Петя Велева е преподавател по История и цивилизация, както и Човек и общество в ЧОУ “Томас Едисън”. От около година е и Заместник-директор по “Проектни дейности”. По време на предизвикателното за образованието извънредно положение, нейните подходи към преподаването не включват единствено предаване на учебния материал, а изграждането на една училищна общност, дори и в дигиталния свят. Именно това я поставя сред победителите в наградите на БАИТ “Дигитални новатори в образованието”, в категорията “”Иновативен подход на преподаване”.

Какво е усещането да бъдете сред Дигиталните новатори в образованието?

Това е една много висока оценка за целия труд, който положихме. Кризата и “новото нормално”, в което се оказахме, даде големи възможност. Поне за мен е така, защото на живо няма как да реализираме голяма част от нашите проекти. Изключително много инициативи станаха успешни по време на учебната година в извънредното положение. Колкото и нескромно да звучи – още когато попаднах на информацията за конкурса на БАИТ, си казах – “кой ако не ние”? Нашето училище е единственото в България, което има двама участващи в наградите, при това и двамата в различни категории. Това сме аз и моята колежка, преподавател по Информационни технологии – Елица Цонева. Всичко това означава, че сме свършили страхотна работа.

Как разбрахте за конкурса, всъщност? И искате ли да благодарите на някого?

Няма как да не благодаря на нашия директор – г-жа Даниела Найденова. В нейно лице аз видях един страхотен партньор и много от идеите, които имах, ѝ се струваха страхотни. Тя ми повярва и не срещнах реплики от нейна страна. “Това не може да стане” при нея не съществува, а именно напротив – винаги е заставала много стабилно зад нас. Важно е човек да има такава подкрепа. Но има и други, на които искам да благодаря – родителите на децата. Те помогнаха наистина много. Успяхме сравнително бързо да влезем в дигиталната среда, но имаше и един друг, чисто технически период, в който ни бе необходима подкрепа. Родителите имаха инициативата “Учител за един ден” – те влизаха в ролята на учители, всеки в специалността си. Например, занимаващ се с авиация към летище София, разказва за своята работа, за предизвикателствата, дисциплината и т.н. Имаше страхотна активност. Аз много исках въпреки кризата, да създадем една нормална училищна общност. Дори направих виртуални стаи, в които обсъждахме изключително много теми. По време на Великденските празници, имаше и родители, които се включиха с нас и демонстрираха как правят козунаци и т.н. Беше много приятно и съм много благодарна.

Лесна ли бе адаптацията за тази ситуация? Какви технологии използвахте и имаше ли затруднения?

Аз приех много спокойно преминаването в дистанционна форма. Не съм имала преди това такъв опит, но с колегите успяхме да се подготвим в рамките на една събота и неделя. Основният инструмент бе Zoom, а след това преминахме и на Google. Viber също ни служеше добре за обмен на линкове и т.н. Мога смело да кажа, че лесно успяхме да хванем ритъма – и ние, и децата, и лекторите, и родителите. Имаше лектори, които не бяха работили със Zoom, например. Но това не се оказа проблем.

А какви други проекти успяхте да изпълните?

