Студентите спечелили стипендия разказват повече за своя академичен път, предизвикателствата и как подкрепата от Paysafe им е помогнала.

Стипендиите се отпускат въз основа на най-високите академични резултати от предходната година на студентите. Ако кандидатствалите имат равен брой точки, предимство получава първият кандидат.

Условията за кандидатстване за 2025 г. ще бъдат обявени скоро на уебсайта на компанията.

Научете повече за отворените позиции и културата в Paysafe тук.

РУБРИКА“КАРИЕРИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът и снимките са предоставени от Paysafe

Наскоро програмата стана единствената българска инициатива, представена като добър пример в тазгодишния доклад на световната организация Top Employers Institute, посветен на поколението Z.

През месец юли „Втора смяна“ се проведе за четвърти път, като посрещна близо 40 тийнейджъри, готови да учат в реална работна среда в рамките на месец. Сред тях е и Антонио, който към онзи момент е дванадесетокласник в Софийската математическа гимназия.

Когато майка му му съобщава за програмата, веднага се съгласява да кандидатства за нея. Да си намира работни занимания през ваканциите не е нещо ново за него. Може да се каже, че дори му е традиция. По думите на Милена всяко лято „се забавлява“ по свой начин. Записва се в курсовете на СофтУни или прекарва летните месеци на стаж в различни компании. Така като стажант участва в разработването на банков софтуер, както и в процесите по създаването на дигиталния двойник на София (т.нар. Smart City).

Още от дете Антонио не е като другите. Вместо да играе футбол, преследвал майка си с лист и химикал и я молел да му дава задачи по математика. Впоследствие се запалва и по програмирането.

Затова когато го одобряват за програмата „Втора смяна“ – в отдела по софтуерно програмиране, няма съмнение, че е на точното място. В първия му ден обаче друго го впечатлява най-силно – колко са усмихнати колегите му и колко приятелски са настроени всички. Отдава го на масовата тийнейджърска представа, че да работиш в офис от 9:00 до 18:00 ч. не е най-приятното нещо.

„Всички са много непринудени, което предразполага и създава прекрасна атмосфера“,

обяснява Антонио. На 19 години, той е най-младият в отдела.

Работата с по-възрастни обаче не го притеснява –

„те не ме виждат като по-малък, което помага и на мен самия да не се възприемам като такъв около тях“,

обяснява той.

Дават му задачи, с които опознава процесите в компанията – функции, програмиране, проекти, свързани с автоматизация на процесите. По думите му именно така успява да види каква е работната среда и с какво би се сблъсквал, ако продължи работа в телекома. Има си и ментор, който не само го въвежда и му помага, но и до днес му е пример за организираност и отдаденост.

Когато след два месеца „Втора смяна“ приключва, в анкетата за обратна връзка записва само една препоръка – „програмата да е по-дълга“.

Желанието му се сбъдва. Бързо след това го канят на среща и му предлагат постоянна позиция в същия отдел. „Аз не знаех за това“, добавя Милена.

„Предполагах, че след 1-2 години може да го потърсят, но не подозирах, че ще стане толкова скоро“.

Напълно обаче го подкрепя в решението му да приеме.

„Той обикновено казва „Аз си знам“ и аз респективно се доверявам на преценката му“,

обяснява тя.

Днес двамата, освен майка и син, са и колеги. За Антонио предстои още едно ново начало – ще бъде първокурсник в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Софтуерно инженерство“ във Факултета по математика и информатика – същият, който е завършила и майка му. Така ще съчетава редовно обучение с работа на пълен работен ден. „Няма да ми е лесно, но ще дам 100% от себе си“, казва той. Осъзнава, че това е най-ценната комбинация – университетът ще му дава академичната страна на програмирането, а работата – реалната практика.

На въпроса какъв иска да стане като порасне, още от 5-и клас отговаря по един и същ начин – програмист. С тази своя детска мечта обяснява и мотивацията си –

„винаги съм искал да работя това и фактът, че в момента съм го получил, ме мотивира да се развивам и да ставам по-добър, така че да не го загубя“.

Майка му единствено го насърчава по пътя, който е избрал. Съветва го да запази нестандартното си мислене, защото е в основата на иновациите, и да не се притеснява да предлага нови решения, защото програмирането изисква творчество и креативност. Знае го, защото нейната работа също е технологична – част е от екипа по Business Intelligence (BI) & Analytics. Отговаря за съхранението, извличането и анализа на данни и участва в разработването на BI системи и Data Warehouse решения. 

Днес двамата работят на един и същ етаж. Все още не са се засичали по работни срещи, но знаят, че е въпрос на време.

„Ние имаме повече приятелска връзка, отколкото майка – син“,

казва Антонио. Добавя, че на практика те са двама колеги, които живеят заедно.

Или по-скоро обратното – те са преди всичко майка и син, които работят на едно място.

Стремейки се да изследва различни направление в развитието на блокчейн технологията, но наравно с това и да демонстрира високата квалификация на българските софтуерни разработчици, ETHSofia ще съчетае образователна конференция с тридневен хакатон. Наградният фонд на състезанието по програмиране за момента е $10 000 и се очаква да нарасне значително до октомври!

Усилията на ETHSofia да създаде първото широкопрофилно крипто събитие в България получават все по-широка подкрепа, доказателство за което са скорошните спонсорства от Програмата за подкрепа на екосистемата на  Ethereum Foundation и от доминиращия играч в сектора на ликвидния стейкинг на Ethereum – Lido. Редица топ лидери в индустрията вече подкрепиха и хакатонът ETHSofia, присъединявайки се към Blocksense и RavenDAO, и ще предоставят ценни насоки в разработването на авангардни технологии на живо в София.

Сред тях са:

• Chainlink – мрежа от децентрализирани oracles, които предоставят информация от реалния свят на умните договори на Ethereum.
• ICP – блокчейн платформа, предлагаща ефективни, бързи и децентрализирани изчисления и съхранение на данни.
• Fetch.ai – лидер в комбинирането на блокчейн и изкуствен интелект в посока автоматизация на процеси.
• Swarm – децентрализирано хранилище на данни.
• Zota – портал за извършване на онлайн плащания.
• Pashov Audit Group и нейният основател Крум Пашов  – фирма, специализирана в сертифициране сигурността на умни договори.

ETHSofia си поставя и още една цел, а именно да стимулира крипто обучението в България. В тази връзка, организаторите на събитието си сътрудничат с две от най-разпознаваемите местни образователни институции: Университета за Национално и Световно Стопанство (УНСС), който наскоро обяви една от първите в света магистърски програми по Криптоикономика, и академията по софтуерно инженерство SoftUni.

Не на последно място, конференцията ETHSofia обещава да ни срещне с впечатляващи лектори:

• Евгени Юртаев, съосновател и главен изпълнителен директор на Zerion,
• Уил Шанън, ръководител “Стратегически инициативи” в Lido,
• Ци Дзоу, основател на EthStorage и QuarkChain,
• Инго Рюбе, основател на Kilt Protocol,
• Ноел Ачисън, бивш ръководител на изследователския отдел в CoinDesk и автор на Crypto is Macro Now,
• Стилян Митрев, продуктов мениджър на VillageDAO към Consensys,
• Крис Брадбъри, главен изпълнителен директор на Summer.fi,
• Валентин Михов, ангел инвеститор в Daedalus,
• Павел Заремба, водещ инженер в Chronicle Protocol,
• Юрий Миронович, съосновател и търговски директор на RavenDAO,
• Елена Цветинова, главен оперативен директор на Eunice,
• Ванина Иванова, маркетинг директор в Serotonin,
• Лейла Благоевич, директор „Стратегически събития и партньорства“ в BeInCrypto,
• Светлин Консулов, юрисконсулт и регулаторен експерт в Llama Risk / Curve,
• Владимир Сотиров, независим адвокат – блокчейн и финансови услуги.

Своя билет за ETHSofia на преференциални цени може да закупите ТУК. Намалението е валидно до края на месец юни! Последвайте социалните канали на ETHSofia в X, LinkedIn, и Telegram, или се абонирайте за бюлетина им, за да следите всички предстоящи анонси относно събитието.

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 2

ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR

Ако има машина на времето, 21-годишният младеж споделя, че иска да се пренесе във времето на революциите с машините, когато тепърва започва и създаването на печатарските и шевни машини. Ние, обаче, го искаме тук. В наши дни. Защото Тонислав е истинско чудо. Чудо, което връща надеждата за по-светло бъдеще, изградено от ценностни идеи и общество, което е не само образовано, но и любознателно, мотивирано и целеустремено.

Тонислав е онази искрица надежда, която може да запали пламъче у всеки един от нас. Тонислав е от онези хора, които вярват, че образованието е ключът към успеха, а ученето и надграждането всеки ден – ценно съкровище.

Момчето-чудо, по-откровено отвсякога, разказва пред DevStyleR за страстта към технологиите, която открива съвсем случайно. Споделя ни и за красотата в кода като изкуство, което повечето не успяват да видят. Разкрива ни и как се печелят множество награди сред безмилостна и достойна конкуренция. Споделя ни и защо Саймън Синек е човекът, с когото би искал да прекара един ден, както и още много любопитни неща, които ще прочетете в интервюто.

Кодът, и красотата в него за този, който го гледа с любов…
Приятно Четене!

За втора поредна година си носител на стипендията „Джон Атанасов“ на фондация „Еврика“. Стипендия, която се отпуска за изключителни постижения в овладяването на компютърните науки. Какво трябва да постигне един студент, за да спечели толкова голямо отличие? Какви са критериите за тази награда?

