Включи се в Уебинар „Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии“ ТУК

По време на разследването ще се обърне внимание на темите, свързани със защита на непълнолетните, прозрачност при рекламите, достъп до данни за изследователи, както и управление на риска от пристрастяващо и вредно съдържание.

Големите платформи като TikTok трябва да отговарят на дпопълнителни изисквания в областта на прозрачността на алгоритъма и системния риск. Именно тези сфери от платфромата за споделяне и създаване на кратки видеа се разследват понастоящем от ЕС.

Докато разследва редица преполагаеми нарушения, ЕК ще увеличи изискванията си за предоставяне на информация от страна платформата за споделяне на видеа.

В прессъобщение ЕС обявява, че няма срок, в който разследването трябва да бъде приключено. Продължителността му ще зависи от различни фактори, като „сложност на случая, степента, в която компанията сътрудничи на Комисията, както и прилагането на правата за защита“.

„TikTok използва функции и настройки за защита на тийнейджърите, като не допуска в платформата лица под 13 години. Това са проблеми, на които цялата индустрията търси решение. Ще продължим да работим с експерти в индустрията, за да предпазим подрастващите в TikTok. С нетърпение очакваме да имаме възможността да обясним в детайли това на Комисията“, заяви представител на TikTok.

Компанията потвърждава, че е получила документ, с който показва, че е наясно за започването на разследване от страна на ЕС.

Платформата споделя още, че отговаря на изискванията и изпраща всяка информация, която е поискана от нея, но все още не е получила отговор от ЕК.

Освен това, TikTok добавя, че предложението ѝ за среща между служители на Комисията и служители на компанията, отговарящ за защитата на децата, все още не е прието.

ЕС изразява притеснение относно UX на TikTok, който според ЕС насърчава пристрастяването към съдържание.

„Разследване е нужно, за да се предотвратят потенциални рискове за злоупотреба при упражняването на основните права на физическо и ментално благоденствие, зачитането на правата на детето, както и влиянието върху процесите на радикализация“, заявява ЕК.

ЕС ще следи строго дали TikTok спазва задълженията, включени в Акта за цифровите услуги за въвеждане на мерки, които да гарантират високо ниво на поверителност, безопасност и сигурност за непълнолетните.

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете още:
1. Водещи Професионалисти, Част от “Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии”
2. Във Всяка Една Сфера Има Частица от Красотата на Математиката
3. В Програмния Код Има Изкуство, Винаги Търся Красотата

Европейските регулатори разглеждат глобата от 500 млн. евро, която Европейският съюз иска да наложи на Apple, съобщава Financial Times. Това ще бъде първата антитръстова глоба, която ЕС налага на технологична компания от мащаба на Apple. Според Financial Times има вероятност правилата на App Store да бъдат забранени, защото нарушават законодателството за конкуренцията в ЕС.

ЗАПИШИ СЕ: Уебинар “Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии” 

Ема Уилсън, представител на Apple, съобщава чрез писмена комуникация по имейл на The Verge, че компанията „не коментира спекулации“. Хана Смит, предишен говорител на корпорацията споделя, че Apple се надява Европейската комисия да спре разследването по случай, който според нея „е неоснователен“.

Жалбата на Spotify е повдигната oще през 2019 г., заради обвинение в политикaтa на Apple, която лишава от възможността приложенията на iPhone да уведомяват потребителите за наличие на по-евтини варианти за музикални услуги на Apple.

Според Spotify проблемът се заражда заради стратегията на Apple, която цели да задържа приложенията и потребителите, ограничени в системата за плащане в App Store.

Spotify възразява срещу политиката на Apple, насочена срещу отстраняването на конкуренцията на Apple Music. Шведската технологична компания добавя още, че е била принудена да увеличи цената на своя месечен абонамент, за да покрие разходите, възникващи от използването на App Store. Всичко това води до разследване на случая от ЕС.

Европейската комисия (ЕК) излиза със становище, че политиката на Apple, е неподходяща, защото се налага потребителите да плащат по-високи цени.

ЕК създава Акт за цифровите пазари, чиято цел е да предотврати възникването на злоупотреби при законодателството в областта на конкуренцията в ЕС. Актът влиза в сила през март месец тази година, като според правилата му ще бъде незаконно компаниите да предпочитат собствените си услуги пред тези на своите конкуренти.

