на сегашната ми позиция е по-предизвикателна и удовлетворяваща, тъй като е целта, към която се стремях последните години. Ценя много и гъвкавостта, която ми се предлага и възможността да работя както от офиса, така и от вкъщи. Харесва ми също, че всеки екип избира в кои три дни от седмицата да работи от офиса и да има възможност да колаборира, а тези дни не са предварително заложени от компанията.

Как ви посрещнаха старите и новите Ви колеги при завръщането Ви?

Прекрасно ме посрещнаха и това много ми помогна при прехода от Principal Engineer, преди да напусна, към Engineering Manager сега. Познавахме се от преди с хората от екипите, тъй като два от тях се състоят от същите хора, с които работихме заедно в продължение на години. За всички, разбира се, имаше период на напасване към новата динамика, но благодарение на подкрепата на колегите успях бързо да навляза в новата роля и да ги подкрепям в ежедневните им задължения. 

Какво бихте посъветвали други бивши служители, които обмислят да се върнат в Paysafe?

За мен Paysafe е добра компания, стабилна и позволяваща да работим с модерни технологии. Моят съвет е, ако бивш колега разглежда възможността да се върне в Paysafe, да не се колебае, а да се свърже с нас! 

Как виждате бъдещето си в компанията този път?

С една дума – интересно. В момента с екипите ми работим по много и разнообразни продукти. Имам още много да уча и да се развивам, и съм благодарен на компанията, и на екипите с които работя, че ми дават тази възможност.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и снимките са предоставени от Paysafe

Велика, защо избра да се развиваш в тех сектора?

Завърших факултета по електронна техника и технологии в Технически университет – София. Докато работех по дипломната си работа за бакалавър, открих своята страст към топологичното проектиране, което беше част от заданието. За мен това се превърна в увлекателна игра, от която не исках да се откъсна. Година по-късно станах част от лятната практика на Melexis и осъзнах, че тази „игра“ има още по-интересни нива – и желанието ми да продължа само нарасна.

Какъв е пътят до Senior позиция? Какви качества трябва да притежава човек и има ли такива, които трябва да придобие?

В началото най-важното беше да съм упорита, да не се отказвам. На тези неща ме научи университета. Бях жадна за знания. В Мелексис работят изключително опитни колеги, които са много кооперативни и отворени към предаване на знанията си. Откраднах занаята от тях, но трябваше да работя върху меките си умения. С времето, бях част от много екипи. Срещите с различни хора, работата с различни технологии и различни фабрики, ме изгради като специалист. Към днешна дата и аз предавам знанията си на младите инженери в моя екип.

С оглед на динамичната среда в технологичния сектор трябва ли човек да се усъвършенства, да учи постоянно?

В професията на инженера, ученето никога не спира. Сферата е изключително динамична, технологиите се променят. Интересен ми е всеки нов прочит на професията. Аз съм ментор от четири години на студенти, които завършват или са току що завършили. Всеки ден научавам по нещо ново от тях в програмите, които използваме за проектиране.

Кои са източниците, които следиш и откъде черпиш нови знания?

За специализирани знания в областта на топологичното проектиране се информирам от различни материали от Cadence, както и от по-неформални канали – LinkedIn дискусии и подкасти, които представят новостите по достъпен начин. Обичам да обменям опит с колеги, да уча от реални проекти. В Мелексис имаме хоризонтална линия, в която участват layout инженерите от всички представителства на фирмата. През нея си споделяме много новости, които пряко засягат работата ни.

На 10-ти април ще споделиш своите умения по време на 4-тото събитие от поредицата Engineering Talks на тема „Техники при топологично проектиране на аналогови схеми“. Може ли да повдигнеш завесата? Защо е добре да се присъства на това събитие?

На 10-ти април ще разгледаме ключови техники за топологично проектиране на аналогови схеми, като ще се фокусираме върху предизвикателствата и добрите практики в процеса. Ще обсъдим как правилното оформление влияе върху производителността на схемите и кои са най-честите грешки, които могат да компрометират дизайна.

Събитието е чудесна възможност, както за навлизащи така и за опитни инженери, защото с колегата Филип Филипов, Analog Design Engineer, ще представим реални примери и подходи, които могат да се приложат на практика. Освен това, Engineering Talks не е просто лекция, а място за обмен на идеи и знания в професионалната ни общност. Очаквам с нетърпение да се срещнем и да дискутираме заедно! Осигурете своето място като се запишете тук. 

Изображението е предоставено от Melexis Bulgaria

Г-н Врачков, Вие сте лектор на второто издание Engineering Talks, разкажете ни малко повече за него: 

Engineering Talks е поредица от събития, която цели да изгради инженерна общност в България, предоставяйки платформа за обмен на знания, споделяне на опит и създаване на професионални познанства.

Всяко издание има индивидуална тема, като целта е да се покрият различни аспекти от нашата работа. Първото издание се проведе през февруари тази година и беше на тема „Разработка на интегрални схеми за измерване на ток в автомобилни приложения“. След лекционната част се проведе и неформален нетуъркинг, по време на който се запознахме с нови колеги от сферата и успяхме да поговорим на различни теми.

Второто събитие от поредицата ще бъде на 20 юни от 19:00 ч. в Hyperspace, като ще запозная публиката с темата “Инструменти за разработка и програмиране от Melexis CES”.

Споделете ни какво ще обхваща темата “Инструменти за разработка и програмиране от Melexis CES”:

Ще разкажа за архитектурата на универсалната система за програмиране на Melexis, наречена PTC-05, и различните устройства, които са проектирани. Освен това ще представя някои интересни функционалности, интегрирани с цел оптимизация на времето за разработка на алгоритми при развой на нови продукти.

Всеки, който се интересува от темата, може да запази своето място на този линк.

Какви са тенденциите, които се наблюдават, и предизвикват нуждата да се разработват нови продуктови решения ? 

Светът се развива и това изисква постоянна адаптация. Представяли ли сте си някога, че електромобилите ще станат толкова масови? Електрониката е навсякъде около нас и от нея има все по-голяма нужда. Замислете се – в колата ни, в смарт часовника ни, в дома ни. Дори можем да помислим и за бъдещето – роботизиране на тежък физически труд, подобряване на здравословните грижи за възрастните чрез електроника за превенция и контрол. Гордеем се не само, че български екип разработва иновации, които след това се влагат в продукти по цял свят, но и че решенията, които създаваме са в посока по-добро, по-зелено и по-сигурно бъдеще.

