Свилен, разкажете ни повече за своя старт в кариерата, как се насочихте към ИТ сферата?

Защо се насочих към информационните технологии, много хора биха казали щастливо стечение на обстоятелствата. Имах щастието да уча в училище, в което Информатиката беше основен фокус. Разработчик на софтуерни решения, беше първата ми професия, и имах щастието да започна практиката си по време на задължителния двумесечен стаж в клон на БНБ.

Тогава почувствах, че това е нещото, с което желая да се занимавам, доставя ми удоволствие и ме кара да се чувствам напълно удовлетворен от свършената работа, и както е видно определи бъдещата ми кариера.

Бихте ли споделили през какви етапи и развитие сте преминал до позицията на Delivery Manager в KBC Global Services Варна?

Относно моето развитие, в ИТ сферата, мога да говоря много:

Започнах като разработчик на софтуерни решения за персонални компютри. Разработвали сме софтуер за банки, за транспортни услуги, решения за някой държавни учреждения. В този етап от кариерата си, като млад човек, работещ в малка фирма, научих най-важния си урок – как да разбирам и говоря на езика на моите клиенти. Безценно!

Завършвайки университет започнах работа като програмист, а след това като системен инженер в Банксервиз Варна. Там смея да твърдя, развих до голяма степен познанията си за банковия бизнес като цяло, понеже предоставяхме решения за цялостния бизнес на финансовите институции.

Работил съм и като системен инженер, системен администратор и интегратор на софтуерни решения в банкови институции.

За ужас на всички ИТ специалисти и девелопъри, в един момент се прехвърлих от страната на бизнеса, като започнах работа в отдел Проекти и организация, и работих като Бизнес анализатор, в картовия бизнес, като Ръководител проект и Заместник ръководител на отдела. И обратно в ИТ сферата, като CIO на банка и в последствие като CTO на FinTech компания.

Сега отново съм на ръководна позиция в ИТ, като Деливъри мениджър. Минал съм през много и различни предизвикателства в моята кариера, като имах щастието да работя с прекрасни колеги и ръководители, което ме е изградило до професионалиста в момента.

Какъв е технологичния стек използван в компанията? Какви са предизвикателствата, с които се сблъсквате?

В компанията ни работим с широк спектър от технологии в областта на софтуерните разработки, като започнем от JAVA Spring Middleware, Python for Data analysis and Machine learning, AI Modeling for Personal assistance (chat bots etc.), Big data management, Data Warehousing и стигнем до технологии, които са изключително базови за бизнеса на компанията, разработвани в период от повече от 30 години, базирани на решения на IBM Z Series and Cobol.

Във времето големите Мултинационални Финансови корпорации са развивали различни технологии. За някои битува мнението, че са вече остарели. Защо залагате на по-стари езици за програмиране, като COBOL например?

Говорим за повече от 20 години разработки и бизнес знания натрупани и реализирани в тези технологии. Освен това ние трябва да разглеждаме тези решения не в светлината когато са създадени, а в светлината на тяхното развитие и инвестициите, които производителите правят в тях. Cobol for Enterprises е един типичен случай. Z Series е лидерския продукт на IBM вече много години и продължава да бъде техния основен фокус в техните инвестиции и иновации.

На практика от 10 от топ 10 Застрахователи базират техните основни услуги на тези технологии, близо 70% от топ 100 Финансови институции също.

Мисля че това е повече от показателно, че технологията и езиците използвани за разработки ни най-малко не е умираща!

Споделихте, че в световен мащаб финансовите и застрахователните институции разчитат и смятата да развиват, дори може да се каже, че залагат изцяло на технологии базирани на IBM Z. Какво е положението при вас в KBC Global Services Варна?

Определено стратегически погледнато разчитаме на развитие и усъвършенстване на софтуерните решения базирани на IBM Z Series & Cobol. Натрупаният опит и бизнес Know How е най-важният актив, която компанията има и определено е фокус на бъдещи инвестиции.