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете още:
1. Android Пусна Първата Предварителна Версия на Android 15 за Разработчици
2. Във Всяка Една Сфера Има Частица от Красотата на Математиката
3. Водещи Професионалисти, Част от “Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии”

В изявление Европейският комитет за защита на данните обяви глобата, коментирайки, че тя е наложена след разследване на Facebook от Ирландската комисия за защита на данните – главният регулатор, който контролира дейността на Meta в Европа. Подобно действие подчертава несигурността относно това как глобалните предприятия могат законно да прехвърлят данни на потребители от ЕС към сървъри в чужбина.

Повече подробности около новината можете да прочетете на международното издание DevStyleR.io – Record Fine of $1.3 billion. Imposed on the Meta to Protect Personal Data

Данните за нейната популярност се потвърждават и от българската хостинг компания СуперХостинг.БГ, според която през последните три години броят на активните .com домейни се е увеличил с 39.7 процента. За същия период новорегистрираните .com домейни пък бележат ръст от близо 18 процента. Домейн зоната от първо ниво (т.нар. top level domain – TLD) .com се появява на 1 януари 1985 г., но първото одобрено за регистрация име е от 15 март – symbolics.com.

Вторият регистриран домейн е bbn.com (24 април), а третият – think.com (3 май). Едва след това се появяват и алтернативни зони като .net, .info, .biz, .org и други. При възникването си всеки домейн е имал конкретна насоченост. Така например .com представлява съкращение от commercial („търговски“ на английски език). Домейн зоната .info обикновено се използва за информативни сайтове, .biz – за бизнес сайтове, .org – за сайтове на организации, а .net – има универсална насоченост. По-късно тези значения се размиват и днес подобно разделение почти липсва.

„За тези 36 години важността на интернет домейните се е увеличила многократно. Днес те са се превърнали в ключов дигитален актив за всеки бизнес, чието значение често не отстъпва на това на търговската марка. Ето защо е важно техните собственици да подхождат отговорно към тях, да следят датите на изтичането им, да ги подновяват навреме и да внимават да не ги изгубят. Ако това не се случи, има риск някой друг да стане техен собственик с всички последствия за бизнеса. Автоматичното подновяване на домейн и хостинг е най-сигурният начин да запазим правата си над даден дигитален актив. Препоръчваме автоматичното подновяване, като тази опция е достъпна за всички наши клиенти.” – посочва Цветелина Ненкова, маркетинг мениджър на СуперХостинг.БГ.

Компанията от години предлага у нас както .com, така и домейни във всички останали най-популярни зони. През последните години .com продължава да е най-популярният домейн от първо ниво, но напоследък се наблюдава и тенденцията все повече бизнеси да регистрират името на сайта си в няколко популярни разширения. Към .com домейна си, те добавят името на бизнеса си със зоните .bg, .eu, .net и .online. Тази практика става все по-популярна, тъй като дава повече защита от плагиатство на съответното
бизнес име.

„Днес домейн зоната .com се е превърнала в нарицателно за сайт. Това е най- популярното и най-търсено домейн разширение. Именно затова с всяка изминала година става все по-трудно да намерим подходящо име за своя сайт с разширение .com. Добрата новина е, че към момента съществуват стотици разширения, с които може да се регистрира хубаво име, като само СуперХостинг.БГ предлага над 350 различни домейн разширения.” – добавя още Цветелина Ненкова.

По случай рождения ден на най-популярния домейн в света, хостинг компанията предлага на своите клиенти и промоция. В периода от 15 до 17 март те ще могат да си закупят ново .com име с 33% отстъпка – на цена от 19.75 лева.

Собствениците разполагат с около три месеца, за да докажат правото си да управляват домейн .eu. Това означава актуализиране на данните за контакт за прехвърляне на домейна .eu към дъщерно дружество на ЕС извън Великобритания или деклариране на гражданство, или пребиваване на държава-членка на ЕС.

От Eurid заявиха, че цели 81 000 домейни, притежавани от 50 000 потребители са спрени. Все пак, имената на домейните ще бъдат веднага възстановени, щом данните за контакт се обновят – но само за следващите няколко месеца. Ако собственик на домейн пропусне 31 март 2021 г. и все още не е доказал, че отговаря на условията, то домейна ще бъде оттеглен и предоставен за обща регистрация от януари 2022 г.

