Николай Ташев и Роман Джуров споделят ролята на Изпълнителен директор на Ubitrack, като двамата се занимават с всяка една насока на стартъп компанията, освен програмирането. Идеята на Ubitrack е интересна и преплита технологиите и иновациите със любимия спорт – футбол. Тяхната компания също така бе номинирана и именно в категорията Startup Компания на “Наградите на БАИТ 2020”. С тях разговаряме за развитието, плановете им и как технологичните решения ще трансформират бъдещето на спорта.

Кога създадохте Ubitrack и какво представлява компанията?

Николай: Ubitrack се занимава с предоставяне на спортни данни, като към момента сме се фокусирали върху футбола, тъй като е най-добре развитият спорт в България, а и най-гледан. Целта ни е, използвайки модерни технологии като Computer Vision и Machine Learning, да извлечем по най-качествен и евтин начин информацията от спортното събитие, така че да предоставяме пълни данни на пазара. Липсата на технологично имплементиране в момента води до не пълни данни, защото всичко се върши ръчно и изисква голям ресурс. В генерален случай данните се делят на позиционни и данни за събитията. Съответно всяка компания търси място на пазара, на което да ги предоставя. Благодарение на технологиите, ние можем да направим това. Процесът обаче е скъп, което означава, че всичко това е скъпо и като услуга, поради което тя е ограничена до най-скъпите първенства – главно в Западна Европа и Америка. Нашата цел е да развием компанията, така че това да е налично до много по-широк пазар – Африка, Южна Америка, Азия и т.н. Целта ни е да предоставим много повече информация на спортните клубове в световен мащаб, която пък да им позволява да се развиват.

Роман: Концентрацията ни е върху това да сме data-as-a-service компания. Нашият подход е да покриваме по-голям брой участници в една лига, за да можем да достигнем до т.нар. Big Data. Вече имаме много запитвания от стартиращи компании, които практически могат да започнат да реализират идеите си за услуги на пазара, благодарение на това, че въобще има предоставяне на данни. Колкото и странно да звучи, футболът е спорт на много години и изглежда много технологизирано всичко. Обаче, това технологизиране е от гледна точка на предаването, като 4K и т.н. Всъщност, няма адекватна и точна, навременна data, чрез която хората да могат да правят анализ на представянето на отборите си.

На базата на тези данни, самите отбори могат да взимат по-добри решения за построяване на състава, например?

Роман: Не само самите отбори. Всяко едно магазинно предаване по телевизията може да използва и коментира тези данни. Знаем, че зрителят става все по-изискващ и вече не можеш просто да му пуснеш един мач. Тенденцията в световен мащаб дори е, че зрителите масово избират да гледат само избраните моменти – highlights от спортното събитие, както и информацията за него. Самият зрител придобива по-професионален поглед. От друга страна пък, с по-задълбочени данни, scouting компаниите могат да проучват играчите, така че да оптимизират цената на даден трансфер. Данните се използват много и за превенция срещу контузии. В общи линии могат да са от полза на много хора и бизнеси. Но поради масовата им липса в момента, пазарът е много недоразвит. Именно това, което ние правим създава възможност за поява на нови услуги, които не са съществували досега или пък прецизиране на тези, които вече са си на пазара.

Вие самите фенове ли сте на футбола, всъщност?

Николай: Бих казал, че с Роман сме футболни фенове, като аз съм от по-големите запалянковци, които подхождат по-емоционално към спорта. Откровено е голямо удоволствие когато нещо ти е тръпка и е хубаво, когато имаш възможност да влезеш в една индустрия, която следиш от детството си и ти е много интересна. Определено това е доста приятно. Дори имам и любим отбор, който си следя.

Можем ли да издадем любимия отбор?

Николай: Любимият ми отбор е Милан, но това хората около мен не могат много да го разберат, защото предпочитат английския футбол, а не толкова италианския. Доста рядко се срещам с фенове на Милан.

Аз също ги харесвам, така че сме двама от трима в този разговор.

Николай: В тази ситуация феновете на Милан сме много голям процент.

А от технологична гледна точка – хардуер и софтуер – как настройвате вашата система?