Една от най-успешните практики бяха виртуалните стаи по интереси за деца. В тях успяха да се реализират над 30 теми от най-разнообразен характер. Аз не се ограничавам само в моя предмет, а дори напротив. За да можем да реализираме тези стаи, ние променихме и учебната програма. Допитвахме се до децата – какви теми биха им били полезни и приятни. Но съобразени и с материала. Първата, която организирах бе “Илюстрации и комикси”. Децата трябваше да рисуват успоредно със своя лектор.
Вкарахме и роботика с различни демонстрации на живо. Децата задават командите, лекторите ги слагат в софтуера, а след това трябваше да се предположат действията на робота. Това също бе много успешна практика. Друга такава – бинарните уроци, в които аз и Елица Цонева, преподавателката по ИТ, ограничихме стоенето на децата пред мобилните устройства и компютрите. За двата часа – История и ИТ, те трябваше да направят scratch проект. Имахме толкова много сполучливи, че дори ми се иска да видят бял свят и да излязат извън нашето училище. Това са и инициативите, с които кандидатствах за конкурса на БАИТ. Организирахме и конкурс на наши ученици на тема “Заедно срещу COVID-19”. Интересното бе, че се проведе заедно с ученици от Китай и Русия, и се изискваше рисунка. Но още повече – ние направихме контакт с тези деца от други държави, както и учителите. Беше наистина интересно и полезно да чуем как другите се справят със ситуацията – обменихме опит. Имахме и възстановителни практики – всяко едно дете споделяше как се чувства, как преминава през случващото се и как му влияят емоциите. Децата виждаха, че не са сами и всичко, през което преминават те, преминават и другите. Направихме и практика с виртуален гост. Разбира се, нищо не може да замени живия контакт, но ние направихме виртуална разходка със Светослав Иванов из студиото на “120 минути”. Това продължи дълго, имаше много въпроси от страна на учениците и той отговори на всичките. На живо, това би било много сериозна организация, но ето, че извънредното положение позволи това да се случи с по-голяма лекота.
Мога да споделя, че ние имаме още проекти и идеи, и имаме абсолютна готовност отново да преминем в дигитална среда. Поглеждайки назад и анализирайки случилото се, то ще кажа също, че имам голямо количество идеи и смятам, че бихме могли да надхвърлим в пъти това, което постигнахме.

Имаше ли повишаване на успеха сред децата? Успяха ли по-сериозно да се заинтригуват от технологиите?

За технологии мога да говоря от гледна точка на заниманията им в бинарните уроци. Аз технологично не бих могла да съдя, но забелязах, че те извършваха всичко с голям интерес – нямаха никакви затруднения с това да влязат в Zoom, да споделят документи и т.н. Те успяваха сами да си настройват срещи и да се обезпечат технологично. От гледна точка на моя предмет – История, то всичко направено бе свързано с учебния материал, но се наложи и търсене на много допълнителна информация. В този смисъл – успехът на децата се покачи, защото за да достигнеш до правилната информация, то ти попадаш на друга, трябва да я изчетеш. Дори затвърдихме много от знанията.

Има ли особености в преминаването на историята в дигитален формат?

Бих казала, че съм нестандартен учител. Бях иновативна още преди преминаването в онлайн обучение и много от часовете се случваха изнесени в университетска среда. Моите ученици са се срещали с авторите на техните учебници, дори имат читателски карти от университетски библиотеки. Правенето на презентации и гледането на филми бе нещо, което правим обичайно. Имаме и много гост-лектори – проф. д-р Валерия Фол, д-р Денис Исаев от БАН и др. Големи имена, които са се доказали като историци. Да, пандемията ограничи живия контакт, но историята може да бъде преподавана и дигитално.

А имаше ли нещо по-различно в изпитването?

Аз по принцип не обичам да изпитвам устно. Искам децата да мислят, защото това е историята. Този предмет не е просто научаване на дати, а провокация към размишления и да можем да отговаряме на въпроса “защо”. Когато изпитвах, имах изискването в стая да влиза само едно дете, а при зададен въпрос, то само и единствено да гледа в камерата. По този начин премахнах потенциалните възможности за подсказване. Но и самите въпроси бяха зададени по такъв начин, че ако ти не знаеш, дори и да погледнеш на някъде в търсене на отговор, не би се справил. Личи си кога някой е подготвен. Ние държим на честните отношение – предпочитам едно дете да не знае, отколкото да опитва да преписва. По този начин, аз мога да съм полезна и да помогна в изчистването на пропуските.

Какво е мнението Ви за дигиталната матура и какво според Вас е бъдещето?

Дали има COVID-19, или няма, то нашата цивилизация се развива и ние рано или късно ще трябва да се възползваме от всички дигитални решения и възможности. Ако матурите се организират, така че всички деца да имат равен шанс и да си покажат реалните знания – то тогава защо не?

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
img alt
img alt