На първо място е много самоинициативност. В повечето университети се дават знания само до едно ниво. Тук е важно да отбележим, че това до голяма степен зависи и от начина, по който студентите приемат тези знания. Това, което много ценя в моите колеги и приятели, е самоинициативността, която виждам. Усилията, които полагат извън академичната среда. Разбира се академичните занятия са изключително важни, но само и единствено ако инициативата идва повече от самите нас, ще може да напреднем, да развиваме нещо свое, както направих и аз.

Смятам, че това, което ми помогна да спечеля всички тези награди през изминалата 2023 година е една моя разработка, на която посветих последните си три години и в която вложих много, много старание и любов.

Започнах да развивам идеята, а не след дълго тя се превърна и в библиотека, която прерасна в платформа за генериране на тестове. Вярвам, че това бе и причината да спечеля за втора поредна година стипендията “Джон Атанасов”.

Относно критериите за тази награда, това, което се оценява е разбира се успехът през годините. В момента съм четвърти курс и успехът ми е 6.00. На всеки един изпит до момента не съм имал по-различна оценка от тази. И друго, което се оценява, това са постиженията извън университета.

Би ли ни споделил какви са твоите изключителни постижения в областта на компютърните науки?

Имам доста постижения, с които се гордея. За тези от вас, които не знаят, участвах същи и в конкурса за състезателно програмиране и разработка на уеб/софтуерни проекти за ученици и студенти – СофтУниада. Спечелих първо място за софтуерни проекти – старша възраст и в следствие от доброто си представяне в алгоритмичната част, бях обявен за Софтуниадец. Това е най-голямата награда за цялото състезание, тъй като са две отделни категории – софтуерни проекти и състезателно програмиране. Този човек, който се е представил най-добре на двете части става Софтуниадец.

Друго състезание, в което взех участие бе за алгоритмично програмиране – „Алгоритмика”, организирано от Висшето училище по мениджмънт във Варна. Толкова много са наградите от миналата година, че може и аз да пропусна някои.

Спомняш ли си как и кога започна да се явяваш на състезания и конкурси?

Всичко започна още в първи и втори курс, когато ме поканиха да участвам в националната програма по програмиране. Тогава, разбира се нямах толкова изявен интерес към алгоритми, нито към състезателно програмиране, но въпреки това представянето ни мога да кажа, че беше доста добро като за отбор от новобранци, които не знаят какво правят. Точно тогава се появи и онази искра, която запали интереса ми към технологиите. Започнах все повече да се занимавам със състезателно програмиране, да разучавам алгоритми, техники и т.н.

Това ми помогна и в професионален план. Определено беше един тласък, от който наистина имах нужда. И с течение на времето, наградите започнаха да се редят една след друга. Мисля, че журито избра мен толкова пъти, заради добрия академичен успех, който имам, както и с това, че едновременно съчетавам университет и работа. В последните няколко години заемам ръководна позиция като “Product Technical Lead”.

Част от тези награди са и от конкурса “Талант на годината”, организиран от Talent Club BG. Стипендията на “Еврика” вече за втора поредна година я спечелих.

За мен най-голямото постижение, което може да съществува за един човек на моята възраст, който се развива в ИТ сферата е “Младежката награда” на БАИТ. Да съм носител на тази награда е една сбъдната мечта. Още повече, че я спечелих с моя разработка, която ми е толкова присърце. Толкова усилия и душа вложих в нея. Това наистина е най-милото ми постижение до този момент.

Разбира се класацията “Топ 100 най-влиятелни ИТ личности в България”, в която също попаднах е още един повод за гордост. Пропуснах да споделя, че станахме и вицешампиони на Националната олимпиада по програмиране, а тази година предстои да защитим това отличие, защо не и да го надградим?! Това са наистина само една малка част от постиженията ми, които имам до този момент.

Силна ли е конкуренцията, която срещаш на всеки един конкурс, олимпиада, състезание и как се побеждава въпреки нея?

Ако говорим за олимпиадите, със сигурност конкуренцията е изключителна, поне на Националната студентска олимпиада по програмиране. В нея участва отборът на Софийския университет и състезателите в него още от ученическите си години печелят медали от олимпиади и т.н. Имат изключително добра подготовка и на тази олимпиада точно тази подготовка много си пролича. Този отбор има класа.

Обикновено в програмирането има две основни разделения, ако говорим за младежите и учениците. Някои ученици се занимават със състезателно програмиране, други ученици се занимават с приложно, състезателно програмиране. Когато аз започвах, избрах приложното направление и сблъсъкът със състезателното беше изключително тежък, защото това са наистина като две напълно отделни науки. Поне в първите няколко седмици така ми се струваше.

Определено за олимпиадите и алгоритмичните състезания са необходими знания, свързани с алгоритми и със структури от данни. Нужно е и малко по-математическо мислене, за да може човек да се ориентира. Докато от другата страна на монетата, идват и онези конкурси, като “Наградите на БАИТ”, стипендията от фондация „Еврика“, където не се изискват чак толкова задълбочени познания в състезателното програмиране. Там по-скоро фокусът, е именно върху другата част – приложното.

Да вземем за пример “Младежката награда на БАИТ. Кандидатствах с моя разработка, както вече споменах, която много дълго време съм развивал, а журито иска да види наистина нещо практическо, нещо, което може да подпомогне работата на хората в световен мащаб дори. Те се впечатляват точно от това – да видят нещо готово като продукт. Нещо, което могат да вземат, което е ново, което не съществува до този момент, и в което виждат потенциал. Така разбирам този процес.

Разкажи ни как се запали по компютърните науки? На колко години осъзна, че искаш това да е твоят кариерен път? И кой най-силно те подкрепи, когато ясно заяви, че искаш това да е твоят път?

В десети клас се занимавах много активно с музика. Дълги години свирих на пиано и продължавам разбира се, но не с такава професионална насоченост. Тогава СофтУни предлагаха курсове по програмиране за начинаещи, разбира се, т.е. за хора, които си нямат представа от това какво е програмиране. Различното беше, че тогава курсовете бяха по градовете. Тъй като аз съм от Шумен, бях много щастлив, че ще има обучение и в моя град. Да си призная – още от малък изпитвах интерес към математиката и информатиката. В училище това бяха едни от любимите предмети и от чист интерес си казах, че нищо не губя ако посетя едно занятие и видя какво всъщност правят програмистите.

На това първо занятие нещо така силно ме впечатли. Спомням си и до днес, че когато приключи, прибирайки се за вкъщи, усмивката не слезе от лицето ми. Имаше нещо много значително за мен в този един момент. От там нататък не е минал ден без да не чета нещо свързано с програмиране, без да пиша някакъв код. Толкова силно влияние оказа този първи досег с програмирането. След това започнах и в националната програма “Обучение за ИТ умения и кариера” и в СофтУни да се записвам на курсове, докато не дойде моментът в дванадесети клас да реша, че искам да започна работа. Да, това е моята кратка история за страстта ми към програмирането.

Родителите ми и приятелите ми много силно ме подкрепиха. С един от приятелите ми днес сме и колеги, изкарахме заедно цялата програма в “Обучение за ИТ умения и кариера”, така че малко или много си бяхме подкрепа и аз усещах, че има рамо, на което мога да се подпра, когато се сблъскам с по-сложната страна на програмирането. Разбира се, подкрепиха ме и всички мои преподаватели, всички мои учители, на които винаги ще бъда много благодарен.

Победител си и в младежката категория на годишните награди на БАИТ през 2023, също така си и включен в класацията „100-те най-влиятелни ИТ личности в България“. Какво се крие зад толкова големи успехи и то на тази възраст? Тези признания мотивират ли те?

Дали ме мотивират? Разбира се. Всяко едно постижение има такъв ефект. Даже си спомням, че и на последното награждаване от Фондация „Еврика“, което беше буквално преди около седмица, това беше едно от ключовите изречения в представянето, на което наблегнаха организаторите, че целта на тези награди, на тези стипендии, които те раздават, не е толкова те да популяризират фондацията и т.н. Целта наистина е да мотивират младите, за да може след това те да представят себе си все все по-добре и по този начин, разбира се, да спечелят, не само наградените, но и хората около тях. Затова и аз наистина вярвам, че е така.

Всяко едно постижение има изключително мотивиращ ефект върху мен, но и не само. Има един такъв ефект, в който човек се спира за момент и си казва: “Да, заслужаваше си всички тези трудности, всички тези лишения до този момент са си заслужавали!“. Тъй като зад всяко едно постижение стои наистина моментът на лишенията, на това да загърбиш някои удоволствия, за да седнеш вечер и да поцъкаш нещо свое, както беше при мен с моите разработки. Наистина много малко хора биха могли да издържат на това темпо.

Вярвам, че тези награди могат да възпитат едно такова разбиране в младите хора, че когато много се трудиш и имаш поставена цел и всеки един ден се бориш тя да се случи, хората го забелязват това и не само го забелязват, но и награждават тези усилия.

Би ли ни споделил повече за твои проекти, разработка/и, с която най-много се гордееш до момента?

Да, те са много по принцип, но са обединени в една обща идея. Всъщност нека да отговоря пряко на въпроса – моята разработка, с която най-много се гордея, това е платформата за изпълнение, генериране и подобряване качеството на автоматизираните тестове. Малко е дълго името. Все още работим върху неговото съкращаване. Идеята на тази моя разработка произлезе от практиката в проекта, по който работя. В OneBit Software имаме изключително сложни use cases, изключително много сценарии, които трябва да покрием с тестове. Те са толкова много, че на теория и на практика е почти невъзможно да го направим без някаква помощ, без да автоматизираме част от процесите.