Още любопитно от Engineering Talks:

Engineering Talks събира за втори път в София инженерната общност в областта на електрониката

Engineering Talks Събира Инженерната Общност в София

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 2

ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR

Олександър Кулков, или “adamant”, е състезателен програмист от Запорожие, Украйна, и автор на над 60 задачи за състезателно програмиране. Участва в състезания по програмиране още от училище и продължава да го прави през университетските си години. Олександър е един от двамата активни автори на CP-Algorithms и част от основните организатори на международния Осиекски лагер за състезателно програмиране. Притежава опит в преподаването на алгоритми, структури от данни и формални езици на университетско ниво. Има и забележителен блог в Codeforces, като в един момент е станал автор номер 1 на сайта.

Олександър разкажи ни за ранния си интерес към състезателното програмиране и как започна?

Започнах със състезателно програмиране около 8 или 9 клас в училище. Харесвам математика и физика от много ранна възраст и участвах в местни олимпиади. Но също така много обичах компютрите! Предполагам, че всичко започна с възхищението ми от видеоигрите и желанието ми да ги разработвам, когато порасна. Записах се на курс, който ме учеше да програмирам на C++ и това ми хареса толкова много! Трудно е да се опише с думи, но идеята, че можеш да контролираш толкова мощна и многофункционална машина като компютър, като му даваш прецизни логически структурирани команди и степента на това колко много можеш да постигнеш, наистина ме впечатли.

След това, тъй като вече участвах в математически и физически олимпиади, се включих и в такива по информатика и наистина ми харесаха задачите в тях, а също така бях впечатлен от теорията на алгоритмите и структурите от данни. Училището ми тогава не беше особено силно в областта на информатиката, така че прекарах много време да се уча сам, основно решавайки задачи от предишни години и от местни архиви и четейки уроци от https://informatics.msk.ru. Това ми позволи да се изкача на национално ниво, където за първи път научих за Codeforces. Участието в състезанията на Codeforces тогава беше като ново начало за мен, тъй като всичко се издигна на съвсем ново ниво.

Кои са най-големите предизвикателства, с които си се сблъсквал по време на състезания, и как ги преодоля?

Най-голямото предизвикателство за мен беше психологическо. Обикновено, когато се състезавам, съм мотивиран предимно от вълнението. За мен това чувство в състезанията произтича от две неща:

– Да правя нещо, което ми харесва особено много.

– Да се откроявам сред останалите.

Това са два наистина лоши стимули, ако целта ви е да постигнете високи резултати в състезанията. Основната причина за това е, че под „открояване“ тук имам предвид да правя нещо необичайно, а не просто да постигна високо място. Така че, решаването на задача, която другите обикновено не решават, би ми донесло повече вълнение, отколкото решаването на същите задачи като всички останали и постигането на по-висок ранг от това.

А „да правя нещо, което особено ми харесва“ също означава, че ще бъда тясно насочен в подбора на „любими“ непопулярни теми (алгоритмични низове, геометрия и т.н.), докато съм посредствен във всички останали, особено в популярните, като динамично програмиране. И това би означавало също, че в реални състезания мога да се съсредоточа върху задачите, които „харесвам“, оставяйки по-лесни задачи, които „не харесвам“, неразгледани. О, и разбира се, това също ме направи нежелаещ да тренирам, тъй като го възприемах като предимно скучна и досадна дейност, която не е толкова вълнуваща.

Горната ситуация е малко по-малко проблематична с правилния състав на отбора, тъй като можете да опитате да оставите неблагоприятни задачи на вашите съотборници, докато се опитвате да решите някои по-трудни, които вашите съотборници може да са по-малко склонни да решат. Но дори и в такива сценарии това води до сериозен риск, който сериозните състезатели не са склонни да поемат. В крайна сметка това вероятно беше част от причините да не бях особено популярен като съотборник в университетските ми години.

Как го преодолях? Е, в някакъв смисъл не го преодолях, тъй като никога не успях да стигна до нито един от финалите на IOI или ICPC.

От друга страна, проблемите, причинени от тези фактори, ми създаваха огромен стрес и с годините се научих да приемам тази част от себе си и просто си позволих да продължа да правя това, което ми харесва и да избягвам да правя неща, които не ми харесват. Може би това не е най-добрият курс на действия, ако вашата цел е високо конкурентно представяне, но на мен ми помага да запазя вътрешния си мир и вярвам, че този подход ми позволява все още да се наслаждавам на състезателното програмиране и да го запазя като част от живота си. В същото време много хора, с които се състезавах и които ме побеждаваха в училище и университетските години, вече не са много активни в състезанията.

Като гросмайстор в Codeforces, кои стратегии и практики намираш за най-ефективни за добро представяне в състезанията?

Хаха, междувременно отново загубих гросмайсторския си ранг 🙂

Мисля, че общ съвет, който би бил полезен за мен самия, е да избягвам да зациклям върху опитването на един определен подход към дадена задача. Ако някога се окажете много назад от всички останали, това е силен индикатор, че общият ви подход към задачата е много далеч от замисления и сте пропуснали някакво просто наблюдение. Съветът за такива случаи би бил да поддържате няколко възможни посоки на решение и да ги изследвате едновременно, вместо да се фокусирате върху опитването на един конкретен подход.

За мен лично това е трудно и все още се боря да избягвам да се вглъбя в опитите да направя едно и също нещо отново и отново, надявайки се, че този път, в тази формулировка, ще проработи. Не, никога не работи, просто трябва да разтоварите главата си и да тръгнете в посока, която не сте обмислили напълно. Това, разбира се, е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Какво те мотивира да станеш един от основните организатори на Osijek Competitive Programming Camp?

Когато бях студент, участвах много в лагери за състезателно програмиране и това беше едно от най-завладяващите преживявания в целия ми живот. Дори продължих да се опитвам да се присъединя към хора, които познавам онлайн, за да продължа да участвам в лагерите в Петрозаводск, след като завърших. Взех участие поне два пъти, но от 2022 г., когато Русия започна инвазия срещу Украйна, наистина не исках да имам никакви икономически отношения с руски държавни институции, като например Петрозаводския университет. Реших, че може би не съм единствен с това разсъждение, но в същото време много ми харесваше форматът на лагерите по програмиране, така че споделих идеята в сървър за състезателно програмиране в Discord, и така намерих съорганизатор. Намерих човек с връзки в потенциален университет домакин и успяхме да го осъществим.

Опиши ни целите и структурата на Osijek Competitive Programming Camp.