Понастоящем регламентите на ЕС предвиждат, че уебсайтовете на .eu могат да бъдат предоставяни само на граждани на ЕС – независимо от местоживеенето им – както и на граждани и организации извън ЕС, установени в държава-членка.

С други думи, след като Brexit се случи, базираните в Обединеното кралство домейни .eu, притежавани от граждани на Обединеното кралство, внезапно се превръщат в уебсайтове извън ЕС, хоствани в държава извън ЕС.

Но този казус не идва като гръм от ясно небе. Още през 2018 г. Европейската комисия даде да се разбере, че намеренията и са такива. Множество притежатели оттогава се отказаха от .eu домейните си. От 300 000 регистрирани такива през 2017 г. те достигат до 120 000 за последната четвърт на 2020 г., а в периода 2018 – 2019 са спаднали с 46.7%.

„За тези 15 години сме свидетели на множество значими промени в целия хостинг бранш. Услугите му станаха много по-масови, широкодостъпни за всеки потребител, независимо от неговата техническа подготовка, и на практика се превърна в двигател за промяната и развитието на редица други сектори. Ако преди 15 години хостинг услуги използваха предимно IT специалистите и IT фирмите, а сайтовете бяха нещо екзотично и по-скоро лукс, то днес – едва ли има област, в която сайтът да не се смята за необходимост. Любопитно е, че дори когато стартирахме СуперХостинг.БГ, някои хора казваха: „Кой луд ще създаде сега хостинг компания?“. Сякаш всичко вече беше измислено, направено и приключило като развитие. Днес виждаме, че все още стартират нови фирми в сектора, а той не спира да се променя.“ – споделя Любомир Русанов, управляващ партньор на СуперХостинг.БГ.

Най-важната промяна, според него, е че хостинг услугите са много по-достъпни и достигат до все повече хора без технически познания. Днес хостинг компаниите не продават само място и параметри, а цялостно обслужване по макро и микровъпроси, лесни за използване полезни инструменти, допълнителни системи и технологии за повече сигурност, скорост и т.н. Хостинг компаниите са бизнес партньор, който помага на своите клиенти да навлязат в тази нова за тях област, да бъдат много по-информирани и професионални в своето онлайн присъствие.

„Самите хостинг услуги също се промениха много и вече предоставят на клиента едно завършено онлайн присъствие, за да не се налага той да се занимава с тривиални неща и да може да се фокусира върху бизнеса си. На първо място е пълноценното обслужване. Днес клиентите ни търсят за много по-широк кръг от въпроси, отколкото преди пет или десет години – много често те са свързани с работата на приложения и платформи, а не с работата на хостинг услугата. За нас бъдещето на хостинг индустрията е да разполага със специалисти, които могат да решават практическите проблеми на клиентите. Така те да могат да развиват проектите си и бизнесите си пълноценно. Днес нашите услуги включват както самите хостинг параметри, така и цялостни системи за сигурност, които защитават сайтовете на клиентите ни от хакване, решения, които ги правят много по-бързи, инструменти за по-лесно управление на сайтовете. Всичко това е достъпно за клиентите ни, като е включено в цената на хостинга. В това отношение ние сме новатори и създадохме собствени разработки като WordPress Manager с безброй полезни опции, BackUp Manager, PHP Manager, модули за ускоряване на сайтовете като SuperCache Manager, Redis, Memcached и още много.“ – добавя още Любомир Русанов.

Резултатът според него е, че хостинг компаниите трябва да са много по-иновативни, да внедряват непрекъснато най-новите технологии в сектора, да предоставят безкомпромисно обслужване и не на последно място – да създават полезно съдържание, което да улеснява собствениците на сайтове във всеки аспект от тяхното присъствие онлайн. Друг резултат е, че самото създаване на сайтове вече е по-достъпно, а хостинг компаниите подпомагат на този процес. СуперХостинг.БГ например вижда нуждата от предоставянето на по-лесни за управление инструменти за създаване на сайтове и вече предлага SaaS платформата Сайт билдър за лесно изграждане на сайтове и SaaS платформата Shopiko – за онлайн магазини.

