Глория Стоилова e сертифициран Agile треньор, Delivery Manager, пилот на хеликоптер, военен парамедик, отличена като “професионален сладкар и пекар” и притежава собствен розариум с дизайнерски рози в градината си.
Глория Стоилова, сертифициран Agile треньор, Delivery Manager в екипа на Zephr в Questers, пилот на хеликоптер, военен парамедик, който е отличен като “професионален сладкар и пекар” и притежава собствен розариум с дизайнерски рози в градината си. Глория има два Джак Ръсела, и е доброволец по планинска медицина към Планинска Спасителна Служба. Според нея, един добър “Delivery Manager” трябва да има не само теоретичните знания за различни процесни подходи при управлението на проекти, но и доста богат набор от умения за работа с хора, за управление на хора и създаване на добре работещи екипи. Глория споделя, че се е случвало да не получи дадена роля, защото е жена. Въпреки всичко, тя с радост отбелязва, че през последните 3-4 години все повече жени заемат позиции като нейната и се справят добре, залагайки на добри и иновативни практики. Според нея България е пионер в предоставяне на равни права на жените. Глория споделя, че в последните години, започва да се говори повече за равенството между половете, но според нея все още има места, където се прави малко в на държавно или социално ниво в тази посока. Глория смята, че са нужни политики, за да се постигне този търсен баланс. 
Любимо облекло?
Рокля.
Високи или ниски обувки?
Ниски.
Кое е задължителното нещо, без което не излизате в чантата си?
Нещо сладко.
Любим цвят червило?
“Пепел от рози” на Живанши.
Кое типично женско качество и задължение Ви е чуждо?
Качество – клюкарстването. Задължение – не обичам да мия прозорци.
Коя кауза подкрепяте в момента?
Подкрепям всички каузи свързани с помощ на деца – физическа, психологическа, емоционална, образователна, всякаква нужда.
Може ли да споделите нещо специфично за Вас, което не можем да научим от LinkedIn?
Имам сертификат за “професионален сладкар и пекар” и имам розариум (колекция) с дизайнерски (хибридни) рози в градината си. Имам два прекрасни Джак Ръсела, и съм доброволец и обучител по “планинска медицина” към Планинска Спасителна Служба.
Срещали ли сте някакви предизвикателства в своя кариерен път във връзка с това, че сте жена?
Да, случи се преди години да не ме наемат на работа, защото съм жена. Въпреки, че самата компания сподели, че съм по-добрия като опит и личностни качества кандидат, не получих оферта. От няколко хиляди кандидати, бяхме останали 3-ма на финален етап и само аз бях жена. На последното интервю и събеседването се представих много добре, но интервюиращите споделиха, че са си представяли мъж за тази позиция и въпреки, че съм по-добрия кандидат, няма да наемат мен, а един от другите двама финалисти, които бяха мъже. Стана ми много неприятно, защото знаех, че това не е редно и правилно решение. Беше базирано на пола ми и беше решение, което се взе доста субективно. И като опит, и като образование, и като желание да получа позицията, и като личностен подход усещах, че съм подходяща за работата, но нямах полезен ход да коментирам решението им. Не се обидих, но осъзнах, колко е трудно да си жена в доминиращ мъжки бизнес свят и за колко други неща съм била щастливка, че са ми се случили въпреки, че съм жена.
Наясно ли сте колко жени работят на вашата позиция?
Не, нито като число или процент. Видимо по-голяма част от „Delivery Manager“ професионалистите в софтуерната индустрия са мъже, защото в повечето случаи това са хора преминали с времето в друга роля за екипите си. Но с радост забелязвам, че през последните 3-4 години все повече жени заемат тази позиция и се справят не само добре, но и залагат добри практики и придават съвременна и различна визия за ролята в бранша.
„Бизнесът и динамиката в разработването на софтуер са много взискателни и в постоянно развитие на процесите.“
Смятате ли, че проблемът с неравенството между половете е все още актуален в България и по света?