Аз и Техвенд Уусталу, сме в основата на организацията на лагера. Обикновено имаме и подкрепа от университет домакин (например те често управляват плащанията и организацията на сайта за нас). Освен това, за всеки лагер разполагаме с екип от автори, разпределени по 7 различни състезания, които се променят за всеки лагер. Обикновено се обръщаме към потенциални автори на платформи за състезателно програмиране, като Codeforces и различни Discord сървъри, свързани с програмирането. Работим и с различни спонсори, които ни предоставят средства.

Що се отнася до нашите цели, описах основната си първоначална мотивация по-горе, но на по-широко ниво има няколко неща, които искаме да постигнем:

– Искаме да предоставим качествено изживяване на нашите участници. Тъй като самите ние сме участвали в много лагери, обикновено имаме добро разбиране за това, което сме харесали и намерили за полезно в тях и онова, което не сме харесали. Така се опитваме да оформим лагера в съответствие с тази визия, разбира се, вземайки предвид обратната връзка от нашите участници.

– Искаме да запазим лагера достъпен за широката публика. Мисля, че много лагери в региона имаха проблеми с това по един или друг начин, например, като поставят големи такси за участие или участието е само чрез покана. В OCPC поддържаме лагера отворен за всеки, който иска да участва, и се стремим да поддържаме таксите за участие на разумно и достъпно ниво, така че студентите да могат да участват, дори ако нямат университет-спонсор, който да покрие таксата.

– Искаме нашият лагер да бъде платформа за авторите на задачи, които да покажат своите оригинални идеи и да бъдат достойно компенсирани за това. От самото начало на лагера решихме, че компенсацията на авторите ще бъде наш приоритет. И за мен лично това не е само за да привлечем повече автори (макар че това, разбира се, е желан резултат), но и да отдадем нужното уважение, тъй като подготовката на състезания на ниво ICPC е много трудна и взискателна. В същото време се придържаме към духа на лагера в Петрозаводск, като предлагаме на авторите голяма свобода в това как искат да оформят своето състезание. Доверяваме се на авторите да използват най-добрата си преценка и досега вярваме, че това е от полза за лагера, дори когато отделните състезания се оказват малко по-различни от стандартните.

Като специален гост на предстоящото състезание по програмиране CodeIT, какво най-много очакваш с нетърпение?

Не съм много запознат със състезанията от типа маратон, въпреки че участвах в няколко, докато бях в университета. Малко съм притеснен, защото не бях много добър в тях и обикновено бях по-добър в по-стандартните алгоритмични предизвикателства, но е хубаво да излезеш от зоната си на комфорт от време на време, така че искам да видя какво ще бъде предизвикателството и какви стратегии ще използват всички, за да го решат 🙂

Какво послание или съвет би дал на участниците в CodeIT?

Не се страхувайте да излизате от зоната си на комфорт и да изследвате неща, които никога не сте си мислили, че ще изследвате!

Как виждаш бъдещето на състезателното програмиране? Каква ще  е ролята му в бъдеще?

Мисля, че има определена тенденция в състезателното програмиране да се фокусира повече върху ad-hoc задачи и да избягва задачи, които могат да облагодетелстват тези, които са добри в имплементация или имат много напреднали компютърни знания. Въпреки че е логично стиловете на задачи да се променят заедно с общността, лично аз не съм голям фен на промяната, тъй като обикновено ми харесват задачите, в които можете да придобиете или използвате някакви систематични знания за темата на задачата.

От моя страна се надявам, че като не сме много рестриктивни в стиловете на задачи за лагера в Осиек, ще помогнем на хората да си спомнят, че добрите задачи идват във всякакви форми и размери, не непременно в строгото съответствие с текущите трендове в състезателното програмиране 🙂

Още любопитно от CodeIT:

От Състезанията по Информатика до MIT – Формулата за Успех на Румен Христов

Екипът на CodeIT 2024 за Конкурса и Пътешествието в Света на Програмирането

Таланти от България и Сърбия на Върха след 5 Кръг на CodeIT

Душко Обрадович: Сплотена ИТ Общност на Балканите – Мисия за Цял Живот

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 2

ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR

Антон, завършил си Математическа гимназия “Д-р Петър Берон” в град Варна, а след това ФМИ в Софийски университет? Как се породи интересът ти към технологиите?

Интересът ми към технологиите се зароди в много ранна детска възраст. Бях в последна група в детската градина, когато моите родители ме записаха на „Информатика“ в „Център за работа с деца“ в родния ми град Созопол. По това време там използвахме Правец 8. Зареждахме DOS от 8-инчови дискети (защото тези компютри нямаха хард диск) и се радвахме на нещата, които правим. Впоследствие на мода бяха компютърните клубове, където прекарвах цели дни. Помагах и се учех да поддържам компютрите в тях. След това се запалих по компютърните мрежи, тъй като първата такава (използваща коаксиални кабели с BNC конектори и, в най-добрия случай, 10/100 Mbit Combo мрежови карти) тепърва се изграждаше в родния ми град. Помагах на местния интернет доставчик в изграждането и поддръжката на мрежата от чист детски интерес. Някъде около 2001 година се запали и моят интерес към програмирането. По онова време беше много модерно да се „коди“ на C++. По стечение на обстоятелствата обаче аз започнах да програмирам на Visual Basic 5. Не разбирах защо C++ е по-модерен, при положение, че всичко ставаше в пъти по-лесно на Visual Basic. Успоредно с това развивах и интереса си към компютърните мрежи, като завърших Cisco академията във Висшето военноморско училище във Варна през 2007 година. След като започнах да уча в Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ участвах в множество състезания и олимпиади по информатика, информационни технологии и компютърни мрежи. Едни от най-големите ми успехи са Националната олимпиада по информационни технологии през учебната 2007/ 2008 година, където бях финалист и получих служебна бележка за постигнати отлични резултати, която можеше да ми послужи за кандидатстване в университет. Реших, че искам да продължа да развивам интереса си в програмирането и затова продължих да уча във Факултета по математика и информатика на Софийски университет със специалност „Информатика“. Завърших успешно през 2012 година, но първата си работа започнах в началото на втори курс като съвместявах ученето с граденето на кариера. За жалост това не беше много успешно и след 1 година работа се наложи да се фокусирам малко повече над ученето, за да наваксам с невзетите изпити. Следващата си работа започнах в началото на четвърти курс, като продължих да работя в същата фирма и след завършването си. За прекараните почти 5 години в тази фирма успях да се докажа като човек с много желание и интерес, който бързо се развива, като добих изключително много знания.

Работиш като Custom Development Manager в Milestone Systems и си в компанията вече 8 години. Би ли ни разказал повече за позицията си? Какво те мотивира да си всички тези години в компанията?