Освен хостинг доставчик, компанията е и най-големият български регистратор на домейни от всички най-популярни области. През последните пет години тя отчита 60% ръст на новите регистрации на .bg домейни (януари-септември 2020 г. спрямо същия период на 2015 г.). Броят на активните .bg домейни се е увеличил 2,5 пъти през посочения период. Общо новите регистрации на домейни от всички области за петте години са се увеличили с 40%, а делът на регистрациите на нови домейни (т.нар. new gTLDs) от общия брой нови
регистрации на домейни е нараснал от 3,8% към 1 октомври 2015 г. до 12,7% към 1 октомври 2020 година. Десетте най-често регистрирани нови домейн области са оnline, site, store, space, shop, tech, dev, art, app, website.

„Забелязваме, че още при старта на дигиталното си присъствие, бизнесите стават все по-ориентирани и подхождат с повече професионализъм. 67,4% от новите ни клиенти през тази година регистрират повече от едно домейн разширение с името на фирмата си, за да се предпазят от плагиатство, да защитят търговската си марка и за локализация. Най-често комбинацията от разширения е .com, .bg, .eu и .net, a след тях се нареждат .online и .site.“ – посочва Методи Дреновски, също управляващ партньор на най-голямата българска хостинг компания.

Адвокат Стойчев, какви са рисковете за нашите данни?

Бе направен опит да се намали риска да данните с т. нар. Регламент за защита на личните данни или GDPR. Най-големият риск идва от едно нерегламентирано обработване. От миналото имаме много поводи да знаем, че когато липсва контрол, то тогава това ще доведе до злоупотреба с нашите лични данни. Именно тази злоупотреба доведе и до GDPR.

Какви са методите, по които потребителите могат да предотвратят злоупотреба с личните им данни и към кого могат да се обърнат при едно нарушение? Комисия за защита на личните данни?

Категорично, на национално ниво, Комисията е органът, който трябва да следи и да се грижи за опазването на личните данни. На въпроса как едно лице може да защити личните си данни – най-общо по два начина. Като е препоръчително и двата да се прилагат едновременно. Първият е от правна страна. Необходимо е, лицето, чиито данни ще бъдат обработвани, да се информира за това какви лични данни са му събирани, при какви операции, по какви причини. Въобще – да се запознае цялостно с целите на обработване, начините и съхранението. А всеки един администратор на лични данни или обработващ лични данни или лице, следва да поддържа набор от документи и информация, за да може да информира субектите за начина на обработка. Това е правната страна. От техническа страна е необходимо всеки един от нас да разполага с едно базово знание за това какви лични данни се събират от него или какви данни при достъп до някой уебсайт. Самият регламент дефинира личните данни като набор от данни, които самостоятелно или в комбинация, могат да индивидуализират едно физическо лице. По друг начин казано – това, че нашето IP е засечено, не означава, че нашите лични данни се обработват. Напротив – възможно е. Локацията сама по себе си не може да ни индивидуализира, но е напълно възможно ако се комбинира с други наши данни.

Има ли как законът да бъде подобрен в полза на потребителите? Има ли аспекти на закона, които да могат да бъдат завишени с цел по-голяма безопасност на потреблението?

Като всеки закон и GDPR е в процес на развитие. С други думи, държавите членки са задължени да правят периодични анализи на ефективността на мерките, които са предвидени. Това нещо поетапно се оценява доколко е ефективно и доколко подлежи на промяна. Законът е дотолкова ефективен, доколкото той еволюира и се променя. На въпроса дали може да се подобри, смятам, че винаги може. Но когато говорим за законодателни актове и директиви на европейско ниво, то те подлежат на промяна по-бавно отколкото в едно национално законодателство. Това е поради множеството процедури, които са замесени.

Говорейки за Европейската комисия, смятате ли, че тя е достатъчно ефективна, на базата на по-лошите статистики и специално едно проучване на Brave, посочващи, че в регулаторните органи няма достатъчно технически подготвени лица, които да вършат тази малко или много техническа работа?