Именно тук в една слънчева сутрин се зароди в мен идеята да направя нещо, което да автоматизира този процес и ние да можем да пишем по-малко тестове, да можем да пишем по-малко код, а с течение на времето, добавяйки нови функционалности, тестовете, както обичам да казвам, сами да се пишат, без да се налага ние да правим каквото и да било.

Тогава се зароди тази идея. Разбира се, не веднага започнах да я разработвам, тъй като сложността на един такъв проект е доста голяма. Започнах стъпка, по стъпка с някакви по-скоро сателитни разработки, които могат да помогнат. Да, не са пряко свързани със задачата, но все пак те са необходими, за да можем изобщо да помислим за реализацията на самата задача. Определил съм тези допълнителни сателитни разработки като подсистеми на цялата платформа. Те са наистина нещо много малко, извършват конкретна работа. Например една такава подсистема ни дава възможност да оптимизираме, чисто от гледна точка на performance на производителност някои от едни от много често използвани операции в света на C# програмирането например. Тези оптимизации ми бяха необходими, за да може след това при генерирането на тестовете и последващото изпълнение, също да бъдат възможно най-ефикасни и възможно най-производителни.

Това е разработката, с която най-много се гордея, защото тя дава наистина един завършен продукт, който може да се приложи във всеки един проект, който е писан на C# без някакви ограничения, без нещо да е чак толкова специално. Тази разработка, не само ми донесе много награди, но и имах удоволствието да я представя на различни конференции, форуми, което е нещо, което аз наистина много обичам да правя и самият факт, че успях да го постигна с нея, ми дава едно чувство на удовлетворение.

Наградата на Ректора за постижения в научноизследователската дейност също е твоя през 2023. Успехите ти нямат край. Би ли ни споделил за твое постижение в научноизследователската дейност?

В научноизследователската дейност, разбира се аз работя и върху някои публикации, които са базирани, именно на идеите, върху които се базират моите разработки в областта на автоматизирането на тестове, но най-вече тази награда я спечелих заради доброто представяне на олимпиадите, заради останалите награди, които малко или много повдигат авторитета на целия университет. Тъй като те не са награди само за мен, а за мен и за всички хора, които са около мен, които ме подкрепят. Разбира се и за цялата академична общност, дори и за целия град Шумен.

Бил си лектор на конференциите .NETworking, TarnovoConf и C#onference. Какво изпитваш, когато влизаш в ролята на лектор? Какво ти дава това?

Какво изпитвам? Изпитвам нещо, което просто не мога да го опиша. Това е нещо, за което съм си мечтал още от моментите, в които съм учил програмиране, когато не съм знаел дали от мен ще стане програмист. Наистина си мечтаех за нещо такова. Не в толкова голям мащаб, разбира се. Да бъда лектор на конференция дойде малко по-късно след като започнах своят професионален път, но да бъде лектор е нещо, което си ми е цел. Мечта? Да, може да се нарече и мечта защо не. Може би тук съм малко афектиран от идеята и работата на лектора, защото родителите ми са били преподаватели почти през целия си живот и може би съм наследил този афинитет към преподаването. Да преподавам ми доставя огромно удоволствие. В момента се занимавам много активно с преподавателска дейност. Това ми дава едно чувство на удовлетворение, за това, че се движа в правилната посока.

Кои са програмните езици, които знаеш? И имаш ли любим такъв?

Разликата между програмните езици не е чак толкова голяма. Даже в някои от курсовете, на които съм лектор, още в първите часове споделям на присъстващите, че идеалното число от програмни езици, които трябва да знаят е нула, защото трябва да знаете много добре основите, трябва да знаете много добре принципите, върху които се изгражда една програма, а от там нататък всичко може да се научи.

Нека да сравним за пример Java, C#, C++, и ако видим една програма, написана на един от тези три езици и видим варианта ѝ в някой от останалите, разликите ще бъдат минимални – поне тези, които се отнасят до основите. Всеки един програмист ще може да се ориентира достатъчно добре, за да знае какво се случва.

Вече в по-високото ниво на програмиране става по-особено, защото се изискват знания спрямо специфичният framework, не толкова обаче до програмният език. Така че съм наистина привърженик на идеята, че програмният език, който ще използваме не е от толкова голямо значение, стига добре да познаваме платформите и добре да познаваме основните принципи, с които те работят.
Преподавал съм Python, JavaScript, C++, C#. Работил съм с всички тези езици и наистина не виждам голяма разлика между тях.

Има, но човек с правилната насоченост, с правилния начин на мислене, много лесно може да се адаптира към различните ситуации.

С кой програмен език би препоръчал да започне един начинаещ , който тепърва иска да навлиза в тази материя и да се развива в сферата?

Когато става въпрос за начинаещи, правя едно голямо разграничение между програмните езици като C++, C#, Java и програмните езици, които в момента са по-популярни като JavaScript и Python, където обаче идеята за типизиране малко или много отсъства. Там не само това е разликата. Те са програмни езици, които по изцяло различен начин се изпълняват. Затова давам съвети на мои познати, които все още са начинаещи в тази сфера, да изберат като за начало C++, C# или Java. Дали това им помага? Според мен, да, защото много по-лесно успяват след това, ако се наложи от тези типизирани езици да преминат към JavaScript, Python. Днес е по-хубаво отвсякога човек да може да разбира от различни технологии. В ИТ средите има много голямо търсене на особено виждаме всички full stack разработчици. Тоест от хора, които разбират и front-end и back-end.

Би било добре първо да се разгледат тези типизирани езици, за да се свикне с концепцията, за да се свикне изобщо с идеята за обектно ориентираното програмиране и вече след това, използвайки знанията и опита си да преминат и към тези по-нови езици. Те не са по-нови, по-скоро с по-различна насоченост.

Коя е любимата ти и най-интересна част от света на компютърните науки?

Може би ще звуча банално, но всичко ми е любимо. Обичам, когато има нещо ново да седна, да прочета, да се опитам да го приложа на практика. В същото време и някакви low level неща, да “бърникам” из паметта на компютъра, да правя някакви странни тестове, странни симулации. Всичко ми харесва. Няма нещо, което да ми е досадно. Е, може би като един отявлен back-end програмист да се занимавам с оптимизиране на уеб страници ми е малко досадно наистина. Но, когато изключим тази designer oriented част от света на технологиите, всичко останало ми е много присърце. Абсолютно всичко.

Ако трябва обаче да кажа от любимите неща, които са ми най-любимите… Най-голямата ми страст до момента са алгоритмите за low level програмиране и оптимизация при работа с големи данни, паралелни изпълнения на някакви задачи. Ето такива неща. Но не бих казал, че се ограничавам само до тях. Както казах, абсолютно всичко ми доставя удоволствие, просто това е малко над всичко останало.

А кой е най-специфичният технологичен аспект?

Най-специфичният аспект, зависи от гледната точка. Мога да кажа, например, за алгоритмичното програмиране, че там има доста специфика, защото има задачи, проблеми, които няма как да бъдат решени, ако човек не знае как да използва дадена техника или дадена технология. Там е много интересно, защото алгоритмичните задачи много наподобяват проблеми от реалния живот, които ние разрешаваме, използвайки съзнанието, използвайки мисълта си. Но, когато дойде моментът да използваме тази мисъл, да я претворим в инструкции, в програмен код, то тогава става интересно, защото не винаги се получава толкова праволинейно, колкото ние си мислим.

Например да вземем една много проста задача: Имаме два текста и трябва да намерим най-дългата обща последователност от символи между тях. Ние, като хора, разбира се стига да не е достатъчно дълъг текстът, много лесно може да го преценим това в рамките на няколко секунди.

Обаче, когато дойде моментът това да го напишем като код, да го имплементираме, то тогава започва едно мислене, едно чудене. И, за да се стигне наистина до оптималното решение на тази задача, все пак си трябва малко или много човек да познава технологиите, които използва, методологиите, чрез които да стигне до това решение.

Така че, там се изискват доста специфични знания. Този пример, който дадох не е толкова предизвикателен дори, т.е. има много по-сложни, по-комплексни задачи, които предстоят да бъдат решени и които се решават всеки ден.

Има ли международен конкурс и олимпиада на които би искал да участваш?

Тъй като съм на финала на бакалавърската си степен, искам да продължа образованието си и с магистратура, докторантура и т.н. и за съжаление ще ми остава все по-малко време за участие в конкурси и олимпиади. Не, че няма да ме интересуват или нещо такова, напротив аз ще участвам навсякъде, където има такава възможност. Но вече малко или много се ориентирам към по-различно направление. Както споменах по-рано, имам идеи за различни публикации, свързани с моите разработки, също така развивам и професионалната си кариера като програмист и като преподавател. Така че, по-скоро, в бъдещите години, след като завърша изобщо следването си, ще се ориентирам към тази част.

Ако можеше да прекараш един ден със световноизвестна личност от #tech света коя би била тя?

Това е един много интересен въпрос. За световноизвестна личност в момента не мога да се сетя, ако става дума за света на програмирането, разбира се. Но много бих искал да се срещна със Саймън Синек, например. Той няма нищо общо с технологиите, напротив, той има книги, лекции, публикации, които са по-скоро ориентирани към личностното развитие на човек. Занимавал се е и с икономика и предприемачество. За мен той е много интересен човек. Прочел съм почти всичките му книги.