Milestone Systems е третият ми работодател. Започнах работа в компанията в един слънчев, есенен ден през месец октомври 2015 година. Започнах като Software Engineer в новосъздадения Custom Development екип. По онова време компанията беше значително по-малка, но бързо развиваща се и с много амбиции. Бързо се сплотихме като екип и се доказахме като изключително продуктивно звено на компанията. Бях изключително впечатлен от Milestone Systems като работодател, който инвестира много в служителите си и държи на фирмената си култура. Проектите и хората в компанията много бързо ме привързаха към компанията. Малко повече от година след започването ми бях повишен в Senior Software Developer. Бързото темпо на развитие на компанията налагаше и много чести преструктурирания. При поредното такова ми беше предложена позицията Engineering Manager на екипа, в който работех. Дилемата дали да приема беше много голяма за мен. Трябваше да реша с какво искам да продължа да се развивам. Milestone ми даде възможността да съчетавам „коденето“ с мениджмънта и така в началото на 2018 година вече бях Engineering Manager на Custom Development екипа. Новата позиция беше предизвикателство за мен. Трябваше да наема нови колеги, с които да се разшири екипът, като в същото време съчетавам програмиране, управление на хора и управление на проекти. Динамиката на работата в екипа, естеството на проектите, клиентите, продукта ни и колегите винаги са ме карали да се чувствам на правилното място. Времето ми, прекарано в компанията, се усеща като безкрайно приключение, на което се наслаждавам с всеки изминал ден.

Може ли да споделиш какъв е пътя до лидерската позиция? Какви качества трябва да притежава един софтуерен разработчик, за да е успешен?

Смятам, че лидерството, също както програмирането, е талант. Или го имаш, или го нямаш. Но дори и заложена, тази дарба трябва да бъде развита. Изискват се много усилия за това.

Най-важното качество за един лидер според мен е личността. Работата с хора изисква добри комуникационни умения. Няма как успешно да ръководиш хора, ако не можеш да се разбираш с тях. Това изисква изграждане на умения като слушане, разбиране на чуждата гледна точка и представяне на информация по начин, по който ще бъдеш разбран еднозначно.

Успехът на лидера може да се измери с успехите на екипа, който ръководи. За това е важно екипът да бъде единно звено, което лидерът да изгради. Това трябва да е човекът, който помага на останалите членове на екипа да се развиват, така че целият екип да върви заедно в една обща посока. Лидерът трябва да бъде модел за подражание, който членовете на екипа искат да следват.

С какви предизвикателства се сблъскваш в ежедневието си? До каква степен в момента се занимаваш с писане на код и какъв технологичен стек използвате? По какви проекти работиш?

Предизвикателствата пред мен са много и от най-различно естество.

В ежедневието си трябва да вземам множество решения. За вземането на правилно решение е необходимо много информация да бъде анализирана, тъй като всяко едно решение рефлектира по един или друг начин на екипа, на компанията, на клиентите, с които ние искаме да имаме добри отношения.
Мотивацията на екипа също е задача пред лидера. Тя е свързана с разбиране на индивидуалните нужди и мотивации на всеки.

Също така, аз съм човекът, който трябва да разрешава проблемите и конфликтите както в екипа, така и между екипите. Хармоничните отношения са изключително важни за създаването на успешен екип. Те обаче изискват постоянна работа, за да бъдат запазени.

Комуникацията отнема голяма част от моето ежедневие. Всеки ден комуникирам с екипа си, с колеги от множество различни звена на компанията, с партньори, с клиенти, с ръководството на компанията. Комуникацията трябва да има ясна цел, като е необходимо предварително да се подготвя за всяка една среща, за да бъде тя продуктивна и да постигна целите си.

Както казах по-рано, Milestone Systems е бързо развиваща се компания и като такава – промените са неизбежни. Като лидер ми се налага да се адаптирам към всички тези промени. Трябва да адаптирам не само себе си, но и екипа си към утрешните промени. Това също е задача, с която се сблъсквам често.

Но всъщност трябва да си призная, че най-голямото предизвикателство пред мен, а вярвам и пред останалите лидери, е управлението на времето. Задачите, които всеки лидер трябва да реши, са много. Ние не можем да решим всичко наведнъж. За това и правилната приоритизация на задачите е от изключително голямо значение. За да бъда максимално продуктивен от мен се изисква правилно да управлявам времето и задачите, които извършвам.

За жалост в днешно време имам все по-малко време за писане на код. Ще излъжа ако кажа, че това не ми липсва. Въпреки това се опитвам да намирам възможност от време на време да напиша някой друг ред код или поне да реша някой и друг бъг вместо някой от колегите. Като цяло се стремя да не губя и програмистките си умения, макар и да нямам много време за това, така че при непредвидени обстоятелства (когато например на някой му се наложи да излезе в болнични) да заместя някой от членовете на екипа, без това да се отрази на обещаните от нас срокове. Нещо, което правя, за да поддържам програмистките си знания, да бъда полезен за екипа, макар и да не пиша толкова много код, е да участвам в дискусиите при планирането на нови функционалности и/или проекти.

Технологичният стек, който използвах както преди, когато бях програмист, така и сега, е основно свързан с Microsoft .NET. Стремя се да се информирам с всички новости около него и да намирам време да експериментирам с новостите в платформата.

Проектите, по които работим в екипа са много и най-разнообразни. За жалост не мога да споделя много детайли за тях, но те са от изключителна важност както за клиентите ни, така и за компанията. Наши клиенти са основно летища, затвори, ядрени централи, полицейски управления, казина – все клиенти с огромно количество камери, имащи най-различни нужди, свързани както с видеонаблюдението, така и далеч извън него. Ние сме тук, за да им помогнем да постигнат един по-сигурен свят за всички нас.

Как ти се отразява лидерската роля и какви предизвикателства крие тя? Какво не може да си позволи един ръководител на екип?

Лидерската роля наистина ме промени и като човек. Осъзнаването, че имаш отговорности, че от теб зависят хора, клиенти и огромни проекти те превръща в един доста по-отговорен и обмислящ преди да действа човек. Не мога да отрека, че наистина изпитвам удовлетвореност при всяка постигната цел, която е била повлияна от мен. Но заслугите никога не са мои – те са на екипа. Един лидер не може да постигне нищо без да има силен екип, който го подкрепя.

Лидерът трябва да бъде модел за подражание. Точно за това не мога да си позволя доста неща, тъй като те биха могли да доведат до неблагоприятни последици не само за мен, а и за екипа и компанията. Лидерът е лидер, защото има екип. За това и целта на всеки един лидер, включително и на мен, на първо място трябва да бъде да свързана с развиването на здрави работни взаимоотношения и постигането на общите цели.