Вие сте прав. Самото проучване на Brave засяга едни по-слаби места, които не принадлежат само на едни национални органи, а по-скоро на всички. Такава е динамиката на европейския пазар по отношение на програмисти, софтуерни инженери и лица, които имат квалификацията да работят, така че да се прилага ефективно законодателството. Те преди да стигнат до една държавна работа, каквато е тази в Комисия за защита на лични данни, преди това намират работа при по-добри условия в частния сектор. Поради тази причина смятам, че по естествен път се стига до липса на специалисти в органите на държавите членки. Действително, освен юридическа грамотност за прилагане на законодателството, трябва и техническа такава. В тази връзка юридическата грамотност е на лице – регулаторните органи прилагат ефективно законодателството, но някои неща и аспекти, за да са правилно анализирани, е необходима и техническа грамотност. В тази насока, действително се усеща понякога, липса на кадри по отношение на техническата грамотност на регулаторните органи.

А къде можем да кажем, че е проблемът? В големите корпорации на Google, които наскоро претърпяха сериозна глоба, свързана с изтичане на лични данни или пък Facebook, Cambridge Analytica, което отключи цялата вълна за GDPR дебат. Мисълта ми е, големите корпорации ли в случая са големият враг?

Регулаторните органи следват да насочат вниманието си върху тези лица, които обработват големи бази данни. Това са лица като Google и Facebook, но освен тях има и много други фирми и бизнеси, които обработват много данни. Има един практически пример. Производствено предприятие, в което са заети 1000 души и маркетингова агенция, в която са заети 30 души. В маркетинговата агенция, поради естеството на работа, се обработват много повече лични данни. Фокусът на регулаторните органи следва да бъде там, където рискът от неправомерно обработване е по-висок. Това са дружества, корпорации и лица, които обработват големи обеми. Там рискът е много по-голям.

Достатъчно сериозни ли са глобите или достатъчно “плашещи” ли са, за да могат да служат като превенция?

Според мен глобата е значителна. Тя е ограничена от фиксирана сума от една страна. От друга страна тя е пропорционална и се казва, че максималният размер на глобата е по-високото измежду двете – 20 млн. или 4% от световния годишен оборот на съответното дружество. Много често, като случаите с Google или Facebook, тези 4% ще са много повече от 20 млн. евро. За пример можем да дадем Google, които понесоха санкция от 50 млн. от френския регулатор, като тази сума бе изчислена на база на пропорция от оборота. Тогава не бе въпросът, че Google е допуснал изтичане на данни или data breach, а ставаше дума за това, че те по такъв начин са оформили своите актове и информация за обработването на личните данни, че френският регулатор е приел, че субектът с личните данни не може да достигне достатъчно бързо и ефективно до информация за това, как се използват личните му данни.

А какво се случи с Cambridge Analytica?

Ирландският регулатор бе наложил глоба, но самият случай като времетраене бе преди влизането в сила на GDPR. Следователно глобата, която беше нанесене не бе по GDPR.

Имате ли информация колко глоби и какви са нанесени в рамките на ЕС от 2018 г. и приемането на GDPR?

Трябва да отчетем, че се навършват две години от конкретното законодателство, а за едно такова, две години не са никак много. Но в рамките на ЕС най-големите глоби са тези на Google, на хотелската верига Marriott, също така – British Airways. Това са случаите, които ми идват на ум, но те са доста показателни. Вече споменахме за Google. По отношение на Marriott и British Airways става въпрос за хакерска атака, като се приема че не са предприети необходимите мерки да се защитят личните данни. Трябва да отбележим и, че в момента и трите глоби подлежат на обжалване. Те не са влезли в сила. Но и в трите случая касаят неправомерно обработване. Развивайки се самото законодателство, се наблюдава растеж както на жалбите от страна на физическите лица, така и на административнонаказателните производства, които в момента се развиват.

В повечето сайтове има общи условия за ползване, в които се казва, че потребителят сам носи риск за данните си, т.е. Търговецът не носи отговорност ако нещо се случи с тях – хакерска атака или друг сценарий. Означава ли това, че потребителите не могат да направят нищо и този бутон “съгласявам се” е за бягане от отговорност от страна на търговеца?