Да, определено бих искал да прекарам повече време с него. Не толкова, защото той би имал пресечна точка с технологиите, напротив. А, защото е човек с интересни идеи, човек с интересни цели също така и наистина е една много амбициозна и много вдъхновяваща личност.

Ако можеше да се върнеш назад във времето, в кои години на технологичен напредък би се пренесъл? Защо?

Много често съм си мислил по този въпрос. Ако можех да се върна назад във времето, един от периодите, в които бих избрал е, когато започват революциите с машините, още преди да говорим за компютъризация и т.н. Интересно ми е да видя от първо лице какви са били процесите, през които са минавали хората, какви са били идеите, които са авторите на тази революция. Защото говорим за времето, когато всичко се е създавало на ръка и една такава идея би била наистина “ренесансова”. Например печатницата. Много ми е интересно как са възникнали тези идеи или пък шевната машина. Нещо толкова банално, което се използва ежедневно от сигурно милиони хора по света, а всъщност зад шевната машина стоят много интересни идеи. Другият вариант, който мога да си призная, че сега ми хрумна, е да се върна назад във времето в дните, когато започва разработката на първия компютър, например.

Първото електронно устройство, което тогава се занимава с извършване на някакви прости сметки, за да мога тогава пък от първо лице да видя какъв е процесът, през който наистина са минали, за да стигнат от тази идея до идеята изобщо за компютър, който може да се използва от нас, ежедневно. И всъщност в рамките на 100 години напредъкът е изключително голям.

Аз вярвам, че ако се върнем 100 години назад през 1924 г., хората, които тогава са живели, да си представят, че всеки един от нас днес ще има поне два-три компютъра, които да използва в ежедневието си, като тук включвам и телефоните, разбира се и всякакви дигитални устройства, които са покрай нас, може би биха го сметнали за невъзможно. Но уви. Факт е.

Вярвам, че това за тях би било голям science fiction. И наистина технологичният напредък през последните десетилетия е много впечатляващ. И може би след 20,30,50 години, някой може да иска да се върне в наши дни. Защо не?

Но като цял аз се опитвам да се фокусирам в настоящия момент и да се наслаждавам на това какво се случва около мен. Без значение дали ме касае пряко или косвено, защото това ще бъде част от историята на цялото човечество един ден.
А този технологичен напредък, който ние постигаме днес, няма да бъде пропуснат със сигурност.

Кое е първото нещо, за което мислиш, когато отвориш сутрин очи?

Ако трябва на този въпрос да отговоря, спрямо последните дни, тъй като те бяха доста натоварени, първото нещо, за което си мисля е какво трябва да свърша през деня. Обикновено така си поставям някакви задачи и се опитвам да ги изпълня до края на дея. Това е пътят на самоусъвършенстването, който аз съм припознал. Опитвам се всеки един ден да правя нещо ново, да научавам нещо ново, да чета нещо ново. Дали ще е винаги пряко свързано с технологиите или не, това зависи от контекста, зависи от самият ден, от настроението, ако искате дори.

Когато се събудя сутрин си правя мини план, какво, кога, как ще бъде свършено през деня и, разбира се, старая се да го изпълнявам винаги. Не всеки ден се получава, разбира се, това, мисля, че е нормално за всеки човек, но наистина се опитвам да въведа малко ред, в иначе хаотичните мисли рано сутрин и да се погрижа за това, да имам някакви реалистични цели, които да съм сигурен, че мога да постигна в рамките на деня.

Как протича един твой ден?

Как протича един мой ден, зависи от деня. Обикновено, ако е работен ден, събуждам се около 8 часа сутринта да речем, започвам да работя към 9 и така до 18:00 ч. – 19:00 ч. Ако е ден, в който преподавам, то тогава много зависи. В момента преподавам на няколко места – в СофтУни, в Националната програма “Обучение за IT кариера”.

Толкова съм приел присърце това преподаване, че групите, които са в IT-кариера не са само една, а цели две. В момента едната група, на която преподавам в Шумен е от ученици в 11-ти клас, другата група, на която преподавам е от ученици в 10-ти клас.

Опитвам се да им представя нещо от моя личен опит, да ги запозная със света на програмирането и да запаля някое пламъче и в тях, ако е възможно. Обикновено един мой ден минава или в работа или в преподаване, като разбира се, се опитвам да не се претоварвам чак толкова много.

Имаш ли любими хобита извън технологичния свят? Как си почиваш?

Обичам да се занимавам с музика, обичам да свиря на пиано, на китара, съвсем любителски разбира се, но пък много така, много обичам, и винаги се опитвам така да намирам време и за почивка между всичко останало. Много си почивам, когато се занимавам с това.

Успехът има ли тайна формула или просто зависи от теб, мотивацията ти и усилията, които полагаш?

Вярвам, че много зависи наистина от мотивацията, от усилията. Не само мотивацията. Повлиян от Саймън Синек, много често обичам да казвам, че мотивацията е чисто вътрешен процес и тя няма как да бъде променена, няма как да бъде привнесена във същността на човек. Вдъхновението е това, което може да окаже много силно влияние и това, което наистина вярвам, че на мен ми помага и би помогнал на останалите. Това е да търсят вдъхновение в нещата, които ги заобикалят. Да търсят нещо вдъхновяващо във всичко, което им се случва. И разбира се, много работа, много упоритост, много отдаденост, без тях няма как. Дори да сме най-вдъхновените хора на света, ако не дадем и от себе си, то ние ще сме си просто вдъхновени. И нищо повече.

Както казах, аз се опитвам да търся вдъхновение във всичко- в хубава музика, в хубава картина, дори и в хубав код, ако искате. Изключителен привърженик съм на идеята, че в кода има изкуство и винаги се опитвам да търся красотата в кода. И не само в кода, разбира се, ако го приемам като текст, изобщо красотата в процесите, в комуникацията между отделните процеси, в архитектурите, които се изграждат. Има много неща, които един софтуерен специалист може да определи като красиви. Много мои колеги бягат от такива определения, за тях там красота липсва, такива мои колеги аз лично не ги разбирам, според мен те са изгубили своето вдъхновение, но наистина това на мен много ми помага. Това е наистина нещото, което ми дава упоритостта, подтиква ме всеки един ден като се събудя, аз да продължа да се боря, да продължа да работя и да уча нови неща.

Как се виждаш след 10 години?

С сигурност няма да се откажа нито от програмирането, нито от музиката. Както вече разбрахте, това си ми е страст, хоби. Но след 10 години си представям, че ще съм един успешен човек, който ще има зад гърба си няколко интересни разработки. Разбира се, платформата, която споменах няколко пъти е нещо, с което се гордея, нещо, което искам да завърша през годините. А защо не и да се превърне в самостоятелен продукт? Но също така, аз смятам, че съм един доста идеен човек и имам планове, намерения да разработвам нови неща, които на мен ми доставят удоволствие или ще ми бъдат полезни в ежедневието ми.

Така че, надявам се в рамките на следващите 10 години наистина да мога да ги реализирам и ако имаме отново съвместно интервю и се върнем назад във времето, да мога да кажа: „Да, аз успях, реализирах всичко, от което имах нужда, всичко което ми беше присърце.“ Така си се представям. Обогатен със много нови знания, запознал се с много нови технологии, експериментирал много. 10 години не са малко време, така че вярвам, че ще мога да постигна всичко това като цел. И разбира се, най-вече, да завърша магистратура и да защита успешно докторантура. Така че, това е най-малкото нещо, което вярвам, че ще ми се случи в рамките на тези 10 години.

ГАЛЕРИЯ

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете още:
1. Математиката и Информационните Технологии са Все По-Търсени от Учениците
2. Участници в Уебинара “Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии”
3. Екипът на CodeIT 2024 за Конкурса и Пътешествието в Света на Програмирането

Като Ръководител Отдел Microsoft Технологии, имате пряк поглед над стремглавото развитие в ИТ сферата. Кои технологии са широко популярни днес? Как очаквате технологичният стек да се промени в бъдеще?

Много тежък е въпроса за това кои технологии са популярни в момента, тъй като те станаха изключително много. Но е много трудно човек да обхване целия спектър от развиващи се, появяващи се непрекъснато нови неща. В недалечното минало – по-малко от 10 години назад, беше доста по-просто. Всички знаем в кой стек работим. Задачите бяха горе-долу еднотипни, всички вендори предлагаха близки решения и по функционалност, и като използваемост. Общо взето хората си се вместваха в един технологичен стек. Имаха някакви компетенции и работеха само в тях – нещата бяха много лесни. За съжаление, това време е тотално загубено. Аз не очаквам по-нататък работата да продължи по същия начин.

В момента за всяка една задача, върху която започваме да работим, ние трябва да разгледаме и оценим няколко различни технологии и да изберем най-добрата от тях, т.е тази, която ще свърши най-добра работа. След това трябва да измислим как точно да съберем всички тези технологии в една работеща система, защото те много често са доста различни. Понеже споменахте отдела “Microsoft Технологии” май остана само в името на отдела това нещо, тъй като в момента непрекъснато ни се налага да променяме нещата и да shift-ваме в различни посоки, включително и доста далеч от това, което разработват Microsoft в момента. Очаквам в бъдеще непрекъснато да се появяват все повече и повече новости. За да бъдем конкурентни ще трябва да се ориентираме, като водеща тук ще бъде задачата, която искаме да изпълним и по нея ще трябва да си подберем правилната технология и правилния технологичен старт. Хората ще трябва да се нагаждат. Няма да имаме комфорта, който имахме до скоро – да работим нещата, които знаем. Сега ще трябва нонстоп да се търсят и учат нови неща. Никакъв шанс за някакво по-добро развитие в индустрията, ако спрете да научавате и виждате новостите, които излизат. Така че е много трудно да се специфицира точно какъв технологичен стек ще бъде. Ние виждаме, че в развитието на ИТ сферата има много скокове. Има технологии, които замират, след това отново се появяват. Има такива, които сме забравили и идват. Има тотално нови. Прогнозирането е практически невъзможно. Единственото, за което съм абсолютно убеден е че този стек ще бъде супер разнообразен и ще трябва непрекъснато да се търсят новите варианти.

