За множество хора страстта към видеоигрите остава мистерия и загуба на време. В тях има изключително много насилие, водят до асоциалност и въобще, отдалечават човек от реалния живот. Геймърите пък са на точно обратното мнение – игрите развиват умения за решаване на проблеми, социализират играчите, облекчават стреса, упражняват ума. И все пак има сериозно ниво на пристрастяване и професор Хироюки Иида от Japan Advanced Institute of Science and Technology се опитва да разбере защо, така че индустрията евентуално да стане по-здравословна.
Гейминг индустрията е сред най-бързо развиващите се и сред най-богатите в световен мащаб. Растежът е експлозивен и постоянно валят нови и нови заглавия, както и продължения на стари такива. Адаптации по филми, настолни игри. Мобилен гейминг и т.н. Светът обича да играе. Някои обаче са склонни да прекаляват. Професор. Иида и негови колеги въвеждат новаторска методология, наречена “движение в ума”, която може да помогне в разбирането на това, какво ни привлича към игрите и ни кара да продължаваме да играем с часове.
Подходът е съсредоточен около моделиране на основните механизми, които действат в ума при игра чрез аналогия с действителните физически модели на движение. Например концепциите за потенциална енергия, сили и импулс от класическата механика се считат за аналогични на обективни и/или субективни аспекти, свързани с играта, включително темпото на играта, случайността и чесността. В последното си проучване, публикувано в IEEE Access, професор Иида и асистент Мохд Нор Акмал Халид, също от JAIST, свързват своя модел „движение в ума“ с концепциите за ангажираност и пристрастяване към различни видове игри от възприетия опит на играча и неговото поведение.
Credit: Hiroyuki Iida from JAIST
Изследователите достигат до заключението, че ангажираността и пристрастяването са две страни на една и съща монета. Те сравняват и анализират игри като шах, баскетбол, футбол, онлайн казина и др., и достигат до разширени нови мерки за ангажираност. Техните механизми обаче, са и в основата на пристрастяването.
“Нашите открития са ценни за разбирането на динамиката на информацията в различните игрови механизми, които оказват влияние върху душевното състояние на играча. С други думи, това ни помага да установим връзката между процеса на игра и свързаното с това психологическо чувство„, обяснява професор Иида. Според него, такова разбиране ще помогне на разработчиците на видео игри да направят съдържанието на играта по-ангажиращо, здравословно и персонализирано както в краткосрочен, така и в дългосрочен план – но не и пристрастяващо.
„Нашата работа е стъпка за свързване на поведенческата психология и игровите преживявания и скоро ще можем да манипулираме механично и да адаптираме представите за ангажираност и пристрастяване към специфични нужди и случаи на употреба„.