Това е основната част от бизнес услугите, но ни най-малко не е единствената. Като показател можем да кажем че KBC Mobile получи наградата за Best App за 2021, което означава, че всички компоненти на услугите се развиват в унисон с бизнес инициативите – базови услуги, интеграционни услуги, обработка на информацията и смарт услуги за клиентите.

Какви професионалисти търсите в момента и какви бихте търсили в бъдеще? Успявате ли да намерите такива кадри на пазара?

Към момента основния ни фокус е осигуряване на ресурс за софтуерни разработки в областта на IBM Z Series Cobol developers, JAVA и Python.

Разбира се, извън необходимите специалисти софтуерни разработки, в областта на ИТ имаме нужда и от специалисти по бизнес анализ, архитекти на софтуерни решения и ръководители проекти (Scrum master) със опит в методологията Scaled Agile Framework.

Поради факта, че през последните години в учебните заведения и в различните Софтуерни академии, профила софтуерни разработчици за IBM Z Series with Cobol беше силно подценяван, а от друга страна натрупаните активи в най-големите компании в света в областта на Z Series са изключително големи, по напълно разбираеми причини, в момента в световен мащаб, както в Северна Америка, така и в Западна Европа се изпитва изключителен недостиг на такива специалисти. Съдейки по стратегията за развитие на технологията в IBM това ще се задълбочава все повече в следващите години. Да не забравяме че този клас Сървърни решения е дизайнът за изпълнение на милиони бизнес транзакции и към момента не могат да се намерят решения, които да го конкурират в тази сфера.

По думите ви съдим, че търсенето на  mainframe разработчици в България, а и в глобален мащаб е изключително голямо и тенденцията ще продължи. Какво може да направим за да има развие в страната ни такива кадри?

Бих казал, че основното предизвикателство към момента е да направим тази компетенция атрактивна сред младите хора. В тази насока имаме сериозни планове и комуникационна стратегия, съвместно с IBM, с основен фокус, какво представлява тази технология и какви са възможностите за кариерна реализация.

Имате ли установени връзки, и ако да с кои университети сте установили връзка/партньорство? Кои учебни заведения още бихте искали да привлечете?

В контакт сме със университетите, които имат специалности със насоченост в Информационните технологии, и организираме регулярни срещи със колегите от тези специалности, като започнем от представяне на технологията, възможностите за самостоятелно запознаване и развитие, посредством ресурсите на IBM, възможностите за участие в летни стажове с фокус развитие на Z-Series компетенции, и не на последно място сме в преговори за включване на специализирани дисциплини в учебните планове за Бакалавър и Магистър с фокус IBM-Z-Series.

Към момента имаме сключени договори за сътрудничество с Технически университет Варна, Икономически университет Варна и Военноморска академия Варна.

Определено бихме искали да разширим мрежата от университети, които биха се възползвали от нашето сътрудничество в тази посока.

Какво ще препоръчате на всички, които тепърва стартират своята кариера и искат да достигнат вашето ниво? Откъде да започнат?

Какво да кажа,  млади хора, дерзайте, бъдете винаги активни, изискващи, търсещи знания и развитие. Бъдете винаги готови за нови предизвикателства, независимо колко диаметрално противоположни ви изглеждат, това е опит и възможност за израстване, който живота ви предлага, грабнете го, ще се справите! И ако в един момент усетите че вашата текуща работа се превръща в рутина, сменете я!

Г-н Иржицкий, какво се случва на световния финтех пазар?

Финтехът е една от най-динамичните и бързо развиващи се индустрии през последните години. Текущата дигитализация беше ускорена и от пандемията, и светът неизбежно премина от традиционните услуги към онлайн средата. От финтех тенденциите мога да изтъкна няколко най-значими, макар че напоследък има изключително голямо разнообразие от посоки, в които се работи. Към момента се клони към все по-голяма автоматизация на процесите по регистриране на потребители и техния достъп до ресурси на съответната организация – това включва KYC (know your customer) стъпките, кандидатстване за финансови услуги, обработка на заявки и информиране на потребителите за крайното решение без никаква ръчна намеса. Финансовите институции продължават да се отдалечават от монолитната архитектура и се насочват към микро услугите. Същото се случва и с инфраструктурата: преминаването от частни към хибридни облачни решения осигурява повече ползи за финансовите институции. Също така има голям скок в посока AI / ML моделите, тъй като се полагат повече грижи за данните и стойността на прогнозния анализ е по-призната.