Кои са технологиите, които променят пазара на ИТ кадри? Какви специалисти вече се търсят и предстои да се търсят през следващите 10 години? Какво е образованието, което бъдещите професии ще изискват и в кои компании ще има необходимост от най-много кадри? Цялото интервю с Стамо Петков, както и още мнения на водещи експерти от ИТ индустрията в България може да намерите в специалното издание „ИТ Професиите в Бъдещето“.

Кирил Димитров е Department Manager в Schwarz IT Bulgaria. Разговаряме за Олимпиадата по програмиране, която се проведе в Националната професионална гимназия по компютърни технологии и системи в Правец. В състезанието се включиха близо 50 ученици от 10-и до 12-и клас в гимназията, а победителите са 5 млади таланти. Те ще се включат в платената стипендиантска програма, която Schwarz IT България предлага. Стажът е едногодишен и се провежда изцяло в онлайн вариант, за да може учениците да съвместяват задълженията в училище и в тренинг програмата. Петимата младежи ще се обучават, за да се развият като Full-stack разработчици и да усвоят знания по Java и Angular. 

Кирил, разкажи ни повече за изминалото издание на олимпиадата по програмиране в УКТЦ Правец? Какви бяха задачите и кои са откроилите се ученици?

Изминалата олимпиада, която се състоя в НПГ по КТС Правец, е третата поредна, която организираме с помощта на ръководството на училището. За наша огромна радост, с всяка година участници се увеличават все повече, но разбира се не е за сметка на нивото, а тъкмо обратното. Тази година отличихме 5 ученици – Ния Николаева, Иван Атанасов, Александър Белчев, Димитър Димитров и Радослав Колев. Те бяха с изключително близки резултати, не само един до друг, но и до максималният брой точки. Задачите, които трябваше да решават за 2 часа, бяха 4 и включваха комплексни познания в сферата на програмирането – ООП, SOLID принципи, архитектура и алгоритми.

 Какъв тип решения грабнаха вниманието ви по време на проверката на решенията и защо?

Това, което отличи победителите, за нас на първо място беше логическото мислене. В нашата професия всекидневно се сблъскваме с решаването на различни проблеми и намирането на най-бързото и рационално know-how решение, което е от ключово значение за крайния резултат. Именно това търсехме и във всеки от тях. Разбира се освен това те показаха и доста задълбочени теоретични знания, които изключително успешно приложиха и на практика.

Колко от участниците в олимпиадата получиха възможност за стаж и развитие в Schwarz IT Bulgaria? Кои качества в тези млади таланти ви привлякоха? Какви са практическите задачи, които те ще решават по време на своето стажуване?

Всички петима победители, ще имат възможност да започнат платен стаж при нас, като след завършването му ще получат възможност да продължат на постоянен договор. Практиката от предходните 2 издания ни доказва, че това е изключително успешен модел. До момента имаме още 5 младежи от предишните олимпиади, които вече работят пълноправно по реални проекти. Някои от тях се развиха толкова бързо, че вече са част от екипите на топ приоритетните проекти за компанията на глобално ниво. На новите стажанти сега им предстои едногодишно пътуване през целия технологичен стак на компанията. През това време ще имат ментори, които са едни от най – добрите ни програмисти. С тяхна помощ младите таланти ще разработят web приложение, което да автоматизира и улесни част от процесите в Schwarz IT Bulgaria. Накрая на обучението то ще бъде качено на нашия собствен cloud – STACKIT и ще влезе в употреба на колегите.

Според теб важно ли е да се стартира обучението по програмиране още в училище?

Определено. Аз самият започнах в университета и ми беше доста по – трудно да настигна връстниците ми, които бяха изучавали програмиране още в гимназията. Това е сфера, която е изключително динамична и се развива с всеки изминал ден. Затова е изключително важно бизнесът да подаде ръка на образованието и да запълним дупките, които се получават, именно заради бързите темпове с които еволюира. За съжаление, реформите в образователните ни структури, особено в тази сфера не са достатъчни и именно тук ние искаме да се намесим.

От години компанията ви подкрепя и работи с младите таланти в УКТЦ Правец. Може ли да споделиш какво още предстои да реализирате през тази година?

Тази година предстои второто издание на нашата Java Web & Mobile академията, в момента тече и второто издание на SAP ABAP академията ни и пилотното издание на GoLang академията. За нас в Schwarz IT Bulgaria образованието е кауза, за която искаме да допринасяме все повече и повече с всеки изминал ден. Освен олимпиадата, която организираме ежегодно, подпомогнахме НПГ по КТС Правец с изграждането на модерен мултимедиен кабинет за интерактивно обучение, както и дарихме оборудване за новосъздадения podcast на ученическия съвет. Освен това предоставихме компютри за деца, лишени от родителска грижа, както и MackBok Pro за студентите от Националната художествена академия. Подкрепяме инициативи и проекти на СУ, ТУ София и ТУ Варна. Участваме като ментори в хакатоните на ТУЕС и СофтУни. Създадохме нова специалност и кабинет по Изкуствен Интелект към Стопанския факултет на СУ. Организираме и безплатни лекции във всички тези учебни заведения. Разбира се ние не искаме да се задоволяме само с това, а напротив искаме да надграждаме все повече постигнатото, защото искрено вярваме, че знанието принадлежи на хората и именно чрез него ще живеем в един по – добър свят за всички ни.

Какво би посъветвал младите таланти, които сега се ориентират и избират образование свързано с технологии?

Никога не губете желанието си да научите нещо ново, дерзайте всеки ден да бъдете все по – добри в това, което правите, помагайте на другите около вас да израстват със знания, личен пример и накрая усилията ви ще бъдат възнаградени.

Симеон, как от DevOps стана .NET Web Developer, а вече си Senior Software Engineer в компанията? Може ли да споделиш защо и как се случи промяната?

Интересът ми към програмирането и компютрите е още от тийнейджърските ми години. Бях се запалил постоянно да разучавам частите на компютъра си, да го сглобявам разглобявам, ъпгрейдвам и т.н. През онези години започнах и да си правя статични странички. След това започнах да уча висше образование, което няма нищо общо с програмиране. Още преди да завърша, осъзнах, че все пак интересът ми към технологиите и компютрите надделява, и започнах курсове по програмиране в SoftUni. Тогава работех в blizoo като telesales агент, а по-късно и супервайзър телефонни продажби.

След като А1 придоби blizoo, пред мен се откри възможност да се прехвърля в екип „Доставка и оперативна поддръжка“. Там много бързо навлязох в материята и скоро след това получих шанс да поема ролята на Junior .NET Web Developer. Последващото ми развитие до настоящата ми позиция е в резултат на упорит труд, нестихващо желание да уча нови неща, да вниквам в детайлите на по-комплексните проблеми, а и най-вече да разбирам нуждите на бизнеса и да помагам за тяхната реализация.

Има ли причина да избереш работата с .NET?

Да. С .NET се работи много приятно. Този framework поддържа всички операционни платформи, представя се изключително добре, за него има тонове външни библиотеки. Най-важното, може би, е, че е open source.

Работиш в А1 от близо пет години. Как би определил възможностите, които са ти предоставени за да достигнеш сегашната си позиция?

На първо място бих поставил доверието, което мениджмънтът и колегите ми гласуват. Част съм от страхотен екип, винаги по всяко време има кой да ти помогне. През седмица си провеждаме вътрешни обучения за нови неща и подобряване на текущите, които използваме. В последно време тези обучения ги водя аз. Имаме възможност и за външни обучения по специализирани теми, които са важни за професионалното ни развитие.

Кои са основните технологии, които използвате в А1? Какво представляват те и за какво се използват най-често? Какъв е технологичният ви стек?

Екипът, в който работя, сме предимно BackEnd ориентирани. Главно използваме .Net Core, Net framework. За FrontEnd ползваме React, но „хвърляме поглед“ и на Blazor. Като база данни използваме предимно MSSQL, PostgreSql, Redis. Основните ни отговорности са да разработваме софтуер за служители на компанията, предимно да автоматизираме ръчните процеси при внедряване на нови продукти. Често интегрираме с наш код и решения от външни вендори.

През годините си участвал в множество интересни проекти, докоснал си се до бекенд и фронтенд системите, PCRF нотификации, до големия обем от данни, които са неизменна част от работата в един от водещите телекоми в България. Може ли да споделиш кои са били най-големите предизвикателства, с които си се сблъскал и как си ги преодолял?

Като едно от най-големите предизвикателства, което няма да забравя, е стартът на предлагане на електронни винетки от А1, които лесно и удобно могат да се купят онлайн. Голям проект, а аз още прохождащ в програмирането. В комбинация с това решихме да започнем да имплементираме микросървисна архитектура, както и да внедряваме React за FrontEnd. Не беше лесно, но с голяма доза упоритост, учене на изцяло нови неща, и страхотни колеги, готови винаги да помогнат при необходимост, успяхме да се справим навреме. Силата на екипния дух ми помага никога да не губя вяра в себе си, така че с упоритост и желание всички цели са изпълними.