За да отговорим на този въпрос, трябва да започнем с едно общо правило, което се прилага навсякъде в нашето национално право. То е, че отказ от бъдещи права не съществува, не е действителен и не може да се случи. Има много редки изключения, но правилото е, че човек не може да се откаже от свои бъдещи права. Няма как вие да се откажете от нещо, преди то да се е случило. Ако вашите лични данни изтекат в следствие на неефективни защитни мерки от страна на сайта от който поръчвате стоки, например, отговорността ще бъде на този, който е обработвал личните ви данни. Вероятно вие ще имате право на обезщетение от него. Това е вашето право и вие не можете да се откажете от него до момента в който то не възникне, защото може никога вашите лични данни да не изтекат. В тази връзка, ако вие видите в общите условия, че администраторът на лични данни не носи отговорност в случай на хакерска атака, това не е вярно. Разбира се, теоретично е възможно администраторът да е поставен в такава ситуация, че да е абсолютно невъзможно да се спре хакерска атака. Но това е в рамките на теорията. На този етап такова нещо не се е случва и администраторът е отговорен за това как защитава личните данни. Регламентът предвижда конкретни мерки, които да се вземат, когато се обработват лични данни. Така че, ако някой види такива условия, че не се носи отговорност – това не е вярно. Носи се отговорност и това може да достигне до право на обезщетение.

Но въпросът е и че 99% от хората въобще не четат никакви общи условия за ползване. Най-малкото ако искам да прочета новина в сайт, която е 15 реда, то правилата за общо ползване за няколко страници. Поради тази причина хората директно натискат “съгласен съм” и продължават към целта си. Доколко това е проблем?

Категорично е проблем. Няма как човек ефективно да упражнява правата си, без да знае какви ангажименти е поел. Когато говорим за физически лица, то законодателството много повече пази неопитните – тези, които нямат специални знания. Такива са и потребителите. Законът дава една широкообхватна защита, но е важно всеки да прочете с какво се съгласява, преди да се съгласи. От друга страна е много по-важно поведението на този, който предлага общите условия, защото едно е доставчика на услугата да ви принуди да стигнете до края на текста и след това да се съгласите. Съвсем друго е дори да не се налага да минете през текста и да се съгласите. Ние влизаме в един дълбок детайл. Доколко е достоверна датата на текста и дали тя не е променена впоследствие, дали потребителят е имал време да се запознае, преди да се съгласи. Това са детайли, които са важни в случай на спор. Но е важно всеки да прочете как се използват личните му данни преди да ги даде. Това е целта на защитата на личните данни – ние да имаме пълен контрол над данните, които се обработват. Това значи – дадем ли ги веднъж, да има връщане назад. Ако лицето прецени, че не иска повече да се обработват данните му, в общия случай е възможно те да се изтрият. Ако си поръчате стока през интернет, няма как всичките ви лични данни да се изтрият. Най-малкото, вие сте платили с ваша дебитна карта, издадена е фактура и т.н. Този документ следва да се представи пред органите. Няма как всички ваши данни да бъдат изтрити – поне финансовата информация, определено. Но информация като потреблението – кога сте посещавали уебсайта, какво сте чели, какъв е вашият пол, локация – тези данни трябва да бъдат минимизирани или изтрити ако вие го пожелаете. Следва това, че човек трябва да знае с какви права разполага, за да може да ги упражни.

А има ли как целият този процес да се оптимизира по някакъв начин, така че да е много по-лесен за масовия потребител, който, всички сме наясно, че няма да се хване и да чете този дълъг текст?

Иска ми се да припомня, че всяко лице има право да изисква информация от администратора относно това какви лични данни в момента се обработват и какви са събрани. В моите очи, като юрист, това е един подход в който лесно ще се ориентирам какви лични данни се събират и с какви цели и дали ще се изтрият. За мен това е достатъчно удобен и достъпен начин. Но ми се иска да вметна отново, че законодателството се развива. Визията на нашия екип е, че един ден държавите членки ще започнат много по-тясно да си сътрудничат по отношение на личните данни. Всеки ще може централизирано да намери информация за това кой обработва личните данни, как и при какви условия. Смятаме, че бъдещето е светло и то включва в себе си общодостъпни методи, така че всички да са добре информирани. Смятаме, че в даден момент всеки ще може да достъпи до свой профил в регулаторния си орган и да прегледа цялата информация – кои администратори обработват данните в момента и т.н. За отговор на вашия въпрос – ако не се чете предварително какви лични данни се съхраняват, то поне впоследствие е добре да се случва.