В България – не. Според мен България е пионер в предоставяне на равни права на жените. Да се дава възможност на жените да работят, да се реализират и да правят кариера е нещо, което се случва от много години – още по време на социализма. Работещите жени винаги са се смятали за нещо съвсем нормално в нашето общество. Може би преди години имаше неравенство в заплащането, но напоследък това е все по-рядко срещано и за моя радост има все повече жени, които заемат по-високи длъжности с повече отговорности, и съответно получават по-високо заплащане. Светът някак по-късно започна да осъзнава и приема факта, че жените също могат да бъдат равни на мъжете, че могат да вършат работа, доминирана в миналото от мъжете, и да се справят дори с повече устойчивост. По света в последните години, започна да се говори все повече за равенството между половете, но все още има места, където се прави малко на държавно или социално ниво за постигането му. Трябват политики, за да се постигне този търсен баланс и за щастие все повече компании започват да мислят в тази посока. Това е повече от добро начало за постигане на паритет между половете.
Каква политика следва компанията Ви по отношение за насърчаване на разнообразието?
Към момента забелязвам, че повечето колеги са наети заради качествата им, а не заради пола им. Това много ме радва. И ме кара да се чувствам на правилното място. Виждам, че когато има отворени позиции се насърчава препоръката на подходящи кандидати като професионални умения, опит, работна етика спрямо екипите за които се търсят хора, и никога не се споменават очаквания за пол. Това ме кара да се чувствам комфортно в компанията, защото гледа на хората като на актив и полът няма значение при наемането за конкретна роля.
Прочетете още вдъхновяващи истории за жените от тех индустрията в българското издание на WR Tech тук.
Как ви приемат мъжете колеги в компанията? Имат ли различно отношение към Вас?
Бих казаха, че ме приемат доста добре. Досега не съм забелязала различно отношение към мен, защото съм жена. Има моменти, в които остават изненадани от възрастта ми, от опита ми, от познанията ми или от предишни мои постижения, но е винаги в контекста на това, което правя и как прилагам този мой опит в полза на работата на екипа. Разминаването на очакванията им за ролята и работата ми в контекста на екипа и реалните ситуации, не предизвикват различно отношение, а по-скоро по-отворен подход в комуникацията помежду ни и в по-спокойно отношение и активен диалог един към друг. Честно казано досега не съм имала случай да попадна в екип или да работя с хора, които са ме възприемали повече като жена, отколкото като професионалист и част от екипа.
Помага ли женската визия и чар за това да бъдете успешна в професионално отношение? (пример: улеснява ли комуникацията?)
Зависи от ситуацията и от хората. Женската визия помага до толкова, до колкото другите се чувстват поласкани от присъствието на жена и не виждат пряка заплаха, а напротив – могат да бъдат в помощ или да се покажат в по-добра светлина. Чарът е важен най-вече при отваряне на разговора. Когато една жена има чар, е добре приета сред останалите, но ако тя няма други качества и умения, този чар не е достатъчен. Истината е, че в последните години все повече хора работят върху развитието на своите т.нар. меки умения, развиват своята емоционална интелигентност, своите умения да комуникират на различни нива, и чарът вече не е голям фактор за добра комуникация. Помага в началото, но след това се очакват други качества. Не можеш с чар и визия да успееш в дългосрочен план.
Как съчетавате личния с професионалния живот? Имате ли някакво правило, което спазвате?
Казват, че една жена, за да се развие кариерно, трябва да направи компромиси или да допусне пропуски в личния си живот. Според мен тази стигма отдавна е умряла. За мое щастие успявам да съчетая личния с професионалния живот и да намеря баланса между тях. Не мога да го нарека правило, а по-скоро е нещо като подход, който е сработил за мен. Опитвам се индиректно да запозная семейството си с работата, която върша, с ролята, която имам в екипа, с динамиката на екипа и хората в него. Това ги кара да се чувстват не като странични наблюдатели на професионалния ми живот, а като част от екипа ми и от работата ми, както и да подхождат с разбиране когато видят, че мислено съм още на работа, с колегите и техните грижи и вълнения. Считам се за щастлив човек, че съм успяла да изградя добра кариера без да е в ущърб на семейството ми.
Разкажете ни малко повече за работата Ви като „Delivery Manager. По какъв начин тази роля е свързана с ИТ индустрията?