Какъв е пътят за имплементиране на добрите идеи?

Не трябва да си „със затворени очи“ и да работиш само по едно задание. Хубаво е да проследиш целия път на един проект – от това каква е необходимостта от него, с какво този проект ще помогне на компанията, как като потребител би го ползвал, и как ще ти е удобно. Бих посъветвал колегите от сектора никога да не се притесняват да дават предложения, било то и безумни на пръв поглед. Според мен е от ключово значение човек да поддържа добър контакт с всички звена, участващи в даден проект. Същевременно е важно да се съобразява и с мнението и позицията на отсрещната страна. Винаги трябва да си наясно със своята теза и да умееш да я аргументираш добре. И най-важно – винаги трябва да се подхожда с позитивно отношение към нещата.

Би ли споделил някоя тънкост от работата си/ реален пример от опита ти с използваните технологии в компанията?

С колегите често изпадаме в ситуации “локално” всичко да работи, а когато се качи – да има проблеми. Даже понякога се шегуваме, че може да си дадем персоналните компютри на крайния клиент, щом „локално“ работи. Та наскоро и аз имах такъв случай. Грешката беше, че локално разработваме под Windows, a качваме на Linux cloud система. Бях си дръпнал няколко под-модула в конкретна папка. Локално всичко си работи, обаче когато го качим, не намираше submodules. Оказа се, че в единия csproj файл (файл, описващ таргет фреймуърк-а и всички зависимости) бях copy-paste-нал името на единия submodule грешно. Вместо Submodule, беше SubModule, което под Windows си работи чудесно, но на Linux – не, защото очаква всичко да е едно към едно и се влияе от това дали буквите са малки или главни.

Съществуват ли технологии, които ще набират сила?

.NET – със сигурност. Постоянно се развива и излизат нови версии, в момента сме на .Net 5.0, скоро ще мигрираме на 6.

Кои са източниците, от които се информираш за тенденциите в програмирането. Може ли да споделиш кои са подкастите/страниците/платформите за обучение, които следиш?

Следя няколко канала в YouTube, също така гледам доста курсове в udemy. Често проследявам и български събития, засега онлайн, но се надявам да се върнат присъствените форматите. От хората, които предимно следя, са: Tim Corey, Nick Chapsas, Mosh Hamedani.

Как започва работният ти ден?

Обичайно като за всеки програмист – преглеждане на имейли и най-важните задачи за деня, които трябва да се свършат.

С какви проекти се занимаваш?

Проектите ми в момента са наистина много разнообразни. Един ден се занимавам с един, друг ден с друг. В момента работя по актуализирането и подобряването на електронния магазин на А1.

Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, напр. талисмани, специална чаша?

Специални не бих казал. Бюрото ми е доста изчистено. Имам един лаптоп, докинг станция и монитор. Дори нямам мишка и клавиатура, защото ползвам тези на лаптопа. 

Какви програмни езици използваш? Къде си ги научил?

В момента в компанията съм изцяло BackEnd Developer и се занимавам с .NET, но имам и познания и по JavaScript и Go като имам желание да науча още, защото езикът е просто един tool, който човек може да използва. 

Как премина интервюто ти за работа в А1?

Интервюто ми беше доста интересно. Хората бяха много любезни и приятелски настроени и имах чувството, че се познаваме от доста отдавна, нищо че се виждаме за пръв път. 

Какъв въпрос би задал ти на интервю за работа? Защо?

Ако интервюто е за .NET, бих задал няколко въпроса, които са свързани с темата, като за мен би било от голямо значение, ако кандидатът чете допълнителни материали, стреми се да надгражда познанията си. Един от въпросите, които най-често задавам на .NET интервюта, разбира се в зависимост от опита на кандидата, е: “Как работи Garbage collection-a в C#?”; “Какво е CLR? Как работи?”; “Boxing- unboxing и разликата между тях.”; няколко въпроса за ООП – Обектно Ориентирано Програмиране, няколко въпросчета за база данни, и други въпроси. Разбира се всяко интервю е уникално само по себе си. Важно е кандидата да покаже знанията си и силните си страни, като се фокусира върху темите, в които се чувства най-сигурен. Реално интервюиращият се опитва да намери неговите най-силни страни и там той задълбава. Това, което чуваме напоследък, че интервюиращите нарочно задават много трудни въпроси и се опитват да “закопаят” кандидатите, не мисля, че тези хора са толкова много. По-скоро интервюиращият се опитва да изкара най-силните страни и качества на човека отсреща. 

Имаш ли интерес към даден спорт?

О, да! Обичам да плувам. Така разпускам след работа и се освобождавам от напрежението след дългия работен ден и от постоянното взиране в монитора. В свободното си време също играя тенис на маса. Това са спортовете, които практикувам. 

Какво четеш за разпускане?

Нямам определен жанр, тъй като имам много разнообразни интереси. Най-често се насочвам към статии и книги свързани с автомобили, тъй като това ми е страст. 

Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства?

Без да се замислям, повечето от тях в Stack Overflow – това е библията на програмирането. Също така дискусии с колеги. Понякога откриваш решенията на даден проблем дори само когато разкажеш на някой твой колега какъв е проблемът и всъщност, обяснявайки проблема, ти намираш решението. Но, най-често решенията, които намирам са в Stack Overflow. 

Как се справяш с концентрацията в работна среда?

В момента, в който усетя, че съм натоварен и вече не мога да се фокусирам върху задачите си правя почивка, пия кафе, играя тенис на маса или джага с колегите. След Х време, когато се върна отново на бюрото си, имам много нови идеи, енергия и продължавам напред. 

Какви са твоите хобита?

Хобитата ми са пряко свързани с професията ми, тъй като обичам да научавам нови неща, свързани с програмирането. Извън тази област, както казах, се интересувам от автомобили и отделям време, за да тренирам. 

Кои са любимите ти сайтове и книги на технологична тематика?

Честно казано са много, но най-често следя блоговете на Microsoft, тъй като там има много интересни неща за новостите в .NET. Разбира се намирам информация и в различни YouTube канали. Относно книгите може би бих препоръчвал би “Code Complete”, която е много добра книга, “CLR via C#” и “Програмиране = ++ алгоритми” – книгата на Светлин Наков, от която също могат да се научат много неща. 

Посещаваш ли технологични събития? Защо според теб са важни?

Да, посещавам такива събития при всяка възможност, защото там има различни хора с разнообразен опит, от които можеш да научиш наистина много… Ама много, много. 

Къде си се представяш след 5 години?

След 5 години бих искал да съм на някоя Senior .NET позиция или Team Leader. Надявам се, че ще продължавам да се развивам в компанията, защото тук има страхотен екип, много възможности за реализация и интересни проекти. 

Кои са топ книгите, които всеки програмист трябва да прочете?

Едната вече споменах преди малко, “Code Complete”. Други, за които се сещам са “Seven databases in seven weeks”, “Програмиране = ++ алгоритми”. “Cracking the coding interview” е също много интересна книга, ако си решил да отидеш в някоя топ технологична компания като Google или Amazon, тъй като там интервютата включват доста алгоритмични задачи. А ако имате интерес към C# и сте се насочили към тази посока, “CLR via C#” е наистина една много добра книга. Общо взето леки четива с около 400-500 страници 🙂 

Кое е любимото ти програмистко meme/виц?

Това е една блок схема, която е доста голяма. Споделям я, за да я видите. 

Кой е твоят IT гуру?

Имам много. Тук може би ще спомена учителите ми, които ми дадоха основата, за което съм им изключително признателен. Мисля, че сега е моментът да им благодаря – това са Николай Костов и Ивайло Кенов – технологични трейнъри в SoftUni и наистина страхотни професионалисти. Също така не на последно място искам да благодаря и на сегашният ми Team Leader- Даниел Йорданов. 

Кои са нещата, които обичаш в своята професия?

Колкото и банално да звучи, харесва ми да мисля по дадени казуси, а не просто да седна и да пиша код. Предпочитам да разбера какви са плюсовете и минусите на една задача, преди да го приложа. В доста случаи обаче времето, с което разполагаме, е доста ограничено и затова от нас се изисква да взимаме бързи, но качествени решения. Понякога също така трябва да правим компромиси. 

Кога предпочиташ да кодиш – през деня или през нощта?

През деня – дневна птица съм. 

Имаш ли домашен любимец? Как се казва той?

За сега нямам. 

Искаш ли да споделиш още нещо с нас?

Може би искам да се обърна към хората, които тъкмо започват да се занимават с програмиране – ХОРА, КОДЕТЕ!

Може да гледате всякакви tutorials, лекции, да четете тежки четива, но кодете. Докато кодът не мине през пръстите ви, няма да стане! Това е все едно да гледаш tutorial от 20 часа как да плуваш и никога да не си ходил на басейн, за да се пробваш да плуваш. Така че ПРАКТИКА, ПРАКТИКА, ПРАКТИКА и пак – ПРАКТИКА. Точно поради тази причина наистина се радвам, че работя именно тук – в А1. Работната среда е изключително динамична и може да се научат много нови неща- от бази данни до архитектури и защо даден код трябва да се напише по начин “А” а не по начин “Б,” защо едното е по-добро от другото. Колегите наистина много помагат и каквито и въпроси човек да има, те винаги са насреща, за да отговорят. В момента си търсим много нови колеги. Нека хората, които не се плашат от динамична работна среда и имат желание да научат много нови неща, да се чувстват поканени. Вратите ни са отворени.