Николай: Една от причините да можем да изкараме позиционните данни е, че използваме хардуер на място. Използвайки оптично следене, ние работим с видео материал. Разполагаме няколко камери около футболен терен, за да можем да виждаме от различни ъгли – това е много важно. Също така използваме и панорамно видео, за да не изпускаме дори една секунда от мачовете. Както знаем, по време на излъчване не дават целия терен – от време на време показват треньора, някой играч или фен. Това за нас води до данни, които се губят. Следователно ни е нужно да имаме поглед през цялото време. Видео материалът след това отива до наш компютър или сървър на място, който прави първичните обработки. Имаме изкуствен интелект, разпознаващ обекта на терена – играчите, съдиите и топката. Следи ги през цялото време, като накрая индивидуално разпознава всеки играч, базирайки се на белези, като номера на гърба, например. Тази информация отиват до нашия централен офис, където се валидира от човек, тъй като все още обучаваме изкуствения интелект и му е нужна малко помощ от наша страна. Това че работим с апаратура на място ни позволява именно да предоставим тази по-висока услуга. Благодарение на изкуствения интелект, успяваме да я автоматизираме, да отменим човешкия труд и да правим нещата по-качествено.

Какви точно данни събирате? Например – колко километра е изтичал даден футболист по време на мач, максимална скорост?

Николай: Това по-скоро са статистики и анализи. Ние работим едно ниво по-надолу – суровите данни. Показваме няколко десетки пъти в секунда, къде е бил позициониран обекта. На базата на тези данни и позицията на всички други обекти, то тогава вече могат да се извличат подобни статистики – изминато разстояние, средна скорост, позиция на терена, heatmap и т.н. Това са по-елементарните статистики, но оттам-нататък има вече и наистина специализирани аналитични компании, с които си партнираме, които могат да изкарат 500 метрики само от позиционните данни. Това включва колко е била опасна атаката, откъде е подходил отборът и т.н. Такива анализи се развиват например, от Института Кройф в Нидерландия. След това те се прехвърлят на специализирани анализатори, които могат да приложат нашите данни в подобни модели. Другите данни пък – тези за събитията, включват удари към вратата, пасове и т.н. 90% от тях са именно пасове, но с по-задълбочена статистика – къси или дълги, движение напред или назад по терена, ключови пасове. Тук могат да се развият около 30 – 40 подпараметъра – само за подаванията. На тази база може в голям детайл да се оцени представянето на един играч.

Как се приема вашият продукт от българското футболно първенство и отборите? Има ли откликване към по-технологичните предложения, или сме малко по-консервативни за тях?

Роман: Малко по-консертативно е. Причините са много. На пазара в България в момента има компании, които предоставят статистика. Няма такива, които правят по-високо ниво на анализ. Но проблемът не е в качеството на анализаторите, отборите или треньорите. Проблемът е в липсата на данни. Ние сме малък пазар и следователно интересът на големите световни компании, които правят подобни неща не може да бъде задоволен тук, от гледна точка на цена. Следователно, всеки отбор си се оправя сам за себе си. Като нямаш физически данни за представянето, а само тези за събития – пасове, удари към врата, единоборства и т.н., до една известна степен можеш да си изградиш представа за стил на игра, но в крайна сметка футболът е контактен и динамичен спорт. Вкарването на играчите в модели за позиционирането им, дава доста повече информация и възможност за по-адекватна подготовка. Но в момента отборите използват GPS тракери, в които проследяват движението, а това е назадваща технология, която ще бъде сменена. Така или иначе комуникираме с БФС и имаме комуникация с повечето отбори. Преди около месец направихме инсталация на стадион “Ивайло”, който е на “Етър” Велико Търново. Предоставяме им данни и прегърнаха идеята за това да имат тази информация, да имат панорамни видеа от мачовете и т.н. Нещата вървят в правилна посока и се надяваме да можем да дадем нещо за развитието на българския футбол, в крайна сметка.

Колко време отнема процесът по поставянето на хардуера на един стадион?

Роман: Процесът е относително бърз. Трябва да се инсталират 2 или 4 камери. Общо взето е сякаш инсталираш камера за видеонаблюдение в дома си. Идват хората, поставят камера, опъват един кабел и т.н. При нас е по-различно де. Все пак сме с 4K, трябват повече кабели, защото не можем да пропуснем нито един фрейм. Гоним качество, за да може алгоритмите след това да са улеснени и да могат да си вършат работата по-добре. Ако знаем с какво разполагаме, какво разстояние има между камерите и самата обработваща станция, то може би отнема около половин ден всичко. Също така е много важно да се пробият дупки, за да бъдат добре закрепени камерите – тя не трябва да мърда.

Николай: Обикновено отиваме предварително до стадиона и си правим план. След това самата инсталация е бърза, но имаме и няколко часа калибрация, защото видеото е много важно и ние трябва да настроим камерите по начин, по който могат да вадят максимално качество.

Роман: Стараем се да оптимизираме процесите на практика. Ако вземем стадиона на Милан, “Сан Сиро”, то тази услуга ще е десетки хиляди евро на година. Освен това, отборът трябва да си плаща за техническа поддръжка на тази система, като няколко часа преди съответното събитие техници трябва да оправят настройките, да калибрират и т.н. При нас процесът е доста по-лесен и наистина можем да оставим камерите и те вече да вършат своята работа. Но колкото и лесно да звучи не означава, че не сме прекарали множество десетки човекочасове преди това, за да стигнем до опростената функция.