Кои са източниците, от които се информираш за тенденциите в програмирането. Може ли да споделиш кои са подкастите/страниците/платформите за обучение, които следиш?

Може би ще прозвучи малко отживяло, но до ден днешен съм абониран за множество RSS канали, където ежедневно получавам новини. Част от тях са свързани с програмирането. Такива са например Microsoft .NET DevBlogs, XDA-Developers, MSPoweruser, CodeProject. Стремя се да участвам в различни конференции, но не само онлайн, а и такива, които се случват физически около нас. В стаята си също често обсъждаме неща, които са ни направили впечатление, обсъждаме прочетените статии и научените неща. Също така съм член на множество development групи в LinkedIn, от които често виждам на стената си интересни статии.

Какво правиш в свободното си време? Как разпускаш?

Напоследък съм се съсредоточил върху подобряване на физическото си състояние. В ежедневието си натоварвам основно ума си и се опитвам да компенсирам това с тренировки и разходки на открито (когато времето го позволява). Наскоро започнах да тренирам CrossFit, като за момента не се справям много добре, но знам, че с усилия и постоянство резултатите ще бъдат постигнати. През уикендите ми е приятно да се видя с приятели, с които да обсъждаме различни теми – икономика, политика, автомобили. За предпочитане – на по кафе/бира 😊.

Имаш ли и какви са хобитата ти? Обичаш ли да експериментираш? Разкажи ни за интересен твой проект?

За жалост нямам хобита извън IT света. Той ми е предостатъчен. След толкова много време пред екрана, седнал на стол, предпочитам в свободното си време да стоя далеч от монитор. Въпреки това, понякога експериментирам с нови технологии. Имам интерес към WebAssembly и наскоро експериментирах да направя нещо просто с OpenSilver. Също така от много време имам интерес към мулти-платформените технологии. През годините съм експериментирал много със Xamarin, а сега хвърлям по едно око как се развива MAUI.

Защо разговорът за организирането на екипната работа е толкова важен?

Съби: Защото липсата на сериозно говорене изкривява представата колко дълбока е водата в ИТ индустрията. И на мнозина тя изглежда до колене. Дълбочината, температурата и силата на течението стават ясни, едва когато сме нагазили твърде навътре. Отговорност на хората като нас, които отдавна са в дълбоките води и се чувстват достатъчно комфортно там, е да подготвят за това другите.
Боса: Създава се впечатление, че за организирането на екипна работа се говори малко. Защото други, далеч не толкова важни теми – за популярни в момента технологии или процеси, са по-шумно обсъждани. При тях лесно се създава разделение като на футболни агитки – „за“ и „против“. Но всъщност, ако искаш да свършиш някаква работа, изборът на технология е много малка част от нея. А далеч по-важно е как ще организираш екипната работа. Много обичам един цитат по Тери Пратчет: „Ако строиш десет номи (малки приказни същества – бел.ред.) в редичка и им кажеш „Дърпай!“, четирима ще бутат, пък други двама ще кажат „Моля?“.“ Общо взето, така стоят нещата и в нашата индустрия. И след като си избрал архитектура и технология, ти остава още много работа по това да накараш хората да се движат в една и съща посока.

Кога всъщност правилната организация стана от първостепенно значение за българската ИТ индустрия?

Боса: Дълго време в България се работеше в малки екипи, по малки проекти с ограничен жизнен цикъл. Бяхме евтина работна ръка, а големите компании можеха да отделят малко пари, за да пробват дали нещо ще стане. Но отдавна вече надраснахме това и сме дестинация, в която се работи по по-големи проекти. Което значи и по-дългосрочна работа с повече специалисти. Точно това направи задачата по организацията й нетривиална.

Помните ли как се справихте преди години, когато за първи път трябваше да решите сериозен организационен проблем?

Боса: Първоначалният сблъсък с реалността е много тежък. Българите отдавна са се доказали като добри техничари, които индивидуално са много напред, четат много и правят невероятни неща. Но това далеч не означава, че когато събереш тези хора на едно място и им поставим цел, тя ще бъде лесно постигната. В началото изобщо не можеш да си представиш как една група от хора заедно могат да бъдат толкова неефективни, при положение, че всеки поотделно е ефективен. С математическия си мозък събираш нещата и заключаваш, че това трябва да работи. А то не работи. И разбираш, че имаш тежък комуникационен проблем.
Съби: Тогава започваш да търсиш информация и научаваш за процесите и комуникацията, както и за загубата на ефективност, заради липса на комуникация. Даваш си сметка, че това не е въпрос на технически умения, а изцяло на организационни.

Може ли един екип да стане твърде голям и организацията му – толкова сложна, че да е почти невъзможно да е ефективна?

Съби: Не бих казал, че съществуват подобни неразрешими казуси. Въпреки че проблемите при разширяването на всеки екип наистина са доста.
Боса: В началото правилата са малко и ние си мечтаем те да си останат така, за да имаме висока ефективност. Но когато екипът или организацията стават големи, не можеш да си позволиш бюрокрацията да бъде незначителна. Тогава строгите организационни процеси стават единственото спасение от хаоса. Но пък колкото повече правила има, толкова по-сериозна е загубата на гъвкавост. Така или иначе, до днес никой не е намерил идеалният баланс. Но не сме спрели да го търсим.

Доколко е предвидимо как ще се случат трансформациите на екипната структура?

Боса: Единственото, което е сигурно при всяка трансформация е, че ще бъде приета на нож. Нагласата е – „В момента всичко е горе-долу добре, а вие искате да го променяте и ще го направите много по-зле“. И понякога се получава точно така. Но най-лошата развръзка е процесът да не работи, но да продължаваш да го поддържаш, просто защото така е решено. Основният принцип за мен е, че съм готов да променям процесите във всеки един момент. И нямам притеснения да се отказвам от взети преди това решения. Колкото по-догматично подхождаш, толкова загубата на ефективност става непреодолима. Затова винаги внимавам с идеята за best practices. За мен е важно дали е подходящо за моя екип, а не как организират работата в Google, или какво гласят Scrum постулатите.
Съби: При сериозни промени е особено важно внимателно да слушаш колегите. Ние имаме страхотния шанс, че в нашата индустрия хората са умни и не се притесняват да споделят.

Можем ли да се учим от грешките си?

Боса: Не трябва да забравяме, че нашата основна цел е да свършим определена работа. А допускането на грешки означава, че не успяваме да я свършим достатъчно добре. Единственото хубаво при грешките е да осъзнаем проблема достатъчно бързо. Важни са непрекъснатото оценяване и непрекъснатата промяна.