Бъдещето ще донесе все повече и повече бази данни поради засилената скорост на технологиите. Това означава и друго – все повече бази данни ще бъдат обект на риск. Смятате ли, че ще трябва да се обръща все по-сериозно внимание по въпроса privacy или нещата ще се случват стъпка по стъпка?

Въпросите със защитата на личните данни е относително нова материя. Очакваме да се развие законодателството, от една страна по изцяло законодателен ред, т.е. Да се променя национално законодателство и на европейския съюз. От друга страна ние смятаме, че по-големият тласък в развитието на законодателството ще бъде от гледна точка на съдебната практика – както от страна на националните съдилища, така и от страна на европейския съюз. Именно практическите казуси ще тласкат законодателството напред. На въпроса дали ще има допълнителна регулация за други потоци лични данни, ние смятаме, че по-скоро ще има допълнителна регулация за по-чувствителните такива – здравословно състояние, информация, която може да доведе до дискриминация и др. Тези данни следва да се регулират по-строго от останалите. Особено когато говорим за личния живот, който е достъпен само за съответното физическо лице – това ще подлежи на най-строга регулация. Живеем в свят, в който устройства могат да ни разпознаят само на база на наша снимка. Съвсем нормално е да можем да контролираме това обработване и да следим до къде ще стигне и с каква цел ще се обработва, въобще.

Какво се случва с нашите данни, когато подписваме договор за кабелен оператор или мобилен оператор? В тези случаи ние сме притиснати об обстоятелства. Например, има опашка, не искаме да задържаме хората. Отново не четем един документ, който ни дават и ни казват, че за да имаме мобилен оператор, трябва да подпишем този документ.

Трябва да определим начините на сключване на договора. Най-честият случай е този договор да се случи писмено, на гише в офис. Не са чужди и методите, в които договорите се случват електронно. Все повече и повече хората започват да използват електронни подписи и да удостоверяват тяхната самоличност. Изцяло зависи от това как се сключва самият договор. При физическото сключване на договор, да – нормално е човек да бърза. Личните данни се обработват на това основание – физическото лице посещава търговеца, офиса му и сключва договор. Но не това се случва най-често. Най-често се случва, че когато се сключи този договор, ние имаме възможност да предоставим данните си изцяло за маркетингови цели. Ние трябва да анализираме за какво предоставяме съгласието си. Основната разделителна линия е следната. От една страна предоставяме личните данни, които са необходими за изпълнението на договора – да се случи и евентуално да се прекрати. Тези данни са задължителни. Но на нас ни изискват и другите данни за маркетингови цели – търсят ни и събират информация за нашето потребление – анализират го. Стъпвайки в офиса и подписвайки, следва човек да знае какво иска. Ако не искаме да ни притесняват по телефон или електронна поща с маркетингови оферти, тогава е добре да знаем дали сме се съгласили тези данни да се обработват по този начин, или не. Аз бих отправил един съвет – когато получите търговско съобщение, което считате, че е нежелано, то тогава трябва да си припомним дали сме дали съгласието си. Ако да – можем да го оттеглим. Ако ли не – то тогава отново трябва да поискаме прекратяване на тази практика и да помислим дали да не подадем жалба до комисията за защита на личните данни. Нашите права са гарантирани. Можем да поискаме отговорност от администратора, обработвал данните, от Комисия по защита на личните данни или директно от съда, но последното е крайна мярка.

Лошо ли са възпитани хората в България по отношение на правата си? Сякаш не знаем какви са, как да ги търсим. След това се случва нещо – не знаем как да реагираме…

Това действително се случва често, да. Макар че, както знаете – ние, като адвокатско дружество по-често се срещаме с хора, които знаят как да упражнят правата си. Но определено има един изцяло психологически елемент, които или не знаят, или очакват, че техните права няма да бъдат защитени. А всъщност не е толкова трудно те да бъдат защитени. Може би не е толкова бързо, но със сигурност защитата ще се предостави от правозащитните органи.

Нещо за финал? Относно privacy, лични данни…

Материята е много сложна, защото е много широкообхватна и все пак още млада. Но моят съвет към хората е да се опитат да разберат техните данни от кой се обработват, а ако не стане, да се опитат да потърсят техните права. Само чрез упражняването на правата вие ще знаете какви точно лични данни се обработват и докога ще се обработват. А отделно – упражняването на правата води до еволюция на законодателството.