Пламен Първанов – Senior Principal Software Engineer в Milestone Systems България, е част от екипа на компанията още от откриването на нейния офис в страната преди 12 години. В този период е заемал длъжности като Android Developer и ръководител на отдел „Мултиплатформени клиенти”. От няколко години се занимава със софтуерна архитектура, като определя това за идеалната работа за себе си. В компанията го задържат както атмосферата, така и смисъла да работи по продукти, които решават реални проблеми.
Пламен, как започна всичко? Какво те мотивира да избереш компютърните науки и кариера в сферата на технологиите и софтуерната разработка?
От малък се запалих по компютрите и програмирането, след като прочетох статия в тогавашното списание “Млад Конструктор”, описваща компютъра “ИМКО-2” – български аналог на Apple II, който тъкмо навлизаше. Дотогава не бях и чувал за микрокомпютри и всичко ми се стори много екзотично и вълнуващо. Статията включваше и няколко урока по програмиране на BASIC, които аз, още не виждал компютър на живо, си преписвах на хартия и се опитвах да си представя как би ги изпълнил компютъра. По-късно направиха компютърна зала в училището ми, и аз редовно оставах след часовете да си правя различни програмки, а и да играя, естествено.
Още от тогава ми стана ясно, че това е “моето нещо” и искам да работя професионално като програмист.
Част си от Milestone Systems от 12 години и за тези години си преминал през различни позиции. Може ли да разкажеш повече за професионалното си развитие и пътя си в компанията?
В Milestone Systems започнах през 2011 година като Android Developer. По това време смартфоните вече набираха популярност и ми бяха интересни като платформа за програмиране, а Milestone беше една от малкото компании, които предлагаха такива позиции в България. Фирмата тъкмо беше отворила офиса си в София и бяхме всичко на всичко няколко човека в две стаи. Усещането беше много “стартъпско”, което ми допадаше. В началото работих по Android приложение, впоследствие пуснахме и iOS версия, после и Web-базирана… Milestone Systems се разрастваше скоростно и ми предложиха да поема отдел “Мултиплатформени клиенти”, което и правих в продължение на няколко години.
Бързо ми стана ясно обаче, че ръководенето на хора и организационните задължения не ме привличат по същия начин, както решаването на чисто технически проблеми. Така че от няколко години се занимавам със софтуерна архитектура. За мен това е идеалната работа, имаш възможност да видиш “голямата картина”, работиш на системно ниво, правиш прототипи и прочее интересни неща.
Какво те задържа толкова дълго?
В Milestone Systems атмосферата е страхотна, колегите също, а и в света на мобилните приложения нещата са доста динамични. Винаги има нещо ново за учене, нови хора, нови технологии. Нашите приложения решават реални проблеми, страхотно е чувството да работиш по продукти, които се използват в болници, летища и навсякъде по света.
По какви проекти работиш, с какви технологии и кои са чисто технологичните предизвикателства, които преодоляваш?
В момента тече процес на модернизиране на архитектурата в компанията, искаме да заменим монолитните системи с по-разпределена архитектура, да използваме модерни API, създават се и облачни услуги… Такава трансформация си е предизвикателство сама по себе си, а и нашата индустрия и клиентите ни са доста консервативни като цяло и всичко трябва да се направи по възможност лесно за употреба и поддръжка от хора, които не са непременно технически експерти.
Откъде черпиш вдъхновение? Какво те вълнува в света на технологиите?
Вдъхновение черпя основно от дискусионни сайтове като Hacker News, Reddit и подобни. Опитвам се да избягвам социалните мрежи и традиционните новинарски сайтове. Дори нямам акаунт в Twitter. 🙂
Вълнува ме начинът, по който технологиите се отразяват на обществото. Например бурното развитие на AI през последната година-две е доста притеснително, поне за мен. Не защото технологията е лоша или зла сама по себе си, а заради потенциала да бъде злоупотребявано с нея.
Продължаваш ли да се учиш ежедневно в твоята работа и в каква посока са твоите интереси и източници на знания като книги, подкастове, платформи за обучение?
Определено постоянното развитие е част от работата, като освен дискусиите в Интернет, чета и доста книги. Част от любимите ми са “The Software Architect Elevator”, “What Got You Here Won’t Get You There”, “Designing Distributed Systems”.
От подкастовете: редовно слушам Andrew Huberman, Lex Fridman, Tim Ferriss, Joe Rogan… много са!
Какви са хобитата ти? Имаш ли интерес към дадени спортове? Може би по-традиционни или пък екстремни? Как разпускаш?
Обичам да рисувам като хоби, основно графика и акварел. За мен всеки програмист трябва да има поне едно такова “аналогово” занимание, като начин да се откъсне от подредения свят на компютрите, където всичко е контролирано и се подчинява на строги правила. При рисуването с водни бои, опита да ги контролираш е обречен на провал, те са непредсказуеми – и точно това ги прави интересни!
Интересувам се и от летене. Всъщност имам лиценз за любител пилот.
От спортовете, запален съм по шосейното колоездене, и поне няколко пъти седмично гледам да съм навън с колелото. Учудващо е колко добре работи това за проясняване на главата и като анти-стрес терапия!
А и при колоезденето, всичко подлежи на измерване – скоростта, ватовете, пулса, оборота… за мен голяма част от удоволствието е да седна след карането, да анализирам данните и да видя кое може да се подобри за следващия път.
Спомена, че притежаваш лиценз за любител пилот. Какво според теб е общото между любителското летене и работата на софтуерния архитект?
Компютърната игра, която най-много съм играл през годините е класическият “Microsoft Flight Simulator”. И след като прекарах незнайно колко часа летейки на виртуални самолети, следващата логична стъпка беше да започна да го правя и в реалния свят, така че изкарах курс за любител пилот на леки самолети – на летището в Долна Баня.
Намирам доста общи неща между летенето и работата ми като архитект – и при двете се опитваш да видиш “голямата картина”, планираш внимателно маршрута си, опитваш се да предвидиш какво може да се обърка… като се замисля, приликите са очевидни. ☺