Колко често се налага да бъде пренареждан DocuWare екипът?

Боса: Малки промени в процесите и преструктурирания се случват ежемесечно. Но веднъж на 2 години се случва голяма, качествена промяна. Грубо казано – отнема около 6 месеца на екипа да се напасне към промените, още 6 месеца се гради новата рутина, и чак след това можем да преценим дали сме постигнали точно онова, което сме целели.

На 26 октомври двамата ще развиете темата за правилния и неправилния отговор на уравнението Dev+Ops ?= DevOps в рамките на есенното издание на Dev Bites. Защо си струва ИТ специалистите да го посетят?

Съби: Защото е от онези събития, които те карат да мислиш, да си задаваш сам въпроси. Вярвам, че Dev Bites дава възможност да осъзнаеш докъде си стигнал и от какво още имаш нужда. Ще се съберем like-minded people, пред които ще разкажем опита си и ще побъбрим с всеки, който има желание.
Боса: Защото е много обогатяващо да чуеш за чуждия опит. И то от хора, които не работят на някакъв друг континент и в абсолютно различни условия, а именно в твоята среда. Това е нещо, което не можеш лесно да намериш нито в YouTube, нито в някой tutorial.

Dev Bites е в SOHO Sofia (ул. Искър 4), 26 октомври, 19:00, регистрирайте се безплатно тук.

Прочети още:

Основното нещо за мен, което подобрява качеството на живот е морето

Микросървисите: проклятие или благословия?

React предлага Светия Граал на програмирането

Материалът е предоставен от Немечек България. 

текст Никола Шахпазов
фотографии Маргарита Калудова 

Сергей Мантяну е водещ софтуерен инженер, който работи в българския развоен център на Godel в София. Сергей има над 5 години опит с все по-голяма специализация в разработването на уеб приложения. Днес той разказва за автоматизираните портали за качество, какво представляват те и колко е важно да ги прилагаме в нашия екип и продукт.

Какво представляват автоматичните портали за качество?

Автоматизираните портали за качество са важна част от разработването на софтуер и CI/CD каналите. Те са предназначени да гарантират, че промените в кода отговарят на правилните критерии за качество, преди да преминат към следващите етапи от процеса на разработка.

CI/CD (непрекъсната интеграция / непрекъсната доставка) каналите се превърна в жизненоважна част от съвременната разработка на софтуер, която позволява на екипите да получат бърза обратна връзка за качеството на кода, преди той да бъде пуснат. Въпреки това днес все още се оказва, че предприятията не успяват да използват пълноценно възможностите, които предлагат CI/CD каналите, поради факта, че все още не са внедрили автоматизирани портали за качество в своите продукти.

Целта на автоматизираните портали за качество далеч не се изчерпва с проверката на качеството, но те също така осигуряват миграция на риска, като намаляват риска от грешки, уязвимости и проблеми с производителността на по-късен етап, и спомагат за рационализиране на работния процес, като автоматизират вземането на решения и помагат на промените в кода да преминават по-ефективно през канала. Чрез автоматизиране на промените в кода екипите за разработка могат да доставят софтуер по-ефективно, като същевременно поддържат високи стандарти за качество.

Какви ползи предлагат автоматизираните портали за качество?

Ето какви са ползите от прилагането на портали за качество от гледна точка на различни потребители:

Програмист: Общоизвестно е, че програмистът прекарва повече време в четене на код, отколкото в писане на код. Но когато пишат код, би било добре всички разработчици да пишат по един и същи начин. Това би могло да помогне и при бъдещата функция . Ако програмистите разполагат с добри портали за качество, те ще могат да отделят повече време само за проверка на логиката и няма да губят ценно време, за да проверяват дали тя е направена правилно, или по същия начин като всички останали и т.н. Например програмистът трябва да добави функция, но вместо да се увери, че тя е написана правилно, ще трябва просто да провери логиката. Ако всички програмисти следват този модел, това би повишило качеството на работата им.

Екип: Прилагането на портали за качество ще помогне на екипа да се справя по-бързо и да въвежда по-бързо нови функции в производство, като осигурява същите ценности като тези на програмистите. Когато говорим за разходи, влагането им ще доведе до по-бърза работа и подобряване на качеството на кода при писането на тестове, които стават част от порталите за качество.

Наличието на автоматизирани тестове може да означава, че екипът няма нужда да се притеснява дали кодът работи или не. Той трябва да се проверява и тества автоматично. Ако се откаже на етапа на качествените портали, той просто ще бъде отхвърлен от програмиста и няма да се налага да пречи на друг член на екипа. Инструментите за автоматични портали за качество могат да помогнат за решаването на проблема с малко безпокойство за другите членове на екипа и като цяло да помогнат за по-бързото предоставяне на функцията.

Клиент/краен потребител: В дигиталния свят е силно препоръчително да бъдем гъвкави и да реагираме на промените в бизнес средата, а автоматичните портали за качество са от полза за потребителя, който ще получава новите продукти по-бързо.

Например в Обединеното кралство имате множество сайтове и услуги за сравнение, които ви позволяват да сравнявате ипотечни кредити и да получите най-добрата оферта. Чрез използването на портали за качество можете да проверите вашия Open-End дали е добавил нови функции, които въвеждат по-бърза доставка за клиентите, и да не бъдете аутсайдер в бизнеса. При внедряването на портали за качество не се налага екип от разработчици (например DevSecOps) да проверява приложението за сигурност, а просто се пускат портали за качество, което автоматично позволява по-бърз продукт за крайния потребител. След като доставите функцията, вече не сте “външен човек”, а се оказвате на една и съща страница с вашия Open-End.

Бизнес: За бизнеса порталите за качество ще увеличат стойността и ще намалят инцидентите по време на производството. Ако разполагате с автоматизирани портали за качество със строги правила, вероятността от провал е малка. Важно е това да не се отрази на бизнеса, при което той би могъл да загуби пари, да загуби клиенти и би имало голямо въздействие върху бизнеса, така че наличието на това ще даде голяма стойност

А от техническа гледна точка?

Качеството на порталите трябва да бъде разделено на необходимите тестове. Не е необходимо да прилагате огромни тестове за сигурност към портала в пълните си заявки, те могат да бъдат изпълнени след етапа на осигуряване на качеството. Всичко, което ще трябва да направите, е да приложите малък интеграционен тест и тестове на потребителския интерфейс като статистически, за да покажете, че страницата работи според очакванията. На този етап бихте могли да проведете някои тестове за сигурност на клиента, за да се уверите, че в приложението не са настъпили отрицателни промени.