Как оценявате заплатите в ИТ сектора в сравнение с други индустрии в България?

ИТ секторът е един от най-добре платените в България и един от малкото, които се развиват по време на криза. Смятам, че заплатите са малко по-високи от останалите тех сектори и са съизмерими със заплати, които се получават в чужбина за подобни позиции. Спрямо стандарта на живот и покупателната стойност, заплатите в българския ИТ сектор са дори по-добри от тези в останалите Европейски страни. Но те трябва да се заслужат.
Аз никога не тръгвам със заплатите напред и като цяло съм против да се вдига шум около тях, защото това мотивира хора, които не са отдадени на професията и които са търсачи на заплати и общо взето калпави професионалисти. Мотивира ги да се занимават в ИТ сектора. А мястото им явно не е там.

Нараснал ли е стандартът в заплащането в последните 5 години?

Определено заплащането е нараснало, защото цените се обезценяват и това се случва постоянно. Това ще продължи поради много причини. След включването в ЕС, България тръгна по един път на приближаване на приходи и разходи към средните за съюза. Съответно цените се качиха. Не са стигнали все още европейските, но на места ги задминават – например в хранителните стоки. Но изоставаме в сферата на услугите. В България
цените са по-ниски и обикновено и качеството. Стандартът расте, тъй като търсенето продължава да е много високо и бих казал, че дори се изостря. Но хората, занимаващи се в ИТ сектора растат. Цялата дигитализация, която се случва в световен мащаб изисква много работници. Занапред очаквам стандартът да продължи да се качва, като това ще е редом с обезценяването на парите, което е неизбежно при това огромно печатане, което правят всички големи икономики и в Европа, и в Щатите, за да компенсират загубите от кризата, социалните проблеми и т.н. Някой трябва да плати сметката и най-вероятно това ще сме всички ние с обезценяването на нашите спестявания.

На какво отдавате факта, че ИТ секторът става все по-популярен сред обществото и привлича много млади хора? Фактор ли са заплатите и стандартът, или силно влияние има и възможността за кариерно развитие?

Според мен е всичко това взето заедно. ИТ секторът става все по-популярен, тъй като съвременните хора – подрастващи и тийнейджъри, които предстои да влязат или са влезли в сектора, са едно дигитално поколение. Те са хора, които са израснали с телефон в ръка и компютър вкъщи и са дори и геймъри. Това значи, че от една страна вече не е тайна какво прави един програмист, както беше някога, когато хората нямаха компютри. Тогава някой да има PC, камо ли да програмира, беше абсолютен rocket science. Тази професия вече става престижна и все по-малко в нея са т.нар. geeks по онази представа за тях – хора, които странят от обществото, не се къпят и живеят само в компютърния свят. Все повече нормални хора, така да се каже, влизат в сектора.
Стана престижно и елитно. Но и преди беше, защото в ИТ сектора трябва да си умен. В него няма място за простаци. Необходимо е логическо мислене и постоянно да учиш. Това са качествата на хората в 21 век. Възможността за кариерно развитие винаги я е имало, защото фирмите са хиляди и постоянно циркулират хора. Амбициозен човек, на който му се учи и работи, подхожда с отдаденост – винаги ще намери възможност за стабилно кариерно развитие с почти неограничени възможности.

Смятате ли, че бенефитите в ИТ индустрията са прекалено завишени, така че да служат като основен инструмент за привличане на кадри?

Не съм голям привърженик на бенефитите. Те разглезват програмистите. Но те като цяло са разглезени. Прекалено много неща им се дават и им се угажда срещу не чак толкова съвестно вършене на работата. Това се получава защото търсенето изпреварва предлагането. Но не мисля, че бенефитите са основен инструмент за привличане на кадри. Програмистите много повече се интересуват от това какво ще работят, какъв е професионализмът във фирмата, в която попадат – интересен ли им е проекта, съвременни ли са технологиите и въобще начинът, по който се работи в дадената компания. Може би след това идват заплатите и чак на трети
план да кажем стоят бенефитите. По мое мнение те не са най-важните неща в сектора.

Каква е максималната заплата, която може да се достигне от един ИТ специалист според вас? Кои позиции и технологични области са най-добре платени?

Максималната заплата за един ИТ специалист може да бъде много висока, но не е хубаво да се говорят тези неща, защото те въвеждат в заблуждение масовия човек. Ако кажа, че максималната заплата е 20 – 30 хиляди лева, защото има и такива, някой ще вземе да си помисли, че ако натрупа 5 – 10 години опит, ще взема 30 000 лева. Това не е така, защото тези пари се взимат от хора, които са предприемачи, които са отдадени и едва ли не спят в офиса. Те учат денонощно и решават проблеми от 20 години и са хора, които са изключително супер много знаещи и отдадени на професията и на работата си. Те са екстремно умни, амбициозни и екстремно добри професионалисти. Това винаги е за сметка на нещо друго, защото ако отделяш цялото си време за да бъдеш добър, най-вероятно ще успееш, но едва ли ще бъдеш добър родител, приятел, съпруг и всичко останало, за което няма да имаш време. Нещата са въпрос на баланс и максималната заплата може да е много висока. Топ специалистите и директори спокойно получават над 10 000 лева на месец. 30 000 можеш да направиш ако си съдружник или в ръководна длъжност – основател или съосновател в успешна фирма или да имаш дялове от компания. Или пък да имаш високи бонуси. Но един много добър специалист може да взима 5000, 6000, 10 000 лева. Екстремно добър специалист може да взема и 15 000 лева.

Ще растат ли още заплатите в софтуерния бранш или ще достигнат таван?

За съжаление, моето очакване е да растат. Това ще подейства много лошо на ИТ бизнеса. Може би пък и много добре на самите програмисти. Но като цяло нарастването на заплатите в България означава намаляване на нашата конкурентоспособност в световен мащаб и правене на България на по-малко привлекателна дестинация. Това прави и непосилно наемането на ИТ специалисти за някои ИТ организации и бизнеси, така че не е непременно позитивно. Моето очакване е да растат заплатите и във всички сектори. Нашият се развива по бързо от останалите и е двигател за дигиталната трансформация на цялата икономика и въобще на живота. Заплатите ще растат, защото парите се обезценяват. Ако трябва да ти запазят заплатата същата, то другата година трябва да взимаш 20-30% повече, защото иначе ще можеш да си купуваш по-малко неща със заплатата, която взимаш.

Според вас вдигането на максимално осигурителния доход ще повлияе ли негативно върху ИТ сектора и заплащането?

Абсолютно да. ИТ секторът е от малкото, които са почти изцяло „на светло“. Заплати под масата не се плащат и в софтуерните фирми всичко е по документи и всичко е точно. Хората си плащат всички осигуровки. Ако служителят взима 8000 лева, то това е което пише в НОИ и в трудовата книжка. Това е над което се подписва и което му се превежда. Бруто дори ще взимаш повече, защото в софтуерния бранш всичко се брои на „чисто“. Ако взимаш 6500, това означава, че работодателят плаща едни 8500 и има 2000 лева, които се разхвърлят в данъци. Вдигането на максималния осигурителен доход ще означава да ни сложат едни 1000 лева отгоре, които ще излязат от работодателя и ще го обезсилят. Едно такова въвеждане на максимално осигурителен доход директно означава, че ако някой взима над 3000 или 5000 лева, то ще има едни 1000 лева, които не отиват при служителя, а при работодателя. Той може или да намали заплатата на служителя, или да каже „ами добре, стискам зъби и започвам да плащам повече“. Някои фирми може да не издържат. За такива от по 30 души, то това са едни 30 000 лева разход на месец. Това не е срещу по-висока производителност, не е срещу повече наети хора, а е просто поскъпване. Държавата ти казва „плати повече, защото така сме решили“. Ефектите биха били много негативни. Надявам се да не се стигне до масови фалити, но фалити ще има със сигурност. Все пак ИТ фирмите са по-корави и е възможно да освободят най-скъпите си хора – тези, които не могат да си позволят. Много е лесно да гледаш от страната на служителите и аз дълги години съм гледал така. Но от страната на работодател, това което плаща и това, което получава хич не е приятно. Но в ИТ сектора вдигането на максимално осигурителния доход ще повлияе много негативно. Дори бих го нарекъл „данък ИТ“, защото такова действие ще касае предимно този сектор, в който работят интелигентни, образовани, цивилизовани хора – добрият облик на българското общество и средна класа. По този начин те ще бъдат наказани. Не вярвам някой работодател да каже „вдигнаха ни данъците, сега ще ви намалим заплатите с по 1000 лева“. Това няма да се случи, защото хората ще напуснат.

Има ли разлика в заплащането на специалистите между София и другите градове в България? На какво се дължи?

Разбира се, има разлика. В София заплатите са с около 20-30% по-високи. Конкуренцията е много по-голяма, защото в града има да кажем 200 фирми, а не 3. В един малък град пък може да има и само една фирма, която няма как да се конкурира с който и да било. Разликата в заплащането идва и по друга важна причина – разходи за живот. Ако човек си е останал в един по-малък град като Габрово или Велико Търново, или Троян, то  там разходът за живот е по-нисък отколкото този в София. Може да нямате разход за транспорт, наема на жилище е по-нисък и т.н. Заведенията да речем са на подобни цени, но може и малко по-ниски. Обикновено, за да живее
човек извън София, то той вероятно е от там и си има жилище, така че спестява един разход. Но дори и да купува, цените не са същите.

