След като проучването „Заплатите в софтуерния бранш 2021“ установи, че близо половината ИТ сектор не получава бонуси (44% от над 13 000 включили се), то логичният въпрос е – защо това е така? Именно той бе зададен и на едноименната онлайн дискусия, в която професионалисти от ИТ бранша отговаряха на множеството въпроси на аудиторията.

„Мисля, че годишният бонус като процент от годишната заплата е стандарт в сектора и бях изненадан от този резултат,“ сподели Синиша Джукич, General Manager в Bosch.IO.

По темата се включи и Александър Починков, VP of Engineering в Nexo. Според него най-напред зависи какво определяме като бонус, защото допълнителното парично възнаграждаване е „малко странно“ ако не е свързано с представянето на служителя.

„През годините съм получават такъв тип бонуси и винаги съм се очудвал защо въобще ги получавам. Но пък хората след това започват да се чудят и защо не ги получават. По-правилният вариант е компаниите да решат и да споделят част от успеха си със служителите и може би тези 40%, които отговарят, че не получават бонуси, не са в такива компании,“ сподели Починков и допълни, че такъв тип възнаграждения са много мотивиращи за служителите и веднага дават отражение. Също така, чрез бонусите, които се определят от успеха на компанията, то служителите могат да бъдат възнаградени в по-голям мащаб, в сравнение със стандартната 13 заплата.

Атанас Дюлгеров, Head Software Integration & Development в Smart IT отбеляза, че зависи какъв е моделът на работа на фирмата.

„При компании в service-ориентирани пазари е много по-трудно да се защити бонус, директно свързан с печалбите. Но пък тъй като е „service“, често се случва че самите заплати на служителите са свързани директно с изкараното от фирмата. Бонусната схема е много трудна за получаване в тези случаи. Докато в продуктовите компании е много по-лесно накрая на годината да се погледне каква е успеваемостта и след това да се разпредели в хората. Когато обаче се разпределят бонусите във фирмите, то в много случаи биват получавани от мениджмънт нивото или по-старшите професионалисти, което намаля процентите на хората, които получават редовно бонуси. Има и друг тип бонуси, които са в случаите, че даден служител е направил нещо извън работните си задължения. Но тези бонуси са много малки и често не биват отчитани като бонусна политика,“ коментира Дюлгеров.

Милен Великов, HR Expert & Consultant се намеси, определяйки, че малките по размер бонуси могат да бъдат приети и като обида.

„Ако аз получавам 5000 лв. и ти ми даваш бонус от 500 лв., който не знам за какво е точно, то за мен това е по-скоро обидно,“ коментира той.

„Трябва да се говори защо точно се дава бонус, какво се насърчава, редовно ли се случва, извън политиката ли е и т.н., отколкото просто да се хвърлят на човека дадени пари. Работил съм във фирми с доста стабилна бонусна политика, която е за абсолютно всички хора на годишна база и има служители, които недоволстват. Бил съм и във фирми, в които няма никакви бонуси и всичко си е било нормално. Въпросът е – включени ли са тези сметки в заплатата, как се движи фирмата, какво се договаря на интервюто и т.н. Факторите са много и не ме изненадва, че на българския пазар има фирми, които не изплащат бонуси. Те зависят от това как се справя фирмата, какъв е моделът на управление, какъв е сектора и т.н. Всичко е от значение,“ завърши Дюлгеров.

Целите коментари на панелистите по въпроса с бонусите можете да изгледате в приложеното видео.