Димо Митев e QA архитект в технологичната компания Progress. Той започва професионалната си кариера през 2005 г. Работил е за различни фирми, заемайки позиции от младши специалист до мениджър на екип. Занимавал се е с всякакъв тип тестване – ръчно, автоматизирано, за производителност, за сигурност и други, като фокусът му е основно върху създаване на ефективни процеси.
Димо, работите като QA Architect, а в извън работно време се занимавате с преподавателска дейност. Значи ли това, че Вашият работен ден е по-дълъг от стандартния?
Да, това е така. Но предполагам е валидно и за повечето колеги от IT индустрията. Ако искаш да си успешен в тази сфера, няма как да стане само със стандартните 8 часа на ден. Винаги се иска малко повече – било то да прочетеш някоя книга, да изкараш курс или да разучаваш някоя нова технология. Преди време, когато тепърва прохождах в тази сфера, думите на мой колега с години опит бяха точно тези: „Всеки знае, че в ИТ индустрията трябва да се отделят по 10-12 часа на ден“. С течение на времето се убедих, че е бил прав. В крайна сметка това, което e общото между нас и най-успешните хора, е че ние, точно като тях, имаме 24 часа на разположение на ден. Въпрос на приоритет и добро плануване е как точно да изразходваш тези часове по възможно най-правилния начин.
Остава ли Ви време, което да отделите за себе си след като жонглирате с две работни позиции?
Когато човек жонглира с две или повече неща, то несъмнено трябва да се запита защо го прави и какво иска да постигне. При мен допълнителното нещо в жонглирането е преподаването. Защо го правя? Възможните отговори са много, но този, който аз съм поставял винаги на първо място, е да помогна. Защото за много хора тези курсове са шанс да пробият в ИТ индустрията. И в края на деня няма нищо по-хубаво от това, някой да ти се сподели, че е успял. Разбира се, заслугата винаги е основно на хората, но може би една част от този успех се дължи и на мен. Единственото, което винаги много ме е натъжавало, е да видя с очите си колко кадърни хора има и несъмнено се питам как е възможно да сме винаги на последни места във всякакви класации. Но аз съм твърд оптимист, че нещата ще се променят. Може би не толкова бързо, колкото ми се иска, но ще се променят. И когато това се случи, когато станем едно по-добро място за живеене, когато станем една по-усмихната нация, то тогава ще се окаже, че всъщност не съм отделял това време напразно, а за нашите деца и тяхното бъдеще.
Цялото интервю с Димо Митев може да намерите в специалното ни издание „REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?“ като последвате линка тук.