Като цяло ролята на “Delivery Manager” не е роля създадена от софтуерния бизнес, но тя успешно навлезе в ИТ бранша и разви през годините, придобивайки комплексността, която има сега. Бизнесът и динамиката в разработката на софтуер са много изискващи и в постоянно развитие на процесите, което е напълно органично развитие на ролята. “Delivery Manager” ролята е доста комплексна и включва в себе си много задължения – от управление на проекти и екипи, както и тяхното обучение в най-добрите практики в бранша, през управление на бюджети и срокове, управление на процеси и продуктови пътни карти (roadmaps), управление на интеграцията, имплементацията, пускането в експлоатация и процесите на последващата поддръжка на един софтуерен продукт. Основните ми отговорностина тази позиция са да помагам на екипа да се движи в планираната посока, да имат ясна визия и разбиране какво се очаква от тях като краен резултат и в какви времеви граници. Осигурявам им необходимото спокойствие, за да могат да работят фокусирано и да поддържат скорост на работния процес в зависимост от динамиката на екипа и очакванията на продуктовата организация. Много важна част от ролята ми е да наблюдавам развитието и динамиката на екипите и хората в тях, за да мога чрез различни обучителни, комуникационни и презентационни техники, да ги развивам като екип и да помагам за личностното им развитие (компетенции и умения, които биха им помогнали да станат по-добри в това, което правят). Както казах, ролята е доста комплексна, но основата й стъпва върху принципите на управление на проекти, и “lean-agile” методологии за управление на процесите. Популярно разбиране е, че “Delivery Manager” е човекът, управляващ процесите от идеята, през разработката до пускането в експлоатация.
„Когато една жена има чар тя е поо-напред от сотаналите, но ако има други качества и умения, този чар остава настрани.“
Вие сте един от малкото сертифицирани Agile Coach-ове/треньори в България. Ще разкажете ли малко повече за това ваше отличие и как го интегрирахте в настоящата си позиция?
Бях се записала на един “agile” курс, провеждан от един от създателите на “Agile Мanifesto” и в процеса на този курс той сподели, че е забелязал, че имам много познания и доста разнообразен опит в работата с хора и екипи в различни среди. Насърчи ме и да се развия като “agile” треньор, за да мога да предавам опита и знанията си на други. Преминах специфично обучение, което беше доста интензивно и с голям обем от информация. В последствие под неговата супервизия трябваше да проведа няколко обучения в различни компании с разнородни екипи и едва след като натрупах опит като треньор и фасилитатор, преминах сертификация. Смятам, че точно опита ми като ментор на други екипи и в различни по вид и размер компании е нещото, което ми помага най-много в работата ми. Един добър “Delivery Manager” трябва да има не само теоретичните знания за различни процесни подходи при управлението на проекти, но и доста богат набор от умения за работа с хора, за управление на хора и създаване на добре работещи екипи. Ролята на “Delivery Manager” не е да управлява хора или екипи, но от него се изисква да има такива умения и да ги прилага без да има реални мениджърски права върху екипа. Това е основната част от ролята му – да управлява процесите заедно с екипите в името на продукт доставен на време и в рамките на бюджета.
Били сте 12 години в армията, пилот на хеликоптер, военен парамедик, участвате в множество проекти, семинари и изкачвате два пъти връх Килиманджаро. Как се отразява настоящата пандемична обстановка на толкова деен човек като Вас? Има ли някакви определени трудности, пред които сте поставени и как се справяте с тях?
Не бих казала, че имам трудности да намаля темпото си на живот. Напротив, приемам това време като един вид емоционална и физическа почивка. Имам време за правене на нови планове, подреждане на стари неща, за които времето преди все не стигаше. Старая се да придобия нови умения в подготовка за предстоящи предизвикателства и новото нормално, което тази пандемия ще ни донесе. Научих се да ценя още повече времето, своето и на другите. Станах още по-организиран човек и дори вече не ми се налага да обяснявам защо е важно да си организиран и да имаш планове – пандемията абсолютно доказа тази необходимост, за да може да продължим напред и да се развием като общество. Тази обстановка всъщност ми позволи да се фокусирам върху нови хобита – започнах да взимам уроци по рисуване и калиграфия, започнах уроци по тай чи- все неща, за които преди не намирах достатъчно време, а и не исках да напъхвам в графика си, само защото са в моя списък с неща, които искам да направя, а да им се насладя като емоция, усещане, процес и време за себе си.
Как бихте описали себе си в едно изречение?
Една жена наслаждаваща се на живота, посрещаща предизвикателствата и вече имаща планове за тяхното решаване и какво ще прави като остарее.
Ако желаете да прочетете още мотивиращи истории за успехи и кариерно израстване, присъединете се към общността на DevStyleR от #Тech професионалисти, иноватори и ентусиасти тук.