След като порталът за качество бъде преминат, той става “зелен” и ще премине през друга среда като QA, а след това програмистите ще започнат друг портал за качество, като например тестване на интеграцията, тестване на потребителския интерфейс и тестване на различни браузъри. Добре е да добавите тестване на този етап и това ще ви спести много време, тъй като то ще автоматизира въпроса и ще ви покаже проблема, а вие ще можете просто да се преместите.

След това ще сте готови за етап 4 – пускане на пазара. Също така ще имате автоматизация за решаване на проблеми от високо ниво и ако нещо се провали и сте конфигурирали автоматично, то автоматично ще създаде задачи. С порталите за качество няма да изпадате в сложни стратегии за разработка. Не е необходимо да правите нищо, просто натискайте и чакайте.

Защо предприятията все още не внедряват автоматизирани портали за качество?

Предприятията все още избират да не го използват, тъй като въпреки дългосрочните ползи от внедряването на портали за качество, в краткосрочен план ще струва на компанията много пари да го внедри от нулата, затова не искат да го използват. Това може да доведе до огромно предизвикателство в тези променящи се икономически времена, когато решението трябва да бъде взето от гледна точка на спестяването на разходи, балансирано с цялостната полза за предприятието и неговия потребител.

Всичко зависи от това колко пари сте готови да похарчите. Можете да купите от рафта и това може да предотврати някои проблеми, но по мое мнение е по-добре сами да внедрите автоматизирани портали за качество. Изводът е, че ако похарчите повече пари, ще спестите цялостно време, ако похарчите повече време ще спестите пари, но кое е по-ценно, времето или парите?

В заключение

Автоматичните портали за качество осигуряват добри ползи по отношение на качеството на кода, устойчивостта към грешки и сигурността на приложението, както и на времето на разработчиците (повече време за посвещаване на продукта) и на продукта (по-бързо предоставяне на нови функции). Но е важно да разберете, че трябва да прецените ситуацията и рисковете до каква степен можете и сте готови да изразходвате ресурси за тяхното внедряване, така че да е полезно за вас. Това не е златен куршум, но с правилния подход ще изглежда като такъв.

Прочети още:

Godel Technologies избраха София за първата си локация в България

Българските IT таланти – силният коз да бъдем конкурентни на световния пазар

Материалът е предоставен от Godel Technologies

Пламен, как започна всичко? Какво те мотивира да избереш компютърните науки и кариера в сферата на технологиите и софтуерната разработка?

От малък се запалих по компютрите и програмирането, след като прочетох статия в тогавашното списание “Млад Конструктор”, описваща компютъра “ИМКО-2” – български аналог на Apple II, който тъкмо навлизаше. Дотогава не бях и чувал за микрокомпютри и всичко ми се стори много екзотично и вълнуващо. Статията включваше и няколко урока по програмиране на BASIC, които аз, още не виждал компютър на живо, си преписвах на хартия и се опитвах да си представя как би ги изпълнил компютъра. По-късно направиха компютърна зала в училището ми, и аз редовно оставах след часовете да си правя различни програмки, а и да играя, естествено.

Още от тогава ми стана ясно, че това е “моето нещо” и искам да работя професионално като програмист.

Част си от Milestone Systems от 12 години и за тези години си преминал през различни позиции. Може ли да разкажеш повече за професионалното си развитие и пътя си в компанията?

В Milestone Systems започнах през 2011 година като Android Developer. По това време смартфоните вече набираха популярност и ми бяха интересни като платформа за програмиране, а Milestone беше една от малкото компании, които предлагаха такива позиции в България. Фирмата тъкмо беше отворила офиса си в София и бяхме всичко на всичко няколко човека в две стаи. Усещането беше много “стартъпско”, което ми допадаше. В началото работих по Android приложение, впоследствие пуснахме и iOS версия, после и Web-базирана… Milestone Systems се разрастваше скоростно и ми предложиха да поема отдел “Мултиплатформени клиенти”, което и правих в продължение на няколко години.

Бързо ми стана ясно обаче, че ръководенето на хора и организационните задължения не ме привличат по същия начин, както решаването на чисто технически проблеми. Така че от няколко години се занимавам със софтуерна архитектура. За мен това е идеалната работа, имаш възможност да видиш “голямата картина”, работиш на системно ниво, правиш прототипи и прочее интересни неща.

Какво те задържа толкова дълго?

В Milestone Systems атмосферата е страхотна, колегите също, а и в света на мобилните приложения нещата са доста динамични. Винаги има нещо ново за учене, нови хора, нови технологии. Нашите приложения решават реални проблеми, страхотно е чувството да работиш по продукти, които се използват в болници, летища и навсякъде по света.

По какви проекти работиш, с какви технологии и кои са чисто технологичните предизвикателства, които преодоляваш?

В момента тече процес на модернизиране на архитектурата в компанията, искаме да заменим монолитните системи с по-разпределена архитектура, да използваме модерни API, създават се и облачни услуги… Такава трансформация си е предизвикателство сама по себе си, а и нашата индустрия и клиентите ни са доста консервативни като цяло и всичко трябва да се направи по възможност лесно за употреба и поддръжка от хора, които не са непременно технически експерти.

Откъде черпиш вдъхновение? Какво те вълнува в света на технологиите?

Вдъхновение черпя основно от дискусионни сайтове като Hacker News, Reddit и подобни. Опитвам се да избягвам социалните мрежи и традиционните новинарски сайтове. Дори нямам акаунт в Twitter. 🙂

Вълнува ме начинът, по който технологиите се отразяват на обществото. Например бурното развитие на AI през последната година-две е доста притеснително, поне за мен. Не защото технологията е лоша или зла сама по себе си, а заради потенциала да бъде злоупотребявано с нея.

Продължаваш ли да се учиш ежедневно в твоята работа и в каква посока са твоите интереси и източници на знания като книги, подкастове, платформи за обучение?

Определено постоянното развитие е част от работата, като освен дискусиите в Интернет, чета и доста книги. Част от любимите ми са “The Software Architect Elevator”, “What Got You Here Won’t Get You There”, “Designing Distributed Systems”.

От подкастовете: редовно слушам Andrew Huberman, Lex Fridman, Tim Ferriss, Joe Rogan… много са!

Какви са хобитата ти? Имаш ли интерес към дадени спортове? Може би по-традиционни или пък екстремни? Как разпускаш?

Обичам да рисувам като хоби, основно графика и акварел. За мен всеки програмист трябва да има поне едно такова “аналогово” занимание, като начин да се откъсне от подредения свят на компютрите, където всичко е контролирано и се подчинява на строги правила. При рисуването с водни бои, опита да ги контролираш е обречен на провал, те са непредсказуеми – и точно това ги прави интересни!