Какво можем да кажем за България, в това отношение?

Благодарение на множеството компании, които навлязоха на пазара през последното десетилетие, все повече услуги в България вече отговарят на световните тенденции. Тук не става въпрос само за новите финтех стартъпи, но и за компании с дългогодишен опит в бранша, които с помощта на международна експертиза постоянно подобряват портфолиото си от продукти.

Финтехът е световно явление, но какво е нашето място в него?

Определено България е сред водещите пазари за развитие на финтех индустрията, най-вече заради голямата концентрация на експерти в тази сфера и обслужващите я компании в сектора на услугите. Малкият пазар все пак има някои ограничения, но предвид свободата на предлагане на услуги в цяла Европа, това едва ли ще бъде пречка в дългосрочен план.

Какви са трендовете от гледна точка на технологиите?

Все повече финтех компании преминават към продукти, разработени в доставчици на облачни услуги – тоест всички езици за програмиране и похвати, които позволяват “build & deploy” на независими компоненти и услуги.

Цялото интервю с Дмитро Иржицкий е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК. 

Борис, като финансов експерт, а и CFO на финтех компанията Klear, какви са Вашите наблюдения върху пазара? Какво е актуалното?

Разработват се най-много приложения в сферата на плащанията, кредитирането и капиталовите пазари, но други два сегмента имат бурно развитие. Единият е този с блокчейн/крипто, а другият е на личните финанси.

България не остава по-назад в световното развитие на финтех индустрията. Как ще коментирате случващото се в страната?

През последните 5 години имаме значителен растеж на сектора. Основните фактори за него са, разбира се, развитието на IT сектора и добрите, компетентни специалисти, които има на българския пазар. Друг фактор е и добрата екосистема, която се разви многостранно, помагайки на сектора да разгърне своя потенциал.

Наравно ли се развиваме със световния пазар?

Трудно е да говорим за световната сцена, но ако разгледаме нашия регион на Югоизточна Европа, ще забележим, че България заема едно достойно място и при добро развитие, може да успее да се очертае като финтех хъб за региона. Разбира се, останалите страни като Румъния, Гърция, Хърватия, също се развиват значително, което само трябва да ни мотивира да продължаваме напред.

Можем да бъдем финтех хъб за региона, но можем ли да произведем т.нар. “Unicorn”?

Напълно възможно е, но все още, поне според мен, има време докато успеем да развием достатъчно нашия финтех сектор, за да сме глобално конкурентни.

Необходимо е да покажем, че решенията, които създаваме са надеждни и с висока добавена стойност, както и да успеем да пласираме/рекламираме продуктите и услугите, които предлагаме на световния пазар.

Какви професии се търсят на пазара?

За финтех, може би IT разработчици и sales специалисти.

Цялото интервю с Борис Илинов е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК.

Кои са трендовете на финтех пазара в момента?

Трендовете са за виско технологични решения, които гарантират бързо обслужване, гъвкавост, мобилност и най-високо ниво на сигурност. Като всяка друга услуга в 21 век, управлението на финансите става все по-лесно и достъпно за потребителя и по предизвикателно и рисково за финансовите институции. Един от основните трендове е именно в опростяването на комплексни процеси като международни плащания, фактуриране, кредитиране, револтиране – процеси които сме свикнали да отнемат дни, днес могат да се случат за части от секундата и един клик на телефона.

Как определяте развитието на българския финтех пазар в последните години и на какво се дължи то?

Има значителен интерес към българския пазар, но основно като източник на високо квалифициран персонал. От гледна точка на “потребител” на финтех услугите, българинът все още е доста предпазлив и по скоро предпочита традиционните финансови институции, но безспорно се наблюдава ръст в тази посока.