За кои спортове може да е благодатно това решение?

Роман: Най-сложният спорт за проследяване е хокеят, защото при него шайбата лети с 200 км/ч. Не е невъзможно, но едно е да сложиш 2 камери, друго е да сложиш 22. Едно е да снимаш с 30 фрейма в секунда и друго е да снимаш с 300. Ако опростим много нещата, можем да обясним, че това, което ние правим е едно прецизно проследяване и видеонаблюдение на обектите. Приложимо е за всеки един спорт и имаме доста сериозни апетити, така да се каже.

Смятате ли, че технологиите тотално ще променят начина по който се случват спортните събития? Например, заради Video Assistant Referee системата се говори, че присъствието на страничен рефер не е наистина необходимо.

Роман: Категорично технологиите ще променят спорта. Но той е доста консервативен по принцип, защото са замесени много големи суми и рискът феновете да се отдръпнат от твоя спорт и да преминат към друг, е сериозен. Това е голямата борба на всеки един спорт и затова промените се случват доста бавно. Например, сещам се когато направиха реформи във волейбола. От даване на точка след като си я спечелил от сервиз, го направиха така, че всяко едно отбелязване да се брои за точка. Много фенове тогава казаха, че спират да гледат волейбол, защото спортът вече не е същият. Но реално тази промяна даде жестока динамика и вместо мачовете да са по 3 часа, станаха на час и половина – два. Това привлече много зрители, защото стана по-интересен и атрактивен. Технологиите определено ще променят спорта, а и той има голяма нужда от тази промяна. Талантите са малко и силите са изключително изравнени. Ако едно дете прилага правилната програма, то няма да отстъпва по нищо на друго, което на 12 години се е водило “талант”, например. Тук вече идва работата в екип – отборната игра. Технологиите разплитат много от отговорите какво се случва на терена. Може да се разбере как ще играе другият отбор,какво ще направи и как ти да го парираш. На тема телевизионни предавания пък, то вече имаме интерактивни такива, в които както гледаш баскетбол, можеш да получиш информация в реално време. Избират играч и постоянно излизат статистики. Зрителят вече изисква това и този, който първи започне да ги предлага, ще вземе зрители от другите спортове.

Николай: Целият sportstech се води от феновете в последните 10 години. В момента наистина е трудно да се задържи вниманието им за цял мач. Те предпочитат да следят статистики на телефоните си, да залагат, да гледат информация за предни представяния и т.н. Ето че вече започват да се появяват системи за автоматични оператори – това е една от най-скъпите функции на мачовете. В България са 5 човека, а в Германия са 17. Но се работи и в тази насока. Сега има страхотни иновации, но те малко трудно влизат на пазара. За пример – Intel 360. Те предоставят 360 градуса завъртане на гледната точка на спортно събитие. Използват 48 камери на терен и на самия стадион има data center, който струва 5 милиона. По този начин излъчваха Реал Мадрид – Барселона и наистина бе страхотно. Представете си как камерата се завърта около Лео Меси. Това беше впечатляващо, но никой няма да инвестира 5 млн. долара за това. Надяваме се технологиите да станат по-лесно адаптивни в спорта, така че да виждаме много повече услуги на пазара.

Мисля че подобно нещо имаше и в NBA – избираш играч и можеш да следиш само него на терена, а през това време излизат различни статистики за представянето му.

Роман: NBA имат доста сериозен проект за цифровизацията си, така че да се изпълнят изискванията на феновете за следващите десетилетия. Очаквам след още един, два сезона, гледането на NBA да стане още по-интересно.

Значи можем да кажем, че за идните години ако един спорт не приеме нови технологии и иновации в начина, по който се представя, то колкото и да е популярен, ще отдръпне от себе си известно количество фен база?

Николай: Бих казал, че по-скоро няма да е толкова голям отлива на зрители, колкото просто следващото поколение ще предпочита друг спорт. Ако еди колко си процента от сегашното поколение харесва футбол, баскетбол, голф и т.н., то тези спортове, които не успеят да наваксат с това, което предлагат, то следващото поколение пък ще избере друг спорт. Според мен тенденцията е в тази насока – новото поколение ще отиде там, където е по-интересно.

Роман: Човек трудно променя вкусовете си генерално. Но може би занапред спортните фенове ще се привлекат от нещо друго, както каза Ники. Може би ще мислят, “защо моите родители го гледат този футбол”. Борбата на всяка една спортна организация е да задържи феновете на този спорт и ако може да привлече от някой друг – добре е дошло.