Интересувам се и от летене. Всъщност имам лиценз за любител пилот.

От спортовете, запален съм по шосейното колоездене, и поне няколко пъти седмично гледам да съм навън с колелото. Учудващо е колко добре работи това за проясняване на главата и като анти-стрес терапия!

А и при колоезденето, всичко подлежи на измерване – скоростта, ватовете, пулса, оборота… за мен голяма част от удоволствието е да седна след карането, да анализирам данните и да видя кое може да се подобри за следващия път.

Спомена, че притежаваш лиценз за любител пилот. Какво според теб е общото между любителското летене и работата на софтуерния архитект?

Компютърната игра, която най-много съм играл през годините е класическият “Microsoft Flight Simulator”. И след като прекарах незнайно колко часа летейки на виртуални самолети, следващата логична стъпка беше да започна да го правя и в реалния свят, така че изкарах курс за любител пилот на леки самолети – на летището в Долна Баня.

Намирам доста общи неща между летенето и работата ми като архитект – и при двете се опитваш да видиш “голямата картина”, планираш внимателно маршрута си, опитваш се да предвидиш какво може да се обърка… като се замисля, приликите са очевидни. ☺

Петър, каква е настоящата ти позиция в Devexperts?  

Аз съм младши QA инженер.

А с какво си се занимавал преди? 

Преди се занимавах с други, много различни неща. Учих изкуства: театър, актьорско майсторство и филмова режисура. Работил съм в други компании, но отново нямаше нищо общо с това, което съм учил в университета, а отскоро съм QA инженер.

Беше ли плашещо да смениш професията си толкова драстично? 

Плашещо… Не, не бих казал. Но не беше и промяна, каквато я познаваме. По-скоро ставаше дума за личната ми борба да се приспособя психически към факта, че вече няма да се занимавам с определено нещо и ще трябва да започна отначало в друга посока. Технически не беше трудно, но емоционално беше труден процес.

А защо избрахте QA като професионален път?   

Намерих себе си в определението за QA инженер. Опитах се да усетя какво е да си в тази роля. И това ми хареса. Досега не бях попадал на роля, която да ми подхожда като идея, като работа.

Трудно ли беше да усвоиш новите умения, които ти бяха необходими за тази работа?

Не бих казал, че срещнах много трудности. Както при всяко непознато нещо, преминаваш през кривата на ученето и започваш да преодоляваш малко по малко. Просто всеки ден се сблъскваш с някои малки трудности, през които трябва да преминеш, и въпрос по въпрос се учиш и израстваш.

Компанията, в която започвате работа, също играе важна роля. Екипът ми направи всичко за гладкото въвеждане в работата и вероятно тук е моментът да благодаря на моя невероятен ръководител, мениджър и колегите за цялата подкрепа, насоки и помощ, от които имах нужда. Ценя приятелската и позитивна атмосфера на работното място, ако търсите същото, Devexperts е мястото, където трябва да бъдете.

Кое беше най-голямото предизвикателство, с което се сблъска по време на този завой, който направи в кариерното си развитие?  

Това беше да открия къде са допирните точки между нещата, които съм правил преди, и сегашната ми позиция. В началото, когато започнах да развивам новите си знания, бях сигурен, че има неща от предишния ми опит, които мога да пренеса в настоящата си позиция. С течение на времето открих доста от тях.

Като например?  

Например, аналитичното разглеждане на даден проблем. Открих голяма прилика между анализирането на роля като актьор и анализирането на ИТ проблем като QA инженер. Колкото и различни да са тези две неща, някои общи правила важат за начина, по който човек анализира, независимо дали става дума за текст или за случай. И така, убедих се, че колкото и голяма кариерна промяна да предприема човек, колкото и категорична да изглежда смяната на сферата, винаги има полезни неща, които можеш да пренесеш от предишния си опит в настоящия.

Доброто ръководство може да помогне на човек да открие такива взаимовръзки и да ги използва, за да придобие нови знания и да развие съществуващите умения. Devexperts стартира стажантската програма през 2023 г. Сигурен съм, че тя ще окаже огромно влияние и ще помогне на хора като мен да намерят своето място в тази индустрия.

А как реагираха семейството и приятелите ви, когато решихте да направите тази голяма промяна?  

Странно, ако трябва да съм честен. Най-близките ми бяха подготвени за това, все пак им бях казал, че вече се насочвам към нови проекти, така че за тях не беше голяма изненада. Но да кажем, че моите приятели и близки хора, с които не се срещам толкова често, бяха невероятно изненадани, когато разбраха, че имам нова професия, че съм захвърлил всичко и започвам отначало в съвсем нова област. Да, те бяха шокирани. Разбира се, последваха въпроси: защо, как, за какво, но в крайна сметка ме подкрепиха в решението ми.

Какво най-много ти харесва в работата ти сега и защо? 

Решаването на проблеми ми доставя голямо удоволствие. Всеки път, когато трябва да намеря решение на даден проблем и успея, се зареждам много!

А какво най-много ти липсва от предишната ти професия?  

Хм… може би онова емоционално освобождаване, което актьорът може да постигне на сцената чрез играта. То служи като терапия. Липсва ми усещането за пълно отпускане в работата ми, пред хората. От друга страна, сега имам още една свобода, която не съм имал преди, като например възможността сам да определям часовете си и да планирам времето си.

Тази гъвкавост е изключително удобна. Например, мога да започна деня, когато пожелая, а за нощна сова като мен това е точно това, което лекарите съветват😊. Освен това хибридният режим на работа е невероятен. Благодарение на новата ми професия мога да работя от уюта на дома си от време на време. Харесва ми.

Какво би казал на някой, който планира да смени професията си?  

Бих казала на хората, които се чудят, да не се чудят, а да опитат. Няма гаранция, че ще успеят, но няма и гаранция, че няма да се влюбят напълно в новата си кариера. Във връзка с това бих искала да спомена нещо. Преди повече от 10 години, когато за пръв път чух за QA и проверих за какво става дума, го намерих за изключително скучна тема. А сега, 10 години по-късно, това е една от най-интересните роли за мен в ИТ компания. Хората се променят и няма как да разберат в какво са добри и какво наистина им харесва, ако не опитат.

Цялото интервю със Станислав Тодоров може да прочетете в специалното издание ИТ Обучение и Образование 2022, което вече е налично онлайн за абонати на DevStyleR тук. Ако все още нямате абонамент, не пропускайте възможността да станете част от общността на DevStyleR.BG – Абонирай Безплатно ТУК.