Кои са най-търсените финтех позиции на пазара?

BackEnd developers, FrontEnd developers , Big Data анализатори , KYC (Know your clients) агенти , Специалисти по финансови престъпления и кибер сигурност.

Кои са най-често използваните софтуерни технологии във финтех сферата?

Както при повечето софтуерни компании на пазара, най търсени са Java, Python, Spring, Angular, iOS, Android.

Примамлив ли е финтех пазара от инвеститорска гледна точка и защо?

Финтех пазара определено е доста примамлив и компании като Тайд са доказателство защо това е така. Но като всеки бизнес модел и тук няма сигурна формула за успех. Ако търсите бърза възвращаемост на инвестициите си, то новостартиращ финтех проект със сигурност не би бил интересен за вас.

Има ли основни правила, спрямо нишата на финтех пазара, така че един финтех ентусиаст да се превърне в успешен ппредприемач?

Ако знаехме отговора на този въпрос, всички щяхме да сме успешни финтех предприемачи. Финтех сектора не е много по-различен от другите пазари – намерете нишата, която ще ви направи иноватори и бъдете безкомпромисни в качеството което предлагате!

Идва ли залезът на кеш разплащанията? Финтех услугите ли са причина за това?

Хубав въпрос. Може би отговорът се крие във въпроса колко често всеки един от нас носи кеш в портфейла си? Аз лично – рядко. Финтех услугите са естественото продължение на дигитализиращия се свят около нас, той не е отделно явление и затова е трудно да го определим като “причина” за нещо. В свят, в който все повече се стремим да бъдем “paperless”, какво по естествено от това да намалим “хартията’ в джобовете си.

Необходимо ли е банките да наваксват в своите услуги, така че да са конкурентни на финтех индустрията?

На хиляда процента – дигитализацията на банките не е въпрос на желание, а на оцеляване.

Как се създава успешна и стабилна с времето финтех компания? Необходимо ли е постоянно имплементиране на нови функционалности в услугата, така че да е конкурентна?

Новите функционалности безспорно могат да привлекат повече интерес към даден продукт, но това което задържа клиента е бързо, качествено обслужване и безкомпромисна сигурност. Успех може да има именно компания, която приоритизира тези две ключови направления и успоредно с това развива и предлага нови функционалности. Богатото портфолио от услуги в никакъв случай не е гаранция за успех, особено ако липс-
ва доверие и лоялност от страна на клиентите.

Интервюто с Теодор Илиев е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“, което може да бъде прочетено на следния ЛИНК.

Как определяте развитието на българския финтех пазар в последните години и на какво се дължи то?

България се утвърждава като изключително добро място за развитие на финтех компании в последните години. Показателно е, че за 5 години компаниите в сектора се утроиха до повече от 100, а през последните три приходите им растат с двуцифрени стойности на годишна база. Около една трета от общите инвестиции на фондовете за рисков капитал в България са във финтех. Нещо повече, страната ни е сред водещите в Югоизточна Европа за финансови технологии, потвърдено от няколко класации. Според  Global Fintech Index България попада в списъка на 60-те най-добри финтех екосистеми в света. София е сред най-добрите 50 европейски града в тази сфера и сред най-бързо развиващите се дестинации в региона. Не случайно тук са концентрирани и огромна част от финтех компаниите. Сред ключовите играчи в сектора е и P2P платформата Klear, на която Varengold Bank предостави финансиране за разрастване. Динамичното развитие на финтех екосистемата в България се дължи на комбинация от фактори, но в сърцевината на прогреса стои човешкият капитал. Страната ни се отличава с талантливи, отлични специалисти в сферата на финансите и технологиите. Към тях можем да прибавим още наличието на подходяща бизнес инфраструктура, в това число присъствието на инвеститори, които участват активно във формирането на сектора – фондове за рисков капитал и дялови инвестиции, бизнес ангели, предприемачески мрежи и специализирани инициативи на местните банки. Това са все фактори, които стимулират креативността в сектора и генерират растеж. На пазара навлязоха вече и чуждестранни институционални инвеститори като Varengold Bank. Ние сме познат и ключов партньор на бързоразвиващи се финтех компании и платформи за споделено кредитиране (P2P) в Европа. Чрез присъствието си в София допринасяме за развитието не само на българския финтех пазар, но и на този в целия регион, защото клонът ни в България оперира като основен център за цяла Югоизточна Европа. Освен да финансираме участници на пазара ние подкрепяме растежа на сектора и чисто имиджово. Когато инвеститорите виждат, че институция като Varengold Bank присъства и инвестира в България, това е сигнал към тях да отправят поглед насам. Наред с това, чрез екипа, който изграждаме, ние даваме възможност за професионално и личностно развитие на талантливи български финансови, софтуерни и IT специалисти, които да работят по проекти в един от най-атрактивните сектори в света в момента – финтех.