Има ли разлика в заплащането на мъжете и жените в сектора у нас и по принцип в световен мащаб?

Не съм забелязал такава в България, но има разлика в заплащането според позицията и това какво вършиш. Това че по-често в програмирането на по-синиър позиции има мъже, то не значи, че има разлика в заплащането. Тя би била ако мъж и жена синиъри в една и съща фирма взимат различни пари, при положение, че вършат една и съща работа. За мен поне не е известно да има такова нещо в България, а и не мисля че имам познати, които са ставали свидетели на подобна практика. Но съм чувал, че има хора, които си мислят, че има дискриминация, защото са видели как даден човек взима повече пари от друг, без да отчитат, че те вършат различна работа. ИТ секторът в България е пълен с жени и в нашата фирма имаме повече дами програмисти отколкото мъже, така че дори сме и пример за това, че наемаме и подкрепяме жените, когато имат умения, мислене и способности. Имаме жени и на ръководни длъжности от години и нямаме проблем. В световен мащаб обаче, допускам че има такива случаи в някои страни, в които това е традиционно. Може би ислямски държави или по-изостанали в развитието си. Това е сякаш да има разлика в заплащането между хетеросексуални, хомосексуални и т.н. В нашата фирма дори не знам кой е такъв и не ме интересува. Важно е хората да вършат работа.

Има ли промяна в заплащането и в допълнителните придобивки, вследствие на пандемията COVID-19?

Според мен в известно време от миналата година се наблюдаваше един застой в повишаването на заплатите – може би до към края на 2020 г. Фирмите като че ли се ослушваха. Всеки си пазеше позицията, нямаше много нови такива и нямаше активно наемане. Някак нещата бяха в застой откъм традиционно бързото повишаване на заплащането. При повечето фирми е нормално на 6 месеца да има performance review и когато човек се развива и доставя повече, то може да му се вдигне заплащането. Но тази скорост се забави. Колкото до при- добивките, мисля че при работата от вкъщи всички получиха една допълнителна такава – възможност за дистанционна работа. Това е нещо, което в някои фирми не бе допустимо, но ето, че вече е навсякъде. Очаквам обаче повишаването на заплатите да се ускори заради печатането на пари за което споменах. Неизбежно е това обаче да доведе и до обезценяване на парите в идните години, при това значително.

Ще променят ли компаниите от бранша политиката си за формиране на възнаграждения в следствие на това, че се предвижда работата от вкъщи да продължи като тренд? Как се променят? Чували ли сте за интересни практики по темата?

Това да работиш от вкъщи винаги е било даденост в някои фирми. Има такива, които са по природа с такава практика. Има и други, за които това е необичайно. Но през 2021 г. няма фирма за която отдалечената работа да е необичайна. Чувал съм обаче друго. Компании от силициевата долина, където заплатите са много високи, както и разходите за живот, когато пускат хората да работят онлайн и те се връщат в собствените си държави или отиват на по-евтино място, то тогава им се намаляват заплатите. Това е някак разумно от гледна точка на работодателя, защото да ти плащат заплата по стандарта за Сан Франциско и да живееш в малко градче в Бангладеш, някак не е справедливо. Ти ще получаваш 20-30 пъти повече отколкото останалите хора около теб. Докато в силициевата долина получаваш горе-долу колкото всички. В противен случай се създава социално неравенство. Освен това, не може един програмист от Бангладеш да получава заплата като за силициевата долина. Той може да получава добри пари като за remote. В Сан Франциско едно хубаво жилище може да струва над един милион все пак, а в Бангладеш не е така. Колкото до промените в организациите – работи се и отдалечено, и присъствено. Аз лично работя с хора на живо, но и дистанционно. Имам 4 човека в своя екип, които наех през пандемията и дори не съм ги виждал и чувал. Никога не съм и ценообразувал в заплатата това, че работят отдалечено. По-скоро ме интересува колко време са работили и какво са свършили – има ли свършена работа според отчетените часове и според договора им. Повечето хора от ИТ бранша се вълнуват от същото нещо.

Как се случват повишенията в условията на пандемия? Как се оценяват служителите? Променят ли се сроковете и сумите?

Според мен нищо не се е променило. Правят се срещи и обсъждания, оценка на развитието, на работата. В крайна сметка един пряк ръководител е човекът, който прави оценяването. Той вижда напредват ли, стават ли по-кадърни и производителни – стават ли по-добри специалисти, така че да ги повиши с поощрение, а не да си каже „на този човек не сме му вдигали скоро заплатата, трябва да я вдигнем или ще напусне“. За съжаление и това го има в нашия бранш, но това е породено от натиска на дисбаланса търсене-предлагане. Колкото до това дали се променят сроковете и сумите, мога да кажа, че през 2020 имаше забавяне, което напоследък изчезна, защото почти всички фирми смятаха, че ще има криза и ще стане страшно в нашия сектор. Но в края на годината отчетоха, че имат ръст, макар не и чак толкова голям, колкото са очаквали. Някои пък имаха повече, отколкото са предполагали.

Какво ново да очакват заетите в индустрията? Какви хора ще се търсят?

Не виждам ясно изразен тренд. По-скоро мога да кажа, че трендовете, които са започнали и са добре известни, ще си продължават. Търсят се ML инженери или пък Data Science инженери, програмисти на Java, JavaScript, Python, C#, Swift, Go, Rust и т.н. Но мисля, че ще има нов тренд – децентрализираните финанси. В момента предстои втора вълна на блокчейн технологиите и очаквам там да има раздвижване. Очаквам fintech компаниите да получават още по-големи финансирания и да започне още по-скоростно да се случва тази тран- сформация на остарелия примитивен банков сектор, който трябва да проработи вече по по-новия начин. Според мен борсите неизбежно ще преминат на блокчейн и ще бъдат оптимизирани. Вече и законодателството го позволява, и технологиите. Ще има развитие и в сфери като телемедицината и дигитализация на медицинските услуги. Има натиск за това покрай пандемията и липсата на възможност да отидеш на лекар нормално и се налагат алтернативни услуги. Очаквам и развитие в образованието – все по-силни и богати платформи. Хората вече свикнаха да учат онлайн и едва ли след пандемията ще се върнат напълно в класните стаи и по прашните учебни зали в университети и академии. Колкото до какви позиции ще се търсят – най-много са програмистите. След това ИТ позиции, свързани с програмиране като DevOps, администратори, Data Engineering, ML Engineering и т.н. Трендът не е нов, той продължава. Очаквам да има развитие в дигитализацията на автомобилите, което е постепенно. Виждаме преходът към електрическите автомобили, към самоуправляващи се автомобили и т.н. Но това все още не се е усетило рязко откъм наемане на хора. Fintech индустрията също расте много и ще продължи по този начин. Това да управляваме пари и услуги по дигитален метод, свързани с финансовия свят, означава много работа и много нови фирми и професии дори. Откъм позиции не вярвам нещата да се променят – ще има senior дивелъпъри, ще има frontend, backend, QA и т.н. Не очаквам нещо революционно откъм технологии. Заетите в индустрията могат да очакват да продължава да нараства търсенето, въпреки че нараства броят на заетите хора, които се ориентират към програмиране. Все пак търсенето изпреварва предлагането и скоростта на търсене на нови програмисти е по-голяма от скоростта, с която влизат нови в индустрията. Най-големият недостиг обаче е на опитни специалисти, които са много скъпи. Като цяло, за да обобщим – остава трендът за дигитализация във всички индустрии. Той е основен двигател и ще продължава да бъде такъв през идните поне 10 години от развитието на нашия бранш. Оптимист съм и вярвам, че хората които работят в нашата индустрия с желание и професионализъм, ще продължат да просперират.

Други интересни коментари и интервюта със специалисти от ИТ сектора са налични в специалното издание на DevStyleR „Заплатите в софтуерния бранш 2021“, което можете да прочетете ТУК. 

49,3% от участниците в анкетата отговарят, че са чували за заплащане над 10 000 лв. 35,6% пък посочват, че до тях е достигала информация за заплати от над 15 000 лв. Може би тук вече говорим за по-сериозни ръководни позиции от хора с богат опит, докато при 10-те хиляди може да става въпрос и за Senior разработчици.

8,2% отговарят, че “Максималната заплата ще се изравни с тази от страните в Западна Европа“, a 6,9% посочват опцията “Друго“.

Тук може би най-интересният отговор е именно “Друго“, защото загатва и възможността за по-високи заплащания. Може би 20 000 или пък 30 000. Но тук е редно да отбележим, че не всеки е способен да достигне до такава стойност. Според Светлин Наков, Co-Founder на SoftUni, заплати от 30 000 лева могат да съществуват, но тук става въпрос за основатели, съоснователи на компании, за високи директорски позиции и т.н.

“Тези пари се взимат от хора, които са предприемачи, които са отдадени и едва ли не спят в офиса. Те учат денонощно и решават проблеми от 20 годинии са хора, които са изключително супер много знаещи и отдадени на професията и на работата си. Те са екстремно умни, амбициозни и екстремно добри професионалисти,” споделя Наков.

Цялото интервю със Светлин Наков, още от резултатите от проучването “Заплатите в софтуерния бранш 2021”, както и много други интересни интервюта със специалисти от сектора, очаквайте в предстоящото ни едноименно специално издание.