Може ли в България да станем свидетели на финтех “unicorn” и какви биха били определящите фактори за това?

Финтех екосистемата в България е в очакване на първия си еднорог и се надяваме скоро да се появи. Да постигнеш пазарна оценка от $1 млрд. в България е предизвикателство дори за утвърдени от десетки години компании, но не и мисия невъзможна, особено в тех сектора, който се развива много бързо и позволява на born global проекти да се изстрелят за кратко време. В Централна и Източна Европа има немалко скоро създадени компании, които вече успяха. Точно това е предимството на големите технологични компании. Да погледнем историята на GAFA ( акроним за Google, Apple, Facebook, Amazon). На тях им бяха нужни много по-малко на брой години, за да се превърнат в гиганти. Не беше нужно да чакат много дълго време. Към факторите, които изредихме по-горе обаче – таланти, инфраструктура и инвеститори, е нужно и предприемаческо дръзновение. Впечатлението ми е, че повечето предприемачи в технологичния и финтех сектори в България сравнително рано продават част или изцяло своите бизнеси, когато преминат startup фазата и навлязат в тази на растежа. Постигането на мащаб и растеж е изключително предизвикателство и изисква още повече предприемачески усилия към вече положените в началната фаза. И докато в България и региона има достатъчно инициативи и инвеститори, които подкрепят проекти в startup фаза, то в scaleup фазата това не е така. И точно това е мисията на Varengold Bank. Ние осигуряваме финансиране основно за финтех компании и платформи за споделено дигитално кредитиране в етап, когато те вече са доказали продукта си на пазара, т.е. преминали са през startup фазата и искат да направят следващата голяма крачка – да разраснат дейността си, т.е. активно работят, за да се превърнат в еднорог.

Цялото интервю със Сергей Пантелеев е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК.

Финтех секторът се разви със забележителни темпове в последните няколко години и вече е неминуема част от ежедневието ни. Съществуват най-различни и разнообразни платформи и решения за направления като недвижими имоти, разплащания, кредитиране, криптовалути и други ключови аспекти от финансовите операции на хората.

• Как се разви пазарът в последните 5 години?
• Кои са ключовите технологии във финтех сектора?
• Какво е мястото на традиционните финансови институции?
• Успяват ли банките да наваксат на стремглавото финтех развитие?

Отговорите на тези и още много въпроси, можете да прочетете на следния ЛИНК.

„Технологиите за машинно обучение и изкуствен интелект се налагат като следващата голяма промяна при финансовите услуги, след онлайн и мобилното банкиране. Очаквам много скоро те да преобразят изцяло начина, по който банките комуникират със своите аудитории, продават услуги и осъществяват последващата поддръжка“ – споделя Момчил Зарев, Главен търговски директор на решенията за финансови институции в “Сирма Груп Холдинг“.

Създаденото от Сирма решение с изкуствен интелект Melinda например може да бъде надградено от чатбот, до цялостен робот – финансов съветник. То се развива бързо, благодарение на напредъка в области като машинното обучение, технологии за естествена обработка на езика (NLP) и др. Сфери, в чиято разработка компанията има над 20 годишен опит. Чрез тези технологии Melinda се превръща в мощна система, способна да анализира и да разбира какво я пита даден човек и съответно – да му предостави точните отговори. Особено подходяща е за продажби на нови услуги, за маркетингови кампании, както и за последващата поддръжка.

Интелигентната система работи през разнообразни комуникационни канали, включително и през социалните мрежи или месинджър приложения. Тя е способна едновременно да повиши продажбите на банкови услуги, но без да дразни клиентите, а напротив – увеличавайки тяхната удовлетвореност и лоялност.

„Melinda е уникален изкуствен интелект, оптимизиран за банки и за ритейл компании. Той може да се превърне в пълноценен съветник на техните клиенти, но също и да автоматизира множество други процеси. По този начин на практика той може да добави едно цялостно ново ниво на интелигентност към банковите системи“ – посочва още Момчил Зарев от Сирма.

Платформата е част от бързо развиващия се нов сегмент на Robotic Process Automation (RPA), който според Зарев, тепърва предстои да се развива и да променя облика на компаниите. Не на последно място Melinda може да направи услугата „финансов съветник“ много по-достъпна за хора, които нямат достатъчно средства за да си позволят такъв консултант.

Най-много проценти събира единодушието за това, че най-високите заплати се предлагат от българските офиси на тех гигантите. Този отговор са посочили 24%.

На второ място следва отговорът “R&D центрове на световни лидери в търговия, производство, услуги” с 15.5%. Този отговор обаче, е абсолютно еднакъв с “Чужди стартъпи с представителства у нас” – 15.5%. Следва да кажем, че по-скоро има две втори места и в такъв случай на трето пък се класира “Големите аутсорсинг компании” с 14.3%.

Нивото на заплащане, спрямо отговорите в анкетата води и до “Комппании, специализирани във финтех и блокчейн” с 10.1%., следвано от петото място със 7.8% – “Бутикови компании“.

Тук вече процентите доста намаляват и следват “Българските стартъпи” с 2.9% и “Банки и финансови институции” с 2.0%.

С 0.7% попълнилите анкетата задават “Отдели на компании с бизнес извън ИТ сектора“, а с 0.4% – “Системни интегратори“.

Последното място е поделено от две възможности, които са класирани с 0.2%: “Компании с държавно участие” и “Отдели на държавната администрация“, което пък означава, че ако не сте за парите, но сте истински професионалист, който може да решава сериозни проблеми от обществено значение, то знаете къде да кандидатствате.

И все пак има и по-висок процент – с 6.3% участниците избират “Друго“.

Очаквайте още интересни новини и проценти, свързани с интригуващите теми от софтуерната индустрия, събрани от проучването на DevStyleR “Заплатите в софтуерния бранш 2021“.

СЕПА Кибер Технологии е основана през 2018 година и само за 3 години успява да постигне забележителен растеж. От своето създаване до сега, компанията е отворила седем офиса в Европа, Азия и Северна Америка и управлява пет центъра за съхранение на данни. Уникалните продукти на СЕПА Кибер Технологии се превръщат в предпочитания избор, когато е необходима интеграция на дигитални финансови услуги.

Разработената от СЕПА Кибер Технологии платформа – MuSe, предоставя достъп на фирмите до над 600 финансови и регулаторни услуги и модули под един покрив. Софтуерните продукти на фирмата правят отварянето на необанки и интегрирането на финансови продукти възможно в рамките на 3 до 6 месеца.

„СЕПА Кибер Технологии е доказателство, че стартиращите фирми имат бъдеще и България е идеална среда за развитие на бизнес от нула до световна фондова борса.”, каза Марвин Блажевски, Главен изпълнителен директор и основател на СЕПА Кибер Технологии

Компаниите навлизат в пика на световната дигитална трансформация и нуждата от електронни финансови и регулаторни услуги расте с всеки изминал ден. СЕПА Кибер Технологии разполага с ресурсите и познанията, за да създаде здрави позиции на световния пазар, чрез разширяване на своето продуктово портфолио и основавайки се на настоящите тенденции.